№ 1458
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.ова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20231100900619 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.36, ал.3,
т.1 ЗМГО, вр. чл. 12, ал. 5 от ЗМГО.
Ищецът, „А.Н.И.“ ООД, извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е „действителен собственик“ на марката „А.Н.И.“, която ползва в
търговската си дейност, в областта на посредничеството при сключване на сделки за
покупко – продажба и наем на недвижими имоти от 2017 г., за която е подал в Патентното
ведомство заявка за регистрация на марка под № 2023169162N от 09.03.2023 г. Твърди, че
след извършена справка установил, че ответникът „А.И.“ ООД е регистрирал на 31.05.2021
г. комбинирана марка „А.“ под рег. № 0161465 N, която е идентична като словен, визуален и
смислов елемент с нерегистрираната марка „А.Н.И.“. Счита, че тази марка е заявена от
ответника недобросъвестно, тъй като собствениците на дружеството, а именно лицата С.
И.ов и К.П., в периода 2017 г. – 2019 г., са работили при ищеца като помощник брокери, с
основна дейност консултиране и обслужване на клиенти, във връзка с предмета на дейност
на дружеството, поради което са знаели, много преди заявката за регистриране на марката
„А.“, че ищецът ползва в търговския оборот нерегистрирана марка „А.Н.И.“, поради което
последващите им действия сочат на намерение за умишлено увреждане чрез имитация на
наложена на пазара търговска марка. Предвид изложеното счита, че ответникът е заявил и
регистрирал недобросъвестно търговска марка „А.“ под рег. № 0161465 N, която е
фонетично, словно и визуално идентична на по – рано използваната марка на ищеца. При
тези твърдения иска да се установи, че комбинирана търговска марка „А.“, рег. №
0161465N/31.05.2021 г. е регистрирана недобросъвестно от ответника.
1
Ответникът, „А.И.“ ООД, с отговора на исковата молба, признава факта, че е
регистрирал търговска марка „А.“ по рег. № 0161465N/31.05.2021 г. Твърди, че доколкото
ответникът е юридическо лице за него не намират приложение категориите, приложими за
физически лица и в частност знание за конкретни обстоятелства и умисъл в предприетите
действия. Оспорва факта ищецът да е ползвал, към момента на заявката и към настоящия
момент в търговската си дейност знак, определящ го като действителен притежател на
марката, предмет на спора като в тази връзка сочи, че такъв извод от факта на използване от
ищеца на фирмата му, което е негово задължение по закон, не може да се изведе. В тази
връзка твърди, че такова притежание не може да се изведе от ползването на думата „А.“ в
словното съчетание на фирмата на ищеца с добавка „недвижими имоти“, което представлява
механичен сбор от думи, указващи дейността на ищеца и попадащи в обхвата на хипотезата
на чл.11, ал.1, т.4 ЗМГО, тъй като тези означения са обичайни както в езика, така и в
търговската практика по отношение на стоки или услуги. В тази връзка твърди, че ищецът
не може да е действителен собственик на марка, която не може да бъде обект на
регистрация, съгласно чл.11, ал.1, т.4 ЗМГО. Оспорва да са налице действия, от негова
страна, които да се определят като противоречащи на добрите нрави и добросъвестната
търговска практика, а фактът, че представляващите дружеството лица са били служители
при ищцовото дружество е ирелевантен. При тези твърдения иска съдът да отхвърли
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
установи, че преди подаване на заявката за регистрация на марката от ответника е започнал
фактически да я използва в търговската си дейност, извършвайки действия /със стоки и
услуги/, с които се афишира като притежател на знак „А.Н.И.“ като търговска марка, сходна
или идентична с регистрираната от ответника ( „действителен притежател на марката„ ),
както и че ответникът е знаел, към момента на подаване на заявката за регистрация, че
знакът се ползва от ищеца в търговската му дейност и чрез използването на знака е наложил
на пазара своите услуги. което води до объркване със знака, чиято регистрация е заявена (
недобросъвестност ).
Относно качеството „действителен притежател на марката“:
Установява се от вписванията по партидата на дружеството ищец в търговския
регистър, че е регистрирано през 2017 г. с наименование „А.Н.И.“ ООД и предмет на
дейност посредничество при сделки с покупко – продажба и наем на недвижими имоти.
От разпитаните по делото свидетели Ш., Ц. и К. ( настоящи и бивш служител при
ищеца ) се установя следното:
Дружеството е използвало от създаването си през 2017 г. съчетанието „А.Н.И.“ ,
изписано с черен и червен цвят върху бял фон като лого на фирмата, което е поставяно в
2
горния ляв ъгъл на сайта, чрез който е предоставяло услугите си по предлагане за продажба
на недвижими имоти, във връзка с осъществяваната посредническа дейност. Това лого е
присъствало и на рекламни материали, относно дейността на фирмата, на визитки на
служителите ( брокери ), а също така е било поставено и на регистрационен номер на
служебен автомобил, отново с рекламна цел. Логото присъства и на офис – сградата,
използвана от дружеството, което е видно и от представените към исковата молба
веществени доказателства ( снимки ). Служителите са били разпознавани като
представители на фирмата именно като са се представяли с визитки с посоченото лого. От
изложеното може да се направи извод, че ищецът се легитимира като ползвател на знака
"А.Н.И.", обозначавайки предлагани от него услуги, свързани с посредничество при покупко
– продажба на недвижими имоти и наем. Този знак е възприеман от потребителите на
услугите на ищеца като посочващ връзката между тези услуги и лицето, което ги
предоставя.
Този извод се подкрепя, а не се опровергава от факта, че този знак съдържа
търговското наименование на фирмата на ищеца, което ответникът е релевирал като
възражение, опровергаващо според него действителното ползване, тъй като е задължение на
дружеството по закон - чл.7 от ТЗ.
В тази връзка следва да се посочи, че по повод приложението на общностните норми,
регулиращи защитата на търговските марки, а именно Първа директива № 89/104/Е. на
Съвета от 21.12.1998 г., кодифицирана с Директива 2008/95/ЕО на ЕП и на Съвета от
22.10.2008 г. е дадено задължително тълкуване от Съда на ЕС по отправено преюдициално
запитване. С решение на Съда на ЕС (голям състав) по дело С-17/06 Celine SARL vs Celine
SA е посочено, че поставянето на наименование на дружеството, върху стоките с които
търгува или използването на наименованието по начин, който установява връзка между
знака и стоките, не представлява използване ограничено само до идентифициране на
дружеството или означаване на търговското предприятие, а е такова по „използване на
марка“, регистрирана за същите или сходни стоки и услуги, когато се извършва с цел
отличаване на тези стоки.
Именно с тази цел, както беше посочено от анализа на доказателствата по – горе, е
използвано и търговското наименование на ищцовото дружество, а именно за да отличи
предоставяните от него услуги.
От изслушаната по делото съдебно – маркова експертиза се установява, че
нерегистрираната по – ранна марка „А.Н.И.“ и търговска марка „А.“, заявена и регистрирана
от ответника под рег. № 0161465N/31.05.2021 г., са с много висока степен на визуално и
фонетично сходство и идентично семантично послание. Изводът следва от идентичност на
отличителния словен елемент „А.“, който е доминиращ, с идентично общо семантично
послание ( преден/водещ ), извън което обичайно значение не може да доведе до друга
асоциация и свързаното с него идентично стилизирано изображение на покрив с комин.
Другият словен елемент на марката ( недвижими имоти ) има указателен характер и не се
ползва с отличителност. Така, предвид идентичност на двата знака в доминиращата им част
3
същите са сходни от гледна точка на начина, по който са възприемани от ползвателите на
услугата. И двете марки са заявени за услуги клас 35 и 36 по МКСУ с конкретизиране, че
услугите се отнасят до недвижими имоти.
Предвид изложеното може да се направи извод, че е осъществена първата от
посочените две главни предпоставки от фактическия състав на съдебно предявеното право, а
именно преди датата на заявката на ответника ищецът е ползвал знака „А.“ за обозначаване
на предлагани от него услуги по посредничество при сключване на сделки за покупко –
продажба и наем на недвижими имоти, утвърждавайки го на пазара, без да е притежавал към
този момент регистрирана марка със същия знак.
Относно втория елемент от фактическия състав - недобросъвестност у заявителя:
Понятието "недобросъвестност" при подаване на заявка за регистрация на един знак
като търговска марка е тълкувано непротиворечиво в практиката на ВКС ( напр. решение
по т. д. № 920/2006 г., решение по т. д. № 219/2007 г., решение по т. д. № 225/2004 г.,
решение по т. д. № 321/2004 г. ) като е прието, че това субективно отношение следва се
разбира като знание на заявителя, че знакът се ползва от друго лице в търговската му
дейност и чрез него това лице е наложило на пазара свои стоки или услуги, но въпреки това
я е заявил за лична изгода. В тази връзка с Решение от 11.07.2013 г. по дело Т-321/2010 на
Съда на ЕС, е посочено, че следва да се търси търговската логика, при която е заявена
марката и в случай, че не се установи такава логика, изведена от самостоятелното
използване на знака от заявителя, то следва да се приеме, че регистрацията на марка,
използвана от другиго, е направена с цел увреждане или с цел несъответно на честната
търговия извличане на изгода.
На първо място, преди анализа на фактическите обстоятелства, при които заявката е
подадена, съобразно изведените по – горе тълкувателни насоки, следва да се отговори на
възражението на ответника, за принципната невъзможност да се формира такова субективно
отношение от ответника, доколкото същият е юридическо лице.
В тази връзка следва да се посочи, че след като ответникът е юридическо лице,
знанието на неговите представители се счита за знание и на юридическото лице.
От вписванията по партидата на ответното дружество в търговския регистър се
установява, че управители на дружеството от създаването му през 2019 г. до 2021 г. са
лицата С. К. И.ов и К.И.П., след това от 22.02.2021 г. до 30.09.2021 г., лицето И.ов, а след
тази дата до настоящия момент управители на дружеството са отново С. К. И.ов и К.И.П..
От представените по делото трудови договори, допълнителни споразумения към тях и
заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение, се установява, че за периода от
05.09.2018 г. до 11.12.2019 г. С. И.ов, а в периода 03.11.2027 г. – 11.12.2019 г. и К.П., са
работили при ищеца на длъжност „помощник – брокери“. От свидетелските показания,
събрани чрез разпит на свидетелите Ш., Ц. и К., а и от характера на заеманата длъжност, се
установява, че тези лица са знаели в периода, през който са работили за ищеца, че
последният е ползвал заявения за регистрация знак в търговската си дейност по
4
посредничество за сключване на сделки с недвижими имоти, с който именно знак е
разпознаваем на пазара и е наложил тези свои услуги. Самите лица като брокери се
установява да са се представяли пред клиенти с визитни картички с логото на ищеца. Това
знание житейски се предполага да съществува и след този период до 31.05.2021 г. – датата
на подаване на заявката, доколкото не се установява друго. По делото, отново от
свидетелските показания, се установи, че и към настоящия момент ищецът продължава да
използва знака в търговската си дейност, а ответното дружество ползва офис в същата
сграда, в която е и тази на ищеца, поради което липсва обективно основание за отпадане на
съществувалото до 11.12.2019 г. знание у представителите на ответника и следва да се
приеме, че към момента на подаване на процесната заявка ответникът е знаел, че ищецът е
фактически ползвател на сходна марка. Отделно от това по делото се установява, че
непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца тези лица са
регистрирали ответното дружество, с цел да извършват същите услуги като тези предлагани
от ищеца, в същото населено място и дори от офис, разположен в същата офис – сграда.
Също така към този момент и един от служителите на ищеца ( свидетелят К. ), работил с
представителите на ответника преди това при ищеца, е прекратил правоотношението си с
него именно, за да започне работа при ответното дружество на същата позиция „брокер на
недвижими имоти“. От всичко изложено следва, че единствената търговска логика за
заявяване за регистриране на марката от ответника е несъответно на честната търговия
извличане на изгода от вече създадената репутация и клиенти на ищеца в същия бранш.
Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля Ц., която заявява, че при напускането
си лицата С. и Костадин са откраднали много информация от базата данни на ищеца,
изтрили част от номерата на клиенти, собственици на имоти, а други номера променили така
че да не може да бъде осъществен контакт с клиенти и веднага след това си направили
агенция. Така именно разпознаваемостта на заявения знак е единствената, установена по
делото причина, мотивирала заявителя да получи закрила чрез регистрацията на знака като
марка и да извлича за себе си облага.
Тук е мястото да се отбележи, че за определяне недобросъвестността по чл. 12, ал. 5
ЗМГО е ирелевантно дали използваният от ищеца знак попада в обхвата на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.4 от ЗМГО, тъй като недобросъвестността при заявяване се основава на
несъответното на честната търговска логика намерение, към което посоченото абсолютно
основание за отказ от регистрация няма отношение, а е предмет на разглеждане в други
производства. Отделно от това защитата по чл.12, ал.5 ЗМГО, по мнение на настоящия
съдебен състав, е предоставена на лице, което твърди да е действителен собственик на
марката, но без да я заявява за регистрация иска да продължи фактически да я ползва в
търговската си дейност без това поведение да е противоправно, тъй като няма защитени от
закона по надлежния ред, но има защитими такива, по – ранни материални права, които са
застрашени поради осуетяващи ги недобросъвестни действия на ответната страна. От друга
страна, за действителния притежател на марката, който е подал заявка за регистрация на
марка идентична или сходна с регистрирана по – рано от друго лице, извършена в
нарушение на чл.12 ЗМГО, е на разположение възможността да оспори и преодолее
5
директно тази регистрация чрез административна процедура по заличаване при наличие на
относителните основания на чл.36, ал.3, т. ЗМГО, в която хипотеза дори ще се изследва
единствено факта на преждеползване, но не и дали ответникът е недобросъвестен, още по –
малко абсолютни основания за отказ.
Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че с подаване на
заявката ответникът е целял да получи облагодетелстване от известността на марката,
притежавана от ищеца за реализиране на своя търговска дейност под същия знак поради
което е налице "недобросъвестно заявяване", искът е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството в размер на 3885 лв. за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.36, ал.3, т.1
ЗМГО, вр. чл. 12, ал. 5 от ЗМГО, по предявения от „А.Н.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “****, офис 32 срещу „А.И.“ ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “**** иск, че ответникът „А.И.“ ООД е
действал недобросъвестно при подаване на заявка вх. № 2021161465N на Патентното
ведомство на Република България за регистриране на национална комбинирана търговска
марка „А.“, рег. № 0161465/31.05.2021 г.
ОСЪЖДА „А.И.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. “**** да заплати на „А.Н.И.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. “**** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3885 лв. –
разноски за производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6