РЕШЕНИЕ
№261830/3.6.2021г.
Гр.Варна,03.06.2021 год.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ
СЪСТАВ, в
публично открито съдебно заседание,проведено на четиринадесети май, през две хиляди
деветнадесет и първа година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря
Христина Христова, като разгледа
докладваното от Председателя на състава гражданско
дело № 8859 по описа за 2020 г. на ВРС, XLII –ри състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена във ВРС на дата 29.07.2020 г.Исковата молба е
предявена от ищцовото дружество ,,Б. П. П. ФV” С.А., П.рег. № *, чрез Б.
П. П. ФV С.А., клон България ЕИК/БУЛСТАТ *с адрес *, чрез юрисконсулт Ц.Х.С.против
ответника В.П.К. ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл.422, ал. 1, вр. чл.415, ал. 1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, при посочена цена на иска в титулната част на исковата молба
12 987,02 лв. Настоящото исково производство е образувано след
заповедното производство – частно гр.дело № 2531/2020 г. по описа на ВРС ХL -
ти състав. С предявения специален положителен установителен иск заявителя по
заповедното производство – сега ищец цели да установи със СПН съществуването в
негова полза на паричните вземания, за които заповедният съд е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1417/11.3.2020г., по силата
на която е било разпоредено Длъжник В.П.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Кредитор ,,Б. П. П. ФV” С.А., П.рег.
№ *, чрез Б. П. П. ФV С.А., клон България ЕИК/БУЛСТАТ *с адрес *, чрез
юрисконсулт Ц.Х.С.следното вземане: сумата от 9 697,34 лв. (девет хиляди шестотин деветдесет и седем
лева и тридесет и четири стотинки), представляващи дължимата главница по Договор за кредит № PLUS - 11187738, сключен
между В.П.К., като заемател и „Б. П. П. ФV” С.А., клон България като
заемодател, сумата от 514,88 лв.
(петстотин и четиринадесет лева и осемдесети осем стотинки), представляващи възнаградителна лихва, начислена за
периода от 20.03.2017г. до 20.04.2017г.;
2 774,80 лева (две хиляди седемстотин седемдесет и четири лева
и осемдесет стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 20.04.2017г. до 11.02.2020г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 24.02.2020 г.
до окончателното й изплащане (вземане, произтичащо от Договор за кредит № PLUS
- 11187738, сключен между В.П.К., сключен между длъжника като заемател и „Б. П.
П. ФV” С.А., клон България като заемодател. Съгласно чл. 5 от договора при
забава на (2
или повече)
месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в
размер на непогасената главница. Твърди се от ищцовата страна, че на
20.04.2017г. вземането е станало изискуемо в целия си размер.В идентичен смисъл
е и искането по см. на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК на кредитора-ищец в исковото производство
против ответника. (страница
трета от исковата молба)
В
исковата и молба ищцовата страна е навела следните правно релевантни фактически
твърдения а именно:
Със съобщение по частно гр.д. № 2531/2020 г.по описа на РС Варна на ищцовата
страна /заявител в заповедното производство/ била предоставена възможност за
предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в
издадената по частното дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК. Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията на чл. 415 ГПК ищцовата
страна обосновава правния си интерес от водене на настоящата специална установителна защита за
установяване съществуването на изискуемо парично вземане по договор за
потребителски кредит № PLUS – 11187738 в общ размер 12 987,02 лв. Сочи се,
че на дата 5.3.2015г. между „Б. П. П. ФV„ ЕАД и В.К. бил сключен договор за потребителски
паричен кредит № PLUS – 11187738, посредством който страните постигнали
съгласие кредиторът да отпусне на
кредитополучателя заем в общ размер 10 000 лв., за срок от 60 месеца,
обхващащ периода от подписване на договора до
20-ти март 2020 г., съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски,
техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено било паричния
кредит да бъде изплатен на 60 броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 432,87 лв., като в договора била посочена
и общата стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния
кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите.
Кредитополучателят заплащал и такса
ангажимент срещу което кредиторът сключил договора при фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т.5 ЗПК, при съдържащите се
в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният
процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че
годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия
срок като страните изпълняват точно задълженията си по него. Сумата, предмет на договор, твърди ищцовата
страна била преведена по лична банкова сметка ***, декларирана от същия в
договора. На основание чл. 3, вр. чл. 4 от договора за ответника възникнало
задължението да погаси заема на 60
месечни вноски,всяка по 432,87 лв., като в чл. 5 от договора било предвидено,
че при забава на 1 или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят
дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. Обезщетението за
забава било равно ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1
юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.
Обезщетението за забава се изчислявало на база като дневния й размер за
просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в
предходното изречение.
Твърди
се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по договора за
потребителски паричен кредит № PLUS – 11187738,на 20 март 2017 г., като към посочената дата били погасени 23 месечни вноски. На
основание чл. 5 от договора, вземането
на „Б. П. П. ФV“ ЕАД ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочел две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,която твърди ищцовата страна ,че
в настоящия случай била 20-и април 2017
г., от която дата вземането станало
ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което кредиторът изпратил изрично
уведомление до длъжника. И т.к. от страна на длъжника не били извършвани
погашения на дълга, кредиторът /сега ищец/ подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК във ВРС за следните дължими суми по ДПК /9697,34 лв. –
главница, 514,88 лв.възнаградителна лихва за периода 20.03.2017 г. – 20.04.2017
г., 2 774,80 лв. мораторна лихва за периода 20.04.2017 г. – 11.02.2020 г.,
законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда за
издаване на заповед по чл.410 ГПК и до окончателното изплащане на задължението.
Пояснено е още в исковата молба, че законната
лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 1.1., съответно
от 1.7. на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а
лихвените проценти в сила от 1 юли, за второто полугодие. Законната лихва за
забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени
задължения бил равен на 1/360 от годишния процент, определен в предходното
изречение.
При
всичко изложено по-горе ищцовата страна е отправила искането си по см. на чл.
127, ал. 1, т. 5 ГПК /л. 5-ти от делото/ да бъде установено със СПН съществуването на паричните
вземания за които заповедният съд е издал Заповедта по чл. 410 ГПК в полза на
заявителя,против длъжника /посочени в идентичен начин, така както са цитирани и
по-горе в самата Заповед / .Обективирано е искането за присъждане на разноските
сторени от заявителя по заповедното дело и на разноските сторени от заявителя в
качеството му вече на ищец в исковото производство. В условията на евентуалност, ищцовата страна е отправила искането,
ако ВРС приеме че искът по чл. 422 ГПК е неоснователен и или недоказан поради
ненастъпила предсрочна изискуемост, да бъде разгледан осъдителния иск, при релевирано твърдение, че исковата молба има
характер на обявление за настъпила предсрочна изискуемост. Посочена е и
банковата сметка, водена при „*“ АД, клон България по която ответникът може да
извърши плащане. Изрично е отправено искането ВРС да съобрази данните от ТР,
нормата на чл. 265 г ТЗ, чл. 265 о ал. 2 ТЗ а именно че с вписването на
преобразуването се прекратява преобразуващото дружество, при което правата и
задълженията преминават върху приемащото дружество. Ищецът сочи и нормите на
чл. 265 м ТЗ, чл. 13 Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент на Съвета
във вр. с чл. 3 и чл.4а Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент на
Съвета, за да изведе извод, че посочените обстоятелства са вписани в ТР. За
доказване на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствени
искания: Да бъдат приети по делото като доказателства ангажираните с исковата
молба:
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежно назначеният му особен
представител изразява становище и по допустимостта и по основателността на
иска:1. Особеният
представител на ответника счита, че положителните установителни искове, с които
съдът е сезиран, са допустими,
доколкото са налице общите и специалните предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, свързани с реда за търсената защита по
член 422, алинея 1 от ГПК, но по същество претенциите неоснователни, поради което, моли съда, да се произнесете за
тяхното отхвърляне. 2. Становището на
ответника и възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават е
следното: Ответникът счита, че претенциите на ищцовата страна се явяват
неоснователни, тъй като не били налице изискуемите от закона предпоставки за
уважаването на исковете, като съображенията му за това са в следните насоки:
Ответникът счита, че в отношенията между ответника и ищцовото дружество намирали
приложение норми на ЗЗД, специалните норми от специалния Закон за
потребителския кредит (редакция преди изменение с ДВ бр. 59 от 29.07.2016г.) и
общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл. 12 от ДР на ЗЗП,
както и чл. 143 т. 5, 9,12 и ал.З, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147
ЗЗП).На първо място заемът бил предоставен на физическо лице като обявената
основна цел изключвала физическото лице да е действало като професионалист и
съответно следвало да се приема за потребител по смисъла на чл. 9, ал.3 ЗПК. На второ място, макар и
наименован като кредит, договорът бил сключен от търговско дружество, което
предоставя кредит на потребителя в рамките на своята професионална или
търговска дейност. В чл. 4 ал. 4 ЗПК, действаща към сключване на процесния
договор били изброени конкретни закрилни за потребителя императивни правила,
които следвало да се прилагат именно за договори, при които на потребител се
предоставя кредит под форма на заем, какъвто бил процесния договор. В тази
връзка ищецът в производството по делото
следвало да докаже, че бил в преддоговорни отношения съобразно ЗПК, че в
преддоговорния процес предоставил възможност на длъжника да се запознае с
обвързващите клаузи имащи съществено значение за взимане на решението за
сключване на договор за заем, както и че и при сключването на договора за заем
е изпълнил императивните норми на ЗПК. При сключване на договора за заем между
ответника и и ищцовото дружество, инвокира ответникът че били нарушени редица правни норми регламентирани в ЗПК при това
задължителни при този вид кредитиране. Видно било така представените писмени
доказателства по делото,че не се установявало кредиторът да е изпълнил задълженията си по чл.5 ЗПК да предостави
необходимата информация на заемополучателите за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за
потребителски кредит не бил предоставил на заемополучателя стандартен
европейски формуляр —приложение 2 по ал. 2. Този начин на непредставяне на
преддоговорната информация, пояснява ответника, че изключвал възможността за потребителя да възприеме, че посочената месечна вноска включва или не
главница, как реално се формира тази вноска и какъв процент е определената и
наименована възнаградителна лихва на каква база е тази лихва месечна/годишна база. Липсвало информирано съгласие у потребителя
в предварителната информация именно относно всички разходи в т.ч.
лихви, такси и неустойки за да намерят в последствие място в
предложеното от търговеца окончателно съдържание на договора представляват
нарушения на задълженията му и съответно потребителят бил поставен в
неравнопоставено положение спрямо по-информирания професионалист.
Сочи се още, че кредиторът не бил изпълнил задължението си да
определи ясно и точно видът, размерът и действието, за което се събират
възнаградителната лихва, в договора за потребителски кредит.;
Твърди
се още,че при сключване на договора били нарушени нормите на ЗПК: чл. 11, ал. 1, т. 9 лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти;чл. 11, ал. 1, т. 9. - методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Видно било от договора, че въобще
липсва методика за изчисляване на лихвения процент;чл. 11, ал. 1, т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния; процент на разходите по определения в приложение №2
начин. В договора липсвало изчисляване съобразно приложението.;чл. 11, ал. 1, 11 - условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Представеният с исковата молба договор за заем не замествал,
установения от ЗПК — погасителен план, задължителен реквизит към договора за
потребителски кредит; чл. 11, ал. 1, т.
12 - информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план
посочвал дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържал разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато било приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не бил
фиксиран или когато допълнителните разходи можели да бъдат променени съгласно
договора за кредит, в погасителния план се посочвало ясно, че информацията,
съдържаща се в плана, е валидна само до последяваща промяна на лихвения процент
или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;чл. 11, ал. 1, т. 20 - наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал, 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден.С оглед разпоредбите на чл. 21, ал. 1 ЗПК, сочи още ответника чрез
особения си представител, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон се явявала нищожна
и ал. 2 -всяка клауза в договор за
потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за
кредитора, по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, също била нищожна.Поради изложеното по-горе, обобщава ответника, че следвало да се
приеме, че са нищожни клаузите в договора за заем от 12.05.2015г. - чл.3 ал.1 и
ал.4, защото включвали в ГПР задължения за заплащане на възнаградителна
лихва и неустойка.Освен нищожността на посочените клаузи по договора, съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК - Когато не били спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 8 -12 и 20 , твърди още ответника, договорът за
потребителски кредит бил недействителен. С оглед горното и на основание чл.
23 от ГПК,ответникът счита, че съда
следва да обяви договора за потребителски кредит за недействителен.В този случай на недействителност на ДПК,
извежда извода от правна страна ответника, че заемополучателят следвало да
върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита.Отделно от горните възражения, ответникът сочи, че във
връзка с препращащата норма на чл. 24 ЗПК към нормата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите,
уговорената неустойка в договора за заем
се явявала неравноправна клауза, защото неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, била всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.В случая кредиторът
действал като професионалист, а заемополучателят като потребител по смисъла на
пар. 13 т.1 от ДР от Закона за защита на потребителите. Тъй като предоставяне
на кредитиране, чрез заем представлявало финансова услуга по смисъла на пар. 13,
т.13 от ДР от ЗЗП, ответникът следвало да се ползва от предвидената в същия
закон закрила, изключваща валидност на неравноправно договорени клаузи. В
случая, с оглед на по-горе изложените съображения относно липсата на проведен
преддоговорен процес, за индивидуално договорени, счита ответника, че биха
могли да се приемат само параметрите, които били разяснени предварително на
потребителя, преди да му е бил предложен окончателен вариант на договора от кредитора.
Клаузата за неустойка, и/или неравноправно определени лихви, при предсрочно
прекратяване на договора също,счита ответника, че не е била оповестена
предварително, поради което следвало да се приеме, че те били наложени на заемателя без да имал възможност да въздейства
върху съдържанието на тези клаузи. Процесната уговорка визирала плащане,
дължимо след прекратяване на договора. При съпоставка между отделните уговорки
за правата на кредитора в случай на неизпълнение от длъжника, обобщени в
клаузата за санкции се налагал извода затова, че били неясни правилата за определяна на дължима лихва; неясно определени и изписани в „месечно
извлечение по кредитна карта“ -
застрахователна премия и месечна такса обслужване. Такава месечна такса
обслужване, съгласно чл.10а, ал.2
ЗПК ,възразява ответникът, че била недопустима, цитирайки : „Кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита“...Т.е. за ответника се налагал извода, че размера на лихви, такси и неустойки
бил необосновано завишен спрямо предвидимите при сключване на договора
вреди, поради което и ответникът счита, че е налице хипотеза на типично неравноправно договаряне (чл. 143, т.3 от ЗЗП),
което не можело да обвърже валидно потребителя (чл. 146, ал.1 ЗЗП).Ответникът счита за нищожни уговорките за
лихви, такси и неустойки на друго основание - чл.26, ал.1 от ЗЗД. Текстовете, които били неясни и нямали
определяемост и изискванията на чл.11 ЗПК - напълно накърнявали добрите нрави. Константна била
и съдебната практика, вкл. задължителна такава по въпроса, че договарянето в
нарушение на добрите нрави било
основание за нищожност и на търговските сделки по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. (TP
№1/2010г.).Тъй като този порок бил налице още при сключването на договора, то
следвал извода, че в конкретния случай
не било налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във
вр. с ал. 4 ЗЗД, в целостта на
договора и същият изобщо не бил породил правно действие, а нищожността на
която и да е от клаузите за лихва, такса и неустойка била пречка за възникване
на задължение за заплащане на тези лихви, такси и неустойки. Отсъствието на
валидно съглашение за заплащане на тези лихви, такси и неустойки водело до частична недействителност (нищожност)
на сключения договор в тази му част. От представените доказателства, според
ответника, не ставало ясно какъв размер от главницата бил погасен и защо се
претендира главница в размер посочен в исковата молба.Категорично ответника оспорва приложеното към исковата молба и
наименовано „месечно извлечение по кредитна карта“ — същото, твърди
ответника, че не съдържало подписа на потребителя.
Отделно от изложеното по-горе,
ответникът е релевирал и възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани от ищеца суми.С оглед на
изложеното в писмения отговор, ответникът, чрез особения си представител счита,
че така предявените искове, в тяхната пълнота се явяват напълно неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани в тяхната цялост.Моли също така РС Варна да се
произнесе по нищожността на договора за кредит на
основанията описани по-горе.
В последното открито съдебно заседание от 14.05.2021 г./второ по ред /
представител на ищцовата страна не се явява,но депозира молба от 07.05.2021 г.,
чрез юрисконсулт П. П., в която обективира искане делото да бъде гледано без
участие на ищеца и е изразено становище по същество на спора.
В същото съдебно заседание
ответникът по иска В.К. , чрез надлежно назначеният му особен представител
адвокат С.С. *** поддържа възраженията си за неоснователност и недоказаност на
исковата молба.Обективирано е и искане за издаване на РКО в полза на особения
представител.
Съдът, като взе предвид представените и допълнително събрани
писмени доказателства по делото прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Безспорно се установява и
изяснява от приобщеното към настоящото исково производство частно гражданско
дело № 2531/2020 г. по описа на ВРС,
ХL – ти състав, че дружеството заявител е било подало заявление по чл.
410 ГПК с вх.№ 15626/24.02.2020 г.Видно от л. 27–ми от заповедното дело със
Заповед № 1417 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК заповедният
съд е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора паричните вземания 9 697,34 лв. главница, 514,88 лв.
възнаградителна лихва за периода 20.3.2017 – 20.04.2017 г., 2774,80 лв.
мораторна лихва върху главницата, за периода от 20.04.2017 г. до 11.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземанията, вземания произтичащи от Договор за
кредит PLUS 11187738,сключен между заявителя и длъжника в качество на
заемодател и заемополучател, изцяло изискуемо в пълния си размер считано от
20.04.2017 г. на осн.чл.5 от договора поради забава в плащането на две или
повече месечни вноски.От всички останали материали по заповедното дело
безспорно се установява, че длъжникът не е получил лично заповедта по чл.410 ГПК, че заповедта се счита връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и че
заявителят в рамките на преклузивния срок, съгласно дадените му от заповедния
съд указания е предявил специалните положителни установителни искове по реда на
чл. 422,ал.1 вр. чл. 415,ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД .
При така установеното на
база приобщеното частно гражданско дело се налага извода,че исковото
производство е допустимо .
За правилна преценка на
доказаността и основателността на исковете , с които исковият съд е сезиран,
съдът от фактическа страна се спира на анализ на приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ .
В тази връзка съдът
констатира, че за доказване на
твърденията си изложени в исковата молба ищцовата страна е ангажирала писмени
доказателства приобщени по надлежния ред към материалите по делото а именно : Договор
за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-11187738/05.03.2015 г.; сертификат
№ PLUS-11187738 от 05.03.2015 г.; извлечение
по кредит PLUS-11187738; последна
покана изх.№ PLUS-11187738/14.03.2018 г.
За пълното изясняване на
фактическата страна по спора по делото е допусната и проведена съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.С.
.
От
приложения на 16 – 21 по заповедното дело и на лист 15 -20 в заверено за
вярност с оригинала копие на процесния договор, съдът констатира,че
договорът приложен в заповедното производство е четим изцяло за разлика
от копието към исковата молба.В цитирания договор се съдържат данните за кредитор, кредитополучател,
ПАРАМЕТРИ и УСЛОВИЯ, ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН, УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА, ОТПУСКАНЕ НА
РЕВОЛВИРАЩ ПОТЛЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, ИЗДАВАНЕ И ПОЛЗВАНЕ НА КРЕДИТНА КАРТА , ДРУГИ и
УДОСТОВЕРЯВАНИЯ. Прочита на договора налага извод от фактическа страна, че
същият е съставен в писмена форма, двустранно подписан от двете страни.Отделно
от горното съдът използвайки програмния продукт Acrobat Reader установи, че договорът е съставен на
бланка типов образец със стил на писане Garamond
и размер на шрифта 12. Към договор е приложен и Сертификат, който е съставен в
стил Franklin Gothic, но с размер на шрифта 8.
Установява се от вписаното на първа
страница на договора, че договорените между ищцовата страна и ответника
параметри и условия на договора са следните: размер на кредита за потребителски
цели : 10 000,00 лв., размер на кредита за покупка на застраховка „ Защита
на плащанията “ 0,00 лв., Застрахователна премия 3360 лв., общ размер на
кредита 10 000 лв., такса ангажимент 250,00 лв., брой погасителни вноски
60 бр., месечна погасителна вноска ( средно месечно отклонение на вноска до една ) 432,87 лв., обща стойност на
плащанията 25 972,10 лв., годишен процент на разходите 46,59 % , лихвен
процент : 38,39 %.В самия договор е инкорпориран погасителен план / ПП / в
който в табличен вид са вписани падежна дата, размер на вноска в лева, оставаща
главница в лева с падежна дата на първата вноска 20.04.2015 г. и на последната
60 –та 20.03.2020г.
От вписаното в ПП е видно, че всички
погасителни вноски са посочени в един и същ размер от по 432,87 лв.,оставащата
главница по първата вноска е 9943,03 лв. а на 60-тата 0,00 лв.Сред условия по
договора е вписана и банковата сметка, която заемополучателят е продиктувал и
предоставил доброволно за целите на заема. В чл. 3 от договора е посочено,че
предоставянето в заем на сумата посочена в поле общ размер на кредита
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и
създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски,
указани в поле месечна погасителна вноска и брой в поле брой погасителни
вноски. От второто изречение на чл.3
от договора става ясно, че погасителните
вноски съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с
надбавка покриваща разходите на кредитора по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща
печалба на кредитора. В чл.3 от договора е записано, че лихвения процент по договора е фиксиран за срока на договора а
началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора.В чл.5 от договора е записано,че при забава на 1 или повече месечни
погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска ,ведно с направените разноски по събиране на вземaнето ( за телекомуникационни услуги ,
напомнителни писма и или други действия ) извършени по преценка на кредитора. При просрочване на 2 или повече месечни вноски,
считано от датата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Също в чл.5 е посочено, че законната лихва за забава е равна на
ОЛП обявен от БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс
10 процента на осн. ПМС № 100/29.05.2021 г .
Така цитираните буквално договорни
параметри са съобразени и от вещото лице при изготвяне на заключението по
допусната, приобщена и неоспорена от страните ССчЕ.
От
заключението на в.л . Р.С. по ССчЕ
приобщено на листи от 105 –ти до 109 –ти
вкл., се установява, че вещото лице е дало отговори на трите му поставени от
ищцовата страна основни въпроси : 1. Усвоен ли е процесният кредит и в какъв
размер? 2. Какъв е бил размерът на задълженията на ответника към датата на
завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК?3. Какъв е размерът на задълженията по
кредита към момента на изготвяне на заключението?
Заключението
на вещото лице С. съдът намира, че е мотивирано, кореспондиращо с писмените
доказателства по делото и от същото се изяснява, че по посочената от
ответника банкова сметка ***,00 лв.,
като е била удържана такса ангажимент
250 лв. На второ място вещото лице е извършило необходимите пресмятания, като
е дало заключението по т.2, че към датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда, размерът на задълженията на ответника възлиза на : 8 106,52 лв. главница, 385,19 лв. редовна лихва за периода от
20.2.2017 – 20.04.2017 г. , 616,00 лв.
застрахователна премия за периода от 20.04.2017 – 20.02.2018 г. ,2 314,86 лв. мораторна лихва върху
неплатената главница за периода 20.04.2017 – 11.02.2020г. В т.3 в.л. заключава,
че към датата на изготвяне на
заключението размерът на задълженията на ответника по процесния договор е :
8 106,52 лв. главница, 385,19 лв. редовна лихва за периода от 20.2.2017 –
20.04.2017 г., 616,00 лв. застрахователна премия за периода от 20.04.2017 – 20.02.2018
г.,2 314,86 лв. мораторна лихва върху неплатената главница за периода
20.04.2017 – 11.02.2020г. (т.е. идентичен с размера и по т.2 ) .
Въз основа на горните писмени
доказателства, съдът достига до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По делото е предявен главен
специален положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД,с предмет приемане за
установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, претендирани
от ищцовото дружество за които заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение. При така предявения
специален положителен установителен иск съдът с окончателния си доклад по делото
е разпределил тежестта на доказване между страните както следва: По предявените обективно, кумулативно
съединени искови претенции, чиято квалификация съдът е определил като предявени
на основание чл.422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ в
условията на евентуалност и заявен осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД/ съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е указал на ищцовото дружество
и на ответника, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.В тежест на ищцовата страна съдът е възложил да
установи при условията на пълно и главно доказване активната си материално
правна и процесуално правна легитимация , да докаже че между ответника и ищеца
е била възникнала валидна облигационна връзка, по силата на която ищцовата
страна като изправна такава: точно, своевременно и качествено е изпълнила
поетите си задължения за предоставяне на заем на ответника и усвояването на
заема от последния.В тежест на същата
страна е било възложено да установи и размера на всяко едно от претендираните
вземания произтичащи от договора за заем, т.е. вземанията е следвало да бъдат
установи и по основание и по размер, съответно периоди, че е налице ликвидно и
изискуемо вземане в посочените в петитума на исковата молба размери и
основание. (или в случая всички елементи от фактическия състав на договора за
заем, който се твърди че е бил сключен между ищцовата страна и ответника).В
тежест на ответната страна съдът е възложил да наведе възражения срещу ревелевираните в
исковата молба фактически твърдения и дължимоста на процесните вземания и по
основание и по размери. По повод релевираните в отговора на искова молба
възражения за недействителност на договора, както и на отделни договорни клаузи
вкл. и за погасяване на вземанията по давност, съдът е указал на ответната
страна, че следва да установи и докаже възраженията си.В тежест на ищцовата
страна е било възложено да установи и
докаже, че ДПС е сключен при спазване на относимите и цитирани и от двете
страни разпоредби на ДПК – предоставяне на потребителя на преддоговорна
информация, сключване на самия договор при яснота на параметрите вкл.и начина
на формиране на главница, ведно със всички акцесорни вземания, яснота относно
броя на погасителните вноски и техните компоненти, изготвен Погасителен план,
индивидуално договаряне.СЪДЪТ е обявил на страните, че тежестта на доказване
между страните по евентуалните ОСИ
осъдителни искове е идентична като при главните, с разликата, че при
евентуалните осъдителни искове ищцовата страна не следва да доказва датата и основанието на което кредита е станал
изцяло изискуем. Настъпването на цялостната изискуемост на кредита на соченото
от ищцовата страна основание е следвало да бъде доказано от ищцовата страна по
главните искове.
При така
разпределената тежест на доказване, въз основа на събраните по делото
доказателства, анализирани в съвкупност и поотделно съдът на първо място се
спира върху залегналите в заповедното производство твърдения на дружеството -
заявител, пренесени и в исковата молба.
Както в
заповедното производство, така и в исковото производство ищцовото дружество е
твърдяло, че е предоставило сумата от 10 000 лв. съгласно Договора за
кредит от 2015 г. на ответника, че сумата е била получена и че е останала
непогасена главница ведно с начислени лихви за забава на база действителен
договор от 5.3.2015 г. с начало на изплащане на погасителни вноски 20.5.2015
г.и край 20.03.2021 г.
Ответникът
чрез особения си представител е оспорил действителността на договора за
потребителски кредит, твърдейки че ДПК не отговоря на изискванията на ЗПК, че
противоречи на добрите нрави съгл. чл.26 ЗЗД, както и че е сключен в нарушение
с ЗЗП.
За успешното провеждане на предявените
искове, ищецът е следвало да установи в процеса, в условията на пълно и главно
доказване, възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е
издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице
валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за
потребителски заем, включващ твърдяните
клаузи за дължимост на договорно възнаграждение, както и предсрочна
изискуемост, по силата на който сумата по заема е усвоена на ответника и за
него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете, в
претендираните размери.
Настоящият съдебен състав намира, че въз
основа на ангажираните от ищцовата страна и приобщени писмени доказателства, именно
чрез пълно и главно доказване е установено, че между Б. П. П. ФV и ответника В.К.
е било възникнало действително правоотношение по договор за потребителски заем,
по силата на който на кредитополучателя е реално предоставена сумата от 10000
лв., преведена от кредитодателя в полза на кредитополучателя по посочената от
последния банкова сметка ***ора. Фактът , че кредитодателя е изпълнил
задължението си да предостави на ответника заемната сума от 10000 лева съдът
намира за доказан на база приложения договор инкорпориращ и декларация на
кредитополучателя с посочена банкова сметка, ***но заключение на вещото лице Р.С.
по ССчЕ .
Следва да бъде подчертано,че
ответникът не е оспорил автентичността на документ а и на представените от
ищцовата страна заверени за вярност с оригинала копия на договор и сертификат
са налични подписите и на двете страни. Ето защо и ВРС приема, че между
страните по спора е бил сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-11187738/05.03.2015.
Исковият съд,при така установеното по-горе дължи произнасяне първо
по главите ОСИ с правно осн. основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК, а в зависимост от основателността йм , дължи произнасяне и по предявените в евентуалност искове с
правно основание чл.79 вр.
чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД.
От правна страна
съдът приема,че по делото е установено, че на
05.03.2015г. между страните е
бил сключен Договор
за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS-11187738/05.03.2015. по силата на който на кредитополучателя В.К.. е
бил предоставен потребителски кредит в размер на 10 000 лв. за срок от 5
години срещу насрещното задължение на заемателя да върне заетата сума на
месечни вноски (60
бр.) по погасителен
план, всяка в размер на 432,87 лева.
По делото не са приложени ОУ към договора, но е приложен стандартен европейски
формуляр.
При тези обективни данни по делото,
съдът приема, че ищцовата страна представлява финансова институция по
смисъла на чл.3
ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства /както е в конкретния случай/,което определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл.9
ал.4 ЗПК, поради което и съгласно разясненията
дадени в т.18 на ТР № 4/2013г.на ОСГТК
на ВКС,изискването за обявяване на договора за кредит за предсрочно
изискуем важи и за него.В случая обаче,тъй като към датата на подаване на
заявлението договорът за кредит не би изцяло изискуем на краен падеж, но дни
след това и към датата на постановяване на настоящото решение, всички вноски
следва да се считат падежирали, съгласно подписания между страните погасителен
план, то уведомителното писмо изпратено до длъжника,че договорът е обявен за
предсрочно изискуем /л.29/ недостигнало до адресата, не дава право на ищеца да
приложи нормата на чл.5 от договора ,респ.затова и предсрочната изискуемост не
е настъпила на твърдяната от ищеца дата 20.03.2017 г., но изискуемостта е
настъпила на дата 20.03.2020 г., поради което и съдът счита, че по делото е
установено и доказано че паричните вземания претендирани от ищеца са станали
изискуеми и ликвидни на краен падеж 20.03.2020 г.
На
следващо място исковият съд приема ,че е установено е по делото,че между
страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл.10 ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11 ал.2 ЗПК общите условия са
неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се
подписва от страните по договора.
При
така визираните по-горе основни изисквания към ДПК, при отчитане на факта, че уведомителното
писмо до длъжника, че договорът се счита за предсрочно изискуем по отношение на
вноските, за които не е настъпил падеж,съдът приема че по процесния договор
длъжникът –ответник в исковото производство не е бил уведомен за предсрочната
изискуемост на договора преди завеждане на заповедното дело. Този извод се налага,тъй като ищецът не
представя доказателства в насока на получаване на уведомлението.При това
положение приложение следва да намери приложение т.18 от ТР №4/2013г./ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
при което за непадежиралите вноски искът би следвало да се отхвърли.В тази
връзка обаче, настоящата инстанция намира,че в конкретния случай следва да се
съобрази с ТР № 8/2017 на ОСГТК на
ВКС,според което е допустимо предявения
иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.В
настоящия случай,както се изложи, задължението на длъжника за главница по
договора за кредит възлиза на 8 106,52 лв. съгласно
ССчЕ , като към датата на постановяване на решението от
ВРС , всички вноски са падежирали,съгласно погасителния план.Или при това
положение общо непогасеното задължение за главница по ССчЕ възлиза на 8 106,52 лв.или това е дължимият от ответника на ищеца размер
на главно задължение по ДПК.
По
отношение останалите елементи на
претендираното вземане извън
главницата по кредита –претендираната възнаградителна лихва от 514,88 лв., претендираната мораторна
лихва от 2 774,80 лв. , ВРС
приема ,че ДПК като сключен при наличие на неравноправни клаузи,се явява нищожен в тези части, респективно не
поражда валидни правоотношения между страните,при следните съображения:Отпуснатият на ответника В.К. като физическо лице заем
представлява предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на § 13 т.12 от ДР
на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и отв.К. има качеството потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР
на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. Като потребител ответникът К. разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно, по който въпрос
също е налице категорично установена
съдебна практика,която задължава съда да следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в
потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни.
Съгласно
практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана в
българското законодателство с § 13а т. 9
от ДР на ЗЗП, националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13/ЕИО и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика.В Закона за защита на
потребителите и по-конкретно в чл.143
от същия е дадено определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор с
потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочената разпоредба. Според чл.146 ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея
2-ра от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Такова разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл.3
от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част
на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално,негова е доказателствената тежест да установи
този факт.
В
случая е видно от ангажираните от ищеца писмени доказателства , че процесният
договор за потребителски кредит е сключен при действието на Общи условия, т.е.
при предварително определени от страна на ищеца договорни клаузи.Доколкото
самият договор е бланков, съдът
намира, че същият не е бил предмет на
предварително договаряне между страните, от което следва извод, че ответника
не е имал възможност да влияе върху съдържанието му.
В
случая е бил подписан стандартизиран
бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от ищцовата
страна. Видно още от договора, е, че кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и
годишното му оскъпяване.Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР
от 46,59 % . Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават
неизвестни.
Не
става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или
бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения
по „застрахователна премия „. Следва да се има предвид още, че към датата на сключване на договора за
потребителски кредит основният лихвен процент е 0,01 %, от което следва, че
размерът на законната лихва е бил 10,01 %, т.е. уговорения в договора за кредит
годишен лихвен процент надвишава повече от четири път законната лихва. В
настоящият случай договорената между страните лихва в размер на 38,39% годишно
надхвърля с над 3 пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.
С
оглед на изложеното по –горе, настоящият съдебен състав приема, че липсата на
индивидуално договаряне на параметрите в Раздел „Параметри и условия„ от
договора за потребителски кредит, както и неконкретизирано формиран ГПР от 46,59
% съответно уговорен ГЛП в размер на 38,39 %,правят въпросните договорни клаузи
неравноправни, и на основание чл.146 ал.1 ЗЗП същите се явяват нищожни.
Отделно
от горното, следва да се има предвид, че в чл.10
а, ал.4 ЗПК е предвидено, че :„ видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит“. В настоящия случай в договора за
потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието,за което се
събират съответните такси.В противоречие на императивното правило на
чл.10а,ал.4 ЗПК в процесния договор, за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за
плащане, равно на броя на вноските умножени по размера на всяка от 60 те,даващи
сбора от 25 972,10 лв., без
яснота обаче какво точно се включва в погасителната вноска от 432,87 лв.
Извън всичко изложено, съдът отчита
факта, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не хипотетично ползване на такава.С оглед предходното, настоящият
състав намира, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски
кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на такса
ангажимент и застрахователна премия
, поради което и тези клаузи се явяват нищожни.
Настоящата
инстанция приема горното, защото искът касаещ непогасена главница би следвало
да се уважи за падежиралите вноски към датата на подаване на заявлението.При
отчитане на факта, че след подаване на заявлението и преди постановяване на
решението по същество от първа инстанция, считано от 20.03.2020 г., всички
вноски са падежирали , искът по чл.422 ГПК следва да се уважи за реално
дължимата главница, установена по размер от вещото лице като 8 106,52 лв.За този размер предявеният
установителен иск е основателен и следва да се уважи.
В
частта,за която съдът приема,че искът следва да се отхвърли е за разликата над 8 106,52 лв. до претендирания от 9 697,34 лв. Отделно от
горното съдът констатирайки неравноправността на клаузата от договора „ такса ангажимент „, при доказаност
на удържането й при предоставяне на кредита и яснота на удържаната сума от
250 лв., тази сума следва да бъде приспаданата от
размера на дължимата непогасена главница,съгл. чл.23 ЗПК.Т.е. искът за
непогасена главница следва да се уважи за разликата от 8 106,52 лв. минус
250,00 лв. = 7 856, 62 лв. а
до 9 697,34 лв. подлежи на отхвърляне.
В
обобщение, при установеност че ДПК сключен между страните действително така
както твърди особения представител на ответника противоречи на императивните изисквания
на Закона за потребителския кредит се налага извода, че процесния договор за потребителски кредит не съдържа нормативно определеното съдържание
по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и същия се явява недействителен на
осн. чл.22 ЗПК. Ето защо се налага и втория извод от правна страна че
кредтополучателя дължи на кредитодателя само чистата стойност на кредита. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
останалата част претенциите на ищцовата страна предвид недействителността на
договора се явяват недължими, поради което и предявените искове за установяване
на тяхната дължимост следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на
акцесорното искане за присъждане на законна лихва върху главницата,
установявайки размера на чистата стойност на кредита, който длъжника следва да
върне, съгласно нормата на чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът присъжда в полза на ищцовата
страна и законната лихва върху главницата от 7 856, 62 лв.,
считано от датата на настъпване на изискуемостта – 20.03.2020 г. ,датата
представляваща крайния падеж на договора , като отхвърля иска в частта за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до дата 20.03.2020 г., като неоснователен и недоказан.
На второ място, от
правна страна съдът дължи произнасяне по евентуалните осъдителни искове.
Поради
неоснователността на исковете за договорна лихва, лихва за забава, на
разглеждане подлежат предявените осъдителните искове само за тези вземания. Изложените по-горе мотиви в случая, касателно
недействителността на договора и като последица от това недължимостта на
вземанията за договорна лихва, лихва за забава, са изцяло относими към
съществото на разглежданите осъдителни искове, поради което и съдът не намира
за нужно да ги преповтаря. Въз основа на гореизложеното настоящият състав
формира извод за неоснователност на предявените осъдителни искове за заплащане
на договорна лихва, лихва за забава поради което и отхвърля същите като
неоснователни и недоказани.
На последно място, съгласно разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, исковият
съд дължи произнасяне и по въпроса за
отговорността за разноските.Отговорността за разноските в производството по
издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство, или с решението си по установителния иск съдът дължи произнасяне
по дължимостта на разноските за заповедното производство.
С оглед на това, предвид установения размер на
вземането в настоящото производство, съдът намира, че дължимите в заповедното производство
разноски на ищеца са съразмерни на уважената част на иска. При предявени искове
в общ размер на 12 987,02 лв.,уважена част от 7 856,
62 лв.,на ищеца се
дължат 0,60%от общия размер на присъдените в заповедното производство разноски
– 0,60 х 391,10 лв. = 234,66 лв.
Исковият съд следва да се произнесе и
по въпроса за отговорността за разноските по исковото производство.
Видно от л. 95 –ти, в списъка по чл.
80 ГПК, ищцовата страна е претендирала разноски за исковото производство както
следва: 344,11 лв. за доплатена д.т., 100,00 лв. минимално юрисконсултско
възнаграждение съгл. чл. 78, ал. 8 ГПК, 274,44 лв. доплатена д.т., 1539,11 лева
депозит за особен представител, 180 лв. депозит за вещо лице – или общо по
исковото производство 2 437,66 лв. По идентичен начин, както при
заповедното производство, исковият изчислява и съразмерната част на разноските,
дължими се на основание чл. 78, ал.1 и
ал. 8 ГПК в полза на ищцовата страна. Пресметнати от исковия съд, разноските
дължими от ответника в полза на ищеца по исковото производство възлизат на общо 1 462,60 лв.
Съдът следва
да разпореди и издаване на РКО в полза на особеният процесуален представител
осъществил процесуалното представителство на отв. В.К., като уважи искането на
адв.С. и разпореди издаването на РКО в полза на особения представител за
внесения за целта от ищцовата страна депозит (1539,11 лева) .
На последно
място исковият съд не посочва банковата сметка по която може да бъде извършено
плащане, т.к. не е постановен осъдителен диспозитив.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищцовото дружество
–,,Б. П. П. ФV” С.А.,с адрес на
управление във *, гр.П.,бул. * , представлявано от Л. Д.и Л. В., чрез „Б. П. П.
ФV С.А., клон България ЕИК *с адрес *, чрез юрисконсулт Н. М.и ответника В.П.К. ЕГН **********, с адрес ***,че
в полза на ищцовата страна съществува
дължимо от ответника парично вземане, за което е била издадена по
частно гр.д. № 2531/2020 г. по описа на РС Варна 40-ти състав Заповед №
1417/11.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК , а именно
следното вземане: СУМАТА от общо 7 856,
62 лв. (седем
хиляди осемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки )-представляваща дължимата главница по Договор за кредит № PLUS - 11187738, сключен между В.П.К.,
като заемател и „Б. П. П. ФV” С.А., клон България като заемодател,
ведно със законната лихва върху дължимата се
главницата, считано от дата 20.03.2020 г. – крайния падеж на договора и до
окончателното изплащане на вземанията, на основание чл. 422, ал.1 , вр. чл.
415, ал.1 ГПК и чл. 86 , ал.1 ЗЗД ,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
специални положителни установителни искове
за разликите от установения размер на дължима главница от7 856,
62 лв.до претендирания размер от 9 697,34 лв. (девет хиляди шестотин деветдесет и седем лева и
тридесет и четири стотинки); за
разликата досежно законната лихва върху
главницата, считано от датата от която
се претендира законна лихва - считано от 24.02.2020 г. до дата 20.03.2020 г. – крайния падеж на
договора, както и в частта за акцесорните вземания: за СУМАТА от 514,88
лв. (петстотин и четиринадесет лева и осемдесети осем стотинки),
представляващи възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.03.2017г. до 20.04.2017г. и за СУМАТА 2 774,80
лева (две хиляди седемстотин седемдесет и четири лева и осемдесет
стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 20.04.2017г. до 11.02.2020г., като
неоснователни и недоказани ,на основание чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК
и чл. 86 , ал.1 ЗЗД ,
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените в условията на евентуалност осъдителни искове с правно
осн. чл.79 вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД от ищцовата
страна ,,Б. П. П. ФV” С.А.,с адрес на
управление във *, гр.П.,бул. * , представлявано от Л. Д.и Л. В., чрез „Б. П. П.
ФV С.А., клон България ЕИК *с адрес *, чрез юрисконсулт Н. М.против ответника В.П.К. ЕГН **********, с
адрес *** с искане ответникът да бъде осъден
за заплати на ищцовата страна следните парични вземания : СУМАТА от 514,88
лв. (петстотин и четиринадесет лева и осемдесети осем стотинки),
представляваща възнаградителна лихва,
начислена за периода от 20.03.2017г. до
20.04.2017г. и СУМАТА от 2 774,80 лева (две хиляди седемстотин
седемдесет и четири лева и осемдесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 20.04.2017г. до 11.02.2020г., въз основа на Договор за кредит №
PLUS - 11187738, сключен между В.П.К., като заемател и „Б. П. П. ФV” С.А., клон
България, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА В.П.К. ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ,,Б. П. П. ФV” С.А.,с адрес на управление във *, гр.П.,бул. * ,
представлявано от Л. Д.и Л. В., чрез „Б. П. П. ФV С.А., клон България ЕИК *с
адрес *, чрез юрисконсулт Н. М., СУМАТА
от общо 234,66 лв.( двеста тридесет и четири лева и
шестдесет и шест стотинки ) - представляваща сторените от ищцовата
страна съдебно - деловодни разноски в
заповедното производство по частно гр.д. № 2531/2020 г. по описа на РС Варна
40-ти, съразмерно на уважената част на иска и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
ОСЪЖДА В.П.К. ЕГН **********, с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на ,,Б. П. П. ФV” С.А.,с адрес на управление във *, гр.П.,бул. * ,
представлявано от Л. Д.и Л. В., чрез „Б. П. П. ФV С.А., клон България ЕИК *с
адрес *, чрез юрисконсулт Н. М., СУМАТА
от общо 1 462,60 лв.(хиляда четиристотин шестдесет и два
лева и шестдесет стотинки )
- представляваща сторените
от ищцовата страна в исковото
производство съдебно –деловодни
разноски съразмерно на уважената част на исковете и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РАЗПОРЕЖДА издаване
на РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР в полза на
адвокат С.С. от ВАК за осъщественото процесуално представителство на ответника В.К.,
пред настоящата инстанция,за внесения за целта от ищцовата страна депозит 1539,11 лв. (хиляда петстотин тридесет и девет лева и
единадесет стотинки) ,
определен от исковия съд при спазване на разпоредбите на чл. 47, ал.6 ГПК и
Наредба № 1/2004 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
за издаване на РКО не подлежи на обжалване .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи
на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :