№ 7
гр. Оряхово, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивета В. Кънева-Санкова
при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Ивета В. Кънева-Санкова Гражданско дело №
20211460100668 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по молба от ВЛ. Н. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. К., ул. „.....“ № 1, ..... и адрес гр. М., ул. „....“ № 30 против
ИВ. В. Л., ЕГН ********** с адрес гр. М., ул. “.....“ № 20 с правно основание
чл.8 от Закона за защита от домашното насилие.
Към молбата е приложена Декларация по чл.9 ал.3 от Закона за защита
срещу домашно насилие.
В молбата са изложени следните обстоятелства:
Молителката сочи, че е приемен родител и живее в гр. М. на адрес ул.
„....“ № 30. От 2012 г. живее на семейни начала с ИВ. В. Л. от гр. М.. От
връзката си имат родено едно дете – В. Ивова Лехчевска на 8 години.
Страните са живели на няколко места в гр. М., а от 2019 г. живеят в нейния
собствен дом в гр. М., който молителката твърди, че е закупила лично.
Същата сочи, че е приемен родител и към момента отглежда дете на две
години и половина.
На 06.12.2021 г. молителката отишла в гр. К., за да вземе детето на д-р Т.,
което гледа от време на време. Тръгнала за гр. К. около 08:00 ч., като дотам я
закарал ответника И.Л.. Същият оставил молителката пред домът на д-р Т. и
се прибрал в домът на страните в гр. М.. Около 12:30 ч. молителката се
обадила на отв. Л. и му казала, че с детето са готови и да отиде да ги прибере.
Той й отговорил, че се къпе и ще дойде. Молителката го чакала около 20-30
минути, но той не дошъл и не й вдигнал телефона, когато му се обадила. Тя се
обадила на дъщеря им и я помолила да предаде на баща си да не идва, тъй
като ще се прибере с приятелят на голямата й дъщеря. Молителката се
обадила на същия, на име ... и той отишъл да вземе нея и детето и да ги откара
1
до гр. М..
Молителката се прибрала домът си и заварила ответника Л. да лежи на
леглото. В дома им, освен него била и дъщеря им Венеса и детето на д-р Т..
Приемното дете, което тя гледала, все още било на ясла.
Ответникът Л. започнал да се кара с молителката и да й държи сметка защо
е помолила приятеля на голямата й дъщеря да ги прибере. Казал й, че
вероятно е ходила по мъже. Тя се опитала да му обясни, но той не я слушал и
започнали да се карат. Ответникът ударил молителката няколко пъти в
областта на тила с юмрук и тя започнала да се предпазва с ръце и да пищи.
Дъщеря им В. застанала между тях и започнала да бута баща си извън къщата
и да плаче, тъй като нанесеният побой над молителката бил осъществен в
коридора. Молителката казала на ответника да напусне дома й, защото повече
не може да търпи насилието от негова страна и обидите му към нея. Той й
заявил, че няма да напусне дома й. Молителката влязла в стаята и се обадила
на телефон 112. След около 15 минути в дома й дошли служители на
полицията и за пореден път съставили на Л. предупредителен протокол, който
подписали и двете страни по делото. След това ответникът си събрал багажа и
отишъл в своя дом. Дъщерята на страните В. била много разтревожена и
плакала дълго време.
Молителката заявява, че е била обект на домашно насилие множество пъти
и няколко пъти се е обаждала на телефон 112, като това винаги имало ефект за
няколко дни и след това ответникът започвал да се държи по обичайният за
него начин. Твърди, че почти винаги домашното насилие е било в
присъствието на общото им дете и децата, които тя гледа като приемен
родител.
След случая на 06.12.2021 г. молителката посетила д-р П.Г. и си извадила
медицинско удостоверение за причинените й телесни повреди.
Сочи се, че ответникът Л. не работи, много е ревнив и молителката счита,
че това е болестно състояние при него. Твърди, че изисква от нея да си стои
само вкъщи, да готви и да чисти, както и да не ходи никъде. Не й позволява
дори до хранителния магазин да отиде сама и ходи само с него. Няма никакъв
личен живот и се е отдала единствено на семейството и на работата си.
Молителката намира, че действията на отв. Л. са опасни за живота и
здравето й и физическият и психически тормоз над нея могат да доведат до
психическо разстройство на дъщеря й. Моли да й бъде издадена Заповед за
незабавна защита, тъй като се страхува за живота и здравето си. Сочи, че
ответникът нееднократно е упражнявал домашно насилие по отношение на
нея, но от месец юли 2021 г. това насилие много е зачестило и е звъняла на
телефон 112 поне 4-5 пъти, при което са идвали служители на полицията и са
му издавали предупредителни протоколи, но ответникът не е променил
поведението си.
Молителката иска от съда съдействие за защита от домашно насилие, с
която ответникът ИВ. В. Л. да бъде задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие по отношение на нея и да му се забрани да приближава
нея, децата й и жилището, в което същата живее в гр. К., ул. „.....“ № 1, ..... и
гр. М., ул. „....“ № 30, местата й за социални контакти.
В подкрепа на молбата е приложена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗСДН.
2
Приета е справка за съдимост на ответника.
В съдебно заседание молителката лично и чрез процесуалният си
представител поддържа молбата за защита от домашно насилие.
Ответникът редовно призован, се явява лично, като не отрича
извършения акт на домашно насилие. Признава, че на посочената в молбата
дата е имало конфликт между него и молителката.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно между страните е, че молителката е майка на ответника.
От представената Декларация по чл. 9 ал.3 ЗЗСДН се установява
изложеното в молбата на молителката, че на 06.12.2021 г. ответникът
упражнил акт на насилие спрямо същата, изразяващ се във физически тормоз,
като й нанесъл множество удари с юмрук в областта на тила.
Тези твърдения не бяха оборени по никакъв начин от ответника.
Видно от фиш за Съдебномедицинско удостоверение № ..... г.
молителката е посетила д-р П.Г. в качеството му на съдебен лекар, където е
прегледана, след нанесеният и побой от ответника И.Л., като е установено, че
тилно, по срединната линия, в окосмената част на главата има оток с овална
форма, размери 4/4 см, без промяна на надлежаща кожа. Посочено е, че
теменно-тилно по срединната линия има дълбоко, червеникаво охлузвано,
мокро дъно, със сагитален (отпред-назад) ход, с дължина 1 см. Няма други
видими травматични увреждания. В заключение е посочено, че на
молителката В.В. са установени оток и охлузване на главата, като описаните
увреждания са нехарактерни и са в резултат на тъпи травми и добре
отговарят да са в резултат от действието на тъп предмет – непритежаващ
остър връх и / или режещ ръб, с нехарактерна удряща повърхност (възможно
и ръце, бутане), в срок и начин както съобщава молителката, в условията на
битов скандал. Сочи се, че така описаните увреждания са причинили на
молителката болка и страдание със срок на оздравяване седмица до десет
дни, при липса на усложнения.
По делото е приет и Протокол за полицейско предупреждение с рег. №
...... г., от който е видно, че на ответника е съставен протокол за полицейско
предупреждение съгласно чл. 65 от ЗМВР. В представената справка относно
извършена проверка е видно, че ответника не отрича извършеният акт на
домашно насилие по отношение на молителката, за което му е съставен
предупредителен протокол.
От справката за съдимост на ответника се установява, че същият е
неосъждан, реабилитиран.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал.1 от
ЗЗДН, от правно легитимирано лице, против лице, попадащо в кръга на
визираните в чл. 3 ЗЗДН.
Предмет на настоящото производство е обстоятелството дали
ответникът на посочената в молбата дата е извършил акт на домашно насилие
3
над молителка, с която съжителствал на семейни начала. Домашното насилие
е дефинирано от законодателя в чл.2 от ЗЗДН, съгласно който “Домашно
насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и
на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или
които обитават едно жилище.“
В този смисъл следва да се има предвид това, че акт на домашно
насилие по смисъла на закона не представлява само физическо насилие,
изразяващо се в побой, а и опита за такова насилие, както и упражнено
психическо /емоционално/ насилие.
В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Доколкото така представената декларация се намира във
връзка с твърдения и подлежащ на доказване в настоящото производство
главен факт, то и съдът я цени като годно доказателствено средство по
смисъла на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН. Доказателствената й сила не е оборена от
ответника с провеждане на пълно и главно доказване на възраженията му.
Ето защо съдът намира по същество молбата за основателна, поради
което и следва да бъде уважена. Установи се по делото, че спрямо ВЛ. Н. В.,
е проявен акт на домашно насилие на 06.12.2021 г. по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН -нанасяне на физически побой и психически тормоз. По този начин с
действията си ответника е нарушил задължението да зачита личната,
физическа и психическа неприкосновеност на молителката.
Това се доказа по делото по безсъмнен начин от представената
декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗСДН от молителката.
Ответникът не отрича на процесната дата да е да нанесъл побой на
молителката, с която е живеел на съпружески начала, което се потвърждава и
от събраните по делото писмени доказателства – полицейски докладни,
справки, сведения и протокол за полицейско предупреждение, както и
подписаната декларация от молителката В..
В случая се търси защита по този специален закон от подобни актове,
която защита цели ефикасна, бърза намеса по предотвратяването на подобно
поведение с предвидените от ЗЗДН мерки, за което е достатъчно
установяването дори на един изолиран случай на проявен акт на домашно
насилие, било то физическо или психическо.
При извода за основателност на предявената молба, съдът следва да
наложи мерките по чл. 5 от ЗЗДН съобразно конкретния случай и не е
обвързан от искането на пострадалото лице. В случая счита, че следва на
първо място да се наложи мярката по чл. 5, ал.1, т. 1 от ЗЗСДН, осъществена
чрез задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката за срок от 12 месеца. Съдът счита
такава мярка за адекватна и подходяща, с оглед на това, че ответника не
следва след изтичане на евентуално определен срок да смята, че е позволено
извършването на такова насилие. Тази мярка в конкретния случай ще
осъществи закрила на пострадалата за по – дълъг период. Съдът намира, че
следва на извършителя да се забрани да приближава на по-малко от 50 метра
жилищата, в които същата живее в гр. К., ул. „.....“ № 1, ..... и гр. М., ул. „....“
4
№ 30, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалата
на осн. чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН. В този смисъл съдът намира, че за тази мярка
следва да бъде определен също срок от 12 месеца, който е достатъчен за
превантивната роля на този вид мерки.
На осн. чл.5 ал.4 от ЗЗДН, Съдът е задължен да наложи на ответника и
глоба, която с оглед липсата на доказателства за доходите му и тежестта на
извършените актове на домашно насилие следва да бъде определена в
минимален размер на 200 лева.
При този изход на спора ответникът следва да заплати и дължимата
държавна такса в размер на 50.00 лв.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на ВЛ. Н. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. К., ул. „.....“ № 1, ..... и настоящ адрес гр. М., ул. „....“ №
30 по Закона за защита срещу домашното насилие, а именно:
1.ЗАДЪЛЖАВА ИЗВЪРШИТЕЛЯ ИВ. В. Л., ЕГН ********** с адрес
гр. М., ул. “.....“ № 20, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на по отношение на ВЛ. Н. В., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. К., ул. „.....“ № 1, ..... и адрес гр. М.,
ул. „....“ № 30 за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
2.ЗАБРАНЯВА на ИВ. В. Л., ЕГН ********** с адрес гр. М., ул. “.....“ №
20, ДА ПРИБЛИЖАВА НА ПО-МАЛКО ОТ 50 МЕТРА ВЛ. Н. В. , с ЕГН
**********, ЖИЛИЩЕТО, В КОЕТО ЖИВЕЕ ВЛ. Н. В. на постоянен адрес
гр. К., ул. „.....“ № 1, ..... и адрес гр. М., ул. „....“ № 30, МЕСТОРАБОТАТА и
както и МЕСТАТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
НАЛАГА НА ИЗВЪРШИТЕЛЯ ИВ. В. Л., ЕГН ********** с адрес гр.
М., ул. “.....“ № 20, „ГЛОБА“ в размер на 200.00 лв. /двеста лева и нула ст./
ОСЪЖДА ИВ. В. Л., ЕГН ********** с адрес гр. М., ул. “.....“ № 20,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт
сумата от 50,00 лв. държавна такса за водения процес.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
Да се връчат преписи от Решението и Заповедта на страните и на РУ на
МВР-Оряхово и РУ-К. за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанският окръжен съд в 7 -
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
5
6