МОТИВИ
от 26.02.2018 г. по НАХД № 328/2017 г. на РС-А.Съдебното производство е образувано по внесено
постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК срещу И.Р.К. е роден на *** ***, обл. Б., ***,
български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН **********,
за престъпление по чл.343 ал.1 б. ”б”
предл. второ, вр. чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.5 ал.1 т.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.37
ал.1 от ЗДвП вр. чл.46 ал.2 и чл.79 от ППЗДвП, а именно: на 29.07.2016 г.,
около 17:40 часа в близост до разклон за така наречената „Набожна къща” при
управление на моторно превозно средство – автомобил марка „Фиат”, модел
„Скудо”, с рег. № ***, движейки се по общински път BGS 1004 гр. А., обл. Б. – с. К.,
обл. Б. с посока на движение, към с. К. (подхождайки от странична пресечка,
представляваща земен път с намерение за включване в движението по път BGS 1004) нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно:
Чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
Чл.20
ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникна опасност за движението”.;
Чл.37
ал.1 от ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят
и водачите на релсовите пътни превозни средства”;
Чл.46
ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията”, очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът.
Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които имат предимство”;
Чл.79
ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП – „Подаденият от водача сигнал за
маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението му да
предприеме всички необходими мерки за безопасност преди да започне нейното
изпълнение”,
вследствие
на което причинил пътно транспортно произшествие с мотоциклет „Сузуки СВ 650
С”, с рег. № ***, управляван от Я.Р. Т., ЕГН ********** ***, и по
непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на Я.Р. Т.,
изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, което увреждане е довело до
трайно затруднение движението на десния крак за срок от около четири - пет
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на лява лъчева кост в
дисталната част, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок
от около два - три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; луксация на
метатарзо фалангеалната става на палеца на дясното стъпало, довело до трайно
затруднение движението на десния крак за срок от около два месеца, както и
пневмоторакс (кръв в гръдната кухина), довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.А.в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението
против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата
обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимите и доказващи
както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира
изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на
наказателната отговорност спрямо подсъдимия, като същият бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба, което
предлага да бъде завишено над минимума от 1000 лева, а относно лишаването от
правото да се управлява МПС оставя на преценката на съда предвид данните, че обвиняемият
се труди и изкарва прехраната си като шофьор на разносна търговия.
Обвиняемият
се явява лично в съдебно заседание. Признава фактите по обвинението, като моли
да не му бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС, тъй като
това означава да остане без работа предвид че шофьор на разносна търговия.
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият И.Р.К. е роден на *** ***, обл.
Б., ***, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН **********. От приложената справка на
РУ-А.се установява, че подсъдимият притежава свидетелства за управление на МПС,
поради което е правоспособен
водач.
Ha 29.07.2016 г., свидетелят Я.Р. Т., предприема пътуване с мотоциклет марка „ Сузуки CB 650С“ с рег. № ***, негова собственост. Свидетелят е пътувал пo път BGS 1004 - от с. К.,
обл. Б. зa гp. А., където обичайно след приключване
на работния ден няколко пъти в седмицата посещавал фитнес-център. B района на разклона
зa „Набожната къща", около 17.40 ч. възниквa пътнотранспортното произшествие между управлявания от свидетеля Я.Такиров
мотоциклет с л.a. марка „Фиат Скудо" с peг. № *** (тип пикап), собственост и управляван от страна нa обвиняемия И.Р.К. ***. В резултат на съприкосновението между лекия автомобил
и мотоциклета, водачът Я.Р. Т. oт с. К., обл. Б. e получил травми, които съгласно заключението нa вещото лице
по съдебно медицинската експертиза се окачествяват като средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване нa дясна подбедрица,
което увреждане е довело дo трайно
затруднение движението на десния крак
зa срок от
около 4— 5 месеца, npu обичаен ход
нa оздравителния процес, счупване нa лява лъчева
кост в дисталната част, което увреждане
е довело дo трайно затруднение движението нa лявaтa
ръка за срок
от около 2— 3 месеца, пpu обичаен код на оздравителния процес, луксация нa метатарзо фалангеалната
става на палеца на дясното
стъпало, което увреждане е довело до трайно затруднение
движението на десения крак за
срок oт около
2 месеца, както и пневмоторакс (кръв в гръдната кухина), увреждане, което е довело дo разтройство на здравето временно
onacuo зa живота. B допълнение експертът е посочил,
че травмите ca в пряка причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие, като така установените
увреждания пo тялото
нa водача нa мотоциклета Я.Р. Такиров ca получени в резултат на съприкосновението
с лекия автомобил нa обвиняемия, кaктo и в следствие на падането на
терена със затискане oт мотоциклета.
Сблъсъкът между мотоциклета и лекия автомобил e последвал, след като водачът на л.а. мapкa „Фиaт Скудо" c peг. № *** (тип пикaп) е предприел маневра, c която е излизал oт черен
път няходящ се в дясно
нa посоката на движение на
мотоциклета, управляван oт Я.Т.. Водачът на лекия
автомобил И.К. извършвайки маневра, зaвoй наляво (посока своето движение, излизайки oт страничен път
към общински път BGS 1004 гp. А.—
с. К.) е имал намерение дa се отправи
в посока с. К., oбл. Б..
Механизмът на настъпилото
пътнотранспортно произшествие
е изяснен с назначената и изготвена в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза. Вещото лице е заключило, че причините за възникналото пътнотранспортното произшествие са субективни –
навлизането на И.Р.К. като водач на л.а.
„Фиат Скудо“ с per. № *** при управление на автомобила си
в кръстовището по главния път без да забележи и съответно да пропусне движещия се по него мотициклет, управляван от свидетеля Я.Т.. ПТП-то е можело да бъде предотвратено, като
обвиняемият не навлиза в главния път преди да пропусне движещия се по него
мотоциклетист при положение, че обвиняемият е имал техническа възможност да
забележи мотоциклета и да го пропусне преди да навлезе в кръстовището. Още повече,
обвиняемият е имал техническа възможност да си осигури лице, което да му укаже
пътната обстановка по пътя с предимство при условие, че видимостта му е била
ограничена.
Неправомерно предприетите действия
на обвиняемия довели до възникването на пътнотранспортното
произшествие са констатирани и чрез показанията на свидетелите по досъдебното
производство - освен пострадалия
Я.Р. Т.
са разпитани М. А. Ш. (който е седял на предната седалка, в дясно на водача
– обвиняемия К.) Е. С. Ш. (който е седял на предната седалка в дясно на свидетеля
М. Ш.), както и свидетеля Х.
Х. М. (който е пътувал в задната част на
фургона на л.а. „Фиат Скудо"
c per. № ***), всички от с.
К., о6л. Б..
Двамата водачи участници в пътнотранспортното произшествие са тествани с техническо средство „Алкотест Дрегер", в следствие на което е установено,
че и двете проби са отрицателни,
т. е. липсва наличие на алкокол в кръвта
им.
От съдебно медицинската експертиза се
установяват причинените вследствие на инцидента средни телесни повреди на Я.Р. Т.,
както следва: счупване на дясна подбедрица, което увреждане е довело до трайно
затруднение движението на десния крак за срок от около четири - пет месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес; счупване на лява лъчева кост в дисталната
част, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от около
два - три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; луксация на
метатарзо фалангеалната става на палеца на дясното стъпало, довело до трайно
затруднение движението на десния крак за срок от около два месеца, както и
пневмоторакс (кръв в гръдната кухина), довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота.
Налице е причинно-следствена връзка между
констатираните нарушения на правилата за
движение пo пътищата и настъпилите вредоносни последици — средни телесни повреди на мотоциклетиста Я.Т.. Доказателствата,
както и изведените с „автотехнuческата експертиза"
изводи установяват, че ударът
обективно би бил предотвратим пpи управление на процесния
лек автомобил oт страна на
обвиняемия с действия адекватни и съобразени с конкретния пътен участьк, както и пpи наличието на необходимата концентрация oт страна на
водача на л.а., който не
е забелязал своевременно идващия пo пътя с предимство
мотоциклетист, комплекс oт фактори, които
се явяват причина за настъпване
на пътнoтранспортното произшествие.
Описаната фактическа обстановка
се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които се допълват
и кореспондират със самопризнанието на обвиняемия в съдебно заседание, а именно: събраните на досъдебното
производство показания на свидетелите; протокол за оглед на
местопроизшествието и фотоалбум към него, съдебно автотехническа и съдебно
медицинска експертизи, чиито
заключения не са оспорени и съдът ги възприема изцяло като компентно и
безпристрастно изготвени съответно от вещото лице Е. П. по автотехническата
експертиза и П. П.в по медицинската експертиза; справка за съдимост на подсъдимия;
справка
за нарушител от РУ-А..
При така установената фактическа обстановка
се установява, че от обективна и субективна страна обвиняемият е осъществил състав на престъпление по чл.343 ал.1 б. ”б” предл. второ, вр. чл.342 ал.1 от НК, вр. чл.5
ал.1 т.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.37 ал.1 от ЗДвП вр. чл.46 ал.2 и чл.79 от ППЗДвП, а именно: на 29.07.2016 г., около 17:40 часа в близост до
разклон за така наречената „Набожна къща” при управление на моторно превозно
средство – автомобил марка „Фиат”, модел „Скудо”, с рег. № ***, движейки се по
общински път BGS 1004 гр. А., обл. Б. – с. К., обл. Б. с посока на
движение, към с. К. (подхождайки от странична пресечка, представляваща земен
път с намерение за включване в движението по път BGS 1004) нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
Чл.5
ал.1 т.1 от ЗДвП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”;
Чл.20
ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникна опасност за движението”.;
Чл.37
ал.1 от ЗДвП – „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят
и водачите на релсовите пътни превозни средства”;
Чл.46
ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП – „Пътен знак Б2 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията”, очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът.
Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които имат предимство”;
Чл.79
ал.2 от Правилника за прилагане на ЗДвП – „Подаденият от водача сигнал за
маневра не му предоставя предимство и не го освобождава от задължението му да
предприеме всички необходими мерки за безопасност преди да започне нейното
изпълнение”,
вследствие
на което причинил пътно транспортно произшествие с мотоциклет „Сузуки СВ 650
С”, с рег. № ***, управляван от Я.Р. Т., ЕГН ********** ***, и по
непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на Я.Р. Т.,
изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, което увреждане е довело до
трайно затруднение движението на десния крак за срок от около четири - пет
месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; счупване на лява лъчева кост в
дисталната част, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок
от около два - три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; луксация на
метатарзо фалангеалната става на палеца на дясното стъпало, довело до трайно
затруднение движението на десния крак за срок от около два месеца, както и
пневмоторакс (кръв в гръдната кухина), довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота.
При установените по делото обстоятелства
е очевидно, че обвиняемият е управлявал автомобила по черен път, като е предприел маневра завой наляво, c която да излезе
от черния път и да се включи в главния път, като е бил с ограничена
видимост към движещите се по пътя с предимство ППС, което го е задължавало като водач на моторно
превозно средство да прояви нужната
внимателност и прецизност, като
намали скоростта до разрешената такава по начин, че да може да спре пред всяко
препяствие, което се появи по пътя предвид ограничената видимост и техническа
възможност да забележи идващите по пътя с предимство ППС и да ги пропусне преди
да навлезе в кръстовището. Още повече, обвиняемият е имал техническа възможност
да си осигури лице, което да му укаже пътната обстановка по пътя с предимство
при условие, че видимостта му е била ограничена. Той е пренебрегнал
тези изискванията, свързани с условието да съобразява поведението
си като водач
на МПС с обективните условия за движение на пътя и другите средства за сигнализиране
при организиране на движението по
пътищата. Подценил е и не е спазил изискванията на чл.5 ал.1
т.1 вр. чл.20 ал.2 и чл.37 ал.1 от ЗДвП вр. чл.46 ал.2 и чл.79 от ППЗДвП, като е действал несъобразено с обективните
условия за движение, включително е подценил пътната обстановка, характера и
интензивността на движението и конкретните условия на видимост в участъка от
пътя с предимство за движещите се по главния път ППС при ограничена видимост от
негова страна. Управлявал
е МПС, без да съобрази и обстоятелството, че не е единственият
участник в пътното движение, навлязъл е на главния път без да пропусне движещите се
с предимство и е причинил
ПТП.
От обективна
страна изпълнителното деяние нa престъплението по чл.343 aл.1 ,,б" oт НК се осъществява чрез действие, a именно с управление нa моторно превозно
средство, като по време управлението водачът, нарушавайки правилата за движение, допуска пътнотранспортно произшествие, резултата oт което е причиняването на средната телесна повреда, какъвто
е настоящия случай. Констатираните нарушения на правилата за
движение по пътищата от страна
на обвиняемия са в причинно-следствена връзка с последвалото ПТП и настъпилите
вредоносни последици – средна телесна повреда по отношение на пострадалия, защото видно от заключението
на вещото лице, разполагалайки с техническа възможност да забележи
моноциклета и да го пропусне преди да навлезе в кръстовището, обвиняемият е можел да предотврати удара, но не го
е сторил. Със
заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза вредите са
определени като средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, което увреждане е довело до трайно
затруднение движението на десния крак за срок от около четири - пет месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес; счупване на лява лъчева кост в дисталната
част, довело до трайно затруднение движението на лявата ръка за срок от около
два - три месеца, при обичаен ход на оздравителния процес; луксация на
метатарзо фалангеалната става на палеца на дясното стъпало, довело до трайно
затруднение движението на десния крак за срок от около два месеца, както и
пневмоторакс (кръв в гръдната кухина), довело до разстройство на здравето
временно опасно за живота
От субективна страна деянието е извършено виновно, според чл.11, ал.3 oт
HК, по непредпазливост във формата на небрежност, тъй кaтo подсъдимият не е целял и не е предвиждал настьпването нa общественоопасните последици, нo е бил длъжен
да ги предвиди и e могъл дa ги предвиди, като съобрази поведението си на водач
на МПС с обективните условия на движение
по пътя – пътната
обстановка и зоната на видимост. Подсъдимият не е взел всички
възможни мерки, така че при навлизане на главния път да не създаде опасност за другите участници в движението. Бил е
длъжен да се съобрази с обстоятелството, че няма достатъчно видимост за движещите се по главния
път моторни превозни средства и да предвиди, че е възможно да не е единственият участник в пътното движение, като е бил длъжен и могъл да вземе мерки за избягване
на произшествието, като
забележи моноциклета, имайки техническа възможност да осигури лице, което да му
укаже пътната обстановка, и да го пропусне по пътя с предимство, но въпреки
това не го е сторил, като е игнорирал обективните условия на движение по пътя.
Видно от
изисканата справка за съдимост на обвиняемия, същият към момента на деянието,
описано по-горе, не е осъждан и не освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК,
като за извършеното от него престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или пробация, както и на основание чл.343г от НК съдът
постановява и лишаване от право по чл.37, ал.1,
т.7 от НК. С престъплението не са причинени имуществени вреди.
Изложеното сочи, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева, като съдът изцяло възприема
становището на прокурора, че с оглед вида и броя на уврежданията на пострадалия
наказанието следва да бъде определено в размер над минимално предвидения в
посока на средния размер, а именно 2 000 лева. Същевременно лишаване от
право да се управлява МПС съдът не налага,
доколкото
преценката за това е изцяло в негово правомощие съгласно чл.78а, ал.4 от НК, тъй като налагането
на това наказание би ограничило възможностите на подсъдимия да продължи да работи по трудов договор, съответно би затруднило упражняването
на трудова дейност от страна
на подсъдимия, а именно тя е гаранция, че ще може
да обезпечи обезщетението за неимуществени вреди, което пострадалият има право
да претендира. Съдът съобрази конкретната степен на обществена опасност
на деянието и дееца, като отчете, че деецът е човек на средна възраст, който
изцяло съдейства с процесуалното си поведение за своевременното приключване на
наказателното производство, като изказва искрено съжаление и разкаяние за
стореното, като при това се касае до инцидентен случай от неговия живот. Поради това
и предвид че липсва умисъл за извършеното, то не би следвало наказанието да
бъде определено по начин, че да доведе до прекратяване на трудовата
дейност на обвиняемия – обстоятелство, което няма как да бъде оправдано от
гледна точка на превъзпитателната функция, която се цели с наказанието. Още повече,
наказанието глоба е наложено в размер над минималния в посока към средния,
предвиден от законодателя, с което като размер на наказанието се обезпечават
както възмездителната, така и предупреждаващата функции, които също следва да
бъдат постигнат с наказанието. Ето защо съдът счита, че санкцията в
размера, в който е наложена, най-добре би постигнали необходимото
предупредително и превъзпитателно въздействие, като същевременно същата е
съобразена с критериите, предвидени в закона при определянето на техния вид и
размер. Същата съответства на характера и степента на обществена опасност на деянието
и дееца и в максимална степен обезпечават целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските са в тежест на
обвиняемия.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: