№ 1248
гр. П., 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20225220102253 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба от П. С. Й. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д.
Д.“№4, ет.2, ап.4 в качеството и на майка и особен представител на малолетното си дете С.
Д.ов Д. с ЕГН ********** срещу Д. П. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“С. г.“№36, вх.А,
в обстоятелствената част на която се твърди, че с решение №415 по гр.д.№1211/2016г по
описа на Рс-П. е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.127, ал.1 от
СК , по силата на което ответникът се е задължил да заплаща на малолетното си дете С. Д.ов
Д. месечна издръжка в размер на 140лв., считано от 01.04.2016г. Твърди се, че първите две
години ответникът редовно заплащал издръжката като закупувал сезонно за детето дрехи,
играчки, пособия и каквото е нужно. От месец ноември 2021г ответникът по своя
инициатива започнал да дава издръжка в размер на 190лв. , но престанал да купува да детето
каквото и да било. Сочи се, че от постановяване на първоначалната издръжка е изминал
период от време повече от 6 години. Към момента на присъждане на първоначалната
издръжка доходите на майката били значително по-високи от тези на бащата – ответник по
делото . С нарастването на възрастта на детето нуждите му значително са се увеличили.
Ноторно известен факт е, че инфлацията в страната е над 30%. На всеки два месеца се
налага на детето да се купуват дрехи и обувки, които то израства. Детските дрехи и обувки
също бележат ръст в цените. Стойността на хранителните продукти се е увеличила няколко
пъти. Твърди се, че ответникът има собствен камион и извършва превози на товари в ЕС.
Доходите му са значително по високи от доходите на майката, чието трудово
възнаграждение месечно възлиза на около 900лв. Твърди се, че е налице изменение на
обстоятелствата ,при които е била определена първоначалната издръжка . Моли се съда да
1
постанови решение, с което да се увеличи присъдената издръжка от 140 лв. на 300лв. и
ответника да бъде осъден да плаща на малолетното си дете издръжка в размер на 300лв. В
подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва иска. Твърди, че е бил собственик на фирма /ЕООД/, но в
последните две години поради влошената икономическа обстановка не успял да развие
дейността си и тъй като било невъзможно да реализира достатъчно приходи, които да
доведат до рентабилност, продал дяловете от фирмата си- дружеството , като промяната в
собствеността на дружеството и вписана в Търговския регистър по партидата на „Алеко
транс“с ЕИК *********- дружеството, чиито собственик и управител ответникът би до
месец август 2022г. Твърди, че от 31.08.2022г и до момента работи като шофьор по трудов
договор във „Бену транс“ЕООД с ЕИК *********, гр. П. като трудовото му възнаграждение
възлиза на сумата от 710лв. Твърди, че е с влошено здравословно състояние. От няколко
години е с диабет и на инсулинова терапия като лечението и поддържане на здравето му е
свързано с допълнителни разходи за медикаменти, които да забавят развитието на
страничните и негативни ефекти на болестта като напр. диабетна полиневропатия, от която
страда и се лекува. Твърди, че живее в жилище на родителите си поради доста ограничените
му средства и невъзможност да си осигури собствено жилище, но въпреки това на първо
място за него е било да осигури средства за издръжка на детето. Действително в последните
няколко месеца поради ограничените си средства не може да купува допълнителни подаръци
и дрехи за детето, но редовно е давал издръжката, за която се договорил с майката .
Ответникът твърди, че преди да получи настоящата искова молба ищцата изобщо не е
разговаряла с него относно увеличаване размера на издръжката с цел евентуално постигане
на споразумение, без да е необходимо да се ангажира адвокати и съд, като тези средства
биха могли да отидат за детето. Твърди , че не е станал повод за завеждане на делото и не
следва да дължи разноски за ищцата . Твърди, че е във възможностите му да заплаща
издръжка в размер на 190 лв. и моли до този размер искът да бъде уважен като за разликата
до 300лв. искът да бъде отхвърлен. Сочи доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявените искове
иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа направеното с
писмения отговор оспорване.Подробни съображения по съществото на спора са развити в
хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с твърденията, изложени в
исковата молба, становището на ответната страна и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК
прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че ответникът е баща на детето С. Д.ов Д., родено на
17.02.2016г., а и този факт се установява от приложеното по делото удостоверение за
2
раждане, издадено въз основа на акт за раждане№0196/19.02.2016г.
Видно от данните по делото с решение №415 от 03.06.2016г , постановено по гр.д.
№1211/2016г по описа на РС-П. в производство по чл.127, ал.1 от СК е утвърдено
постигнатото между П. С. Й. с ЕГН ********** и Д. П. Д. с ЕГН ********** споразумение,
по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето С. Д.ов Д.
с ЕГН ********** е предоставено на майката П. С. Й. с ЕГН **** като е определен режим
на лични отношения между бащата Д. П. Д. с ЕГН ********** и детето. Бащата се е
съгласил да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител
месечна издръжка в размер на 140лв.
От представеното от ищцата допълнително споразумение №312р-24219/15.11.2021г.
към трудов договор с рег.№312р-4769/05.03.2020г е видно, че майката П. С. Й. е трудово
ангажирана и получава основно месечно възнаграждение в размер на 886лв.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че същият
работи като „шофьор товарен автомобил-международни превози“ в „Бену Транс“ЕООД по
трудов договор №44/29.08.2022г. при месечно трудово възнаграждение в размер на
минималната работна заплата от 710лв.
Видно от представената от ответника медицинска документация същият страда от
инсулинозависим зависим захарен диабет.
Съгласно изготвяния по делото социален доклад от ДСП-П. след фактическата
раздяла на родителите детето се отглежда от майката с активната подкрепа от родителите си
– бабата и дядото на детето по майчина линия. Задоволени са основните потребното на
детето от храна, облекло, здравни грижи и образование. Детето не е прекъсвало връзката със
своя баща. През учебната 2022/2023г детето е записано ученик в първи клас на НУ “Васил
Левски“ гр.П..
От ищцовата страна са ангажирани доказателства/ приложени фискални бонове/ за
извършени разходи в размер на 1025лв. за облекло, ученически пособия и канцеларски
материали във връзка с подготовката на детето за първи клас. Представено е удостоверение
от училището, от което е видно, че обедното хранене на ден за детето е 4лв. и сумата се
заплаща от родителя на фирмата – доставчик на тази услуга. Представена и и служебна
бележка №01/062022, изходяща то „П. Т.“ЕООД, от която е видно ,че детето С. Д. през
месец юни 2022г е посещавало частна занималня като заплатената такса е в размер на 250лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 във вр.с чл.143 от СК. във вр.с чл.142 и 139
от СК- за изменение на размера на дължимата издръжка от родител на ненавършило
пълнолетие дете поради промяна на обстоятелствата, който иск е частично основателен по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
3
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Задължението за издръжка е израз на общото задължение на
родителите по чл.125 от СК да се грижат и възпитават децата си.Конкретният размер на
издръжката се определя според критериите, визирани в чл.142, ал.1 от СК: в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителите, а минималният и размер за едно дете е
равен на една четвърт от минималната работна заплата – чл.142, ал.2 от СК. При настоящата
правна уредба съдът не е обвързан от определен максимален размер на издръжката и с оглед
на конкретните нужди на детето може да определи издръжка, която е в негов интерес и
съответства на доходите на родителя.Съгласно ППВС№5/1970г. нуждите на лицата , които
имат право на издръжка се определя съобразно с обикновените условия на живот за тях, като
се вземат предвид възрастта , образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определя от техните доходи,
имотното им състояние трудоспособност и квалификация, преценени към момента на
постановяване на решението. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Конкретно за
ненавършилото пълнолетие дете размерът на издръжката следва да бъде съобразен от една
страна с възрастта на детето, ежедневните му нужди, здравословно състояние, наличие или
липса на специални потребности. Следва да се отчетат икономическите условия в страната,
определени от висок жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и
демографски фактори, които определят нуждата от повече средства за издръжката на едно
дете. Следва да бъдат отчетени и възможностите на родителя да дава издръжка с оглед
здравословното му и имуществено състояние, възможностите да полага труд и да реализира
доходи, наличие или липса на задължение за издръжка и на други лица.
За да бъде уважен искът по чл.150 от СК и да бъде изменена присъдената издръжка е
необходимо да са настъпили промени в обстоятелствата, при които тя е била формирана
като според утвърдената съдебна практика изменението на обстоятелствата следва да е
трайно и съществено и да касае или изменение на нуждите на издържания или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на
присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки.
Безспорно се установи, че от първоначалното определяне на издръжката до момента
е изминал дълъг период от време – повече от шест години, пред което време детето С. е
пораснало, увеличили са се нуждите му, повишил се е стандартът на живот в страната и на
нараснали разходите на лице от домакинството според данните от НСИ, което определя
нуждата от повече средства за издръжка. Не без значение в конкретния случай е и
обстоятелството, че за учебната 2022/2023г детето е записано за ученик първи клас.
Посочените обстоятелства са с траен и съществен характер и пораждат необходимостта от
увеличаване на размера на месечната издръжка на детето С..
Към настоящия момент детето С. е на шест години и девет месеца и както се посочи
4
по-горе ученик в първи клас.Обичайните нужди на дете в тази възраст включват основно
разходи за облекло, храна, учебни материали, отдих и развлечение според възрастта. Няма
данни по делото детето да страда от сериозно или хронично заболяване, изискващо
скъпоструващо лечение, нито да има специални потребности или дарби, които да изискват
разходи, по-големи от обичайните.Като ориентир при определяне на издръжката на детето
могат да послужат критериите, установени в чл.50, ал.3т.3 от ППЗЗДет.във връзка с
ПМС№305/19.12.2017 за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален
доход, съгласно който необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 3 до 14
години са в размер на 3.5-кратния размер на гарантирания минимален доход от 75лв., а
именно 225лв., а на дете от 14 до 20 години- 4 кратния размер на гарантирания минимален
доход от 75лв. , а именно 300лв. При определяне на нуждите на детето от издръжка следва
да се има предвид, че издръжката по смисъла на чл.143, ал.2 от СК се предоставя за
посрещане на обикновените, нормалните за възрастта на детето нужди.За да може в
адекватна и оптимална степен да се задоволят от една страна социално –битовите нужди на
нуждаещия се от издръжка и от друга страна неговите културни потребности следва
размерът на дължимата месечна издръжка на детето да бъде определен именно съобразно
характерните за възрастта на детето нужди и жизненият стандарт в страната.
Изложеното дотук обосновава еднозначният извод, че е налице съществена промяна
на обстоятелствата, при които е определен предходния размер на издръжката на детето С..
При това положение и съобразно разпоредбата на чл.27,т.2 от Конвенцията на ООН
за правата на детето, ратифицирана със закон на 31.01.2002г./ ДВ.бр.16/2002г./ родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за детето.
Според настоящият съдебен състав за малолетното дете С. към настоящия момент е
необходима месечна издръжка в размер на 450 лв., въпреки че посочената сума е под
минималния средностатически доход, необходим за издръжката на един член от
семейството.Тук е момента да се посочи, че в необходимите средства за издръжка на детето
С. не следва да се включва заплащаната от майката такса за частна занималня в размер на
250лв. месечно, тъй като по делото не беше установено детето да има някакъв образователен
дефицит или да е налице друга причина, поради която да не може де посещава училищната
занималня, която е безплатна за родителите.
Така определения размер на издръжка съгласно чл.143, ал.1 и ал.2 от СК се дължи от
двамата родители според възможностите им. В случая и двамата родители са в
трудоспособна възраст и са трудово ангажирани. Доходите им предвид обсъдените по-горе
писмени доказателства, са почти равностойни като доходите на майката дори с малко
надвишават тези на бащата. Тук е момента да се посочи, че съдът не споделя довода на
пълномощника на ищцовата страна, че трудовото възнаграждение на ответника е в много
по-висок размер от 710лв., тъй като същият получавал командировъчни пари, които са
между 21 и 27 евро на ден.Според нормата на чл.215 от КТ при командироване работникът
или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и пътни,
5
дневни и квартирни пари при условията и в размери определени от Министерски съвет. По
дефиниция командировката представлява временно изменение на мястото на работа по
трудово правоотношение. Изплащането на командировъчни пари е с цел да се компенсират
неудобствата, които работникът търпи при изпълнение на задачата извън мястото на работа
и местоживеенето си/ В този смисъл е и практиката на ВКС-решение №123/14.03.2011г. по
гр.д.№1167/2010г по описа на ВКС/. Във всички случай в командировъчните пари е
включена и сума за храна на командированото лице. Командировъчните не се изплащат
срещу положен от работника труд , а са допълнителни пари, които се дават от работодателя
на работника като текущ разход – за пътни, дневни и квартирни.Няма съмнение, че тези
пари са извън брутното трудово възнаграждение на работника и аргумент в тази насока е
чл.4, ал.1 от Наредбата за командировките в страната . В същия смисъл са и разпоредбите на
чл.12 и чл.15 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина , които
уреждат, че командированите лица имат право на пътни пари съгласно заповедта за
командировка в размер на действително извършените разходи по най-краткия маршрут или
икономически най-изгодния както и на дневни и квартирни пари в размери и валута
съгласно приложение №2. Следователно командированият за времето на командироване има
право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари за
пътни, дневни и квартирни, които пари не са част от трудовото му възнаграждение.Размерът
на командировъчните е променлива величина в зависимост от продължителността на
дестинацията , като често командировъчните пари се получават авансово. При приключване
на командировката работникът се отчита пред работодателя за извършените разходи. В
зависимост от този отчет може да се получи допълнително командировъчни , може да се
наложи да връща, което е едно потвърждение, че тези суми нямат характер на трудово
възнаграждение, нито друго възнаграждение. Те имат строго отчетен характер и са
предназначени за текущи разходи/ пътни, дневни , квартирни/, които работодателят
осигурява на работника, за да създаде нужните условия на труд.
В този ред на мисли няма как съдът да приеме довода на ищцовата страна, че
доходите на ответника от трудово възнаграждение надвишават многократно минималната
работна заплата за страната.
Съдът намира, че е във възможностите на ответника да заплаща на детето си С.
издръжка в размер на 250 лв., тъй като според трайната съдебна практика материалните
възможности на родителя се определят не само от обстоятелството дали и какъв доход
реализира ,а и от други критерии като възраст, квалификация, здравословно
състояние.Съдът съобрази обстоятелството, че ответникът е в активна трудоспособна
възраст както и че няма алиментни задължения към други непълнолетни деца.Съобрази
данните за здравословно състояние му състояние/ същият страда от инсулинозависим
диабет/,насочващи към извода, че се налагат допълнителни лични разходи, за да не се
стигне до влошаване на здравния му статус.
Остатъкът от необходимите средства за издръжката на детето С. следва да се поеме
от майката, която осъществява непосредствените грижи за детето и поема ежедневните му
6
разходи.
Ето защо следва да се измени размера на определената с решение №415 от
03.06.2016г. по гр.д.№1211/2016г. по описа на РС-П. издръжка за детето С. Д.ов Д. с ЕГН
********** като се увеличи същия от 140лв. на 250лв., считано от датата на подаване на
исковата молба 20.07.2022г. и се осъди ответника да заплаща на детето С. Д.ов Д. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител П. С. Й. с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 250лв., считано от датата на подаване на исковата 20.07.2022г.,ведно
със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване като за разликата от 250лв до претендираните 300 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Пазарджишкия районен съд ДТ в размер на 158.40лв./ върху увеличения размер на
издръжката/
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на определената с решение №415 от 03.06.2016г. по гр.д.
№1211/2016г. по описа на РС-П. издръжка за детето С. Д.ов Д. с ЕГН ********** като
увеличава същия от 140лв. на 250лв. и осъжда Д. П. Д. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“С. г.“№36 да заплаща на малолетното дете С. Д.ов Д. с ЕГН **********, от град П.,
ул.“Д. Д.“№4, ет.2, ап.4, чрез неговата майка и законен представител П. С. Й. с ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 250лв., считано от датата на подаване на исковата
20.07.2022г.,ведно със законната лихва при всяка просрочена вноска до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване като за разликата от 250лв. до
претендираните 300 лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА Д. П. Д. с ЕГН ********** от град П., ул.“С. г.“№36 да заплати в полза
на РС-П. държавна такса в размер на 158.40лв. върху увеличения размер на издръжката.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 22.11.2022год.
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8