Решение по дело №161/2024 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 104
Дата: 16 юни 2025 г. (в сила от 16 юни 2025 г.)
Съдия: Андрей Вячеславович Чекунов
Дело: 20241880100161
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20241880100161 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „Елдрон
технолоджи“ ЕАД (с предишни наименования „Мъни плюс корп“ ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 6,
представлявано от изпълнителния директор З. Р. Р., против Р. Т. И., ЕГН
**********, с адрес: *****, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се претендира да бъде признато в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер
от 56,62 лева – главница, дължима по Договор за продажба на изплащане №
********* от 10.12.2019 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, ЕИК
*********, и ответника, за обезпечаването на задълженията по който е
сключен договор за поръчителство от 07.11.2014 г. между „Мобилтел“ ЕАД
(със сегашно наименование „А1 България“ ЕАД) и ищеца, въз основа на който
сумата е заплатена от ищеца на „А1 България“ ЕАД на 08.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане и сумата в размер от 17,97 лева – обезщетение за забава върху
главницата в размер на законната лихва, дължимо за периода от 08.02.2021 г.
до 02.01.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 9 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.01.2024 г. по ч.гр.д. № 13/2024 г.
по описа на Районен съд Своге.
В исковата молба се твърди, че между „А1 България“ ЕАД, в качество
му на продавач, и ответника, в качеството му на купувач, бил сключен Договор
за продажба на изплащане № ********* от 10.12.2019 г. на мобилно
1
устройство Huawei E5573CS-322 LTE Hotspot със сериен номер:
860390048408193, като било уговорено, че собствеността върху мобилното
устройство ще премине върху купувача с предаването на вещта. Купувачът се
задължил да заплати договорената продажната цена разсрочено, съгласно
погасителен план към договора. Мобилното устройство било предадено от
продавача на купувача, за което бил изготвен приемо-предавателен протокол
от 10.12.2019 г. Твърди се още, че поради неплащане в срок, договорът между
страните по него бил прекратен предсрочно на основание чл. 12.3 от същия, а
непогасената част от дължимите вноски до края на срока на договора, в
размер от 56,62 лева, станала предсрочно изискуема. Твърди се също, че за
обезпечаване на задълженията на абонатите на „А1 България“ ЕАД,
последното дружество сключило с ищеца договор за поръчителство от
07.11.2014 г., съгласно който последният приел и се задължил срещу
възнаграждение да гарантира чрез поръчителство вземанията на мобилния
оператор от негови неизправни абонати по сключени договори за продажба на
изплащане. Поради неизпълнение на задълженията на ответника и в
изпълнение на договора за поръчителство, на 08.02.2021 г., ищцовото
дружество е заплатило на „А1 България“ ЕАД сумата от 56,62 лева, с което
ищецът е встъпил в правата на кредитора срещу ответника до размер на
платената сума. С исковата молба се претендира и мораторна лихва върху
главницата в размер от 17,97 лева, дължима за периода от 08.02.2021 г. до
02.01.2024 г.
С писмена молба от 03.04.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си,
надлежно упълномощен за това, e оттеглил предявения установителен иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 17,97 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 08.02.2021 г. до 02.01.2024 г.,
поради което с Определение от 22.04.2025 г. е допуснато оттегляне на
последния иск и в тази му част производството по делото е прекратено, а
заповедта за изпълнение в същата част – обезсилена.
В останалата част исковата молба е редовна, а предявеният иск е
допустим.
От страна на ответника не е подаден писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК. Същият не се явява и не се представлява в открито съдебно
заседание, като не е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Ищецът, чрез пълномощник, с молба от 13.05.2025 г. по делото е
поискал от съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238
от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства представени от дружеството
– ищец и е приложено ч.гр.д. № 13/2024 г. по описа на Районен съд Своге.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Налице са основанията за постановяване на неприсъствено решение,
предвид обстоятелството, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание – с разпореждането от 10.04.2024 г., с определението на съда по чл.
2
140 от ГПК от 22.04.2025 г. и с призовката от 23.04.2025 г. за о.с.з., насрочено
за 19.05.2025 г., връчена на ответника на 07.05.2025 г.
Искът е допустим (както се посочи), а с оглед на представените и приети
по делото писмени доказателства – вероятно основателен. Съгласно чл. 239,
ал. 2 от ГПК решението не се мотивира и се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе
направените от ищеца разноски по делото в размер на 425 лева, от които
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и 25 лева – заплатена
държавна такса. ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС задължава
съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в
размер на 425 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Р. Т.
И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Елдрон технолоджи“ ЕАД (с
предишни наименования „Мъни плюс корп“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 6, представлявано от
изпълнителния директор З. Р. Р., сумата от 56,62 лева – главница, дължима по
Договор за продажба на изплащане № ********* от 10.12.2019 г., сключен
между „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, и ответника, за обезпечаването
на задълженията по който е сключен договор за поръчителство от 07.11.2014 г.
между „Мобилтел“ ЕАД (със сегашно наименование „А1 България“ ЕАД) и
ищеца, въз основа на който сумата е заплатена от ищеца на „А1 България“
ЕАД на 08.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.01.2024 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
№ 9 от 04.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 13/2024 г. по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Р. Т. И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Елдрон
технолоджи“ ЕАД (с предишни наименования „Мъни плюс корп“ ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД), ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, вх. А, ет. 6,
представлявано от изпълнителния директор З. Р. Р., сумата от 425 лева –
направени разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение по
гр.д. № 161/2024 г. по описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА Р. Т. И., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на
„Елдрон технолоджи“ ЕАД (с предишни наименования „Мъни плюс корп“
ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД), ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, вх. А, ет.
6, представлявано от изпълнителния директор З. Р. Р., сумата от 425 лева –
направени разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение по
ч.гр.д. № 13/2024 г. по описа на Районен съд Своге.
Решението не подлежи на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 239,
3
ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
В едномесечен срок от връчването на решението, страната, срещу която
то е постановено, може да поиска неговата отмяна, по реда на чл. 240 от ГПК,
пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 13/2024 г. по описа на
Районен съд Своге.


Съдия при Районен съд – Своге: _______________________

4