№ 101
гр. Видин, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101875 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от В. М. МЛ. от гр. ******, общ. ******, чрез
адв. Ц. ИВ. против ИЛ. М. ИЛ. от с. ******, общ. ******, обл. ******, с която е предявен иск
с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени
вреди.
Твърди се от ищеца, че на 30.09.2018г. на път Е-79 в района на Дунав мост 2 на
територията на РБългария ответникът противоправно е причинил на ищеца „закрита
черепно мозъчна травма“ – мозъчна контузия на десния слепоочен мозъчен дял, линейна
фрактура на плоската част на лявата слепоочна кост, фрактура на лявото голямо крило на
черепната основа, хематом между твърдата и меката мозъчна обвивка ляво слепоочно:
лицева травма – линейна неразместена фрактура на лява скулова област, фрактура на
предната стена на десния горнослюнчест синус: субконюктивален кръвозилив на склерата
на лявото око, мигририали кръвонасядания в двете орбитални области, охлузване на челото
вляво.
Посочено е, че механизмът на причиняване на телесните увреждания е избутване
посредством шофьорска врата на товарен автомобил, вследствие на което е последвало
падане на ищеца и удар на главата в пътната настилка.
Поддържа се, че ищецът е постъпил в МБАЛ „Св. Петка“ –Видин, откъдето по
спешност е транспортиран за лечение в МБАЛ „Св. Анна“ – София. Лечението е
продължило до 05.10.2018г. в болнично заведение, а след това е продължило в домашни
условия в продължение на 6 месеца, през което време ищецът е бил в отпуск по болест.
Поддържа се също, че вследствие на това, ищецът е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, и продължително лечение.
1
За деянието на ответника е било образувано наказателно производство като по АНД
№ 1225/2020г. по описа на РС – Видин му е наложено наказание по чл. 78а от НК.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди, описани по -горе, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2018г. до
окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.
Ответникът редовно уведомен, чрез упълномощен процесуален представител в
законния месечен срок е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковата
претенция по основание и размер. Наведени са доводи, че деянието на ответника е по
непредпазливост и с тези мотиви РП – Видин е внесла в съда предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
Липсва пряк умисъл у ответника и деянието е в резултат на случайно събитие – отваряне на
вратата на товарния автомобил, при което отваряне ищецът е бил ударен и е паднал на
земята, където си е ударил главата и е получил посочените травми. Оспорена е претенцията
като завишена по размер. Направено е възражение, че не са ангажирани доказателства ,
установяващи влошено здравословно състояние на ищеца , както и последиците от
инцидента, както и как са се отразили на физическото и психическото му здраве.
По делото са събрани са писмени и гласни доказателства. Приложено е АНД№
1225/2020г. по описа на ВРС. Изслушана и приета е съдебно – медицинска експертиза.
Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, намира следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, а и видно от приложеното АНД № 1225/2020г. по описа на
ВРС, е че с влязло в законна сила решение № 408/01.12.2020г., ответникът ИЛ. М. ИЛ. , е
признат за виновен в това, че на 30.09.2018 г., на път Е-79, в района на Дунав мост Видин -
Калафат, чрез избутване посредством шофьорска врата на товарен автомобил, вследствие на
което последвало падане на В. М. МЛ. от гр. ******, обл. ****** и удар на главата му в
пътната настилка, по непредпазливост причинил на В. М. МЛ. от гр. ******, обл. ******
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с комоционна симптоматика и
контузия на мозъка с кръвоизливи в паренхима и под твърдата мозъчна обвивка довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 133, вр. с
чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като на същото основание и във вр. с чл.78а, ал. 1 от НК Съдът
го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 1000/хиляда/ лева.
Съгласно т. 15 от ТР от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от
наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение
на влязла в сила присъда.
Вещото лице по изслушаната и приета съдебно-медицинска експертиза - д-р М. М.,
след преглед на медицинската документация, е дало заключение, че на ищеца е причинена
2
закрита черепно – мозъчна травма с травматични увреждания на главата и синусите. При
извършен КАТ на глава – в дясно темпорално е установен интрацеребрален хематом и два
по-малки интареребрални. Ищецът е постъпил в болницата в гр. Видин на 30.09.2018г.,
същият ден е изписан и е транспортиран в МБАЛ „Св. Анна“ в гр. София, където е постъпил
на 30.09.2018г. и е изписан на 05.10.2018г. Преценено е, че болният не е за оперативно
лечение, а е за консервативно такова. След проведеното лечение, е изписан за домашно
лечение. Назначена е терапия с Депакин. Вещото лице е посочило също, че получените
увреди се преценяват като разстройство на здравето временно опасно за живота. Има
причинно-следствена връзка между нанесените травми на ищеца и получените увреждания.
Посочените увреждания временно са го извадили от нормалния ритъм на живот и са му
попречили да упражнява професията си. В момента няма никакви остатъчни явления.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че фрактурите на черепа обикновено
зарастват за около месец - 40 дни. Хематомът е малък, той също се резорбира горе-долу за
същото време. На ищеца е предписано противогърчово лекарство за 6 месеца, а също и е
назначен контролен скенер от невролог. В случая това лекарство се дава заради травмата на
мозъка, има хематоми, които са определени като неоперативни. В случая хематомите са
били такива, които не са довели до симптоматика, освен до комоцио.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
Разпитаните свидетели Р. Р. и И. П. не установяват конкретни факти и обстоятелства
във връзка с предмета на спора. Същите не са били очевидци на инцидента и нямат преки
впечатления от случилото се. Свидетелят Петров установява, че в началото на м. октомври
2018г. видял ищеца в МБАЛ „Св. Анна“ в гр. София, а свидетелят Р. посочва, че инцидента
бил през м. ноември, а два месеца след това е видял ищеца да работи, да кара камион и да
разтоварва.
Свидетелката П. М. – съпруга на ищеца установява, че веднага след инцидента
съпругът й е бил транспортиран в болница в гр. София, където е престоял около седмица,
след което е бил изписан и се прибрал вкъщи. След това един месец е пил лекарства. През
това време не е имал координация, получавал е леко замайване, световъртеж, имал е
треперене, могъл е само да лежи, ставал е само до тоалетната като свидетелката му
помагала. Посочва също, че ищецът е имал проблеми с говора - по-забавен говор, имал
промяна в писането - било по-трудно. Това е продължило около един месец, като
състоянието му се подобрило след третия месец. Ищецът не е работил около три месеца.
През това време не се е чувствал добре, имал главоболие и схващане на врата, чувствал се
зле. Притеснявал се е, не искал да говори за преживяното. След три месеца тръгнал на
работа. Свидетелката посочва, че ищецът пил лекарства около година.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Петров досежно това, че ищецът
действително през м. октомври 2018г. е бил на лечение в МБАЛ „Св. Анна“ гр. София,
както показанията на св. Р., че два месеца след м. ноември ищецът работел, като
3
съответстващи на показанията на св. М. относно това, че съпругът й е постъпил в болница
на 30.09.2018г. и е бил изписан на 05.10.2018г.в гр. София, както и че три месеца след
инцидента същият започнал работа. Показанията на свидетелите в тази част са логични,
непротиворечиви си помежду си. Съдът кредитира и показанията на св. М. относно
здравословното състояние на ищеца по време и след инцидента, търпените болки и
страдания, както и времето на оздравителния период, като съответстващи на останалите
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За успешното провеждане на иска следва да се установят
елементите на сложния фактически състав на института на непозволено увреждане, а
именно да е налице противоправно деяние , в резултат на това деяние да са причинени
вреди, вредите да са причинени виновно и да е налице причинна връзка между деянието и
настъпилите вреди. Отговорността на ответника би могла да бъде ангажирна при
положение, че бъде установена причинната връзка между противоправното и виновно
поведение и настъпилият вредоносен резултат.
Гражданският съд е обвързан от задължителната сила на съдебния акт по АНД №
1225/2020г. по описа на РС - Видин, приравнен по правни последици на влязла в сила
присъда, която съгласно чл. 300 ГПК е задължителна за гражданският съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Тези въпроси не могат да се пререшават в
настоящото производство.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 30.09.2018 г., на път Е-79,
в района на Дунав мост Видин – Калафат ответникът избутал посредством шофьорска врата
на товарен автомобил ищеца, вследствие на което последвало падане на В. М. МЛ. от гр.
******, обл. ****** и удар на главата му в пътната настилка и така му била причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с комоционна симптоматика и
контузия на мозъка с кръвоизливи в паренхима и под твърдата мозъчна обвивка, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Това е наложило, ищецът да постъпи
в болнично заведение, където се е лекувал около седмица. След изписването му, същият е
бил на домашно лечение, продължило около три месеца, а за около шест месеца му е било
изписано и същият е пил противогърчово лекараство, заради травмата на главата. С оглед на
това, съдът приема, че ответникът е осъществил фактическия състав на отговорността по
чл.45 от ЗЗД. Налице е пряка причинно – следствена връзка между противоправното му
деяние и настъпилите вреди за ищеца.
При това положение, съдът намира, че ответникът ще следва да обезщети ищеца за
причинените болки и страдания, изразяващи се в травматични увреждания на мозъка и
главата, временно опасни за живота, което е довело до промяна в начина му на живот за
4
определен период от време. През това време, ищецът не е имал координация, получавал е
леко замайване, световъртеж, имал е треперене, могъл е само да лежи, ставал е само до
тоалетната, имал главоболие. Не е бил в състояние да работи. В тази връзка следва да се
кредитират заключението на вещото лице д-р М. М. и взаимно свързаните и съдържащи
конкретика от значение за изследваните факти показания на свидетеля П. М. за характера на
увреждането, вида, силата, интензитета, продължителността на болката и на конкретните
физически и емоционални страдания, и неудобства в ежедневието, последиците от
увреждането.
С оглед характера на телесните увреждания / „закрита черепно мозъчна травма“ –
мозъчна контузия на десния слепоочен мозъчен дял, линейна фрактура на плоската част на
лявата слепоочна кост, фрактура на лявото голямо крило на черепната основа, хематом
между твърдата и меката мозъчна обвивка ляво слепоочно: лицева травма – линейна
неразместена фрактура на лява скулова област, фрактура на предната стена на десния
горнослюнчест синус: субконюктивален кръвозилив на склерата на лявото око, мигририали
кръвонасядания в двете орбитални области, охлузване на челото вляво/, довели до
главоболие, липса на координация, замайване, световъртеж, треперене, неудобства, дали
отражения върху нормалния начин на живот на ищеца и оздравителния период от около три
месеца, както и продължилото медикаментозно лечение за около половин година, но като
съобразява и, че оздравителния период протекъл нормално, както и, че няма данни
увреждането да се е отразило трайно и невъзвратимо върху здравето на ищеца, на основание
чл. 52 от ЗЗД, съдът преценява, че обезщетение в размер на 7500.00 лева, е достатъчно да
възмезди ищеца за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания. В
останалата част до претендирания размер от 20 000.00 лева – исковата претенция ще следва
да се отхвърли като неоснователна и недоказана..
Върху присъдените суми се дължи и лихва за забава, считано от момента на
увреждането, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
На основание чл. 78 от ГПК ответникът ще следва да заплати и направените разноски
на ищеца за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на
187.50 лева.
Ответникът също има право на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 750.00 лева.
Ответникът ще следва да понесе и направените разноски за вещо лице, платени от
бюджета на съда в размер на 120.00 лева, както и ще следва да заплати по сметка на РС-
Видин държавна такса върху уважения иск в размер на 300.00 лева.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ИЛ. М. ИЛ. с ЕГН ********** от с. ******, ул.****** да заплати на В.
М. МЛ. с ЕГН ********** от гр. ******, общ. ******, ул. ****** сумата от 7500.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания, вследствие на причинени телесни увреждания на 30.09.2018г. на път
Е-79, в района на Дунав мост Видин – Калафат, довели до разстройство на здравето
временно опасно за живота, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2018г. до
окончателното плащане, като исковата претенция над присъдения размер до претендирания
такъв до 20000.00 лева– ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА ИЛ. М. ИЛ. с ЕГН ********** от с. ******, ул.****** да заплати на В.
М. МЛ. с ЕГН ********** от гр. ******, общ. ******, ул. ****** разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 187.50 лева.
ОСЪЖДА В. М. МЛ. с ЕГН ********** от гр. ******, общ. ******, ул. ****** да
заплати на ИЛ. М. ИЛ. с ЕГН ********** от с. ******, ул.****** разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 750.00 лева.
ОСЪЖДА ИЛ. М. ИЛ. с ЕГН ********** от с. ******, ул.****** да заплати по
сметка на РС – Видин разноски за вещо лице в размер на 120.00 лева, както и държавна
такса в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС- Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6