Р Е
Ш Е Н
И Е №260018
гр.
Русе, 21.08. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри
гр.състав в публично заседание на 28- ми юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА
ПЕТРОВА и в
присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от председателя гр. дело №
299 по
описа за 2020 год. за
да се произнесе
съобрази:
Ищецът В.А.В. твърди, че считано от 01.09.2016г.
по силата на трудов договор №293/01.09.2016 г. бил назначен на длъжност „продавач
разносна търговия" с място на работа
гр. Русе, отдел „склад Русе" в „Автокомерс
93“ ООД. На 16.12.2019г. работодателят му
връчил заповед №466/16.12.2019 г., с която считано от 17.12.2019г. прекратил
трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ.
Счита уволнението си за незаконосъобразно т.к. в процесната
заповед работодателят не е посочил фактическите основания за нейното издаване,
които да очертаят релевантните обстоятелства за упражняване на потестативното му право да прекрати трудовия договор с
работника и поради факта, че в нея не е посочено по коя от двете хипотези на чл.328, ал.1, т.2 КТ работодателят прекратява трудовото правоотношение.
Отделно от гореизложеното счита уволнението за
незаконосъобразно т.к. като към момента на
издаване на заповедта не е било налице съкращаване на щата в търговското
предприятие на ответника, по отношение на длъжността на ищеца, нито е било
налице закриване на част от неговото предприятие. Заявява и че към момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение с ответника, при последния е имало назначени на същата длъжност
и други лица, поради което последният е следвало на основание чл.329 КТ да
извърши подбор, при който да остави на работа този от работниците си, който е
по-квалифициран и работи по-добре. Работодателят не би изпълнил законоустановеното си задължение и не е извършил подбор
преди уволнението, което го прави незаконосъобразно.
Поради всичко изложено моли съда да
постанови решение, с което да отмени
заповед заповед №466/16.12.2019 на управителя на „Автокомерс 93“ ООД-гр.Благоевград, като незаконосъобразна и да бъде възстановен
на длъжността, която е заемал преди уволнението. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид
изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които се
основават претенциите и формулираните петитуми квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.344,ал.1 т.1 и т.2 КТ.
Ответното дружество „Автокомерс 93“ ООД-гр.Благоевград оспорва изцяло предявените искове и моли да
се отхвърлят. Претендира разноски.
Съдът като взе
предвид събрания по делото доказателствен материал намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорно е по делото, че страните са били в трудовоправни отношения.
Със заповед №466/16.12.2019 на управителя на „Автокомерс 93“ ООД-гр.Благоевград, В. е уволнен
от длъжността „продавач разносна търговия"в Търговски обект 5-склад Русе в „Автокомерс 93“ ООД, считано от 17.12.2019г. Посоченото е само правно основание за прекратяване трудовото правоотношение
- чл.328, ал.1,т.2 КТ. Заповедта е връчена
на ищеца срещу подпис на
16.12.2019г. /л.6/.
От приложените писмени доказателства- решение №2/07.10.2019 г. на работодателя/л.16/ се установява, че е прието да се
закрие част от предприятието, а именно обект Русе и да извърши съкращение в
щата на всички длъжности в обект Русе .
Представено е и решение от 06.12.2019г. на комисията по подбор, с което се
предлага да бъде прекратен трудовия договор с ищеца.
По делото не са представени заповеди на управителя на
ответника за утвърждаване на критериите по които следва да се извърши подбора,
както и за определяне на комисия за извършването му.
По делото е приета неоспорена от страните икономическа експертиза,
разпитани са свидетели.
При така изяснената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е че ищеца е уволнен на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ,
както и че в уволнителната заповед не е посочено по коя от двете хипотези на
чл.328, ал.1, т.2 КТ работодателят прекратява трудовото правоотношение. В съдебната практика на ВКС е
прието, че ако работодателят не е изпълнил задължението в заповедта за уволнение
да уточни правното основание от посочения текст
на закона, но работникът или
служителят, при връчване на заповедта,
е узнал правното основание, целта на закона е постигната
-интересите на уволненото лице са защитени. То
не е поставено в положение на неизвестност,
срещу кое от двете различни
основания да се брани, не
е постановено в положение на „процесуална изненада” или „процесуално неравенство”, тъй като предмета
на спора е определен и неговото право на защита
няма да бъде
нарушено. В настоящият случай обаче
съдът приема, че ищеца не е узнал правното основание при връчване на заповедта
или непосредствено преди това поради следното:
Ответният свидетел Д.М./специалист
„човешки ресурси“ при ответника/ в показанията си/л.147/ сочи, че ищеца
разбрал, че ще бъде „освободен поради съкращаване на щата“, а другият ответен
свидетел Д.Й. заявява, че обяснил на В.,
че фирмата прекратявала търговската дейност в гр.Русе. Поради изложеното процесната заповед е незаконосъобразна само на това
основание.
Само за яснота съдът счита,
че следва да изложи и следното:
Закриване на част от
предприятието по смисъла на чл.328, ал. 1, т. 2, пр.1 КТ е налице, когато
окончателно и занапред е преустановена дейността на дадено структурно звено. По
смисъла на КТ понятието „част от предприятие" и „структурно звено"
имат едно и също съдържание. Структурното звено е обособена, относително
самостоятелна организационна единица в предприятието с относително самостоятелно
ръководство, където и според извършваната относително самостоятелна дейност, се
полага наемен труд. Основният критерий може да е съчетан с териториалния /в
едно и също населено място, община, област или регион/, с функционалния /специфика
на дейността/ и с финансово-икономическия критерий /собствени приходи и/ или
разходна сметка/. Извършено е само вътрешно-организационно преустройство на
дейността, а не закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.1,
т.2, пр.1 КТ, когато работодателят закрива свое структурно звено, но неговата
дейност не е преустановена окончателно, а се слива или се разпределя между
други структурни звена или когато се създава ново, което продължава дейността
на закритото. В настоящия случай,
от приетите по делото
доказателства, безспорно е установено, че
Транзитен склад, в който са постъпвали внесените от Румъния стоки е
съществувал едновременно с друго структурно звено на работодателя - Склад Русе.
Видно от двете щатни разписания в сила от 01.06.2019г. и в сила от
16.12.2019г., в Транзитния склад са били заети първоначално двама, а
впоследствие трима служители на ответника. Видно от твърденията на
работодателя, ищецът е бил служител в Склад Русе на длъжността „продавач
разносна търговия". Единствено неговото трудово правоотношение е било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. Приетите като писмени
доказателства заповеди за прекратяване на трудовите правоотношения на
останалите петима служители на длъжност „продавач разносна търговия" са
били прекратени на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие и на
основание чл.71 КТ, едностранно от работодателя, в срока за изпитване.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че трудовите му функции включвали
извършването на ежедневни курсове до и от Румъния за доставка на авточасти.
Свидетелите установяват, че тази дейност след 16.12.2019г. се извършва от
управителя на Транзитния склад. Анализът на доказателствата и съвкупната им преценка водят до извода, че
в настоящия случаи е извършено само вътрешно-организационно преустройство, а не
закриване на част от предприятието по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 пр.1 КТ, тъй
като дейността на Склад Русе, където е работил В. не е преустановена
окончателно, а нейното извършване е поето от служител в друго структурно звено
- Транзитен склад. При това положение, следва да бъде прието, че не е налице
твърдяното от работодателя основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - закриване на част от предприятието.
Работодателят е бил длъжен да
извърши подбор при закриването на отделно структурно звено, тъй като в
оставащото структурно звено на предприятието /в същото населено място/
съществуват длъжности за същата или несъществено отличаваща се трудова функция /в
т.см.решение № 211/14.08.2014г. по гр.д.№ 4441/2013г. по описа на ВКС, IV г.о./. В конкретния случай, работодателят твърди, че е извършил подбор на
06.12.2019г. между трима свои служители - В.А.В., В.П.К.
и В.В.И.. Към посочената дата - 06.12.2019г.
работещите при ответника служители на длъжност „продавач разносна
търговия" са били общо осем на брой /шестима в Склад Русе и двама в
Транзитен склад/. Въпреки това, работодателят е извършил подбор по негова преценка
само с двама и то с тези от тях, които според твърденията му са осъществявали
само нощни курсове на територията на страната, т.е. трудовите им функции са се
различавали от тези на ищеца. Незаконосъобразно, работодателят не е извършил
подбора между всички служители на посочената длъжност към 06.12.2019г.
Освен това, от доказателствата
по делото не е установено извършване на законен
подбор по критериите на чл.
329, ал.1 КТ. От представения протокол от 06.12.2019 г./л.19/ за проведен подбор
се установява кои работници и служители са предложени
за преназначение или уволнение, но не и въз
основа на какви факти комисията
по подбора е формирала решението си.Следва да се отбележи и че законността на проведения
подбор по чл. 329, ал.1 КТ подлежи на съдебен контрол.Критериите са разгледани в приетата по делото експертиза, но по делото не
е установено, че ищеца е имал по-ниски показатели с други работници, предпочетени да останат на
работа. Съобразно трайната съдебна
практика/ напр. решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ІV г.о.
ВКС; решение № 525 от
21.06.2010 г. по гр.д.
№ 1446/2009 г. ІV г.о.ВКС; решение № 30 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 431/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 190 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 1638/2010 г. ІV г.о. и решение № 616 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1327/2009 г.
ІІІ г.о. и др./ протоколът за извършен
подбор, бидейки по правната си
характеристика частен свидетелстващ документ, обективиращ определени констатации не ги доказва, нито
защитата срещу доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на
истинността им. Този документ следва
да се преценява
от съда по
вътрешно убеждение с оглед всички доказателства
по делото за законността на подбора – доказателства
за фактите, дали основание на комисията да
приеме, че уволненият работник се е справял с работата си по
зле от предпочетения
да остане на работа; извършването
на подбор по критериите на
чл. 329 КТ може
да бъде установено
с всички доказателствени средства, като при оспорване законността
на извършения подбор по чл.
329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички
факти, обусловили преценката му за
квалификацията и нивото на справяне с работата
на уволнения работник. В
настоящият случай работодателят не е установил каква е квалификацията на участвалите в подбора, какви са професионалните им умения и дали предпочетените
да останат на работа са
се справяли по-добре с работата. Дори напротив, в отговора на ИМ/л.14/ изрично е посочено, че
работодателя е смятал, че ищеца се е
справял много добре с работата си.
От всичко гореизложено, съдът приема, че постановявайки заповед №466/16.12.2019г., работодателят на ищеца е действал незаконосъобразно,
поради което и уволнението на В. се явява незаконно и следва да бъде
отменено.
С оглед основателността
на иска за
отмяна на заповедта за уволнение, като незаконосъобразна,
като основателен следва да уважи
и искът за възстановяване на заеманата от ищеца длъжност
преди уволнението.
За
настоящото производство следва
да се присъди
и адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния
представител на ищеца - адв. В.. Същият му е
предоставил безплатно правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА за защита
в настоящото производство, което
се установява от приложения на л. 7 договор за правна помощ и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
вр. с чл. 7. ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.
В. следва да се присъди сумата в размер на 610.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Само за яснота следва да
се отбележи, че съгласно трайната
съдебна практика на ВКС, нито адвоката,
оказващ безплатна правна помощ, нито
страната, на която тя е предоставена,
следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето
на което се оказва помощта
попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории
лица. Достатъчно е да се
представи договорът за правна помощ,
защото писмената форма е един от
способите за доказването му, и в него да е отбелязано,
че помощта се оказва безплатно
при условията на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може
съдът да присъди на адвоката
на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна
страна е осъдена за разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
На осн.чл.78,ал.6 ГПК ответникът дължи по сметка на
РРС сумата от
160.00лв.-държавна такса за
всеки един от двата иска/80.00лв.+80.00лв./ и сумата от 200.00 лв.-възнаграждение на
вещо лице, платено от бюджета на съда .
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ заповед №466/16.12.2019 на управителя на „Автокомерс 93“
ООД-гр.Благоевград, ЕИК: *********, с която на осн.
чл.328, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение на В.А.В., ЕГН **********,***, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.А.В., ЕГН ********** на заеманата от
него
длъжност преди уволнението.
ОСЪЖДА „Автокомерс 93“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. -гр.Благоевград, ул.
"Стефан Стамболов" №1,ет.7 представлявано
от Т. Д. И.да заплати на адв. В.М.В., ЕГН ********** от АК - Русе, с адрес: ***, сумата от 610.00 лв.- адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр.чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА „Автокомерс 93“ ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. -гр.Благоевград, ул.
"Стефан Стамболов" №1,ет.7 представлявано
от Т. Д.И. да заплати по сметката на
Районен съд –Русе държавна такса в размер на 160.00 лв., както и разноски за
съдебна експертиза в размер на 200.00 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :