№ 280
гр. Варна , 22.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500344 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 и сл. ГПК вр. чл. 66, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба на „Автотрейд“ ООД, подадена
чрез адв. Л., против определение № 1562 от 28.04.2021 г., постановено по
в.гр.д. № 368/21 г. на ВОС, В ЧАСТТА с която е оставено без уважение
искането на въззивника за възстановяване срока за предявяване на
възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на предмета на
спора и за възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на адв. Т. по
договор за правна помощ и съдействие от 10.03.2014г.
Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно
– незаконосъобразно и необосновано като постановено при погрешна
интерпретация на относимите факти и в противоречие с правилата на
формалната и житейска логика. Молил е за отмяната му и за уважаване на
молбата му по чл. 64 ГПК.
ЕВГ. П. Г., чрез адв. К.Т., е подал писмен отговор, с който е оспорил
жалбата и по съображения за правилността на обжалваното определение е
молил за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК
и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 66, ал.2 от
ГПК, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Производството пред окръжния съд е въззивно и се развива по въззивна
жалба на ответника „Автотрейд“ ООД, подадена чрез адв. Л., против решение
№ 261379/24.11.2020 г. по гр.д. № 19876/2019 г. на ВРС. Във въззивната
жалба е отправено искане по чл.64 ГПК за възстановяване на срока на
дружеството за извършване на процесуални действия: - за предявяване на
възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на предмета на
спора и за възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
адв. Т. по договор за правна помощ и съдействие от 10.03.2014г. С
обжалваното определение окръжният съд е оставил без уважение молбата.
Преклузията за извършването на тези процесуални действия на страната
е настъпила с изтичане на срока за отговор на исковата молба в
първоинстанционното производство пред районния съд. Подаденият от
дружеството – ответник отговор на исковата молба от 14.02.2020 г. е бил
просрочен, което е обявено на страните с предварителния доклад по делото,
обективиран в определение 4481/16.03.2020 г. на ВРС, а след това и в
окончателния доклад по делото в открито съдебно заседание от 06.07.2020 г.
Заинтересованата страна е узнала за пропускането на срока за отговор най-
късно на 06.07.2020 г., видно от депозираната преди откритото съдебно
заседание от същата дата и докладвана в същото молба вх. 43688 на адв. Л.,
като пълномощник на ответника, за възстановяване на срока за извършване на
други процесуални действия, които тя следвало да извърши в срока за
отговор (оспорване на приложен с исковата молба договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 10.03.2014 г. и възражение по неговия размер).
Т.е. към този момент, ответникът е бил уведомен за пропуснатия срок за
отговор, с изтичането на който са настъпили последиците на чл. 133 ГПК и за
които той е бил предупреден още с връчването на разпореждането от
11.12.2019 г. заедно с преписа от исковата молба за отговор. Т.е. с узнаването
на пропуснатия срок за отговор е узнато и пропускането на сроковете за
всички възражения, които е следвало да бъдат заявени в него. Затова,
неоснователно е оплакването, че страната не е уведомена за пропуснатия срок
2
за възраженията, за които сега се иска възстановяване на срока от окръжния
съд. Подадената пред окръжния съд молба за възстановяване на срока е
инкорпорирана във въззивната жалба от 19.12.2020 г. и предвид, че срокът за
подаването й съгл. чл. 64, ал.3 ГПК е едноседмичен считано от 06.07.2020 г.,
се налага извода, че същата е била просрочена. Т.е. молбата за възстановяване
на срока е била недопустима и същата не е подлежала на разглеждане от
окръжния съд по същество. По тези съображения, обжалваното определение,
като произнесено по просрочената молба по чл. 64 ГПК е недопустимо и
следва да бъде обезсилено, а молбата по чл. 64 от ГПК следва да бъде
оставена без разглеждане.
Доколкото с настоящото определение не се приключва делото и не е
налице хипотезата на чл. 81 от ГПК, то и разноски не следва да се присъждат
на насрещната страна.
Водим от горното, Апелативен съд - Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА определение № 1562 от 28.04.2021 г., постановено по
в.гр.д. № 368/21 г. на ВОС, В ЧАСТТА с която е оставено без уважение
искането на въззивника за възстановяване срока за предявяване на
възражение за изтекла петгодишна давност по отношение на предмета на
спора и за възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на адв. Т. по
договор за правна помощ и съдействие от 10.03.2014г., като вместо това,
ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, обективираната във въззивната жалба
на „Автотрейд“ ООД, подадена чрез адв. Л. по в.гр.д. № 368/2021 г. на ВОС
молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срока на дружеството за
извършване на процесуални действия: - за предявяване на възражение за
изтекла петгодишна давност по отношение на предмета на спора и за
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Т. по
договор за правна помощ и съдействие от 10.03.2014 г. и прекратява
производството по нея.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4