№ 93
гр. гр.Н., 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Н. Р. М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н. Р. М.Б. Гражданско дело №
20212150101511 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на ЗАД „А.Б.“,
ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.Д.“, № 59,
представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П. и А.Б.А., против „Н.Т.“ ЕООД,
ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ж.к. „П.“, бл. ..., вх. 1, ет. 6,
ап. ..., представлявано от И.Е.И.. В исковата молба се сочи, че на 11.09.2020 г. в гр. А.,
на ул. „Хаджи Д.“, № 4, водачът на МПС марка „...“, модел „ФТ ЦФ“ с рег.№ ......- К. Д.
И., поради несъобразена с пътните условия скорост, неосъществяване на достатъчен
контрол над автомобила, свръх товар и след употреба на наркотично вещество-
метамфетамин, по негова вина реализирал ПТП с девет броя автомобили, причинил
смъртта на Анита Маринова, травматични увреждания на повече от едно лице, както и
значителни материални щети. Във връзка с настъпилото ПТП бил съставен
констативен протокол с пострадали лица № 2020-1019-1072 от 11.09.2020 г. и срещу
виновния водач било образувано досъдебно производство № ...../2020 г. по описа на
ОДМВР- Бургас. Сочи се, че за управлявания от виновния водач товарен автомобил
марка „...“, модел „ФТ ЦФ“, с рег.№ ......, била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗАД „А.Б.“, с полица № BG/01/120000295036. Едно от
увредените лица при настъпилото на 11.09.2020 г. ПТП било С. Р.ов Х., който в деня на
произшествието бил приет по спешност в УМБАЛ „Бургас“ АД, където още на същия
ден му били извършени четири, а в последствие още три оперативни интервенции. В
тази връзка, от страна на пострадалия било подадено заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение, въз основа на което ЗАД „А.Б.“ е образувало щета №
1
1000/21/217/500157. След постигнато споразумение, на пострадалия Х. било изплатено
застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 85000 лв. с преводно нареждане от
05.05.2021 г. В резултат на ПТП била пострадала и Е. Х. Х., която също била приета в
УМБАЛ „Бургас“ АД в увредено общо състояние. В тази връзка от страна на
пострадалата било подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение,
въз основа на което ЗАД „А.Б.“ е образувало щета № 1000/21/217/500158. След
постигнато споразумение, на пострадалата Х. било изплатено застрахователно
обезщетение от ищеца в размер на 35000 лв. с преводно нареждане от 05.05.2021 г. В
резултат на ПТП бил увреден автомобил марка „....“, модел „..“, с рег.№ ................,
собственост на К. Н. В.. В тази връзка от страна на пострадалата било подадено
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на което ЗАД
„А.Б.“ е образувало щета № 1000/20/777/500512, по която на пострадалата В. било
изплатено застрахователно обезщетение от ищеца в размер на 1079,67 лв. с преводно
нареждане от 21.10.2020 г. Сочи се, че във връзка с гореизложеното, до работодателят
на виновния водач били изпратени регресни покани за възстановяване на платените по
трите щети застрахователни обезщетения. С допълнителна молба ищецът е
конкретизирал, че на С. Р.ов Х.- пешеходец, е заплатено застрахователно обезщетение
в размер на 85000 лв., от които 78281.18 лв.- неимуществени вреди, от които се
претендират частично 9000 лв., и 6718.82 лв.- имуществени вреди, съставляващи
разходи за лечение, от които се претендират частично 1000 лв. По отношение на Е. Х.
Х.- пешеходец, се сочи, че е заплатена сумата от общо 35000 лв., от които 33178.42 лв.-
неимуществени вреди, от които се претендират частично 9000 лв., и сумата от 1821.58
лв.- имуществени вреди, от които се претендират частично 1000 лв.
Неизпълнението от страна на работодателя „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ................, за
заплащане на претендираните суми в предвидения срок е мотивирало правния интерес
у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати на ЗАД „А.Б.“ сочените по- горе суми, ведно с дължимата
законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 02.09.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1079,67 лв.-
главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1000/20/777/500512,
ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба- 02.09.2021
г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил отговор от ответното
дружество, с който се твърди, че лицата, на които е било изплатено обезщетение, не
били участници в ПТП, поради което не е следвало да им се изплаща обезщетение.
Независимо от горното, ответникът счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Оспорва твърдението, че водачът К. Д. И. е управлявал процесното
МПС под въздействие на наркотици, както и че е управлявал МПС с така наречения
свръх товар. Оспорва и твърдението, че ПТП е настъпило по вина на водача И.. Счита,
2
че ПТП е настъпило поради неравности, нарушена цялост и пропадания на пътното
платно. Сочи се, че причина за настъпването на ПТП е навлизането на МПС в пътната
лента за движение на товарния автомобил, управляван от И., който е предприел
аварийно спиране, тъй като друг водач на МПС се е блъснал в камиона, управляван от
И., вследствие на което последният изгубил управлението върху товарния автомобил.
Наред с горното, ответникът оспорва и размера на заплатените от ищеца обезщетения,
като счита същите за прекомерни. Счита, че без да е изяснен механизма на ПТП,
застрахователят е пристъпил към плащане, което не е дължал по ЗЗ „ГО“. Ответникът
оспорва и сочените от ищеца увреждания, получени на лицата С. Р.ов Х. и Е. Х. Х.. В
случай, че такива са били налице, ответникът отрича същите да са в причинно-
следствена връзка с ПТП. Твърди, че за лицето Е. Х. Х. липсват данни да е участвала в
ПТП. Оспорва и основанието на изплатеното обезщетение за имуществени вреди на
МПС „....“, собственост на К. В., тъй като същата не е била участник в ПТП.
Независимо от горното, ответникът прави и възражение за съпричиняване от страна на
лицата С. Х., Е. Х. и на водача на лек автомобил „....“, както за настъпването на ПТП,
така и за настъпването на вредоносния резултат. Предвид гореизложеното молят съда
да отхвърли иска по основание и размер. На основание чл. 219 от ГПК прави искане за
привличане на трето лице помагач- К. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Н.,
ул.“Еделвайс“, № 1.
С нарочен съдебен акт от 08.05.2022 г. съдът е привлякъл като трети лица-
помагачи на страната на ответника, наследниците на починалия К. Д. И., а именно Н.
Н. И. и М. К. И., от които писмен отговор не е постъпил.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже: 1. наличие на валидно застрахователно отношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ищеца- застраховател и застрахованото
при него лице по отношение на товарен автомобил марка „...“, модел „ФТ ЦФ“ с рег. №
.............; 2. настъпване на покрит застрахователен риск- твърдяното ПТП; 3.
претърпени от пострадалите лица имуществени и неимуществени вреди; 4. пряка и
непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и
претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя- ищец в полза на пострадалите
лица застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. пряка и непосредствена
причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно
събитие; 7. управляване на товарен автомобил марка „...“, модел „ФТ ЦФ“ с рег. №
............. под въздействие на наркотици или други упойващи вещества. Тежестта на
доказване е указана на страните с определение № 400 от 02.04.2022 г., постановено по
3
настоящото дело.
По делото не се спори, че на 11.09.2020 г. е настъпило ПТП, за което е съставен
от служител на РУ- А., Отдел „Пътна полиция“, Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2020-1019-1088 от 11.09.2020 г., приложен по делото. В същият е
отразен следния механизъм на произшествието: участник 1- К. Д. И., управлявал
товарен автомобил с рег. № ............., като поради несъобразена скорост и техническа
неизправност в спирачната тръба, блъска пешеходката Е. Х. Х., пресичаща на
пешеходна пътека тип „Зебра“ и три МПС, спрели на пешеходна пътека /участник 2, 3
и 4/.
От представената по делото полица се установява, че към датата на настъпване
на застрахователното събитие- процесното ПТП, между страните е била сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/01/120000295036, по
отношение на товарен автомобил ... с рег. № ............., собственост на „С.“ ООД,
предоставен за ползване на ответника.
Представена е и извадка от Регистър на трудовите договори, от която е видно, че
К. Д. И. е сключил договор с ответника на 16.01.2020 г., за длъжност „шофьор товарен
автомобил“ и към 11.09.2020 г. същия все още е бил действащ.
Приложена е и лицензия за международен автомобилен превоз на товари,
издадена на името на ответника, за периода от 20.11.2019 г. до 19.11.2029 г., към която
е включен и процесния товарен автомобил.
Видно от постъпилото по делото постановление на Окръжна прокуратура-
Бургас от 27.06.2022 г., ведно с приложени към същото протоколи за разпити, за оглед
на местопроизшествие и мащабни скици, за настъпилото произшествие е било
образувано досъдебно производство № 305/2020 г., за осъществено престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 11.09.2020 г. в гр. А., ул.
„Хаджи Д.“, при управление на моторно превозно средство- влекач марка „... ФТ ЦФ“,
с рег. № ............., с полуремарке с рег. № ................, нарушил правилата на движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на А.С.М.. Установява се, че в хода
на разследването, на 12.09.2020 г. И. бил привлечен като обвиняем за това, че на
11.09.2020 г. в гр. А., на ул. „Хаджи Д.“, с посока на движение към кръгово
кръстовище с ул. „Славянска“, при управление на МПС- влекач марка „... ФТ ЦФ“ с
рег. № ............., собственост на „С.“ ООД, ЕИК .................., с прикачено към него
полуремарке, марка „...............“, с рег. № ................, собственост на „.........“ ЕООД, ЕИК
.............., с обща маса на полуремаркето и товара в него от 45140 кг., надхвърляща
допустимата техническа максимална маса, съгласно свидетелство за регистрация от
38000 кг., нарушил правилата за движение в нормите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 126
от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице-
А.С.М., настъпила на 11.09.2020 г., в резултат на овъгляване на тялото на последната,
4
предизвикана от висока температура, развила се при пожара на лек автомобил марка
„..........“, модел „.....“, с рег. № ............., и телесни повреди на повече от едно лице:
средна телесна повреда на пешеходката Е. Х. Х., изразяваща се в черепно- мозъчна
травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна
телесна повреда на С. Р.ов Х., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лява
бедрена кост, довело до трайно затруднение движението на ляв крак за повече от
тридесет дни и счупване на дясна ключица, довело до трайно затруднение движението
на дясната ръка за повече от тридесет дни, както и средна телесна повреда на П.В.С.,
изразяваща се в счупване с луксация на дясна глезенна става, довело до трайно
затруднение движението на десен крак за повече от тридесет дни, като деянието е
извършено след употреба на наркотично вещество- метамфетамин, установено с тест
„Драгер Дръг Тест 5000“ /Dräger Drug Test 5000/, със сериен номер ARLB- 0021, и
осъщественото съставлява особено тежък случай- престъпление по 343, ал. 4, вр. ал. 3,
предл. второ, б. „б“, вр. с ал. 1, б. „б“, предл. второ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.
чл. 20, ал. 2 и чл. 126 от ЗДвП. Спрямо К. Д. И. било повдигнато обвинение и за
престъпление по чл. 354а, ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК, вр. чл. 7, чл. 30,
чл. 31 и чл. 73 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от НУРРД, по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 3, т. 1 и Приложение № 1- Списък I от
НРКРВН, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства. От
разпита на св. Е. Х. Х., се установява, че на 11.09.2020 г. се е намирала в района на
Автогарата в гр. А., където като пешеходец, предприела пресичане на пътното платно
на пешеходна пътека, от Автогарата към обект за дюнери. Пресякла едната лента и при
навлизане в другата лента за движение я удря управлявания от К. И. товарен
автомобил, вследствие на което е изпаднала в безсъзнание. Заявява, че има спомен
единствено за удар, но не и за това къде точно е била ударена и колко точно е
извървяла от пешеходната пътека. Заявява, че ударът се е случил от дясната страна, в
резултат на което дясната ръка била счупена и имала рани по десния крак и
брадичката. Същата заявява, че от двадесет години е болна от епилепсия и не си
спомня къде е паднала. Събудила се в УМБАЛ- Бургас след три дни в кома, като
престояла в болницата осем дни. В резултат на процесното ПТП дясната ръка на св. Х.
била счупена в областта на китката, за което претърпяла операция с поставяне на шина.
В областта на десния крак и брадичката имала рани, на които били поставени шевове,
на челото имала хематом, от който била изкарана кръв. В резултат на катастрофата св.
Х. не е могла да кърми двадесетдневното си бебе. Майката на свидетелката отглеждала
детето в продължение на шест- седем месеца. След ПТП-то започнала да получава
пристъпи на епилепсията, паметта не била добре и започнала да забравя, за което все
още приемала лекарства. Във връзка с уврежданията на свидетелката по делото е
представена епикриза № 18709 издадена от Отделение по ортопедия и травматология
5
при УМБАЛ- Бургас, в която е отразено, че пострадалата е с тежко общо състояние,
като травматичните увреждания се изразяват във фрактура радии декстри ин партис
дисталис, фрактура на лицеви кости, контузионес ет хемаотоме екстрЕ.татес.
По делото бе извършена съдебно- медицинска експертиза, вещото лице по която
даде заключение, че травматичните увреждания, получени от св. Х., са в резултат на
удари с или върху тъпи предмети или детайли на МПС, реализирани в посока отпред
назад и отляво надясно, възможно и при падане и удар върху пътната настилка. Според
експерта отвореното счупване в областта на дясната гривнена става, в резултат на удар
с или върху тъп предмет, реализиран върху отворената дясна длан, обусловило трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник за период не по-малък от три
месеца. Посочил е, че предвид морфологичните особености на счупването-
многофрагментно, съпроводено с разкъсване на връзки и изкълчване, е възможно
дефицитите в движенията на тази става да останат завинаги. Вещото лице е
констатирало, че счупването в областта на таза, около ставата между кръстеца и
хълбочната кост в дясно, обусловило трайно затруднение в движенията на снагата за
период не по-малък от 2- 3 месеца, като обичайно след този период дефицитите се
възстановявали. Експерта е направил извод, че в своята съвкупност останалите описани
травматични увреждания- кръвонасядания и подкожни кръвоизвливи в областта на
лицето, гръдния кош, корема, порезна рана, счупване на предна стена на десния
горночелюстен синус, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По делото е приложено заявление с вх. № 1-101-4101-2120 от 23.03.2021 г. за
застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, предявена към ищеца, въз основа на което
е била образувана щета № 1000/21/217/500158. Със споразумение между ЗАД „А.Б.“ и
Е. Х. Х., дружеството се е задължило и изплатило на св. Х. сумата от 35000 лв., от
които обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 33178.42 лв. и
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1821.58 лв. Сумата в
размер на 35000 лв. е преведена на св. Х. с платежно нареждане за кредитен превод от
05.05.2021 г., което се потвърждава и от заключението по съдебно- счетоводна
експертиза.
В съдебно заседание бе разпитан и св. С. Р.ов Х., който заявява, че 11.09.2020 г.,
заедно с колегата си, който шофирал служебен автомобил „Форд Транзит“- микробус,
пътували от Автогарата в посока към колелото на гр. А.. Били подредени в образувала
се колона от автомобили, които чакали пред светофара. Докато били в колоната
колегата на Х. казал, че зад тях се движи товарен автомобил, който няма да спре и ще
ги удари. Според свидетеля всичко се развило много бързо. Товарният автомобил ги
ударил в задна лява страна и автомобила им се завъртял, като въртейки се ударил две
коли и спрял в едно дърво. След удара товарният автомобил продължил да удря и
6
автомобилите, които били пред автомобила на св. Х., като окончателно спрял, след
като е влязъл в двора от лявата страна на къща. От показанията на св. Х. се установява,
че в резултат на ПТП-то получил счупване на левия крак на две места, скъсване на
сухожилията на пръстите на левия му крак, счупена ключица на дясната му ръка,
счупени ребра, закачен бял дроб. Св. Х. бил 14 дни в интензивното отделение на
УМБАЛ- Бургас и 17 дни в отделението по ортопедия. По време на престоя в
интензивното отделение Х. бил на систЕ. и левия му крак бил гипсиран. Поради
причинени травми на кръста, след изписването от болницата била проведена операция
на кръста. Установява, че има шина на ключицата, две шини и пирон в крака,
претърпял е операция за зашиване на скъсаните сухожилия, изписан му бил колан за
стягане на ребрата. Свидетелят сочи още, че след инцидента е бил в болничен десет
месеца. Все още е преживявал психическата травма, която му била нанесена в резултат
на ПТП-то.
От представена по делото епикриза изх.№ 18707, издадена от Отделеление по
ортопедия и травматология, се установява, че св. Х. бил с фрактура клавикуле декстри,
фрактура пертрохантерика феморис синистри, фрактура фибуле синистри, лезио
тендини екстензорис III- IV- V лонгус педис синистри, фрактура на VI ребрена дъга в
ляво и плеврален излив в дясно. В епикриза изх.№ 23503, издадена при постъпването
на св. Х. в Отделението по ортопедия и травматология за втори път /17.11.2020 г./, е
отразен статус пост РСОМ про фрактурам крурис синистри инфламацио. Видно от
епикриза № 1859 св. Х. постъпил в отделението по ортопедия и травматология и на
01.02.2021 г. с оплаквания от получаване на образувание в сакралната област след като
е претърпял катастрофа през 2020 г. Увреждането се изразявало в деколман регио
сакралис.
Вещото лице по извършената по делото съдебно- медицинска експертиза сочи,
че травматичните увреждания, получени от св. Х., са в резултат на удари с или върху
твърди, тъпи предмети. Посочило е, че преценени в съвкупност същите били получени
при удари от детайли на МПС в посока отзад напред и отляво надясно, като ударите
били реализирани в лявата гръдна половина, лявата и задна повърхности на пояса,
лявата тазобедрена област, лявата подбедрица и лявото стъпало. Констатирало е, че
при последвало падане върху пътното платно и удар на дясното рамо в настилката,
било реализирано и счупване на дясната ключица. Експерта е обърнал внимание, че
счупването на лявото бедро в областта на голЕ.я масив обусловило трайно затруднение
в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 3 месеца, след който
ще се проведе повторно оперативно лечение за отстраняване на синтезиращия
материал. Според вещото лице счупването на малкия пищял на лявата подбедрица
обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период от
около 2 месеца, за което било проведено оперативно лечение- метална остеосинтеза с
плака и винтове, два месеца след което се появило усложнение- възпалителен процес в
7
областта на счупването със зачервяване и секреция по страничната повърхност на
лявата подбедрица, което наложило допълнително комплексно, хирургично и
консервативно лечение. Експерта посочил, че периодът на затруднение на движенията
на левия долен крайник, обусловено от счупването на малкия пищял на лявата
подбедрица се удължил с около 2 месеца. Вещото лице е посочило още, че
увреждането на сухожилията на трети, четвърти и пети пръсти на лявото стъпало
наложило оперативно лечение- пластика на сухожилието, със спокоен следоперативен
период. Според експерта тези увреждания обусловили трайно затруднение в
движенията на левия долен крайник за период от около 2- 3 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес. Вещото лице е обяснило, че счупването на
дясната ключица обусловило трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за период от около 2 месеца, преодоляно оперативно чрез метална
остеосинтеза, която след този период наложила повторно оперативно лечение за
отстраняване на синтезиращия материал. Обърнало е внимание, че травмата в областта
на гръдния кош със счупени „ребрени дъги“ в ляво, съпроводени с двустранни
плеврални изливи, наложили провеждане на оперативно лечение- торакоцентеза,
дренаж и че такива усложнения обуславят разстройство на здравето временно опасно
за живота. Според експерта разкъсно контузните рани по задната повърхност на пояса,
разкъсно контузната рана на лявото бедро, разкъсно контузната рана в областта на
брадичката, счупване на шестото ляво бедро и развилият се впоследствие „деколман“
(отлепване) в областта на кръстеца, обусловили временно разстройство за здравето,
неопасно за живота. Вещото лице е заключило, че наличието на множество
травматични увреждания в областта на гръдния кош и долния ляв крайник прави
реална възможност посочените периоди да се удължат поради затруднение в лечебния
процес, рехабилитацията и възстановяването.
По делото е приложено подадено от св. Х. до ищцовото дружество заявление с
вх. № 1-101-4101-2121 от 23.03.2021 г. за застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ,
по повод на което ЗАД „А.Б.“ е образувало щета № 1000/21/217/500157. Със
споразумение от 21.04.2021 г., сключено между Х. и дружеството, последното се е
задължило и заплатило сумата от 85000 лв., от които 78281.18 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди и 6718.82 лв., представляващи обезщетение за
имуществени вреди, което се подкрепя и от заключението на извършената по делото
съдебно- счетоводна експертиза.
В хода на съдебното производство е разпитана и св. К. Н. В., която заявява, че на
11.09.2020 г., управлявала лек автомобил марка „....“, модел „..“, в който било и детето
, седнало от лявата страна на автомобила. Връщайки се от парка по пътя гр. Варна- гр.
А. св. В. спряла в дясната лента, на пешеходна пътека до Автогара А.. Пред нейната
кола били спрели още две коли, тъй като по пешеходната пътека минавали пешеходци.
Зад нейната кола по шосето се чул силен шум от тежкотоварен автомобил, който се
8
движел в лявата лента, с цел да изпревари колоната. С дясната си страна товарният
автомобил ударил първо спрелия зад св. В. лек автомобил „Пежо 206“, след което
ударил нейния автомобил. С гумите се сурнал по задната врата на автомобила, като я
огънал, заедно с калника, а в предната лява врата охлузил. Св. В. сочи, че е получила
застрахователно обезщетение от застраховка „Каско“. Всички вреди за задната част на
автомобила били изплатени.
По делото е приложено заявление от св. В. до ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение, по повод на което е образувана щета №
1000/20/777/500512. Посочените от В. увреждания по управлявания от нея лек
автомобил се потвърждават от представените по делото уведомление за щети по МПС,
списък на констатирани увреждания, опис и доклад на цитирана щета, както и поръчка
№ 397726. Застрахователно обезщетение в размер на 1079.67 лв. е изплатено на св. В. с
платежно нареждане от 21.10.2020 г., което се потвърждава от изготвената в хода на
настоящото съдебно производство съдебно- счетоводната експертиза.
По делото е изготвена съдебно- автотехническа експертиза, вещото лице по
която установява, че по неизяснени напълно причини товарният автомобил DAF се
движил с голяма скорост, лъкатушейки по пътното платно, без водачът да се
съобразява с пътните знаци за пешеходни пътеки и забраната за изпреварване, и при
опит да изпревари леките автомобили отляво, е влязъл в ударно съприкосновение с
няколко от тях, като един от автомобилите се е запалил. ПрЕ.навайки край лекия
автомобил Пежо 206 и спрелия пред него лек автомобил ...., дясната страна на
прикаченото към него ремарке е влязло в ударно съприкосновение с левите страни на
двата автомобила, причинявайки им материални щети в контактните зони на
съприкосновението, без при това да са пострадали пътниците в автомобилите. Вещото
лице е посочило, че пазарната стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил
.... към датата на застрахователното събитие се определят на сумата в размер на
1079.67 лв. Експерта е обърнал внимание, че констатациите от протокола за оглед на
местопроизшествието указват, че описаните увреждания по лекия автомобил .... са
съпоставими с механизма на ПТП и са в пряка причинна връзка с него. Вещото лице е
заключило, че констатираните увреждания са изцяло в лявата страна на автомобила-
това е страната, която била влязла в странична колизия с разминаващия се от лявата
страна DAF и прикаченото към него полуремарке.
По делото е назначена и съдебна химико-токсикологична (токсикохимична)
експертиза, изготвена от специализираната Химикотоксилогична лаборатория към
ВМА- гр. С.. От заключението на същата се установява, че в Химикотоксилогичната
лаборатория на 15.09.2020 г. по служебен път, по повод образуваното ДП за
настъпилото ПТП, са постъпили биологични проби от К. Д. И.- венозна кръв в 2 броя
надписани вакуумни епруветки с лилава капачка, с приблизителен общ обем 7 mL и
9
остатъчна орална течност/слюнка, намираща се в 1 брой тест- касета от техническо
средство Dräger Drug Test 5000 STK 7 за предварително качествено изследване на
наркотични вещества в орална течност в оригинална опаковка REF 8323157, LOT
ARML- 0461, годен до 2021-02, опакована в прозрачен плик, запечатан със стикер за
веществено доказателство № Н1007. Експертите са посочили, че биологичните проби
на лицето са били изследвани за наличие на наркотични вещества и резултатите от
извършените анализи са представени в съдебно химико-токсикологична
(токсикохимична) експертиза с рег. № И-7942/24.09.2020 г. по описа на ВМА- гр. С.,
изготвена по досъдебно производство № ...../2020 г. по описа на ОДМВР- Бургас.
Вещите лица са констатирали, че при извършените изследвания в цитираната
експертиза било установено и доказано наличие на метамфетамин в предоставените
биологични проби на И.. Посочили са, че в кръвната проба на лицето не било
установено наличие на алкохол (етанол), като са обърнали внимание, че лабораторно
изследване за установяване на етилов алкохол не е възможно да бъде извършено в
остатъчния биологичен материал от орална течност/слюнка, намиращ се върху
колекторния тампон на предоставената тест- касета от техническото средство. Според
експертите установената концентрация на метамфетамин в кръвната проба (17 ng/mL)
е в концетрационна област за еднократен „нормален“ прием. Обосновали са се, че не е
възможен да се извърши количествен анализ за метамфетамин в остатъчната орална
течност/слюнка в предоставената тест касета. Вещите лица, на база получените
резултати от предварителна положителна качествена проба за метамфетамин и
резултатите от лабораторно изследване за наличие на метамфетамин в кръв и орална
течност/слюнка, са приели, че е доказана употребата на наркотично вещество
метамфетамин от И. в период от време до 12- 24 ч. преди тестването на „пътя“.
Биологичните проби на лицето установили наличие на метамфетамин. Експертите са
обърнали внимание, че получените резултати били относими към момента на вземане
на съответната биологична проба и не биха могли да бъдат преизчислени към
предходен момент от време. Обосновали са се, че изследването на
повлияване/въздействие на конкретно наркотично вещество върху съзнанието и
поведението не предполага лабораторно изследване, а провеждане на невро-
психологичен преглед при пробовземането, който да установи токсикологичния ефект
върху изследваното лице. В светлината на изложеното експертите са обяснили, че
метамфетаминът е синтетично, наркотично вещество, със стимулиращ ефект върху
централната нервна система. Процесите му на абсорция, разпределение, метаболизъм и
екскреция зависят от редица фактори, някои от които са начина на прием,
количеството на прието вещество, честотата на употреба, индивидуални особености на
организма по отношение на веществото. Вещите лица са посочили, че след постъпване
в организма, метамфетамин се абсорбира бързо. Ефектите от употребата се проявявали
до няколко часа след приема, в зависимост от начина на употреба и количеството на
10
наркотичното вещество. Експертите са посочили, че по време на началната фаза
употребилият най-вероятно ще изпита изявена психомоторна възбуда с повишени
разговорливост, свръхбдителност, безспокойство и раздразнителност, еуфория,
засилено чувство за удоволствие, съвършеност и компетентност, прилив на енергия и
освобождаване от социалните норми и др. Експертите са заключили, че според
научната литература, употребата на метамфетамин най-общо може да влоши
способността за шофиране. Употребилите го водачи са значително по-склонни да
превишават скоростта, да криволичат по пътя и да не спазват необходимото разстояние
между автомобилите. Ефектите на метамфетамин при водачи на МПС водят до
промяна във фината координация на движенията, като възникването на привикване към
метамфетамин може да смекчи някои когнитивни ефекти, както и ефектите при
шофиране.
С оглед на така описаните по- горе доказателства, съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновния водач при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или
други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Правото на застрахователя да иска от застрахованото лице, причинило
повредата, след плащането на третото увредено лице, е регресно право. Това е
регресен иск, чието основание е изплащането на обезщетение от застрахователя на
правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес.
Именно поради правото, произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата
спрямо застрахования след плащането, като упражнява тези права от свое собствено
име. За да възникне това регресно право следва да са налице съществуващо договорно
правоотношение между делинквента и застрахователя по договор за „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, валидно към датата на настъпване на деликта;
възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно)
основание срещу причинителя на вредата; заплащане от страна на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на застрахователно
обезщетение на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие;
делинквентът да е управлявал МПС при причиняване на деликта под въздействието на
наркотици.
Безспорно се установява, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие- процесното ПТП, при ищцовото дружество е била сключена валидна и
11
действаща застраховка „Гражданска отговорност“, по полица № BG/01/120000295036,
по отношение на товарен автомобил ... с рег. № ............., собственост на „С.“ ООД,
предоставен за ползване на ответника. Установява се от приложените разписки, както и
от заключението на вещото лице по ССчЕ, че процесните суми са заплатени от ищеца
именно като обезщетение по тази застраховка. С факта на заплащането им, по
аргумент на разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ застрахователят /ищеца/ е встъпил в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите. Няма спор по делото и, че към момента на
настъпване на вредите товарния автомобил се е управлявал от К. И., на когото е било
възложено от ответника да извършва превоза, т.е. ответното дружество е възложител
по смисъла на цитираната норма.
От заключението по съдебната токсикохимична експертиза се установява, че
водача на товарния автомобил е управлява същия след употреба на наркотични
вещества- метамфетамин. Такъв вид наркотично вещество е намерено и в кабината на
автомобила съобразно материалите по ДП № ...../2020 г. по описа на ОДМВР- Бургас.
По делото не се ангажираха доказателства относно твърденията, че товарния
автомобил е бил при условията на свръх товар. Не се доказа и тезата на ответното
дружество, че на пътното платно е имало неравности, нарушена цялост и пропадания,
както и че причината за настъпване на произшествието е навлизането на МПС в
пътната лента за движение на МПС, управлявано от И., който предприел аварийно
спиране, тъй като друг водач на МПС се е блъснал в МПС, управлявано от И.,
вследствие на което последният изгубил управлението върху товарния автомобил.
Фактът, обаче, че водачът И. е управлявал автомобила след употреба на наркотични
вещества /заключението по токсикохимична експертиза не се оспори от страните/, е
достатъчен за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ.
От заключенията по съдебно- медицинската и автотехническата експертизи
/отново неоспорени от страните/ се установява, че получените увреждания по
пострадалите лица и по автомобила на св. В. са в пряка причинна връзка с
противоправното поведение на водача И., който е управлявал товарния автомобил под
въздействието на наркотичното вещество метамфетамин. Същите са настъпили именно
от допуснатото произшествие и то вследствие действията на водача И..
С оглед на така изложеното съдът намира, че е изпълнена в цялост хипотезата за
ангажиране отговорността на ответника. Настъпилите увреждания по обезщетените
лица са вследствие допуснатото от К. И. произшествие, по негова вина, като вредите са
в пряка причинно следствена връзка с неговите действия, настъпили поради
управлението на товарния автомобил след употреба на наркотични вещества,
12
нарушавайки чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата. Свидетелите Х., Х. и В.
са били участници в движението при настъпването на ПТП, в едно или друго качество,
поради което претенциите им за обезщетяване правилно са били насочени срещу
ищеца.
По отношение размера на изплатените суми:
От страна на ответника е наведено възражение за съпричиняване от страна на С.
Х., Е. Х. и на водача на лек автомобил „....“, както за настъпването на ПТП, така и за
настъпването на вредоносния резултат, като основното твърдение е, че същите не са
участници в произшествието. Както бе посочено по- горе това възражение е
несъстоятелно, като доказателства, оборващи обратния извод, не са ангажирани от
ответника. В т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на
ОСТК на ВКС е прието, че приносът на увредения- обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен. Дали поведението на пострадалия е
рисково и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай. Изразяващо се поемането на предвидим или реално очакван риск
или в неговото неоправдано игнориране, това поведение съставлява обективен принос,
който е противоправен и е в пряка причинно- следствена връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното ПТП. Доказателства по делото, установяващи,
че някое от посочените пострадали лица с действия или с бездействия да е спомогнало
за постигане на вредоносния резултат, не са ангажирани, поради което не следва да се
приема, че е налице съпричиняване.
От приложените по делото касови бонове, фактури, разписки и други
разходооправдталени документи, се установява, че ищеца е репарирал в правилния
размер нанесените на тримата свидетели имуществени вреди, изразяващи се в разходи
по изследвания, лечение и ремонт на лекия автомобил на св. В.. В този смисъл
претенциите, касаещи имуществени вреди, следва да бъдат уважени в цялост.
По отношение на заплатените от ищеца на св. Х. и Х. суми, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира, че размера им е правилно
определен и следва да бъдат уважени в цялост и тези претенции по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат
предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на
вредните последици, икономическите условия в страната към момента на настъпване
на ПТП- то, начина на настъпване на инцидента.
В конкретният случай при определяне на обезщетението на св. Х. съдът взема
13
предвид обстоятелството, че вследствие на удара същата е получила множество
фрактури и увреждания; била е три дни в кома; претърпяла е оперативно лечение; в
продължение на месеци не е можела да полага грижи за своето бебе, което е било на
няколко дни, когато са настъпили уврежданията; била е в тежко общо състояние с
травматичните увреждания, изразяващи се във фрактура радии декстри ин партис
дисталис, фрактура на лицеви кости, контузионес ет хемаотоме екстрЕ.татес;
уврежданията са довели до трайно затруднение в движенията на повече от един
крайник за период не по-малък от три месеца, както и че е налице вероятност
дефицитите в движенията на счупената става да останат завинаги. Отчитайки всички
тези обстоятелства, както и нЕ.нуемо съпътстващите болки и страдания по време на
оздравителния процес, съдът намира, че заплатената от ищеца сума в размер на
33178.42 лв., в достатъчна степен ще репарира нанесените на ищеца неимуществени
вреди
По отношение обезщетението на св. Х. съдът отчете обстоятелството, че същия
е получил множество фрактури и увреждания; бил е 14 дни в интензивно отделение и
след това още 17 дни стационар; проведени са били няколко оперативни интервенции;
продължилия 10-месечен следболничен период на нетрудоспособност; нанесените
психически травми от произшествието; наличието на трайно затруднение в движенията
на левия долен крайник за период не по-малък от 3 месеца, след който щяло да се
проведе повторно оперативно лечение за отстраняване на синтезиращия материал;
появилите се усложнения след това, изразяващи се във възпалителни процеси в
областта на счупването със зачервяване и секреция по страничната повърхност на
лявата подбедрица, което наложило допълнително комплексно, хирургично и
консервативно лечение; нуждата от рехабилитация и период на възстановяване;
младата му възраст; преживените болки и страдания, свързани с нанесените вреди. В
тази връзка съдът намира така заплатеното от ищеца на свидетеля обезщетение за
нанесените неимуществени вреди за справедливо, като сумата от 78281.18 лв. в
достатъчна степен ще репарира нанесеното.
С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че предявените претенции са
частично предявени, съдът счита, че същите следва да бъдат уважени в цялост.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят заплатените
по делото разноски, възлизащи общо в размер на 4677.70 лв. съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК, находящ се на л.678 от делото.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление:
14
гр. Н., ж.к. „П.“, бл. ..., вх. 1, ет. 6, ап. ..., представлявано от В.А.И. да заплати на ЗАД
„А.Б.“, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К.Д.“, № 59,
представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П. и А.Б.А., сумата в размер на
9000 лв., частичен иск от сума в общ размер на 78 281.18 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди по щета № 1000/21/217/500157, сумата в размер
на 1000 лв., частичен иск от сума в общ размер на 6718.82 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди по щета № 1000/21/217/500157, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 02.09.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Н. ТРАНС - 2019“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., ж.к. „П.“, бл. ..., вх. 1, ет. 6, ап. ..., представлявано от В.А.И. да
заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„К.Д.“, № 59, представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П. и А.Б.А., сумата в
размер на 9000 лв., частичен иск от сума в общ размер на 33 178.42 лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди по щета № 1000/21/217/500158,
сумата в размер на 1000 лв., частичен иск от сума в общ размер на 1821.58 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди по щета № 1000/21/217/500158,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
02.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Н. ТРАНС - 2019“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., ж.к. „П.“, бл. ..., вх. 1, ет. 6, ап. ..., представлявано от В.А.И. да
заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„К.Д.“, № 59, представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П. и А.Б.А., сумата в
размер на 1079.67 лв., представляващи главница по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 1000/20/777/500512, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба- 02.09.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Н. ТРАНС - 2019“ ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: гр. Н., ж.к. „П.“, бл. ..., вх. 1, ет. 6, ап. ..., представлявано от В.А.И. да
заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„К.Д.“, № 59, представлявано от Изпълнителните директори О.Ц.П. и А.Б.А., сумата
общо в размер на 4677.70 лв., представляващи разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи Н. Н. И. и М.
К. И., действаща чрез своята майка и законен представител И. К. Д..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
15
16