Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. С.,
07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд,
гражданско отделение, втори въззивен граждански състав, в открито съдебно
заседание на 15.05.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА М.А
Д. ЦОНЧЕВ
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.гр.д. № 785 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по чл. 186 и сл. от ГПК /отм./.
Образувано е
след като с Решение № 189/27.12.2018 г., постановено по ГД № 4966/2017 г. по
описа на ВКС, е отменено Решение № 129 от 31.03.2017 г., постановено по гр.д. №
288/2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен
състав.
В изпълнение на
задължителните указания, дадени от Върховния касационен съд, с Определение №
90/29.01.2019 г. на СОС е назначена съдебно-оценителна експертиза за оценка на
стойността на имотите на общия наследодател на страните - Д.М. Г., към момента
на откриване на неговото наследство - 13.09.2002 г. и на общата наследодателка на страните - С. К. Г.а, към момента на
откриване на нейното наследство - 14.12.2004 г., както и за стойността на
имотите към момента, предвид евентуалното приложение на чл. 36 ЗН.
В съдебно
заседание процесуалните представители на правоприемниците на починалия в хода
на първоинстанционното производство ищец С. Д. М.,
жалбоподатели при предходното въззивно разглеждане на делото – Д.С.М., Д.С.М. и
Т.Н.М. – адв. П. и адв. Т. молят за постановяване на
решение, с което ответницата М.Д.М. да бъде осъдена да заплати на ищците сума,
необходима за допълване на накърнената запазена част от наследството на техния
наследодател. Претендират разноски.
Процесуалния
представител на ответницата в първоинстанционното
производство М.Д.М. – адв. Д.П., моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение, а при условията на евентуалност,
в случай, че е накърнена запазената част от наследството на С. М. да бъде
приложен чл. 36 ЗН като бъде предоставена възможност на отв.
М.М. да задържи имота. Претендира разноски.
В депозирана от
процесуалните представители на въззивниците – адв. Т. и адв. П., писмена защита
се прави искане за осъждане на ответницата да заплати на ищците сума,
необходима за допълване на запазената им част от наследството на наследодателя Д.М.
Г., накърнено с направеното в полза на ответницата дарствено разпореждане с
процесния недвижим имот.
По отношение на
наследството на С. К. Г.а претендират приложение на чл. 36, ал. 2 ЗН и връщане
на дарения недвижим имот в нейното наследство в квоти на съсобственост,
съответстващи на накърнената запазена част на ищците и притежаваната от
ответницата съответна идеална част. Поддържат фактическите и правни доводи,
изложени във въззивната жалба и уточняващата я молба становище от 28.10.2015 г.
Представят четири варианта на изчисление на стойността на всяко едно
наследствата. Настояват за излагане на убедителни мотиви относно кредитиране на
една за сметка на друга съдебно-оценителна експертиза. Считат, че по отношение
на наследството на Д. Г. ответницата следва да бъде осъдена да заплати сумата
от 13 715.27 лв., необходима за допълване на накърнената запазена част на
въззивниците.
По отношение на
наследството на С. Г.а пледират процесният недвижим
имот да бъде върнат в наследствената маса в квоти 16.55% ид.ч.
за въззивниците и 83.45 % за ответницата, тъй като стойността на дарения
процесен имот и при четирите варианти на изчисления надхвърля значително сбора
от стойностите на запазената и разполагаемата част, взети заедно.
В депозирана чрез адв. Д.П. писмена защита
ответницата М.М. намира подадената при предходното
разглеждане на делото въззивна жалба за просрочена, поради което недопустима, а
по същество неоснователна. Ищците не са предприели достатъчно активни действия
по доказване стойността на наследствената маса на двамата наследодатели и
първоинстанционният съд правилно е приел, че искът по чл. 30 ЗН е неоснователен
и недоказан. Искът по чл. 36, ал. 1 ЗН също правилно е отхвърлен като
неоснователен, тъй като не се доказва да е накърнена запазената част на ищците.
Моли да бъде
съобразено, че недвижимият имот, който Д. Г. е дарил в полза на внуците си Д.С.М.
и Д.С.М., е бил негова лична собственост и към момента на откриване на
наследството на Д.М. Г. този имот не е бил в наследствената маса, защото същият
се е разпоредил с него през 1970 г., а С. Г.а не е упражнила правото си на
възстановяване на запазена част. Това е субективно право, чието упражняване е
по волята на самия наследник със запазена част. След като С. Г.а е пожелала да
се съобрази с волята на съпруга си и не е потърсила запазена част от това
дарение, не следва към нейното наследство, открито през 2004 г., да се прибавя
нейната наследствена част от дарението, което съпругът ѝ е направил през
1970 г. и което тя не е оспорвала или възстановявала.
Поддържа, че
изготвените през първоинстанционния съд съдебно-технически и оценителни
експертизи са непълни, повърхностни и тяхното кредитиране би довело до
заблуждение за действителната стойност на наследствената маса. Последната
изготвена експертиза отговаря на всички поставени задачи.
По изложените
съображения намира въззивната жалба, подадена при предходното разглеждане на
делото, за недопустима, а при условията на евентуалност за неоснователна,
поради което отправя искане до съда идентично с това в съдебно заседание.
Софийският
окръжен съд, за да се произнесе все предвид следното:
С Решение №
165/27.07.2010 г., постановено по гр.д. № 67/2006 г., Районен съд – К. е
намалил дарението, извършено с нотариален акт № 159, т. 1, д. 159/1996 г. на
нотариуса при К.ския районен съд, извършено в полза
на М.Д.М. от Д. и С. Г.и до размера на 2/3 ид. ч.,
като е признал за собственици по наследство и възстановена запазена част на
останалата 1/3 ид. ч. - общо Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М..
Със същото решение съдът е оставил без разглеждане предявеният от М.Д.М. против
Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М. насрещен иск.
С Решение №
302/31.05.2011г., постановено по гр.д. № 1130/2010 г., Софийският окръжен съд е
обезсилил изцяло горното решение и е върнал делото на РС-К. за произнасяне по
предявените искове по чл. 30 ЗН за намаляване на даренията, извършени от
наследодателите Д.М. Г. и С. К. Г.а с нотариален акт № 159/1996 г. в полза на
ответницата М.Д.М. и възстановяване на запазените части на С. Д. М. от
наследството на Д.М. Г. и С. К. Г.а.
С Решение
№121/27.06.2014г., постановено по гр.д. № 67/2006г. по описа на РС-К.,
предявените искове са отхвърлени.
С Решение № 129
от 31.03.2017 г., постановено по гр.д. № 288/2015 г., Софийския окръжен съд е
отменил Решение № 121/27.06.2014 г., постановено по гр.д.№67/2006г. по описа на
РС-К. и е намалил, на основание чл.30 ЗН, по исковете на Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М.
/наследници С. Д. М./ срещу М.Д.М., дарението, извършено от наследодателя Д.М. Г.,
починал на 13.09.2002 г., на недвижим имот.
Възстановена е
запазената част на наследниците на С. Д. М. - Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М. от
наследството на Д.М. Г. в размер на по 912.97 лв. за всеки един от ищците.
Постановено е
дарената М.Д.М. да задържи ½ идеална част от недвижим имот: ½
идеална част от едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60.00
кв.м., заедно с дворното място върху което е построена сградата с площ от
500.00 кв.м., съставляващо парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана на гр. К.,
Софийска област, при съседи на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел IX-2980 и
VI-2982.
М.Д.М. е осъдена
да заплати на Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М. сумата 4 521.87 лв.
Намалено е, на
основание чл. 30 ЗН, по исковете на Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М. /наследници С. Д. М./
срещу М.Д.М., дарението, извършено от наследодателя С. К. Г.а, починала на
14.12.2004 г., на недвижим имот, съставляващ едноетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ 60.00 кв.м., заедно с дворното място върху което е построена
сградата с площ от 500.00 кв.м., съставляващо парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана
на гр.К., Софийска област, при съседи на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел
IX-2980 и VI-2982, обективирано в н.а.
№159,т.I,д.№159/1996 г. на нотариус при РС К., със сумата 4 413.69 лв.
Възстановена е
запазената част на наследниците на С. Д. М. - Т.Н.М., Д.С.М. и Д.С.М. от
наследството на С. К. Г.а в размер на по 1471.23 лв. за всеки един от ищците.
Постановено е
дарената М.Д.М. да задържи следния недвижим имот: ½ идеална част от
едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60.00 кв.м., заедно с
дворното място върху което е построена сградата с площ от 500.00 кв.м.,
съставляващо парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана на гр. К., Софийска област, при
съседи на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел IX-2980 и VI-2982.
С Решение №
189/27.12.2018 г., постановено по ГД № 4966/2017 г. по описа на ВКС, е отменено
Решение № 129 от 31.03.2017 г., постановено по гр.д. № 288/2015 г. на Софийския
окръжен съд.
Върховният
касационен съд е посочил, че в противоречие с трайната съдебна практика (Решение № 455 от 21.12.2010 г. по
гр.д.№ 474 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 8 от 17.02.1977 г. по
гр.д.№ 82 от 1976 г. на ОСГК на ВС, Решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр.д.№ 82
от 1976 г. на ОСГК на ВС и т.3в от ППВС № 7 от 28.11.1973 г.) Софийският
окръжен съд, при изчисляване на масата по чл. 31 ЗН от наследството на С. Г.а,
е включил в наследствената маса и следващата се по наследство на С. Г.а част от
имота на починалия ѝ съпруг Д. Г., с който той се е разпоредил чрез
дарение приживе в полза на внуците си Д.М. и Д.М. /с Нотариални актове № 133 и
№ 134 от 13.07.1970 г./, въпреки че С. Г.а не е поискала приживе да бъдат
намалени даренията, извършени с нотариални актове № 133 и № 134 от 1970 г.,
съответно не е поискала да бъде възстановена запазената ѝ част от
наследството на съпруга ѝ Д. Г..
Втората
констатация на касационната инстанция е, че в противоречие с практика,
обективирана в Решение №
57 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 7493 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение №
324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., Софийският
окръжен съд е
основал решението си въз основа на приетото пред него заключение на
съдебно-техническата експертиза на в.л. арх. Г.Г.
/лист 171 и следващите от делото на въззивния съд -
в.гр.д.№ 288 от 2015 г. на Софийския окръжен съд/, без да се мотивира защо
кредитира това заключение, а не кредитира заключението на в.л. инж. А.. И.,
прието от въззивния съд при първото разглеждане на делото.
Поради липса на
експертно заключение за стойността на имотите, включени в наследството на Д.М. Г.
и С. М. Г.а към момента на откриване на всяко едно от двете наследства
/доколкото по делото не е приемано заключение за цената на земеделските земи,
включени в наследството на Д. Г., към момента на откриване на неговото
наследство /13.09.2002 г./ и към момента на откриване на наследството на
съпругата му С. М. Г.а /14.12.2004 г./, както и за стойността на имотите към
настоящия момент, предвид евентуалното приложение на чл.36 ЗН, делото е върнато
на Софийския окръжен съд за ново разглеждане с указания за назначаване на
съдебно-оценителна експертиза.
Обжалваното
решение на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.
Неоснователни
са доводите, развити от М.М. чрез адв.
Д.П. за недопустимост поради просрочие на въззивната
жалба на Т.М., Д. М. и Д.М. при предходното разглеждане на делото (гр.д. №
288/2015 г. на Софийския окръжен съд). Въпросът за допустимостта ѝ е бил
предмет на Определение № 712/05.01.2015 г., постановено по гр.д. № 846/2014 г.
по описа на СОС. В него са изложени хронологията и подробни аргументи защо
жалбата е в срок. Настоящият състав не ги споделя, тъй като са относими към действащия ГПК, а производството е по ГПК
(отм.), но споделя крайният извод за допустимост на жалбата. Това е така,
защото за да намери приложение разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ГПК (отм.) е
необходимо ищците да са посочили общ съдебен адрес. В случая по делото няма
данни те да са посочвали такъв по реда на чл. 42, ал. 1 ГПК (отм.), поради
което не може да се приеме, че връчване на допълнителни указания само на Д.М.
обвързва останалите жалбоподатели с изпълнението им. Видно от приложените молба
и разписки (л. 15-17 гр.д. № 288/2015 г. на Софийския окръжен съд), указанията
от последния са били изпълнени в срок. Само за пълнота следва да се отбележи,
че в гражданския процес съдилищата следят служебно за допустимостта на акта в
обжалваната част. В настоящото производство след постановяване на
горепосоченото определение като следствие от оспорената жалба по същество са се
произнесли както СОС по гр.д. № 288/2015 г., така и ВКС по гр.д. № 4966/2017
г., като двете инстанции също са счели жалбата за допустима.
Първоинстанционното
решение е неправилно, защото районният съд е игнорирал задължението си за
приложение на императивна материално правна норма (чл. 31 ЗН). Вместо служебно
да конкретизира поставените към вещите лица въпроси и подпомогне страните за
сдобиване с удостоверение на наследници на М. Г. И., той е отхвърлил
предявените искове, поради неизпълнение на дадените указания. Подобен подход не
намира опора в ГПК (отм.) и съставлява процесуално нарушение, водещо до
неправилност на постановеното решение. Разпоредбите относно формиране на
наследствената маса са императивни, поради това съдът е длъжен и служебно да
допусне експертиза, ако страната не я е поискала, не е конкретизирала въпросите
към вещото лице и не може да отхвърли иска по чл.30 ЗН, поради неустановяване
размера на наследствената маса (вж. в този смисъл Решение № 678/12.10.2010 г. по гр.д. № 589/2009 г., ВКС, І г.о.).
От събраните по
делото доказателства могат да бъдат направени следните изводи от фактическа
страна:
Видно от
нотариален №133, т.XVIII,д.3363/1970 г. Д.М. Г. е дарил на внука си Д.С.М.,
чрез законния му представител баща С. Д. М., ½ ид.част
от празно дворно място с площ от 500 кв.м., съставляващо парцел XIV-2123 от
кв.72-а по плана на К.-Обединение с неуредени сметки по регулация за придаваемите 16 кв.м., при съседи на парцела: от две страни
улица, Д. М. и Л. К..
Видно от нотариален
№134, т.XVIII,д.3364/1970 г. Д.М. Г. е дарил на внука си Д.С.М., чрез законния
му представител баща С. Д. М., ½ ид.част
от празно дворно място с площ от 500 кв.м., съставляващо парцел XIV-2123 от
кв.72-а по плана на К.-Обединение с неуредени сметки по регулация за придаваемите 16 кв.м., при съседи на парцела: от две страни
улица, Д. М. и Л. К..
От приложената Скица на поземлен имот №
15-129056-18.03.2016 г. (л. 93 от ВГД №
288/2015 г. на СОС) може да се направи извод, че актуалният статут на имота е поземлен
имот с идентификатор № 38978.900.2981 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г.
на директор на АГКК.
С Решение №94 от
10.12.1992 г. на ОСЗ Своге са възстановени на Д.М. Г. подробно изброени
земеделски земи.
С Решение
№94/10.12.1992 г. са възстановени на наследниците на М./М./
Г. И. подробно изброени земеделски земи.
От приложеното Удостоверение
за наследници на Д.М. Г. № 550/15.12.2005 г., изд. от община гр. К. се
установява, че същият е починал на 13.09.2002 г. и е оставил следните
наследници: С. К. Г.а-съпруга, С. Д. М.-син и М.Д.М.-дъщеря.
От приложеното Удостоверение
за наследници №551 от 15.12.2005 г., изд. от община гр. К., се установява, че С.
К. Г.а е починала на 14.12.2004 г. Нейните наследници са С. Д. М.-син и М.Д.М.-дъщеря.
От приложеното
Удостоверение за наследници № 88/21.01.2016 г., изд. от общ. гр. К., се
установява, че М. Г. И. е починал на 07.12.1970 г. и е оставил наследници 5
деца, сред които и Д.М. Г..
От приложеното Удостоверение
с изх. № 322/22.03.2016 г. се установява, че идентичността на лице с различни
имена М. Г. И. и М. Г. И..
От заключенията
на вещото лице арх. Г. от 23.01.2017 г. и от 02.05.2019 г. се
установява, че стойността, определена като справедлива пазарна стойност
с помощта на три метода – инвестиционен, сравнителен и доходен, на имота дарен
от Д.М. Г. и съпругата му С. К. Г.а на дъщеря им М. Д.М. и съставляващ едноетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ 60.00 кв.м., заедно с дворното място върху което е
построена сградата с площ от 500.00 кв.м., съставляващо поземлен имот с
идентификатор № 38978.900.6572 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на директор
на АГКК, а построената в него масивна жилищна сграда с идентификатор №
38978.900.6572.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК, по предходен
план: парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана на гр.К., Софийска област, при съседи
на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел IX-2980 и VI-2982 към 13.02.2002
г. (моментът на откриване на наследството на Д. Г.) е 12 653 лв.
(4 598 терен в дворното място и 8055 лв. жилищна сграда), към
14.12.2004 г. (моментът на откриване на наследството на С. Г.а) е 20 881
лв. (7 990 лв. терен в дворното място и 12 891 жилищна сграда), към
момента на изготвяне на последната експертиза 02.05.2019 г. е
50 195 лв. (31 187 лв. терен в дворното място и 19 008 лв.
жилищна сграда).
Стойността на
имота дарен от Д.М. Г. на внуците му Д.С. Г. и Д.С. Г. (процесуални
правоприемници на ищеца), съставляващ празно дворно място с площ от 500 кв.м., съставляващ
поземлен имот с идентификатор № 38978.900.2981 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г.
на директор на АГКК, описан в нотариалните актове № 133 и 134 за дарение като парцел
XIV-2123 от кв.72-а по плана на К.-Обединение с неуредени сметки по регулация
за придаваемите 16 кв.м., при съседи на парцела: от
две страни улица, Д. М. и Л. К. към 13.02.2002 г. (моментът на откриване
на наследството на Д. Г.) е 4 968 лв., към 14.12.2004 г.
(моментът на откриване на наследството на С. Г.а) е 8 910 лв., към
момента на изготвяне на последната експертиза 02.05.2019 г. – 34 990 лв.
Стойността на
земеделските земи, възстановени на Д.М. Г. с Решение №94 от 10.12.1992 г.
на ОСЗ Своге към 13.02.2002 г. (моментът на откриване на наследството на
Д. Г.) е 840 лв., към 14.12.2004 г. (моментът на откриване на
наследството на С. Г.а) е 1 225 лв., към момента на изготвяне на
последната експертиза 02.05.2019 г. – 3 824 лв.
Стойността на земеделските
земи, възстановени на наследниците на М./М./Г. И.
с Решение №94 от 10.12.1992 г. на ОСЗ Своге към 13.02.2002 г. (моментът
на откриване на наследството на Д. Г.) е 3 618 лв., към 14.12.2004 г.
(моментът на откриване на наследството на С. Г.а) е 5 276 лв., към
момента на изготвяне на последната експертиза 02.05.2019 г. – 16 470
лв.
Съдът намира, че
следва да бъде кредитирано, заключението, изготвено от в.л. арх. Г. от
02.05.2019 г. Същото е изключително подробно, аргументирано и задълбочено. За
изготвянето му вещото лице е извършило оглед на имотите, находящи се в гр. К..
За определяне стойността на имотите са използвани три метода – инвестиционен,
сравнителен и доходен. Приложени са различни критерии на оценка, изследвани са и
пазарните цени на сходни имоти. В приложенията има подробна информация относно
направените изводи. Това заключение е единственото, в което е направена оценка
на всички недвижими имоти, включени в наследството и респективно принадлежали
на общите наследодатели на страните Д. Г. и С. Г.а, като оценка за стойността
им е дадена към момента на откриване на наследството на всеки от тях, както и
към настоящия момент предвид евентуалното приложение на чл. 36 ЗН. Не без
значение, но не решаващо, е посоченото от въззивниците е, че е добре оценката
на всички имотите е добре да бъде извършена от едно, а не от различни вещи
лица, предвид различните методи и конкретно положени действия за изпълнение на
задачите.
Всички отговори
на въпроса какъв процент от общата имуществена маса представляват конкретни
имоти не следва да бъдат кредитирани, тъй като са от правно естество и могат да
бъдат изчислени само след определяне на имуществото, включено в наследството.
Последното е задължение на съда, като същия отчита допуснатата непрецизност при
поставянето им като въпрос към вещото лице,
в какъвто смисъл са наведени и подробни възражения от въззивниците.
Следва да бъде
кредитирано и заключението на вещото лице арх. Г. от 23.01.2017
г., тъй като е изготвено по сходен начин с посоченото по-горе и дава отговор за
идентичен размер на стойността на двата поземлени имота, находящи се в гр. К.
към 13.02.2002 г. и 14.12.2004 г. Т.е. от него може да се направи извод, че
експертът е последователен и константен в методите си и начина и размера на
оценяване на имотите.
Въз основа на експертизата
на в.л. арх. Г. от 11.04.2016 г. не следва да се градят фактически изводи, тъй
като същата макар да е задълбочена и обоснована, дава заключение за стойността
на имота, дарен от Д.М. Г. и съпругата му С. К. Г.а на дъщеря им М.Д.М.,
съставляващ едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60.00 кв.м.,
заедно с дворното място върху което е построена сградата с площ от 500.00
кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор № 38978.900.6572 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК, а построената в него масивна
жилищна сграда с идентификатор № 38978.900.6572.1 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015
г. на директор на АГКК, по предходен план: парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана на
гр.К., Софийска област, при съседи на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел
IX-2980 и VI-2982 към 11.04.2016 г., към 11.04.2016 г., а съдът
при евентуално приложение на чл. 36 ЗН следва да съобрази стойността на имота
към момента на приключване на съдебното дирене – 2019 г.
Не следва да
бъдат кредитирани заключенията, изготвени от в.л. инж. А. Д. И.. Същите са
незадълбочени и повърхностни. Изготвени са схематично и будят съмнение относно
тяхната правилност. Това е така, защото в допълнителната съдебно-техническа
експертиза стойността на поземлен имот с идентификатор № 38978.900.6572
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед
№ РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК и построената в него масивна
жилищна сграда с идентификатор № 38978.900.6572.1 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015
г. на директор на АГКК към 04.06.2010 г. е оценена на 60 216 лв, към 13.09.2002 г. – 74 027 лв. и към 14.12.2004 г.
– 54 532 лв. Не става ясно на каква база са получени тези стойности.
Единственият обективен критерий, изводим от заключението, е курсът на долара.
Най-високата посочена стойност е към момента с най-висок курс на долара –
13.09.2002 г. Последният обаче не може да бъде меродавен на стойността на
недвижим имот, доколкото цената на имота не константа. За съда възниква
съмнение относно правилността на това заключение, тъй като видимо не отчита
инфлационните процеси в страната, повишаването на цените на недвижимите имоти и
на доходите на населението. Видно от публично достъпната информация на
Националния статистически институт (https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/module.jsf?x_2=6&lang=bg) за периода
2002 г. – 2011 г. стойността на жилищата в област С. се е повишила повече от
три път, като в нито един момент не е имало спад в нивата. При това положение и
доколкото не са изложени абсолютно никакви как са получени приетите от в.л. И.
стойности, и дължат ли се не нещо обективно или единствено на посочения курс на
долара, експертизата не следва да бъде кредитирана.
Изложените
аргументи са относими и към съдебно-техническата
експертиза, изготвена от същото вещо лице (л. 33 и сл. от ВГД № 1130/2010 г. на
СОС). Тя е съдържа един абзац повече, като е посочено, че са взети предвид
пазарните, икономически, географски и инфраструктурни особености на района и
периода, като поземлен имот с идентификатор № 38978.900.6572 и
построената в него масивна жилищна сграда с идентификатор №
38978.900.6572.1, които към 13.09.2002 г. са оценени на 74 025 лв.,
т.е. с 2 лева по-малко от предходната оценка. Отговорът на втория въпрос е
напълно неразбираем, защото поставеният към вешото
лице въпрос, посочен в началото на експертизата, е за стойността на поземлен
имот с идентификатор № 38978.900.2981 към настоящия момент, а преди
отговора на въпроса вещото лице е посочило оценка на имота към 13.09.2002 г.,
т.е. към момента на откриване на наследството на Д.М.. При това положение не
става ясно към кой момент е дадената оценка. При посочените дефицити
експертизата не може да бъде кредитирана.
По същият начин
стои въпросът с съдебно-техническата експертиза (л. 42 и сл. от ВГД № 1130/2010
г. на СОС), изготвена от вещото лице инж. А. И.. Освен липсата на аргументация
и обосновка в него отново прави впечатление, че стойността на оценяваните недвижими
имоти към 2002 г. е по-висока от стойността им през 2011 г. Не става ясно на
какво се дължи толкова високата за 2002 г. цена на имотите и защо същата е
намаляла 9 години по-късно, въпреки тенденцията в увеличаване стойността на
недвижимите имоти в страната, установима от
публичните данни на Националния статистически институт.
Поради
изложените недостатъци и съмнения за правилността им при прегледа им по отделно
и в съвкупност, експертните заключения, изготвени от в.л. И. не следва да бъдат
кредитирани.
Не следва да
бъде кредитирана и съдебно-техническо-оценителската
експертиза (л. 174 и сл. от ГД № 67/2006 г. на РС – К.). На първо място,
поставените към вещото лице въпроси са от правно естество. Поставената задача
„1. Да се изчисли общата наследствена маса от наследството на Д.М. Г. и С. К. Г.а
и накърнена ли е запазената част на ответницата“ е правния предмет на
настоящото дело и отговорът следва да бъде даден от съда, а не от експерта.
Вещото лице има спомагателна функция да даде отговор на технически въпроси,
изискващи специални знания, каквито съдът няма. В случая, по начина по който е
формулиран въпросът, той не предполага наличие на специални знания свързани
наука, различна от правната. Поради това съдът не е следвало да допуска
експертиза при така формулирания въпрос. Въпреки непрецизността, вещото лице е
частично е дало отговори, относими към предмета на
производството и е дало оценка, но на само част от земеделските земи,
възстановени на наследниците на М. И. и на Д. Г.. Експертът си е позволил да
прави предположения и правни изводи за статута на имотите – на кого принадлежат,
как са актувани и какви правни действия следва да бъдат предприети, едва след
които било възможно да бъдат оценени. Подобен подход е неприемлив, освен това
експертизата е непълна. Поради правните умозаключения експертът не е оценил
всички имоти, възстановени на Д. Г. и М. И.. С оглед на това същата е непълна,
не дава отговор в цялост на въпросите, необходими за решаване на спора и не
следва да бъде кредитирана. За пълнота трябва да се отбележи, че е
неоснователно твърдението на процесуалните представители на ищците, че вещото
лице е правило оглед на имотите, тъй като от експертизата се установява, че
оценката е по документи, точно както и тази на в.л. арх. Г..
Напълно несподеляеми са доводите на процесуалните правоприемници на
ищеца, че доколкото не всички земеделски земи могат да бъдат индивидуализирани
съобразно актуалния си статут и местоположение, тези, които не могат, не следва
да се включват в наследствената маса на наследодателите. Подобен подход не
почива на закона (чл. 31 ЗН). В производството следва да има оценка на всички
недвижими имоти, принадлежали на наследодателя, като не е необходимо да бъде
установен точният им статут към настоящия момент, стига да е възможно да бъдат
оценени. Доколкото по настоящото дело са събрани доказателства за стойността на
всички земеделски земи, те следва да бъдат включени в наследствената маса.
При така изложеното
от фактическа страна и по доказателствата, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск
по чл. 30 ЗН.
В тежест на
ищците е да установят размера, т.е. паричната стойност на наследствената маса е
на ищеца. В тежест да ответника е да установи, че в наследството се включват и
други имущества /т.е., че размера на наследствената маса е по-голям и съответно
стойността на имуществото, предмет на безвъзмездното разпореждане, не надхвърля
стойностното изражение на разполагаемата част/.
Формирането
на наследствената маса се извършва по следния начин:
1.
Събират се имуществата, които остават в наследството /активите/, и се изваждат
задълженията и се получава стойността на чистия
актив на наследството.
2.
От така получената стойност се изчислява стойността на имуществото, което ще
получи наследникът с право на запазена част, съобразно квотата си в
наследяването.
3.
Получената стойност се съпоставя със стойността на запазената част на
наследника /изчислена въз основа стойността на наследствената маса, включваща
чистия актив и стойността на подарените и/или завещани имущества/.
Ако
стойността на имуществото, което ищецът ще получи от чистия актив е по-висока
от размера на запазената част, то няма превишение на разполагаемата част;
запазената част не е накърнена, а съответно завета или дарението не подлежат на
намаление и не се възстановява запазена част.
Ако
стойността на имуществото, което ще се получи от чистия актив е по-ниска от
размера на запазената част, то е налице превишение на разполагаемата част, т.е.
запазената част е накърнена и съответно заветът или дарението подлежат на
намаление и запазената част следва да бъде възстановена.
Размерът
на намалението е равен на размера на превишението /накърнението/ за наследника
с право на запазена част, който е поискал възстановяването ѝ.
Трябва
да бъде съобразено и изискването по чл.30 от ЗН да се прихванат, направените в
полза на наследника, предявил иска за възстановяване на запазена част, дарения
или завети.
По
настоящото дело не са установени задължения на наследодателите.
Само
в принципен план за прецизност е необходимо да се отбележи, че неоснователно се
твърди, че е предявен самостоятелен иск по чл. 36 ЗН. В съдебната практика е
изяснено, че искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е един, като в разпоредбите на чл. 32 -
чл. 36 ЗН са дадени правила за начина на уважаването му при различните
хипотези, които биха могли да възникнат с оглед обстоятелствата по различните
дела. Не съществува отделен иск по чл. 36 ЗН, съответно диспозитивът, с който
имотът може да бъде върнат в наследството като резултат от прилагането на чл.
36 ЗН не е самостоятелен (в този смисъл Решение № 104 от 24.06.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 5871/2014 г., I г.о., ГК).
По иска за
намаляване на дарението и възстановяване на запазената част от наследството на Д.М.
Г.:
Масата по чл. 31 ЗН в настоящия случай
следва да включва имуществата, принадлежали на наследодателя Д.М. Г. към
момента на смъртта му – 13.09.2002 г., а именно:
·
Възстановените
му с решение на ОСЗ Своге земеделски земи
на стойност 840 лв.;
·
1/5
ид.част от възстановените на неговия наследодател М.
/М./ Г. И. земеделски земи на стойност 723.60 лв. (3 618 лв.:5=723.60
лв. 1/5 ид.част, доколкото наследодателят на Д.М. Г.
– М. /М./ Г. И. е оставил наследници 5 деца, които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН
наследяват по равно);
·
Към
сбора от горните суми следва да се прибави мислено с цел съпоставка стойността
на ½ ид.ч. от имота, дарен на ответницата М.Д.М.,
дъщеря на Д. Г. - поземлен имот с идентификатор № 38978.900.6572 и построената
в него масивна жилищна сграда с идентификатор № 38978.900.6572.1 - 6326,50
лв. Взема се предвид ½ ид.ч., тъй като в
случаите като настоящия на дарения, извършени от съпрузи за имоти съпружеска
имуществена общност, се формират наследствени маси за всяко лице /приема се, че
всеки съпруг е дарил ½ от имота СИО, ако не са установени други права/
(вж. в този смисъл Решение №
209/29.04.2010 г. по гр.д. № 1048/2009 г., ВКС, ІІ г.о.);
·
Към
сбора от горните суми следва да се прибави мислено с цел съпоставка следва да
се прибави и стойността на имота дарен на Д.С.М. и Д.С.М. - поземлен имот с
идентификатор № 38978.900.2981 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК
(по ½ ид.част на всеки) според неговото
положение към момента на подаряването му – 4 968 лв.
Общата стойност на масата по чл. 31
от ЗН е 12858,10 лв.
Към момента на
смъртта си Д.М. Г. е оставил трима наследници – С. К. Г.а – съпруга, С. Д. М. –
син и М.Д.М. – дъщеря. Съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН в в
този случай разполагаемата част от наследството е 1/4 – 3 214.53 лв.
, а запазената част на наследниците е ¼ за всеки (съпруга и две деца).
Чистият актив от наследството е 1 563.60
лв. (840 лв.+723.60 лв. = 1563.60 лв.), като всеки от наследниците –
съпруга, син и дъщеря е наследил 521.20 лв.
От изложеното е
видно, че запазената част на С. Д. М. е накърнена с 2693,33 лв., тъй
като чистият актив е по-малък от нея, поради което той не може да я получи от
наследството.
С оглед на това
дарението на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор №
38978.900.6572 и построената в него масивна жилищна сграда с идентификатор №
38978.900.6572.1, трябва да бъде намалено и възстановяването да се извърши чрез
отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на
запазената част на наследника, поискал възстановяването. Това е така, защото в
практиката е ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 36 ЗН е неприложима в случаи
като настоящия – когато предмет на дарението е идеална част от недвижим имот и
не всички наследници с право на запазена част са поискали възстановяването
ѝ в рамките на един исков процес. В случая наследника на Д.М. Г. – С. К. Г.а,
приживе е зачела волята му и не е упражнила правото на възстановяване на
запазената част от дарената ½ ид.ч. от
горепосочения недвижим имот и построената в него жилищна сграда с каквото тя е
разполагала (вж. Решение № 130 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 878/2016 г.,
II г.о., ГК – относно правото на преживелия съпруг на възстановяване на
запазена част от ½ ид. част от дарен имот СИО).
Съгласно
практиката на ВКС (Решение № 93/15.07. 2015 год., постановено по гр.д. № 138/2015
г. второ г.о. и Решение № 25 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I
г. о., Решение № 229 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2013 г., II г. о.,
ГК) възстановяването на запазената част по реда на чл. 36 ЗН се извършва в
натура чрез отделяне на имот /когато в полза на едно лице са завещани или
подарени повече от един имоти/ или на част от имот. Когато отделянето е
невъзможно надарен, който не е наследник със запазена част, може да задържи
имота при условията на чл.36, ал.1 ЗН, а наследник, който е наследник със
запазена част – при условията на чл.36, ал. 2 ЗН. Ако не са налице посочените
условия имотът се връща в наследството, т.е. наследниците по закон стават
съсобственици съобразно правата по чл.5-9 ЗН, облагодетелстваният губи вещните
права върху завещания или подарен имот, като придобива облигационното право наследниците
по закон да му заплатят стойността на разполагаемата част по цени към момента
на възстановяването на запазената част. За да се достигне до този правен
резултат – връщане на имота в наследството – е необходимо всички
наследници с право на запазена част да са поискали възстановяването ѝ в
рамките на един исков процес. Само в този случай може да бъде постигнато
установеното от закона съответствие между правата на лицата, имащи право на
запазена част от наследството и правата на облагодетелствания по волята на
наследодателя заветник или надарен. Правото да се
иска възстановяване на запазена част е самостоятелно за всеки наследник, но
упражняването му не може да доведе до изменение състава на наследството, като
включи в него завещан или подарен имот и създаде за сънаследниците, които са
решили да зачетат волята на наследодателя или още не са упражнили правото си на
възстановяване на запазена част, права в съсобствеността на този имот и
задължение да участват в изплащането на разполагаемата част. Именно затова
предвиденото в чл. 36 ЗН връщане на завещан или подарен имот в наследството
може да бъде постановено само ако всички наследници с право на запазена част са
поискали възстановяването ѝ в рамките на един исков процес. Ако някой от
наследниците с право на запазена част, участващ в производството, не е поискал
възстановяването или не са налице условията надарения да задържи имота, както и
когато по делото не участва наследник със запазена част или когато предмет
на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването
се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на
накърнението на запазената част на наследника или наследниците, поискали
възстановяването.
От тези
принципни разсъждения следва извод, че в случая не може да намерят приложение
правилата на чл.36 ЗН за задържане на имота от страна на надарената или за
връщането му в наследството, тъй като наследник с право на запазена част, а
именно преживялата съпруга С. Г.а, не участва по делото и предмет на дарението
е ½ ид.ч. от недвижимия имот, поради което
възстановяването на запазената част на С. Д. М. следва да се извърши чрез
отделяне на идеална част от имота, а именно 2693,33/6326,50 и.д. части.
По иска за намаляване
на дарението и възстановяване на запазената част от наследството на С. К. Г.а:
Масата по чл. 31 ЗН в настоящия случай
следва да включва имуществата, принадлежали на наследодателката
С. К. Г.а към момента на смъртта ѝ – 14.12.2004 г., а именно:
·
1/3
ид.ч. от възстановените на Д.М. Г. решение на ОСЗ
Своге земеделски земи на стойност 408.33 лв. - 1/3 ид.част,
доколкото наследодателят на С. К. Г.а - Д.М. Г. е оставил наследници 2 деца и
преживяла съпргуа, които на основание чл. 5, ал. 1 и
чл. 9, ал. 1 ЗН наследяват по равно) (1225 лв.:3=408.33 лв.);
·
1/3
ид.ч. от 1/5 ид.част от наследените
от Д.М. Г. възстановените на неговия наследодател М. /М./ Г. И. земеделски земи
на стойност 351.73 лв. ((5 276 лв.:5):3=351.73 лв.);
·
Към
сбора от горните суми следва да се прибави мислено с цел съпоставка стойността
на ½ ид.ч. от имота, дарен на ответницата М.Д.М.,
дъщеря на С. Г.а - поземлен имот с идентификатор № 38978.900.6572 и построената
в него масивна жилищна сграда с идентификатор № 38978.900.6572.1 - 10440,50
лв. Взема се предвид ½ ид.ч., тъй като в
случаите като настоящия на дарения, извършени от съпрузи за имоти съпружеска
имуществена общност, се формират наследствени маси за всяко лице /приема се, че
всеки съпруг е дарил ½ от имота СИО, ако не са установени други права/
(вж. в този смисъл Решение №
209/29.04.2010 г. по гр.д. № 1048/2009 г., ВКС, ІІ г.о.);
Предвид
задължителните указания, дадени от ВКС с Решение № 189/27.12.2018 г.,
постановено по ГД № 4966/2017 г. и практиката, обективирана в Решение № 455 от 21.12.2010 г. по
гр.д.№ 474 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 8 от 17.02.1977 г. по
гр.д.№ 82 от 1976 г. на ОСГК на ВС, Решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр.д.№ 82
от 1976 г. на ОСГК на ВС и т.3в от ППВС № 7 от 28.11.1973 г. в масата по чл.31 ЗН от наследството на С. Г.а не следва да се включва 1/3 ид.ч.
от стойността на незастроения поземлен имот с идентификатор № 38978.900.2981 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК бивш УПИ VIII- 2981, кв.78 дарен на Д.С.М. и Д.С.М., както
и 1/3 ид.ч. от стойността на ½ ид.ч. от имота, дарен на ответницата М.Д.М., от
наследодателя Д. Г. - поземлен имот с идентификатор № 38978.900.6572 и
построената в него масивна жилищна сграда с идентификатор № 38978.900.6572.1, доколкото
приживе С. Г.а не е предявила претенция за намаляване на даренията, тъй като до изтичане на 5 годишния давностен срок от смъртта на Д. Г. на 13.09.2002 г., а и до
настоящия момент наследниците на С. Г.а също не са направили искане за
възстановяване на нейната запазена част от наследството на съпруга ѝ.
Общата стойност на масата по чл.
31 от ЗН е 11200,56 лв.
Към момента на
смъртта си С. К. Г.а е оставила двама наследници – С. Д. М. – син и М.Д.М. –
дъщеря. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН в този случай разполагаемата част от
наследството е 1/3 – 3733,52 лв., а запазената част на наследниците (две
деца) е 2/3 - 7467,04 лв.
Чистият актив от наследството 760,06
лв. (408.33 лв. + 351.73 лв.=760.06 лв.), като всеки от наследниците – син
и дъщеря е наследил на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН по ½
ид.ч. или 380.03 лв.
При това
положение чрез дарението наследодателката С. К. Г. е
надхвърлила разполагаемата си част с 6706,98 (10440,50 лв.- 3733,52
лв.= 6706.98 лв.).
От изложеното е
видно, че запазената част на С. Д. М. е накърнена с 3353,49 лв., тъй
като чистият актив е по-малък от нея, поради което той не може да я получи от
наследството.
В случая
размерът на дарението надвишава разполагаемата част на С. Г.а и запазената част
на надарената ответница М.М.. Въпреки това
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 вр. ал. 1 ЗН не може да
намери приложение, тъй като съгласно приетото в Решение
№ 25 от 7.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4215/2013 г., I г. о. и Решение №
93/15.07. 2015 год., постановено по гр.д. № 138/2015 г. второ г.о., Решение №
229 от 5.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3663/2013 г., II г. о., ГК, когато
предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот,
възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна
на стойността на накърнението на запазената част на наследника или
наследниците, поискали възстановяването.
От изложеното следва извод, че
възстановяването на запазената част на С. Д. М. следва да се извърши чрез
отделяне на идеална част от имота, дарен от С. Г.а на М.М.,
а именно 3353,49/10440,50 и.д. части.
Изводите на настоящата
инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което да бъдат уважени предявените искове.
Така мотивиран,
Софийският окръжен съд на основание чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.),
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
изцяло Решение № 121/27.06.2014 г., постановено по
гр.д. № 67/2006 г. по описа на РС – К., IV-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по предявения от С. Д. М., ЕГН **********,
починал в хода на производството, продължило с процесуалните му правоприемници,
негови наследници Д.С.М., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН ********** и Т.Н.М., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН против М.Д.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С., ж.к. „Н.“ IV, бл. 401, вх. „А“, ет. 10, ап. 37,
извършеното от Д.М. Г., ЕГН **********, починал на 13.09.2002 г., с нотариален акт
№159, том І, дело 159/1996 г. на нотариус при Котинбродския
районен съд, в полза на М.Д.М., ЕГН **********
дарение на ½ ид.ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена
площ 60.00 кв.м., понастоящем с идентификатор № 38978.900.6572.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК, заедно с дворното място върху което
е построена сградата с площ от 500.00 кв.м., понастоящем поземлен имот с
идентификатор № 38978.900.6572 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК,
съставляващо по предходен парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана на гр.К., Софийска
област, при съседи на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел IX-2980 и VI, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. Д. М. ЕГН **********,
на неговите наследници Д.С.М., ЕГН **********, Д.С.М.в, ЕГН ********** и Т. Н. М.ва, ЕГН **********, от наследството на Д. М.в Г., ЕГН **********,
починал на 13.09.2002 г., с 2693,33/6326,50 и.д. части от ½
ид.ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ 60.00 кв.м., понастоящем с идентификатор №
38978.900.6572.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК, заедно с
дворното място върху което е построена сградата с площ от 500.00 кв.м.,
понастоящем поземлен имот с идентификатор № 38978.900.6572 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК, съставляващо по предходен парцел
VІІ-2981 от кв.78 по плана на гр.К., Софийска област, при съседи на имота:
улица, парцел VIII-2981, парцел IX-2980 и VI-2982.
НАМАЛЯВА по предявения от С. Д. М.в, ЕГН **********,
починал в хода на производството, продължило с процесуалните му правоприемници,
негови наследници – Д. С.ов М.в, ЕГН **********, Д. С.ов М.в, ЕГН ********** и Т. Н. М.ва,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН против М.на Д.а М., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „Н.“ IV, бл. 401, вх. „А“, ет. 10, ап. 37,
извършеното от С. К. Г.а, ЕГН **********, починала на 14.12.2004 г., с нотариален акт
№159, том І, дело 159/1996 г. на нотариус при Котинбродския
районен съд, в полза на М.на Д.а М.,
ЕГН ********** дарение на ½ ид.ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена
площ 60.00 кв.м., понастоящем с идентификатор № 38978.900.6572.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК, заедно с дворното място върху което
е построена сградата с площ от 500.00 кв.м., понастоящем поземлен имот с
идентификатор № 38978.900.6572 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК,
съставляващо по предходен парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана на гр.К., Софийска
област, при съседи на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел IX-2980 и VI-2982, като
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. Д. М.в, ЕГН **********,
на неговите наследници Д. С.ов М.в, ЕГН **********, Д.
С.ов М.в, ЕГН ********** и Т. Н. М.ва, ЕГН **********, от наследството на от С. К. Г.а, ЕГН **********,
починала на 14.12.2004 г. с 3353,49/10440,50 и.д. части от ½ ид.ч.
от едноетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 60.00 кв.м., понастоящем
с идентификатор № 38978.900.6572.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г.
на директор на АГКК, заедно с дворното място върху което е построена сградата с
площ от 500.00 кв.м., понастоящем поземлен имот с идентификатор №
38978.900.6572 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-42/13.08.2015 г. на директор на АГКК, съставляващо
по предходен парцел VІІ-2981 от кв.78 по плана на гр.К., Софийска област, при
съседи на имота: улица, парцел VIII-2981, парцел IX-2980 и VI-2982.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
Препис
от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.