Номер 294529.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Благоевград
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председа.:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20201200501035 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е въззивна жалба от жалбопода.я А. ЕАД, чрез процесуален представи.,
срещу Решение № 344/09.03.2020г., постановено по гр.д. № 316/2019г., по описа на
Районен съд – П.. В жалбата се съдържат оплаквания за това, че атакуваният акт е
незаконосъобразен и неправилен. Твърди се, че процесният договор от дата
16.09.2015г. е с рамков характер, като впоследствие договорът за продажба на
изплащане е сключен към рамковия договор. Номерът на рамковия договор е посочен
във всяка една фактура, като този номер представлява индивидуален клиентски номер,
като на същия могат да се предоставят множество фактури. Отделно от това абонатът-
длъжник притежава и т.нар. индивидуален абонатен номер. Сочи се, че е налице
идентичност на сумите и основанията в заповедното производство и тези в исковото.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия,
чрез назначения му особен представи. – адв. М.Б.. Сочи се, че атакуваният акт е
правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден. Твърди се, че
както в заповедното, така и в исковото производство жалбопода.ят се позовава на т.
нар. рамков договор от дата 16.09.2015г., за който договор обаче не са представени
каквито и да било доказа.ства.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при
извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Пред районния съд са представени писмени доказа.ства, от които се установява
следното от фактическа страна:
Приложено е ч.гр.д № 1299/2018г. по описа на Районен съд – П., по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1950/30.10.2018г., с
която е разпоредено длъжникът А. А. Я. , ЕГН **********, с постоянен и настоящ
1
адрес село П., община П., ул. “..“ № 2 да заплати на заяви.я „А .” ЕАД, ЕИК .. със
седалище и адрес на управление - град София 1309, район „.“, ул. ”.” №1, със законни
представи.и А.В.Д., ЕГН .. и М.М. – македонски гражданин, ЛНЧ ... - заедно, чрез
пълномощник адв. Д.Ц., .ефон: .., със съдебен адрес гр. София, пл. “Света Неделя“ № 4,
ет. 4 следните суми: 787.18 /седемстотин осемдесет и седем лева и осемнадесет
стотинки/ лева, представляваща главница, неизпълнено задължение по договор М
4708505/16.09.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението /24.10.2018г./ до оконча.ното изплащане на вземането; 107.20
/сто и седем лева и двадесет стотинки/ лева – представляваща законна лихва за забава,
изчислена върху сумата от 420.00 лева за периода от 03.01.2016г. до 26.10.2018г., както
и съдебни разноски в размер 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща платена
държавна такса.
Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК и
в указания едномесечен срок от страна на заяви.я е депозирана искова молба по чл. 422
ГПК, по която е образувано гр. дело № 316/2019г. по описа на Районен съд – П..
В исковата си молба ищецът сочи, че с ответникa е сключил рамков Договор №
М4708505/16.09.2015г. с предмет предоставяне на електронни съобщи.ни услуги и
продукти. Отделно се сочи, че всеки абонат има индивидуален абонатен номер, който в
случая за ищеца е *********. Твърди се, че към договора е подписано Приложение №
1/16.09.2015г. , по което е избран тарифен план и за .ефонен номер ... с месечна
абонаментна такса в размер на 20 лв. със срок на действие две години. Отделно е
сключен и договор за продажба на изплащане от дата 16.09.2015г. за устройство, което
следвало да бъде изплатено на 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 20 лв. и
една първоначална вноска. Твърди се, че по посочения рамков договор е налице
неизпълнение като дължимата сума е 420 лв., за която са издадени и съответните
фактури.
Твърди се също така, че поради неизпълнение на задълженията за заплащане на
предоставените услуги договорите са прекратени от страна на мобилния оператор и е
начислена неустойка в размер на 425 лв., от която сума се претендира 367,18 лв.
Предвид на изложеното в обстоя.ствената част на исковата молба се прави искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца главница в размер на
787,18 лв. и законна лихва за забава в размер на 107,20 лв. начислена върху сумата 420
лв. за периода 03.01.2016г.-26.10.2018г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до оконча.ното ѝ плащане.
В заповедното производство заяви.ят е претендирал същите суми, позовавайки се на
сключен договор № М4708505/16.09.2015г. за електронни съобщи.ни услуги и
закупени продукти. Сочи се, че незаплатените суми за ползвани услуги са в размер на
420 лв. Поради неплащане договорът е прекратен едностранно и е начислена
неустойка в размер на 367,18 лв.
Като доказа.ства към исковата молба са приложени Общи условия за
взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потреби.ите на обществените
мобилни наземни мрежи на „М.“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.
Представен е договор № *********/16.09.2015г., сключен между ответника и ищеца с
предмет предоставяне на електронни съобщи.ни услуги, ведно с Приложение № 1 към
Договор № *********/16.09.2015г. условия за ползване на тарифни планове М. безкрай
2
със срок от две години и Приложения № 2 и № 3 към същия договор.
Представен е и договор за продажба на изплащане № *********/16.09.2015г., видно от
който ответникът – купувач е закупил от мобилния оператор – продавач апарaт SAM
Galaxy A 5 Black MAT 30 23 m, за сумата от 480 лв., която следвало да бъде заплатена
на 23 месечни погаси.ни вноски.
Представени са пет броя фактури, издадени за потреби. № М4708505 на името на А. А.
Я. , като за основание е посочено вноска за изплащане на посоченото по-горе мобилно
устройство 4 по 20 лв. и една фактура на стойност 340 лв., т. е сумата от общо 420 лв.
Представена е и отделна фактура с дата на издаване 25.03.2016г. с получа. ответникът
Янков за заплащане на сумата в размер на 425 лв., представляваща неустойка.
Установи.ните претенции са отхвърлени от районния съд по съображения, че по делото
липсват доказа.ства за сключен рамков договор, както и че основанията на които се е
позовал заяви.ят в заповедното производство коренно се различават от тези в исковото.
Отделно от това по делото нямало никакви данни, че процесните фактури са издадени
именно във връзка с представените към исковата молба договори. Изложени са
аргументи за това, че клаузата за неустойка се явява нищожна, като противоречаща на
добрите нрави.
Жалбопода.ят, ищец в първоинстанционното производство, атакува изцяло акта на
първата инстанция.
При гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира за неоснова.ни
оплакванията във въззивната жалба, отнасящи се до необоснованост и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение.
При условията на пълно и главно доказване жалбопода.ят, ищец в
първоинстанционното производство, не успя да докаже дължимостта на процесните
вземания.
По делото липсват доказа.ства за сключен договор № М4708505/16.09.2015г., на който
изцяло се позовава мобилният оператор в заповедното производство и в исковото
производство. Отделно от това видно от заявлението в заповедното производство
заяви.ят сочи, че сумата от 420 лв. касае незаплатени суми за ползвани услуги по този
договор. В исковата молба обаче ищецът се позовава и на Договор за продажба на
изплащане за мобилно устройство, който по абсолютно никакъв начин не е споменат в
заповедното производство. Исковото производство по чл. 422 ГПК е продължение на
заповедното и между тях не може да има различия. Основанията, посочени от заяви.ят
следва да са същите, на които се позовава ищецът в исковото производство. В случая
обаче не така. Видно от приложените към исковата молба фактури е, че същите касаят
незаплатени суми за предоставено мобилно устройство на изплащане, а не
незаплатени мобилни услуги, на които се позовава заяви.ят в производството по чл.
410 ГПК. Отделно от процесните фактури, както е посочил и районният съд, не може
да се направи извод, че същите касаят представените към исковата молба договори с №
*********.
На следващо място по делото липсват каквито и да било доказа.ства за това мобилният
оператора да е упражнил правото си на едностранно прекратяване на договорите
поради неизпълнение. В този смисъл неоснова.на се явява и претенцията за заплащане
на неустойка в размер на 367,18 лв.
3
В исковата си молба ищецът сочи, че неустойката представлява незаплатени 17
месечни вноски по договор за предоставяне на мобилни услуги, т. е това са всички
месечни вноски от датата прекратяване на договора /за което липсват доказа.ства/ до
крайния срок, който е уговорен. Такaва една клауза се явява нищожна като
противоречаща на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,
а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечи.на,
обезщети.на и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоя.ства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката
и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. При тази преценка следва да се
изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на
насрещните престации. Мобилният оператор се задължава да предостави на потреби.я
ползването на мобилни услуги, срещу абонаментна такса, а потреби.ят се задължава да
я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или
няколко /в случая седемнадесет/ неплатени по договора абонаментни вноски,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, каквато би получил, ако договорът не беше прекратен, но
без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следова.но уговорената по
този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, създава условия за неоснова.но обогатяване на мобилния
оператор и нарушава принципа за справедливост. Такава клазуза се явява изцяло
нищожна, поради което и претенцията за дължимостта й е изцяло неоснова.на.
Предвид на изложеното по-горе предявеният установи.ен иск за заплащане на
главница в размер на 787,18 лв. се явява изцяло неоснова.ен, поради което неоснова.на
се явява и акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва за забава.
Районният съд е отхвърлил исковите претенции, поради което решението следва да се
потвърди изцяло.
В полза на назначения особен представи. – адв. Бадалова, ще следва да се изплати
внесеното от жалбопода.я адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Договореното възнаграждение в размер на 300 лв. не следва да се присъжда в полза на
ответника по жалбата с оглед на разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК която сочи, че
възнаграждение се заплаща само за един адвокат.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 344/09.03.2020г.,
постановено по гр.д. № 316/2019г., по описа на Районен съд – П..
4
ДА СЕ ИЗЛАТИ на адв. М.Б. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (триста
лева), внесено от жалбопода.я по сметка на Окръжен съд-Благоевград.
Решението е оконча.но.
Председа.: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5