№ 432
гр. В., 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В. в публично заседание на деветнадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20211420102186 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „С-97“ ООД, ЕИК: **,
със седалище и адрес на управление: с. Д., ул. „Г.Е.“ № 5, против Х. К. Ц., ЕГН: **********,
с адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ **.
В исковата молба се твърди, че ответникът работел по трудов договор на длъжност
„Шофьор товарен автомобил (международен транспорт)“ в ищцовото дружество, като
управлявал товарен автомобил „Р.М.“ с контролен номер **. Поддържа се, че на 04.09.2020 г.
по време на командировка в Р.Г. автомобилът претърпял ПТП. Твърди се, че вследствие на
пропуск от водача да вземе мерки, препятстващи потеглянето на паркираното МПС, то
тръгнало на заден ход и попаднало в р. М.. По тази причина и по заповед на полицейските
власти на Г. се наложило да се предприеме спасителна операция по изваждане на автомобила
от реката, която била заплатена от ищцовото дружество. Посочва се, че вследствие на
претърпяното ПТП били нанесени вреди по автомобила, както и на превозваната стока.
Нанесените само по автомобила вреди били оценени на 3 500 евро според съставения доклад
за ПТП. Поддържа се, че за да може да бъде използван отново автомобилът, се наложило
същият да бъде ремонтиран, като първоначално бил извършен ремонт в Г., който позволил
автомобилът да се движи на собствен ход до Б.. Впоследствие в базата на ищеца бил
извършен окончателен ремонт, за да може този автомобил да се ползва за превоз на товари,
като така били спестени допълнително разходи по ремонта, за сметка на труда, положен от
служители на ищеца. Твърди се, че за отстраняване на вредите и заплащане на разходи във
връзка с претърпяното ПТП ищцовото дружество превело сума в размер на 4 150,00 лв. по
сметка на жената на ответника – Д.В.И., като договорката с ответника била, че тази сума му
се предоставя като заем, който да бъде върнат, тъй като вредата е причинена от негово
виновно поведение. Към настоящия момент тази сума не била върната. Посочва се, че във
връзка с настъпилото застрахователно събитие ищецът предявил претенция за обезщетение
пред ЗАД „Б.И.В.Г.“ по сключената за автомобила застраховка „Каско“, но след разглеждане
на преписката, застрахователят отказал да плати. Поддържа се че всички направени разходи
за ремонта на автомобила представляват пряка и непосредствена вреда за ищцовото
дружество, като поради проявената груба небрежност от ответника ищцовото дружество
понесло вреди, както следва: 4 128,76 лв. за изтегляне на автомобила и почистване на
1
района; 1 890,29 лв. – за закупуване на Вентил ZR13; 342,27 лв. – за ремонт; 23,47 лв. – за
разходи по дело в Г. и 424,74 лв. – за закупуване на сензор /уточнени с молба с вх. №
2448/23.06.2021 г./. Твърди се, че след като ответникът самоволно не се явил на работа без
основателна причина цяла седмица, със Заповед № 25/21.09.2020 г. трудовият му договор
бил прекратен. Въпреки поканите от страна на ищцовото дружество той отказал да заплати
каквато и да било част от посочената по-горе сума. Посочва се още и че по искова молба,
подадена от ищеца в настоящото производство, било заведено гр.д. № 209/2021 г. по описа
на В.Р.С., като бил предявен иск за връщане на дадения заем, но съдът отхвърлил същия и
към днешна дата не била върната сумата, преведена от ищеца на Д.И..
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от общо 6 809,53 лв.,
представляваща обезщетение за виновно причинени от ответника вреди вследствие
реализирано ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
04.09.2020 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
С молба с вх. № 7513/20.10.2021 г. ищецът е направил уточнение, че поддържа
становище, че деянието е извършено по непредпазливост, поради проявена небрежност от
страна на ответника, който не е осигурил превозното средство срещу потегляне, което е
довело до вредите за ищцовото дружество.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен. Посочва се, че с оглед изложените твърдения в исковата молба
предявеният иск е с правно основание чл. 211, във вр. с чл. 203, ал. 2 КТ за ангажиране на
пълната имуществена отговорност на работника. Посочва се, че за уважаването на този иск
следва да се установят специфичните елементи от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ, а
именно деянието да е осъществено не при или по повод на възложената работа и съответно
деецът да е действал виновно, но само при условията на умисъл, доколкото при небрежна
форма на вина отговорността му може да бъде само ограничена по аргумент от чл. 203, aл. 1
КТ и съответно би могла да бъде реализирана само по реда на Раздел втори на Глава десета
КТ, а не по общия ред. Посочва се, че такива твърдения не са наведени в исковата молба.
Твърди се, че в конкретния случай, от представените писмени доказателства не става
ясно, че именно ответникът е причинил виновно ПТП, не се доказва и противоправно
поведение, а напротив, установява се, че причината за настъпилото ПТП е неукрепен товар –
кашони и ролки за килим, както и ел. велосипед, като щети по самия товар не са установени.
Сочи се, че шофьорът не е длъжен, още по-малко има право, да нарушава по какъвто и да е
начин целостта на опаковката, за да проверява как е опакована стоката вътре или да я
преопакова, нито е длъжен да прави забележки за дефектни или лоши опаковки, освен ако
това не е очевидно за него, като подходящото и добро опаковане, както и стабилното
укрепване на товара, съобразено със специфичните качества и рискове за стоката, е
отговорност и риск на изпращача. Поддържа се, че констатираната щета е в резултат на
естествени процеси извън контрола на шофьора на товарния автомобил, който само е
присъствал при товаренето, като не е отговорен за причиняването на процесиите вреди.
Сочи се, че не е налице договор за заем, сключен между страните, а сумата в размер на
4 150,00 лв. е предоставена на ответника във връзка с изпълнение на трудовите му
задължения, като ответникът не е поемал задължение да върне предоставената сума по
банкова сметка на жената, с която живее на съпружески начала.
Излагат се съображения, че действително за периода от 29.08.2020 г. до 06.09.2020 г.
Х. Ц. е изпълнявал международен превоз на товари по релация: Б.-Х.-Б., в изпълнение на
възложеното му от работодателя „С-97“ ООД, с товарен автомобил до 3.5 т. – бус, с ДК №
**, собственост на дружеството. На 04.09.2020 г. Ц. спрял във връзка с извършена проверка
от компетентните органи за контрол на движението по пътищата в М., Г. на посочен от тях
паркинг Л. „П..“. Вследствие на приплъзване на товара (ролки с плат) около 10:25 часа
настъпило пътно транспортно произшествие с имуществени щети, като докато шофьорът
2
бил извън автомобила, във връзка с проверката, товарният автомобил с изключен двигател,
при движение назад излязъл от пътя и се установил до намиращата се в непосредствена
близост река. Щетите били на задната броня и спукан резервоар на автомобила. На Х. Ц.
била наложена предполагаема глоба за извършеното административно нарушение в размер
на 125.00 евро. Тъй като застрахователната полица на работодателя с включен автоасистанс
не се намирала в товарния автомобил, същият следвало да бъде репатриран от мястото на
ПТП до местен сервиз. Поддържа се, че по повод на ПТП-то Х. Ц. предприел всички
необходими действия за опазване имуществото на ищцовото дружество и превозвания товар,
поради което не би могло да се твърди небрежност от страна на същия. За случилото се бил
уведомен работодателят на Ц., както и жена му Д.И.. След като придружил репатриращия
автомобил, Ц. натоварил буса до сервиза, и тъй като не разполагал със служебни пари, а
само с карта за зареждане на гориво, предоставена му от дружеството-работодател,
шофьорът се свързал с дъщерята на управителя на „С-97“ ООД – Н., която отговаряла за
конкретния транспорт, за да уточнят плащането на услугата към немската фирма.
Стойността на репатрирането от мястото на ПТП до сервиза била 2 050.00 евро, или в
левова равностойност 4 049,55 лв. Затова сумата в размер на 4 150,00 лв. била преведена от
„С-97“ ООД по сметка на Д.И. с дебитната карта, с която Х. Ц. разполагал, за да заплаща
пътни такси и др., поради наложени запори върху банковите му сметки, каквато била
практиката на фирмата в такива случаи. Сумата за заплащане на глобата шофьорът изтеглил
от картата на И. и заплатил в брой. За да вземе товарния автомобил, Ц. заплатил на ПОС
терминал на А. с 3 бр. транзакции суми, съответно: 1 000.00 евро в левова равностойност 1
975.39 лв. на 04.09.2020 г.; 600.00 евро в левова равностойност 1 185.24 лв. на 04.09.2020 г.;
450.00 евро в левова равностойност 888.92 лв. на 05.09.2020 г., поради ограничени дневни
лимити за извършване на плащания, с дебитната карта на И.. За общата стойност на
услугата репатриране, по нареждане на работодателя, били издадени съответните документи
и фактура на „С-97“ ООД, които шофьорът оставил заедно с всички останали документи за
транспорта в товарния автомобил. След това отново по нареждане на работодателя Ц.
закарал буса в сервиз на около 4 км., стопанисван от българска фирма „Н.М.“, чийто адрес
разбрал от свой колега, за да се извършат ремонтните работи на по-ниска стойност от
немската фирма. Тъй като бусът имал застраховка автокаско и вече бил в български сервиз
за ремонт, Х. Ц. се прибрал с друг колега до Б.. Трудовото правоотношение на Х. К. Ц. било
прекратено от работодателя, а за вписаното като основание за превод в нареждането към
банката – заем, било образувано по искова молба от „С-97“ ООД ГД 209/2021 г. по описа на
Районен съд – В., приключило с влязло в сила Решение № 260233 от 19.04.2021 г., с което
била отхвърлена изцяло исковата претенция на шццовото дружество.
Поддържа се, че от протокола не се установява вредите да са причинени умишлено от
водача. Сочи се, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните
му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостовеР.
волеизявление, като доколкото този документ формално носи подписа на ответника Ц. и
удостоверява неизгодни за него факти, то има и материална доказателствена сила, че тези
факти са се осъществили така, както са посочени, но не и за обстоятелства, останали извън
него. Твърди се, че в конкретния случай липсват доказателства ответникът да е целял или
допускал настъпването на вредоносния резултат, поради което липсват доказателства
деянието да е извършено умишлено, като и самият ищец не поддържа тезата за умисъл при
извършване на деянието. Сочи се, че доколкото КТ изрично въвежда разлика в
отговорността тогава, когато вредите са нанесени при непредпазливост, и тогава, когато това
е станало умишлено, не следва да се присъжда и обезщетение в ограничения по чл. 206, ал.1
КТ размер, тъй като законодателят е предвидил специфичен ред по чл. 210, ал. 5, вр. ал. 1 КТ
за това с издаване на заповед за определяне на основанието и размера на отговорността на
3
работника, и иницииране на заповедно производство въз основа на същата, за което няма
данни да е стоР..
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
От приетия като доказателство по делото Трудов договор № 95/19.08.2019 г. се
установява, че считано от 20.08.2019 г. ответникът Х. К. Ц. е заемал длъжност „Шофьор
товарен автомобил“ при ищцовото дружество „С.“ ООД с основно трудово възнаграждение
в размер на 560,00 лв.
Със Заповед № 25/21.09.2020 г. на управителя на ищцовото дружество на ответника
Х. К. Ц. е наложено дисциплинарно наказание – уволнение.
От представения превод на уведомително писмо за пътно нарушение, изпратено от
полицейски комисар от Дирекция „Наблюдение на трафика“ М. до Х. Ц., се установява, че
последният е уведомен, че срещу него е инициирано наказателно производство за
извършено пътно нарушение за това, че на 04.09.2020 г. в 10:25 часа в Т., М.кал като водач
на МПС до 3.5 т., марка Р., д.к.н. ** е пропуснал да закрепи товара на МПС или ремаркето
към него по безопасен начин или така да го закрепи, че да предотврати изхлузване, изпадане,
търкаляне напред назад, падане на пътя, което е предизвикало ПТП. Отразено е, че водачът е
паркирал с горепосоченото МПС на паркинга на М.ленден и го подкарал обратно в посока
на направление М.. Товарното возило е претърпяло ПТП и е заседнало на място. Товарът не
е бил правилно укрепен и част от него е изпаднала от товарното МПС в река М.. При
спасителните работи резервоарът с горивото е бил изпразнен изцяло. При пътно-
транспортното произшествие долната конструкция /рамата/ на МПС е била силно увредена.
Тръбопроводите, както и резервоарът са дефектирали. Щети по товара не са установени.
Посочено е, че щетите по товарното возило са около 3 500 евро. Наложена е глоба в размер
от 128.50 евро, като е отразено, че е получена гаранционна сума в размер от 125 евро.
Приет като доказателство е и превод на Доклад по ПТП, съставен от инспектор при
Дирекция „Полицейски мониторинг на трафика“ М., в който е отразен следният механизъм
на процесното ПТП: лицето – нарушител е паркирал своето товарно МПС до 3.5 т. с
българска регистрация на паркинга на М. в Т. Л.. Автомобилът е бил в спряло положение
/паркиран с кабината в посока към река М./. Поради досега необясними обстоятелства МПС
се е придвижило, като водачът е бил на седалката на возилото в посока към река М.. МПС се
е придвижило по наклона и се е забило в земята на брега. Товарът на МПС се е изплъзнал и
част от него е изпаднал от колата. Товарът не е бил закрепен както трябва. Съответните
материали не са били преди това на мястото си. Няколко кашони и ролки за килим, както и
Е-велосипед са попаднали в река М.. Лицето-водач е излязъл от кабината си след ПТП и се е
опитал да задържи товара, но не е успял. Впоследствие моторното превозно средство е било
издърпано от пожарната команда. Товарът е бил спасен също с помощта на пожарната
команда. Вероятно четирите е-велосипеда са потънали в река М.. Същите са спасени отделно
от водолази на Речния флот по водния път. С помощта на фирма А. aus Alfed за
тежкотоварни превози автомобилът е бил изкаран на паркинга. При тези действия долната
част на превозното средство се е отворила и се оказало, че резервоарът е дефектирал и
празен. Щетите на товарната кола на транспортната фирма от този казус възлизат на 3 500
евро. Извършено е плащане за предполагаема глоба в наказателното производство за
неосигуряване на сигурност на товара при движение по пътя в размер на 125 евро.
Приложен по делото е и превод на документ, озаглавен „Регистрация на щета“,
съставен от инспектор при Дирекция „Полицейски мониторинг на трафика“ М., в който са
отразени щетите по товарния автомобил вследствие на настъпилото ПТП – негодна носеща
рама – дефектирал резервоар.
4
Приет като доказателство е превод на Фактура № 1132348/04.09.2020 г., издадена от
Компания за сервиз на ремаркета, камиони – Ауге с получател „С.“ ООД за сумата от 2 111
евро, като на фактурата е отразено, че сумата е получена на 05.09.2020 г. Посочено е, че
товарният автомобил Р.М. с д.к.н. СО 5958 бил транспортиран с помощта на товарно
превозно средство и помощна платформа до населеното място Л., паркинг М.кал. Там била
извършена техническа експертиза и съставен протокол за по-нататъшни дейности по
отремонтиране със сервизно оборудване до мястото на сервиза. Натоварване на МПС било
извършено във Форфелд от пожарната команда. По-нататък по отношение на дефектиралия
при ПТП автомобил били предприети действия по извозване на платформа на съответното
МПС и укрепване срещу евентуално приплъзване. Било докарано допълнително аварийно
МПС, с което да бъде издърпано горивото от автомобила. Допълнително трябвало да се
възстанови от склона още от товара, като разпръснатото гориво трябвало да се почисти от
района на ПТП. Извършено било почистване на платното на пътя.
По делото са представени и преводи на Фактура № *********/22.09.2020 г., издадена
от Дирекция „Наблюдение на трафика“ М., за сумата от 12 евро за изпращане на акта по
делото, свързано с Х. Ц., Фактура № **********/25.09.2020 г. с издател „П.К.“ ООД и
получател „С-97“ ООД за сумата от 424,74 лв. за сензор NOx с платка O.E. Renault, Фактура
№ 484313/10.09.2020 г. с издател Autohaus Ehrlich GmbH и получател „С-97“ ООД на
стойност 966,49 евро за вентил, както и Фактура № 4000043/14.09.2020 г. с издател Niksmetal
GmbH и получател „С-97“ ООД на стойност 175 евро.
Прието като доказателство е писмо изх. № Г 06991/12.10.2020 г. до „С-97“ ООД от
ЗАД „Б.В.И.Г.“, с което ищцовото дружество е уведомено, че застрахователят не дължи
изплащане на обезщетение по щета № 470420202042170, тъй като уврежданията по
автомобила се дължат на грубото нарушение на установените технически и технологични
правила за експлоатация на МПС от неговия водач, който не го е осигурил срещу
самопотегляне, като по този начин е предизвикал неговото увреждане.
По делото е назначена и изслушана съдебна автотехническа експертиза, съгласно
заключението на която механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: на
04.09.2020 г. в Р.Г. на паркинга на М. в Т. Л. е бил паркиран товарният автомобил „Р.М.“ с
peг. № **, собственост на „С-97“ от с. Д., област С., управляван от Х. К. Ц. от гр. В., със
задната си част, насочена към река М., с изключен двигател, като водачът е останал в
кабината на автомобила. В определен момент около 10:25 часа товарният автомобил „Р.М.“ с
peг. № **, който е бил паркиран на място, близо до стръмен склон на брега на река М., без
включена ръчна спирачка, под действието на собственото си тегло и товар в каросерията е
потеглил назад в посока към река М.. Водачът на товарния автомобил „Р.М.“ се опитал да
спре автомобила, но не успял. Товарният автомобил „Р.М.“, достигайки реката, се забил със
задната си част в брега на реката. В резултат на сблъсъка на задната част на автомобила в
областта на каросерията е изпаднал част от товара й в реката, който е бил изваден по късно
от водолази. Местопроизшествието е посетено от органите на полицията, които са изготвили
необходимите документи. За изтеглянето на автомобила от реката и обезопасяване на района
на местопроизшествието е използвана специализирана фирма. Вследствие на станалото
произшествие товарният автомобил „Р.М.“ е получил повреди и деформации. Съгласно
заключението стойността на описаните в приложените документи в делото увредени части и
механизми на товарния автомобил „Р.М.“ с peг. № ** вследствие извършеното ПТП на
04.09.2020 г. възлиза на 2 997,61 лв., като сумата включва смяна на резервоар на стойност
340,31 лв., смяна на сензор марка NOx с платка за резервоар на стойност 424,74 лв., смяна на
вентил марка ZK13 за резервоар на стойност 1 890,29 лв., както и стойността на труда за
монтажно-демонтажни работи – 342,27 лв. Посочено е, че за изтегляне на товарния
автомобил „Р.М.“ с peг. № ** и почистване на района на станалото ПТП е заплатено на
специализирана фирма 4 128,76 лв. Според вещото лице от техническа гледна точка
настъпилите щети, нанесени на товарния автомобил „Р.М.“ с peг. № **, се намират в
5
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са получени по начина и механизма,
посочен в писмените доказателства в делото.
В съдебно заседание експертът уточнява, че процесният автомобил е бил паркиран
под наклон, който е насочен към реката, и тъй като водачът не е осигурил обездвижването на
автомобила чрез дърпане на ръчната спирачка, същият е тръгнал сам на заден ход и е
попаднал в реката. Водачът е бил вътре в колата, но не е могъл да го спре. Според вещото
лице няма как автомобилът да се движи, ако ръчната спирачка е била дръпната, като би
могло автомобилът да тръгне назад и ако е била неизправна спирачната му система.
Експертът посочва, че натискът от товара в товарния автомобил няма как да доведе до
дефектиране на спирачната система, като автомобилът, когато се паркиран под наклон,
независимо дали е укрепен товарът, или не, тръгва, като дори да е бил без товар, пак е щял
да тръгне назад.
По делото е назначена и изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
заключението на която на ищцовото дружество с курс № 36 на товарен автомобил с
контролен № ** не е възлаган превоз на електрически велосипеди. Според експертизата от
страна на ищцовото дружество за превоз с курс № 36 с товарен автомобил с контролен №
С0 595 8СХ са сключени Заявки —Договори както следва: с Теу Б. ООД – за дестинация Б. –
Г. за превоз на 19 бр. колети: 6 бр. по 53 кг; 6 бр. по 13 кг; 6 бр. по 3 кг и1 бр. – 10 кг., като на
22.10.2020 г. на дружеството от контрагента е заплатена сума в размер на 720,00 лв.; с Акт Л.
АД – за дестинация Б. – Ф. за 1 бр. Евро пале –220 кг.; 1.3 куб.м./ 0.4 л.м, като на 03.12.2020
г. от контрагента е заплатена сума в размер на 300,00 лв.; с А.Ин.К. ООД – за дестинация Г. –
Б. за превоз на Д. каса 123/67/139 см. + пале 78/41/42 см., като на 22.01.2021 г. от
контрагента е заплатена сума в размер на 444,00 лв.; с И.Т. – за дестинация Г. – Б. за превоз
на две евро палети, като на 22.01.2021 г. от контрагента е заплатена сума в размер на 469,20
лв.
Съдът кредитира експетните заключения като верни, пълни и обективно дадени.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
По делото е разпитана като свидетел Н.С.С. – дъщеря на управителя на ищцовото
дружество, от показанията на която се установява, че същата работи в семейната фирма „С-
97“ ООД. Свидетелката посочва, че ответникът работел във фирмата, като тръгнал на курс в
Г., откъдето и й позвънил, че е направил ПТП. Казал й, че е изпуснал буса назад в реката.
Споделил, че са му наложили глоба и трябвало да се заплати за репатрака, с който бил
изваден бусът. Ответникът я помолил да му дадат пари под формата на заем за заплащането
на глобата и изваждането на буса, защото той нямал, и казал, че ще си ги изработи. Казал
свидетелката да предаде на баща й да не се ядосва и че ще си му върне парите. Сумата била
около 4 000,00 лв. Парите били преведени по карта на съпругата на ответника, защото той
нямал в него карта. Ответникът не върнал тези пари. Свидетелката посочва, че след това
намерили база на едни познати българи в близост и закарали дотам буса. Уговорката им с
ответника била да изчака там, а тя да намерят вариант да го върнат. Трябвало брат й да отиде
в Г. с монтьора и да го прибере. На следващата сутрин ответникът спрял да й вдига
телефона, като момчето от базата казало, че е дошъл друг бус, който го е взел, като
ответникът е прехвърлил част от стоката в другия бус. Ответникът не се явил повече на
работа. Свидетелката сочи, че говори немски и когато се чула с полицаите, които са били на
ПТП–то, те й казали, че в буса е имало електрически колелета, които са били повредени.
Твърди, че тя не е била уведомена, че тези колелета са били натоварени от ответника в буса,
като за този курс не е имало задание да се превозват такива и по принцип не можело да се
превозва стока без документ. Посочва, че не е разрешавала друг път да се превозва стока без
документи. Твърди, че автомобилът имал всички необходими застраховки.
По делото е разпитан като свидетел и Т.С.С. – син на управителя на ищцовото
дружество, от чийто разпит се установява, че същият работи в семейната фирма „С-97“
6
ООД. Посочва, че през 2020 г. техен бус, управлаван от ответника, попаднал в река в Г.. Това
разбрал от своята сестра, защото тя поддържала контакт с ответника постоянно. Свидетелят
трябвало да отиде и да прибере буса оттам и да го придвижи до Б.. Бусът не бил в движение,
бил в сервиз в Г.. До сервиза бусът бил закаран с репатриране. Свидетелят тръгнал от Б. с
техния монтьор, за да отстранят повредите и да си приберат буса. Автомобилът имал спукан
резервоар, AdBlue системата била повредена също. Отстранили някои неща в сервиза и
прибрали буса на собствен ход. Ответникът го нямало там, когато отишли, като уговорката
била да ги чака, за да прибере буса на връщане. Частите за ремонт били закупени от Б., а
някои и от Г..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, преценени по правилата на чл. 172
ГПК, като обективни, еднопосочни и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
По реда на чл. 176 ГПК по делото е изслушан ответникът Х. К. Ц., който посочва, че
не му е бил възлаган превоз за електрически велосипеди от работодателя, но дъщерята на
собственика на фирмата му е позволявала неведнъж да си транспортира някои неща от Г. и
Х., стига да има място в самото превозно средство. За този случай тя знаела, че ще вземе
няколко велосипеда, които да докара в Б.. Велосипедите били укрепени отстрани на буса,
вързани с колани. Ответникът сочи, че винаги спедитор му казвал колко адреса ще има за
товарене и как да позиционира самия товар. Трябвало да остави място зад самата кабина,
защото трябвало бъде натоварен товар от около 1000 килограма, като по-лекият товар бил
отзад, а тежкият отпред. Твърди, че винаги му е казвано как да товари, като целият товар в
случая бил укрепен.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 210, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 203, ал. 1 КТ
за заплащане на сумата от общо 6 809,53 лв. /от които 4 128,76 лв. за изтегляне на
автомобила и почистване на района; 1 890,29 лв. – за закупуване на Вентил ZR13; 342,27 лв.
– за ремонт; 23,47 лв. – за разходи по дело в Г. и 424,74 лв. – за закупуване на сензор/,
представляваща обезщетение за претърпени от работодателя имуществени вреди, вследствие
на причинено по непредпазливост от Х. К. Ц. ПТП на 04.09.2020 г. по време на
командировка в Г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
04.09.2020 г., до окончателното й изплащане.
Имуществената отговорност на работника или служителя се прилага независимо от
дисциплинарната, административно-наказателната и наказателната отговорност за същото
деяние. Работникът или служителят отговаря имуществено за вредите, причинени на
работодателя по небрежност (непредпазливост) при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения съобразно правилата на КТ.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 210, ал. 5 КТ, във вр. с
чл. 203, ал. 1 КТ е да докаже, че в обективната действителност са възникнали следните
материални предпоставки: 1/ работникът да е полагал труд по действително трудово
правоотношение през периода, през който са причинени имуществени вреди на
работодателя; 2/ деяние /действие или бездействие/; 3/ противоправност /несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение/; 4/ имуществени вреди
/неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения/ в претендирания размер,
причинени при или по повод изпълнението на трудовите задължения на работника; 5/
причинно-следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между
явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица
от виновното противоправно поведение на делинквента/; 6/ вина на делинквента под
формата на непредпазливост, като виновното поведение се презюмира; 7/ размерът на
7
уговоР.то месечно трудово възнаграждение на работника към момента на настъпване на
вредите.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението си към ищеца.
С постановеното Определение № 1095 от 11.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
5351/2023 г., III г. о., ГК след прекратяване на делото от първоинстанционния съд състав на
ВКС е дал указания, че работодателят разполага с право на иск за обезщетение за вреди,
причинени от работник по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си
задължения при определени условия. При прекратено трудово правоотношение
работодателят би могъл да ангажира пълната имуществена отговорност на работника или
служителя, от което следва че по аргумент за по-силното основание след като може да бъде
търсена „по-голямата“ пълна отговорност, може и „по-малката“ ограничената. Ето защо
издаването на заповед по чл. 210 КТ не е положителна процесуална предпоставка за
възникване и надлежно упражняване на правото на иск за търсене на ограничената
имуществена отговорност на работника, в случаите при които трудовото правоотношение е
прекратено и причинените вреди са установени от работодателя след това. Според
изричната разпоредба на чл. 210, ал. 5 ГПК в случаите, когато поради прекратяване на
трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане
чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или
на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК независимо от размера на вземането. Използването на
заповедното производство е право на работодателя – след като той може да поиска
издаването на заповед за изпълнение, следователно може да предяви и иск на общо
основание, за да се снабди с осъдително решение. Съставът на ВКС е посочил, че в
разглеждания случай искът е допустим, защото при прекратено трудово правоотношение не
може да се изпълни процедурата по чл. 210 КТ, поради което е върнал делото на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Следователно в случая следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание
чл. 210, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 203, ал. 1 КТ е допустим.
Страните не спорят, че на 04.09.2020 г. товарен автомобил „Р.М.“ с peг. № **,
собственост на „С-97“ ООД, управляван от ответника, е бил паркиран на паркинга на река
М. в Т. Л. със задната си част, насочена към реката, като в определен момент около 10:25
часа автомобилът е потеглил назад и е попаднал в река М..
Не е спорно между страните и правнорелевантното обстоятелство, че към датата на
настъпване на процесното ПТП – 04.09.2020 г., Х. К. Ц. е заемал длъжност „Шофьор товарен
автомобил“ при ищцовото дружество, като произшествието е настъпило по време на
командировка на ответника в Г.. Същото обстоятелство се установява от представения по
делото Трудов договор № 95/19.08.2019 г. и Заповед № 25/21.09.2020 г. на управителя на
ищцовото дружество, с която на ответника е наложено дисциплинарно наказание –
уволнение.
Основният спор по делото се съсредоточава върху обстоятелството дали е налице
противоправно деяние на ответника, довело до настъпване на процесното ПТП.
От заключението по допусната съдебна автотехническа експертиза се установява, че
около 10:25 часа на 04.09.2020 г. товарният автомобил „Р.М.“ с peг. № **, който е бил
паркиран на място, близо до стръмен склон на брега на река М., под действието на
собственото си тегло и товар в каросерията е потеглил назад в посока към река М., като
водачът е останал в кабината на автомобила, опитал е да спре автомобила, но не е успял.
Отразено е, че товарният автомобил „Р.М.“, достигайки реката, се забил със задната си част в
брега на реката, като в резултат на сблъсъка на задната част на автомобила в областта на
каросерията е изпаднал част от товара й в реката, който е бил изваден по-късно от водолази.
8
Съдът кредитира заключението по допуснатата експертиза в частта, установяваща
механизма на настъпване на процесното ПТП, тъй като същото се подкрепя от останалите
събрани по делото писмени доказателства – превод на Доклад по ПТП, съставен от
инспектор при Дирекция „Полицейски мониторинг на трафика“ М.. Вещото лице посочва,
че двете възможни причини за потеглянето назад към реката на товарния автомобил са
пропускане от страна на водача да дръпне ръчната спирачка или неизправна спирачна
система на моторното превозно средство. По делото действително липсват ангажирани
доказателства, годни да изключат като причина за потеглянето му неизправността на
спирачната система на автомобила. Неизяснеността на това обстоятелство обаче не означава,
че липсва противоправно поведение на водача на превозното средство.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че е
налице противоправно деяние, осъществено чрез бездействие от страна на ответника Х. К.
Ц..
Съобразно изискванията, закрепени в разпоредбата на чл. 96 ЗДвП, водачът на спряно
за престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може
да се приведе в движение или да потегли само. Предвид установения наклон на мястото,
където е бил паркиран процесният товарен автомобил, предвид теглото на натоварената в
него стока – около 1000 килограма /посочено от ответника в дадените от него обяснения по
реда на чл. 176 ГПК/ и предвид липсата на представени доказателства и наведени твърдения
за поставянето на предмет под гумите на автомобила, следва да се приеме, че са нарушени
правилата на чл. 96 ЗДвП. В съответната пътна обстановка, дори да се приеме, че ръчната
спирачка е била вдигната от водача, но спирачната система на автомобила е била
неизправна, не може да се направи извод за оказване на дължимата грижа по вземане на
всички необходими мерки за ефективното избягване на възможността от самопотегляне на
моторното превозно средство.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е оборена и
презумпцията за наличието на вина у деликвента под формата на небрежност. Дори и
ответникът да е бил вдигнал ръчната спирачка на автомобила, същият е могъл и е бил
длъжен да предвиди, че предвид стръмния терен и предвид паркирането на автомобила със
задната му част, където се е намирал товарът, по наклона, управляваното от него МПС е
могло да потегли само на заден ход.
Безспорно по делото е установено и настъпването на имуществени вреди за
работодателя „С-97“ ООД, причинени при изпълнението на трудовите задължения на
ответника Х. К. Ц., както и наличието на причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди.
Страните не спорят че процесното ПТП е настъпило при изпълнението на трудовите
задължения на ответника Х. К. Ц..
В подкрепа на твърденията за извършени разходи от ищеца за изтегляне на
автомобила от реката, за ремонт и за закупуване на нови части по делото са приети 5 бр.
фактури за сумите, както следва: 2 111 евро за изтегляне на товарния автомобил от реката и
почистване на района; 12 евро за изпращане на акта по делото, свързано с Х. Ц., 424,74 лв.
за сензор NOx с платка O.E. Renault, 966,49 евро за вентил и 175 евро за ремонт. Съдът
намира, че представените писмени доказателства установяват претендирания размер на
претърпените от ищеца имуществени вреди. Според заключението на неоспорената от
страните съдебна автотехническа експертиза вследствие на станалото произшествие
товарният автомобил „Р.М.“ е получил повреди и деформации, като стойността на описаните
в приложените документи в делото увредени части и механизми на товарния автомобил
възлиза на 2 997,61 лв., като сумата включва смяна на резервоар на стойност 340,31 лв.,
смяна на сензор марка NOx с платка за резервоар на стойност 424,74 лв., смяна на вентил
марка ZK13 за резервоар на стойност 1 890,29 лв., както и стойността на труда за монтажно-
9
демонтажни работи – 342,27 лв. Посочено е, че за изтегляне на товарния автомобил „Р.М.“ с
peг. № ** и почистване на района на станалото ПТП е заплатено на специализирана фирма 4
128,76 лв. Съгласно заключението, което съдът кредитира, от техническа гледна точка
настъпилите щети, нанесени на товарния автомобил „Р.М.“ с peг. № **, се намират в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са получени по начина и механизма,
посочен в писмените доказателства в делото.
Тъй като тези имуществени вреди са закономерна, естествена, необходима последица
от противоправното бездействие на ответника, съдът счита, че всички елементи на
фактическия състав, пораждащ ограничената имуществена отговорност на работника, са
осъществени в обективната действителност.
Размерът на отговорността е уреден в чл. 206, ал. 1 КТ, като същата е ограничена до
размера на уговоР.то месечно трудово възнаграждение на работника. Установи се по делото
от представения трудов договор, че трудовото възнаграждение на работника е в размер на
560,00 лв., а претърпените от работодателя вреди са в размер на 6 809,53 лв. Доколкото
вредите надхвърлят размера на уговоР.то месечно трудово възнаграждение на ответника,
съдът намира, че последният следва да отговаря именно до сумата от 560,00 лв. – размера на
уговоР.то месечно трудово възнаграждение, като искът за разликата до пълния предявен
размер от 6 809,53 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква и за двете страни.
Ищецът претендира разноски по списък, както следва: 279,00 лв. – внесена държавна
такса, 800,00 лв. – внесен депозит за вещи лица и 1 000,00 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. Следва да се отбележи, че дължимата и заплатена от ищеца държавна такса
по делото е в размер от 272,38 лв., а не в претендирания размер от 279,00 лв., а по делото е
представено доказателство за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
750,00 лв., а не в претендирания размер от 1 000,00 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото
производство съразмерно с уважената част на иска в общ размер от 149,87 лв. /22,40 лв. –
държавна такса, 65,79 лв. – възнаграждения за вещи лица и 61,68 лв. – адвокатско
възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски за настоящото производство съразмерно с отхвърлената част на иска в
размер от 624,08 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. К. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ **, да заплати на „С-
97“ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: с. Д., ул. „Г.Е.“ № 5, на основание
чл. 210, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 203, ал. 1 КТ сумата от 560,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от работодателя „С-97“ ООД имуществени вреди, вследствие на
причинено по непредпазливост от работника Х. К. Ц. ПТП на 04.09.2020 г. по време на
командировка в Г. при изпълнение на трудовите му задължения, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на увреждането – 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 6 809,53 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Х. К. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. В.,
10
ж.к. „Д.“ **, да заплати на „С-97“ ООД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: с. Д.,
ул. „Г.Е.“ № 5, сумата от 149,87 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С-97“ ООД, ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: с. Д., ул. „Г.Е.“ № 5 да заплати на Х. К. Ц., ЕГН: **********, с адрес:
гр. В., ж.к. „Д.“ **, сумата от 624,08 лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11