Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 813

 

09.07.2020 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 19.06.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 1277 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Г.М.Г., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №20-0769-000194/14.02.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 700.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва, че нарушението е извършено извън рамките на населено място, а наказанието е за нарушение в рамките на града. Посочва се още, че наложеното наказание е непосилно за жалбоподателя и семейството му.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 09.03.2020 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при наказващия орган на 10.03.2020 г. с вх.№769000-5496/10.03.2020 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят Г.Г. притежава свидетелство за управление на МПС №********* и е правоспособен водач на МПС от категории B, C, AМ и TKT от 12.05.1986 г.

            До момента, освен процесното, има издадени 5 НП за 8 нарушения на ЗДвП и 2 фиша за 2 нарушения на ЗДвП.

           

            На 18.10.2019 г. в 10:51 часа, в гр.Бургас и по първокласен път I-9 километър 236+800 до автосервиз „Ситроен“ в посока към пътен възел „Север“ мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип АТСС TFR1-M с фабр.№644/14 заснела лек автомобил марка “Seat” модел „Toledo” с рег. № А 09 93 КW, който се движел със скорост от 111 км/ч при разрешена за населено място 60 км/ч, въведена с пътен знак В-26. Бил заснет клип №16541. След установяване на собствеността на автомобила и на 12.01.2020 г. собственикът Таня Великова Георгиева попълнила декларация по чл.188 ЗДвП (л.10 от делото), в която посочила, че на процесната дата водач бил настоящия жалбоподател Г.Г.. Последният от своя страна на същата дата попълнил декларация по същата разпоредба, в която посочил, че на процесната дата и час, като ползвател лично е управлявал процесното МПС.

            В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН от откриване на нарушителя, св.С.Д. (младши автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт серия GA №62822/22.01.2020 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели К.Н. и С.Ч.. На 08.02.2020 г. срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото му нарушение било по чл.21, ал.2 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявала процесния автомобил в населено място със скорост от 111 км/ч при разрешена за участъка скорост в населено място до 60 км/ч.

На 14.02.2020 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 09.03.2020 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 10.03.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-5496/10.03.2020 г. на 10.03.2020 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

           От приложения протокол (л.13 от делото) е видно, че на 15.10.2019 г. процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала технически преглед – последваща проверка след ремонт. От приложената разпечатка на клип (л.6 от делото) се установява, че процесния пътен участък е с ограничение на скоростта до 60 км/ч.

            При това положение за настоящия състав е несъмнен, че нарушението е извършено в населено място (гр.Бургас), поради което пределно допустимата скорост на движение в процесния пътен участък е 60 км/ч (чл.21, ал.2 ЗДвП).

            Наложените административни наказания по вид „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушението на чл.103 ЗДвП са кумулативно наложими и с размер за всяко едно, поради което не съществува възможност за тяхното намаляване. Съгласно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В настоящия случай не се спори, че скоростта на движение е била 111 км/ч след отчетен толеранс от 3 %, поради което наказанието „глоба“ в размер на 700.00 лева е правилно определено.

            Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0769-000194/14.02.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата,

на Г.М.Г., ЕГН ********** с адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 700.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ