№ 651
гр. Стара Загора, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20225530100961 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът „Семпекс“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на 09.08.2021г. ответникът
СТ. Н. Н. в качеството на длъжник издал Запис на заповед, на основание чл.535 и
следващите от ТЗ, с която безусловно и неотменимо се задължил без никакви възражения,
без разноски и без протест да заплати по този запис на заповед в полза на „Семпекс“ ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград ул. Трапезица № 8 Б,
представлявано и управлявано от управителя Васил Цонев Петров, сумата в размер на 10
000/десет хиляди/ лева. В Записа на Заповед било посочено, че тази сума била платима на
датата на падежа 31.08.2021г. с място на плащане гр. Разград, ул. Трапезица № 8 Б.
На посочената дата на падежа 31.08.2021г. С.Н. не изплатил сумата по Записа на
заповед в размер на 10 000 лв.
На 02.11.2021г. въз основа на посочения Запис на заповед с дата на издаване
09.08.2021г. и падеж 31.08.2021г., тъй като представлявало документ по смисъла на чл. 417,
т.9 от ГПК, „Семпекс“ ЕООД подал Заявление по чл.417 от ГПК пред Районен съд Стара
Загора с искане за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на
което било образувано Частно гражданско дело № ..../2021г. по описа на съда. Искането им
било уважено от съда с издаване на Заповед №1851 от 04.11.2021г. и изпълнителен лист от
същата дата с главница 10 000/десет хиляди/лева, ведно със законната лихва от 02.11.2021г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 200 лв. платена държавна такса и 580 лв.
адвокатско възнаграждение.
С молба с вх.№17298/11.11.2021г. с приложен изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № ....... по описа на ЧСИ ..... рег.№ 870 в регистъра на Камарата на ЧСИ
с район на действие ОС Стара Загора.
1
На 14.02.2022г. получили съобщение от Районен съд Стара Загора, с което
дружеството било уведомено, че длъжникът подал възражение срещу издадената Заповед за
изпълнение по Частно гражданско дело № ..../2021г. по описа на PC Ст.Загора, в което им
било указано в едномесечен срок да предявят иск за вземането предмет на заявлението, като
довнесат държавна такса.
Това обстоятелство обуславяло подаване на настоящия положителен установителен
иск от дружеството, за да докаже съществуването на вземането си към длъжника.
Предвид факта, че издадения запис на заповед е редовен от външна страна, отговаря
на изискванията за валидност, притежава всички необходими реквизити, падежът по него е
настъпил, длъжника собственоръчно е поставил подписа си върху менителничния ефект,
плащане на длъжника на сумата по записа на заповед до настоящия момент не постъпила по
сметка на дружеството, счита че СТ. Н. Н. дължи на „Семпекс" ЕООД сумата посочена в
записа на заповед.
С оглед на гореизложеното за дружеството им „Семпекс" ЕООД се пораждал правния
интерес от предявяване на настоящия иск със следния петитум:
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника СТ. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: .........., че същия дължал на
„Семпекс" ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул.
Трапезица №8 Б , представлявано и управлявано от ВАСИЛ ЦОНЕВ ПЕТРОВ, ЕГН
********** – управител, сумата от 10 000/десет хиляди/ лева, представляваща неизпълнено
задължение по Запис на заповед от 09.08.2021г. Моли съда да им бъдат присъдени
разноските по делото.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника СТ. Н. Н., с
който заявява, че счита предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен, като
оспорва същия по следните съображения:
С ищеца "СЕМПЕКС" ЕООД се намирали в трудовоправни отношения, по силата на
Трудов договор № 5/03.01.2017г., като заемал длъжност търговски агент в дружеството. На
09.08.2021г. бил извикан от управителя на "СЕМПЕКС" ЕООД Васил Цонев Петров в офиса
на фирмата в гр. Разград под предлог да изнесял доклад за текущи вземания от клиенти.
Независимо, че отсъствал от работа последната седмица изготвил доклада и пристигнал в
уреченото време. Изненадал се, че вместо в заседателната зала, където обикновено се
провеждали срещите им, този път ....... го поканил да влезе в офис, който се намирал в
подземен етаж на сградата. Г-н Петров започнал с назидателен тон да му обяснява, че се
взел много на сериозно. Обвинил го, че имало липси в базата в с. Калояновец. Попитал
какви липси, казал му, че всичко си било налично, вероятно се заблудил и станало
недоразумение.
Той започнал да му крещи, изпаднал в афект, казал, че имали доказателства, нарекъл
го престъпник. Бил шокиран от ситуацията и не знаел как да реагира. Петров продължил да
крещи, да го обижда и заплашва. Силно се притеснил, опитал се да му обясни, че не
извършил нищо, с което да го ощети по какъвто и да било начин, напротив, от работата му
фирмата спечелила много големи суми. Това обаче не му оказало никакво въздействие, бил
неконтролируем. Много се притеснил от мястото, където бил, в подземен етаж в офис
сградата, и от това, че бил сам с него. Не можел да мисли адекватно. Тогава го заставил да
2
подпише Запис на заповед и по-късно разбрал, че била за сумата от 10000 лв. /десет хиляди
лева/, като му гарантирал, че ако при инвентаризацията се установяло, че фирмата не била
ощетена, щял да унищожи документа.
Не допуснал, че може да го излъже, тъй като все пак работел за него, а и вече е силно
притеснен и под влияние на напрежението се съгласил, тъй като знаел, че става дума за
недоразумение. Разбрал, че по същия начин — под претекст за наличие на липси - г-н
Петров принудил и ......, на длъжност началник склад, да подпише запис на заповед. При
направената ревизия в базата се установило, че фактическите наличности отговарят на
складовите записи, което било установено с Протокол от инвентаризация/физическа
наличност по аналитичен код към 09.08.2021г., подписан от Комисия в състав: ........, и от
него, като графата материално-отговорното лице - ...... - началник склад, останала празна.
Тоест, не били констатирани липси за "СЕМПЕКС" ЕООД. Така бил спокоен, че
въпросният Запис на заповед щял да бъде унищожен според това, което г-н Петров му казал.
Още на следващия ден обаче, 10.08.2021г., бил уволнен от управителя на фирмата
като му била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Тъй като считал, че прекратяването на трудовото му
правоотношение било незаконосъобразно, завел иск по установения за това ред, по който
било образувано гр. д. № 4512/2021г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора и който бил
приет от съда за основателен.
В хода на образуваното съдебно производство въпросният Запис на заповед била
представена от “Семпекс“ ЕООД като доказателство по делото и тогава разбрал, че Петров
не изпълнил обещанието си и че целта му не била обезпечение на евентуално вземане за
липси, както твърдял тогава. Следвало да отбележи, че в отговора на исковата молба по гр.
д. № 4512/2021г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора на стр. 5 било посочено, че
разговор на 09.08.2021г. действително бил проведен. Неясно защо обаче се твърдяло
извършена злоупотреба със зърно при положение, че при ревизията не били установени
липси.
На 31.01.2022г. получил покана за доброволно изпълнение изх. № 447/12.01.2022 г.
по изп. дело № 871/2021г. по описа на ЧСИ ....., гр. Стара Загора, заедно с изпълнителен
лист, издаден по ч. гр. д. № 5007/2021г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора.
От същия разбрал, че бил осъден да заплати на „СЕМПЕКС“ ЕООД сумата в размер
на 10000 лв. - главница по Запис на заповед, издаден на 09.08.2021г. с падеж 31.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 02.11.2021г. до окончателно изплащане на
сумата, както и разноски по делото - 200 лв. държавна такса и 580 лв. адвокатско
възнаграждение.
Тогава разбрал, че ....... го измамил и използвал издадения от него запис на заповед,
за да се опита да получи посочената в него сума, която не му дължал. Именно заради това в
законоустановения срок подал възражение против заповедта за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, тъй като в действителност не дължал
на дружеството посочената в записа на заповед сума.
В хода на образуваното изпълнително дело били наложени обезпечителни мерки
върху движимото и недвижимото му имущество, като цялата сума, предмет на делото и на
наложените запори на банковите му сметки, в размер на 12972.60 лв. /дванадесет хиляди
деветстотин седемдесет и два лева и шестдесет стотинки/ постъпило по банкова сметка на
ЧСИ ....., гр. Стара Загора.
С оглед обстоятелството, че с посоченото плащане му била нанесена имотна вреда
предвид факта, че не дължал на „СЕМПЕКС“ ЕООД сумата по въпросния запис на заповед,
както и с оглед обстоятелството, че бил въведен в заблуждение при издаването на записа на
заповед, че същата обезпечавала евентуалното установяване на липси, депозирал жалба до
3
Районна прокуратура гр. Стара Загора с вх. №1805/22 от 22.02.2022г. за извършване на
проверка по случая.
Предвид гореописаната фактическа обстановка ....... го въвел в заблуждение, че ако
при инвентаризацията се установило, че фирмата не била ощетена, щял да унищожи записа
на заповед. В тази връзка, прави възражение за издаване на записа на заповед след
умишлено въвеждане в заблуждение от страна на поемателя, поради което счита, че
абстрактната сделка следвало да бъде обявена за недействителна и унищожена на основание
чл. 29 от ЗЗД.
Тук било мястото да отбележи, че предмет на делото при предявен установителен иск
по реда на чл. 422, ал. 1 от ЕПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417,
т. 10 от ГПК било съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В случая в
исковата молба не се сочило основанието, на което ответникът дължал на ищеца въпросната
сума в размер на 10000 лв. /десет хиляди лева/, както и причината, поради която записът на
заповед бил издаден. В отговора на исковата молба по гр. д. № 4512/2021г. по описа на
Районен съд гр. Стара Загора обаче ответника там и настоящ ищец ясно и недвусмислено
сочил какво било каузалното отношение между страните по записа на заповед, което
представлявало и извънсъдебно признание от страна на ищеца.
Освен това, записът на заповед не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, тъй като не е предявен за плащане на издателя. Менителничният ефект
съдържал клаузите „без протест“ и „без разноски“, но не и клауза „без предявяване“.
Предявяването на записа за плащане било фактическо действие на поемателя, което
трябвало да бъде документирано по определен начин. По своята правна същност
предявяването на записа на заповед представлявало покана за плащане. Към исковата молба
не била приложена такава покана за плащане, която да е връчена на длъжника СТ. Н. Н..
Покана не е приложена и по ч. гр. д. № 5007/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Подписването на менителничния ефект от издателя не правил задължението по него
изискуемо на падежа при положение, че записът на заповед не е предявен. За да бъде
изпълнено задължението на издателя, то следва същият да бъде поканен да плати от
поемателя, което в случая „СЕМПЕКС“ ЕООД не сторило. Ето защо записът на заповед от
09.08.2021г. не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя СТ. Н. Н..
Записът на заповед от 09.08.2021г. не представлява и редовен от външна страна
документ. За да бъде представеният менителничен ефект редовно от външна страна
изпълнително основание, следва той да бъде издаден при спазване на изискванията за
форма, визирани в нормата на чл. 535 от ТЗ. В съдържанието на процесния запис на заповед
не е отразено, че след плащането по посочения в него начин записът на заповед ще бъде
предаден на издателя. Представянето на записа на заповед на длъжника при плащане на
сумата по ценната книга е от изключително значение за защита правата на издателя.
Разпоредбата на чл. 537 от ТЗ препраща относно записа на заповед към уредбата на
менителницата, а нормата на чл. 492 от ТЗ урежда отбелязването на плащането.
Според ал.1 на същия член платецът може да поиска менителницата да му бъде
предадена при плащането. Счита, че в записа на заповед следва да бъде изрично упоменато,
че след изпълнение на поетото с него задължение от издателя към поемателя самата ценна
книга следва да бъде представена и предадена на платеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 1 от ТЗ документ, който не съдържа някои от
реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2,
3 и 4, в които настоящият не попада.
По изложените съображения счита, че подадената от "СЕМПЕКС" ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. Трапезица № 8 Б, вписано в ТР при АВ с
ЕИК: *********, представлявано от управителя Васил Цонев Петров, искова молба против
4
СТ. Н. Н., ЕГН: **********, гр. Стара Загора, бул. ......., ....., .., aп. 32, е неоснователна,
предвид което моли съда да отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана предявената
претенция за установяване по отношение на ответника СТ. Н. Н., че същият дължал на
ищеца "СЕМПЕКС" ЕООД сумата в размер на 10000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща неизплатено задължение по Запис на заповед от 09.08.2021 г. Моли съда да
му присъди направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5007/2021г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
1851/04.11.2021г. и изпълнителен лист, по силата на които е разпоредено длъжника СТ. Н.
Н. да заплати на заявителя „СЕМПЕКС“ ЕООД сумата от 10 000лв. за главница,
представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 09.08.2021г., ведно със
законната лихва от 02.11.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата 780 лв. –
разноски по делото. В срока по чл.414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника.
В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителя е предявил настоящия иск с
правно основание чл.422, ал. 1 ГПК за установяване съществуване на вземането му против
длъжника.
Видно от представения в оригинал запис на заповед, издаден на 09.08.2021г. в
гр.Разград, приложен по ч.гр.дело № 5007/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
ответникът СТ. Н. Н. в качеството си на издател на записа на заповед, безусловно и
неотменимо, без протест, се е задължил да плати на ищеца „СЕМПЕКС“ ЕООД, сумата от
10 000лв. на падежа – 31.08.2021г.
Ответникът не оспорва факта на подписване на процесния запис на заповед, като
заявява, че това е станало във връзка с трудовоправни отношения между страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното :
Предявен е иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, който представлява специален положителен
установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува,
т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение въз основа на документ сума се дължи. По
иска по чл. 422 ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а
длъжника – възраженията си срещу вземането.
От събраните по делото доказателства не се установява нередовност на процесния
запис на заповед от 09.08.2021г., поради което съдът намира, че процесния запис на заповед
е редовен и не са налице пороци на волята при издаването му.
Следва да се има предвид обаче, че според т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013г.
ОСГТК на ВКС абстрактният характер на записа на заповед като едностранна правна сделка
не следва да се абсолютизира. В особена степен това важи за случаите, при които в
производството по чл. 422 ГПК се твърди, че записът на заповед е издаден по повод на
5
каузално правоотношение между ищеца - кредитор и ответника - длъжник. Въвеждането на
твърдение или възражение за наличие на каузално правоотношение, послужило като
причина за менителничното задължаване, изисква от съда да се произнесе относно
съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и
действителност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, сочена за източник на
каузалното правоотношение, и евентуалното погасяване на породените от нея задължения.
Необходимостта от изследване на каузалното правоотношение между издателя и
приносителя на записа на заповед произтича от обстоятелството, че когато записът на
заповед е издаден с цел да обезпечи задължение на издателя по каузалното правоотношение,
недействителността на каузалната сделка препятства възникването не само на пряко
свързаните със съдържанието й права и задължения, но и на поетите със записа на заповед
менителнични права и задължения. Същевременно погасяването на обезпеченото със записа
на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи
/плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност и т. н./ има за последица погасяване
и на поетото с гаранционно - обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в
съдържанието на записа на заповед. В производството по установителния иск, предявен по
реда на чл.422 ал.1 от ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. /В този смисъл е т.17 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. ОСГТК на ВКС/
В разглеждания случай ответникът не оспорва факта, че е подписал процесния запис
на заповед, но прави възражение, че при подписването му е бил въведен в заблуждение от
страна на поемателя, поради което счита, че същия е недействителен на основание чл.29 от
ЗЗД. Счита, че записът на заповед не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника, тъй като не е предявен за плащане на издателя предвид обстоятелството,
че същия не съдържа клауза „без предявяване“, а на ответника не е връчена покана за
плащане. Счита, че записът на заповед не отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ, тъй
като в съдържанието не е отразено, че след плащане по същия, записа на заповед ще бъде
предаден на издателя.
Записът на заповед представлява формална, абстрактна едностранна сделка, която
следва да бъде в писмена форма за действителност и да съдържа следните реквизити: 1.
наименованието запис на заповед в текста на документа; 2. безусловно обещание да се плати
определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащане; 5. името на лицето, на което или на
заповедта на което следва да се плати; 6. дата и място на издаване и 7. подпис на издателя.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1 от 28.12.2005 г. по тълк.дело №
1/2004г., за да е редовен записът на заповед от външна страна, самият документ следва да се
6
назове запис на заповед и в текста му трябва да се съдържа израза "запис на заповед", а в т. 2
от ТР е прието, че не е нужно записът на заповед да съдържа изразът "безусловно се
задължавам", а е достатъчно да не е поставено условие за пораждане на действието на
поетото задължение за плащане на определена парична сума. Щом като в записа на заповед
липсва условие за задължаването на издателя, то изискването на чл. 535, ал. 2 ТЗ за
безусловно плащане е налице.
Както и при менителницата, така и при записа на заповед законодателят е предвидил
презумирани реквизити при непълнота на съдържанието относно падежа, мястото на
издаване и мястото на плащане – арг. чл. 536, ал. 2 - 4 ТЗ. В случай, че не е посочен падежа
по един от начините по чл. 486, ал. 1 ТЗ, записът на заповед се смята платим на предявяване.
Когато не е посочено мястото на издаване, записът на заповед се смята за издаден в мястото,
посочено до името на издателя. Тази презумпция, съдържаща се в ал. 4 на чл. 536 ТЗ е
неприложима, когато в записа на заповед не е посочено мястото на издаване до или при
името на издателя. Когато не е посочено друго в менителничния ефект мястото за издаване
се смята за място на плащане.
Процесният запис на заповед от 09.08.2021г. съдържа всички задължители реквизити
по чл. 535 ТЗ, а именно: 1. наименованието запис на заповед в текста на документа; 2.
безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащане; 5.
името на лицето, на което или на заповедта на което следва да се плати; 6. дата и място на
издаване и 7. подпис на издателя. Записът на заповед е действителен, тъй като в този
документ са обективирани всички изискуеми от закона реквизити – изразът "запис на
заповед" се съдържа както в заглавието на акта, така и в неговия текст; безусловно
обещание за плащане на определена сума – 10 000 лв.; падеж – на определен ден
(31.08.2021г.), като според указанията в т.3 от ТР № 1/28.12.2005 год. по т.д. № 1/2004 год.
на ОСГК на ВКС, предявяването на записа на заповед за плащане на издателя не е
предпоставка за изискуемостта на произтичащото от него вземане, а от тук – и за издаване
на изпълнителен лист, съответно заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.; място на плащане –
гр. Разград, ул.Трапезица № 8Б (арг. чл. 536, ал. 3 ТЗ); името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаване – гр. Разград, 09.08.2021 г. и
подпис на издателя. Установява се, че е възникнала изпълнителната сила на този
менителничен ефект, тъй като падежът е уговорен на определен ден – на 31.08.2021г.
С оглед на гореизложеното представената по заповедното производство ценна книга
удостоверява действително поето менителнично задължение.
Тъй като записът на заповед като едностранна абстрактна сделка е едновременно
доказателство и основание за поето менителнично задължение, съдът приема, че в процеса
на доказване по несъмнен начин бе установено, че между страните е възникнало и
съществува действително менителнично правоотношение, по което ответникът е поел
безусловно едностранно задължение за заплащане на процесната сума, поради което
предявеният положителен установителен иск е основателен.
7
Наред с изложеното съдът следва да обсъди и възражението на ответника за липса на
правно основание, на което е издаден записът на заповед, доколкото твърди наличие на
каузално правоотношение. То поражда необходимостта от изследване на каузалността на
облигационното задължение. Това е така, защото макар и абстрактни сделки,
менителничните ефекти се издават във връзка с или по повод на каузални отношения между
издателя и поемателя и нямат самостоятелен характер. В тази насока е преобладаващата
част от съдебната практика на ВКС на РБ, обективирана в Решение № 149/05.11.2011г. по
т.д. № 49/2010г. на ВКС и Решение № 173/12.01.2011г. по т.д. № 901/2009г. на ВКС;
Решение № 247 от 8.12.2010 г. на ВтАС по в. т. д. № 13/2010г., както и Тълкувателно
решение № 1 от 28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК на ВКС, докладчик съдията
Кръстьо Яначков. С оглед приетото в ТР № 4/2013 г. обаче, т.к. предмет на установяване в
производството по чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК е съществуването на вземането, основано на
запис на заповед, при общо оспорване ищецът няма задължение да доказва каузалното
правоотношение, а в хипотезата на изрично позоваване на каузална сделка, всяка страна
доказва фактите, на които основава възраженията и твърденията си. В случая, ответникът
макар и да твърди наличие на каузално правоотношение, не ангажира безспорни
доказателства в сочения смисъл. От свидетелските показания на свидетеля ...... се
установява, че презлятото на 2021г. е работила в „СЕМПЕКС“ ЕООД в базата в село
Калояновец на длъжност „началник склад“. Същата твърди, че е подписала запис на заповед
за 10 000 лева по искане на управителя ......., който твърдял, че има липси на зърно в базата.
Научила от управителя, че С.Н., който по същото време е работил като „търговец“ в
„СЕМПЕКС“ ЕООД също ще подпише такъв запис на заповед. Същата не е присъствала при
подписване на записа на заповед от С.Н. в гр.Разград. Свидетелят Динева твърди, че е
уволнена и оспорва уолнението си по съдебен ред. Свидетелят ..... твърди, че от 06.07.2021г.
работи в „СЕМПЕКС“ ЕООД като търговски агент. Познава С.Н., тъй като през лятото на
2021г. също е работил там. Свидетелят ... твърди, че на 09.08.2021г. е присъствал при
подписването на записа на заповед от Н. в гр.Разград. В залата в гр.Разград присъствали
......., ...... и С.Н.. Заявява, че предмет на разговора е било изнесено зърно от базата в село
Калояновец, което не е осчетоводено. Твърди, че С.Н. е обяснил на ......., че изнесеното
зърно е продадено на Мелница Хасково, като същото било 25-30 тона, като е било платено
на ръка на С.Н. и сумата, която е получил е 10 000 лева. Свидетелят ... твърди, че Н. е
подписал доброволно записа на заповед за сумата от 10 000 лева. На срещата не е имало
заплахи или повишаване на тона. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
същите имат преки впечатления от обстоятелствата, за които са разпитани и се
потвърждават от останалите писмени доказателства, събрани по делото. От същите не се
установи наличие на каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записа на
заповед.
Съдът намира за неоснователно и възражението за унищожаемост на записа на
заповед поради въвеждане в измама на подписалия го издател. Твърденията за умишлено
въвеждане в заблуда на издателя относно характера на подписания от тях документ не се
доказват от страната, върху която лежи тежестта да установи това обстоятелство. Именно в
този смисъл съдът е разпределил и доказателствената тежест в производство с доклада си,
8
поправен по реда на чл. 253 от ГПК в открито съдебно заседание. Твърдените факти за
заблуждение при подписване на записа на заповед не се установяват от водения свидетел
......, която дори не е присъствала при полагане подписите на страните. От друга страна
съдът кредитира показанията и на свидетеля ..... /воден от ищеца/, от които се установява, че
на С.Н. е било разяснено точно какво подписва. Свидетелят излага, че лично е присъствал
при подписване на записа на заповед от С.Н.. Ответникът не отрича явяването си в
гр.Разград и подписването на записа на заповед. /изрично в отговора на исковата молба –
л.10 от делото/. При тази установеност, съдът намира, че страната е следвало да подходи с
дължимата грижа при подписване на записа на заповед, като се запознае със съдържанието
му или поиска разяснения на формулировките. Не на последно място, свидетелят ... заявява,
че Н. се е съгласил с твърденията на Петров и доброволно е подписал записа на заповед.
Като краен извод съдът намира, че не се установява умишлено въвеждане в заблуждение на
ответника при подписване на записа на заповед, поради което правоунищожаващото
възражение е неоснователно.
От представеното копие на прокурорска преписка № 185/22.02.2022г. на РП гр.Стара
Загора, се установява, че същата е образувана по жалба на С.Н. във връзка с въвеждането му
в заблуждение от ....... при подписване на запис на заповед от 09.08.2021г./л.16 от делото/.
Същата е прекратена и изпратена по подсъдност на РП гр.Разград, образувана под №
1137/2022г. по описа на РП гр.Разград, се установява, че с Постановление от 26.04.2022г. е
постановен отказ да се образува досъдебно производство /л.47-51 от делото/, тъй като не са
налице данни за извършено престъпление измама по смисъла на чл.209 от НК срещу Васил
Цонев Петров и същия не е извършил действия спрямо С.Н., с които да го е въвел в
заблуждение.
Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 422 от ГПК за установяване
съществуването на вземането за сумата от 10 000лв. за главница, представляваща
неизплатено задължение по запис на заповед от 09.08.2021г., ведно със законната лихва от
02.11.2021г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 1851/04.11.2021г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
5007/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1 980 лева, представляваща разноски по надстоящото дело и по ч.гр.д.№
5007/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. Н. Н. от ...., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: ......, чрез адвокат П.К., че дължи на „СЕМПЕКС“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.Трапезица № 8Б,
представлявано от Васил Цонев Петров с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Стара
Загора, ул.Свети Княз Борис I № 98, ап.6, чрез адвокат П.Г. сумата от 10 000 лева, за
главница, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от 09.08.2021г.,
ведно със законната лихва от 02.11.2021г. до изплащане на вземането, за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на „СЕМПЕКС“ ЕООД с п.а. против СТ. Н. Н.
с п.а. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1851/04.11.2021г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5007/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА СТ. Н. Н. от ...., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „СЕМПЕКС“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ул.Трапезица № 8Б,
9
представлявано от Васил Цонев Петров с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Стара
Загора, ул.Свети Княз Борис I № 98, ап.6, чрез адвокат П.Г. сумата от 1 980 лева,
представляваща разноски по надстоящото дело и по ч.гр.д.№ 5007/2021г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
10