Решение по дело №113/2021 на Районен съд - Кнежа

Номер на акта: 68
Дата: 10 август 2021 г. (в сила от 10 август 2021 г.)
Съдия: Пламен Георгиев Тодоров
Дело: 20211430100113
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Кнежа , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело №
20211430100113 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
ЮБЦ“ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г.,САК,със съдебен
адрес: гр. С., бул.’’Б.”№**,вх.*,ет.*,в качеството си на адвокатски пълномощник на „ЮБЦ“
ЕООД е предявило против М. ИВ. М.,с ЕГН********** с настоящ адрес с.Е.,ул.“Г. С.
Р.“№*общ.Кн.,обл.Пл. обективно-кумулативно съединени искове с правно основание
чл.415във вр. с чл. 422 от ГПК с цена на иска: 411.92лв./четиристотин и единадесет лв. и
92ст./-представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга, както и
мораторна лихва за забава в размер на 108.60 лв.(сто и осем лв. и 60 ст.)
Ищцовата страна твърди,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу М. ИВ. М.,с
ЕГН********** е образувано ч.гр.д.№ 351/2020, по описа на PC – Кн.,но в рамките на
предвидения от законодателя едномесечен срок е постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Ищцовата
страна изтъква,че поради това в законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с
чл.422 от ГПК предявява настоящия си иск за установяване на съществуващо и изискуемо
вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство. Ищцовото дружество
твърди,че предявява исковата си претенция срещу М. ИВ. М.,с ЕГН**********,въз основа
на договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ООД,с
ЕИК148062016,което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Според ищцовото дружество мобилният оператор с
1
търговска марка „БТК”ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически
лица,подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага към
исковата си молба. Ищцовото дружество счита,че е встъпило в правата си на кредитор въз
основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и
в настоящото производство е ищец по установителния иск. То акцентира на това,че ищецът-
кредитор е придобил права върху цедираните вземания,ведно е всички произтичащи от това
права и задължения,с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Ищцовата
страна описва,че въз основа на договора с мобилния оператор,ответникът е ползвал
предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под
клиентския номер на абоната № 15058421001,а съгласно чл.29 от Общите условия на
мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги
се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и
крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за
размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след
съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване па автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска
съответната справка. ",
Ищцовото дружество твърди,че между кредитора „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, ЕИК: ********* и М. ИВ. М.,с ЕГН********** е бил сключен Договор за
електронни съобщителни услуги под клиентски номер 15058421001 от дата
02,07.2013г.,с който му е предоставяна мобилна услуга за номер ********** при условията
на тарифен план MaxiCall М като срокът на договора е бил за 12 месеца - съответно до дата
02.07.2014г.
Сочи се от ищцовата страна,че на дата 08.07.2013г.,ответникът е сключил още един
договор, с който му е предоставяна мобилна услуга за номер ********** при условията
на тарифен план MaxiCall XS като срокът на договора е бил за 12 месеца до дата
02.07.2014г. Описва се ,че с Допълнително споразумение от дата 19.05.2014г., абонатът е
променил условията за ползваната мобилна услуга за номер **********, избирайки
условията на тарифен план VIVACOM Net&Call S с месечен абонамент 15.99 лева за
срок от 24 месеца.
Ищцовото дружество изброява,че на дата 23.9.2015г. М.М. е сключил нов договор, с който
му е предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план
VIVACOM Net&Call S с месечен абонамент 15.99 лева за срок от 24 месеца и на същата дата
23.09.2015г.,ответникът е обвързал ползването на мобилен номер ********** с Договор за
лизинг (№**********) за устройство GSM НТС DESIRE 626G DUAL SIM е обща
лизингова цена в размер на 405.60лева,със следната схема на разсрочване: 24 (двадесет и
2
четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 16.90
(шестнадесет лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 16.90
(шестнадесет лева и 90 ст.) лева.
Сочи се от ищцовата страна,че отново на дата 23.09.2015г. М.М. е сключил още един
договор, с който му е предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на
тарифен план VIVACOM Net&Call S с месечен абонамент 15.99 лева за срок от 24 месеца и
на същата дата 23.09.2015г.,ответникът е обвързал ползването на мобилен номер **********
с Договор за лизинг (№ **********) за устройство GSM SAMSUNG GALAXY GRAND
NEO c обща лизингова цена в размер на 213.60 лева, със следната схема на разсрочване: 24
(двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер
на 8.90 (осем лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 8.90 (осем
лева и 90 ст.) лева. Излага се от ищцовата страна ,че с Допълнително споразумение от
дата 23.09.2015г.,абонатът е добавил интернет услуга за номер **********,избирайки
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 с месечена абонамент 15.99 лева за срок от
24 месеца,с Допълнително споразумение от дата 21.04.2016г., абонатът е променил
условията за ползваните мобилни услуги за номер ********** и **********, избирайки
условията на нов тарифен план VIVACOM Smart S+ с месечена абонамент 19.99 лева и за
двата номера. Срокът на споразумението е бил за 24 месеца - до дата 21.04.2018г. като на
същата дата 21.04.2016г., ответникът сключил и Договор за лизинг (№**********) за
устройство GSM SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM c обща лизингова цена в размер на
261.59 лева, със следната схема на разсрочване: 24 (двадесет и четири) броя месечни
лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 10.90 (десет лева и 90 ст.) лева и
една последна лизингова вноска в размер на 10.89 (десет лева и 89 ст.)лева. Съответно на
дата 20.05.2016г. М.М. е сключил нов договор,с който му е предоставена мобилна услуга за
номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Smart М с месечен абонамент
23.99лева за срок от 24 месеца и на същата дата 20.05.2016г. , ответникът е обвързал
ползването на мобилен номер ********** с Договор за лизинг (№ **********) за
устройство GSM SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM c обща лизингова цена в размер на
300.00 лева, със следната схема на разсрочване: 24 (двадесет и четири) броя месечни
лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 12.50 (дванадесет лева и 50 ст.)
лева и една последна лизингова вноска в размер на 12.50 (дванадесет лева и 50 ст.) лева
Според ищцовото дружество въз основа на сключени договори за предоставяне на мобилни
услуги с инливилуален клиентски номер 15058421001,между ответника и „Българска
телекомуникационна компания”ЕАД,с ЕИК:********* са издадени Фактури №
**********/08.06.2017г.,№**********/08.07.2017г.,№**********/08.08.2017г. за периода от
08.05.2017г. до 07.08.2017г. на стойност 411.92 лв. /четиристотин и единнадесет лв. и 92
ст./. Описва се,че по - конкретно, мобилният оператор е издал следните фактури:
- фактура **********/08.06.2017 г. за отчетения период на потребление
3
08.05.2017- 07.06.2017 с начислена за периода сума потребени услуги и месечни абонаменти
в размер на 138.04 лв. /с ДДС/, от които:
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 12.41 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 11.86 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 7.34 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 14.99 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 13.46 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 13.79 лева /без ДДС/;
- месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** - 12.50 лева;
- месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** —16.90 лева;
- месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** - 10.90 лева ;
- месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** - 8.90 лева;
- ДДС ставка 20% - 14.81 лева
Сочи се,че дължимата сума е платима в срок 25.06.2017г. като към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура **********/08.07.2017 г. за отчетения период на потребление 08.06.2017-
07.07.2017г. с начислена за периода сума потребени услуги и месечни абонаменти в размер
на 137.56 лв. /с ДДС/, от които:
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 12.41 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 11.27 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 7.34 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 14.99 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 13.31 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 14.31 лева /без ДДС/;
- месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** -12.50 лева;
- месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** -16.90 лева;
4
- месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** — 10.90 лева;
- Месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** - 8.90 лева;
- ДДС ставка 20% -14.73 лева;
Сочи се ,че дължимата сума е платима в срок о 25.07.2017г. като към фактурата е
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура **********/08.08.2017г. за отчетения период на потребление 08.07.2017-
07.08.2017г. с начислена за периода сума потребени услуги и месечни абонаменти в размер
на 137.56 лв. /с ДДС/, от които:
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 12.41 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 9.99 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 7.34 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 14.99 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 13.31 лева /без ДДС/;
- за мобилен номер ********** е начислена сума в размер на 13.31 лева /без ДДС/;
- месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** - 12.50 лева;
- месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** - 16.90 лева;
- Месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** - 10.90 лева;
- месечна вноска за устройство на лизинг по договор ********** - 8.90 лева;
- ДДС ставка 20% - 14.27 лева;
Сочи се ,че дължимата сума е платима в срок 25.08.2017г.като към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Ищцовата страна изтъква ,че Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 411.92лв.(четиристотин и единнадесет лв. и 92 ст./, фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 06/2017г.,07/2017 и 08/2017г. като към всяка от
фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Ищцовото дружество изтъква,че незаплащането в срок на издадените от Оператора на
абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ
във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
5
дължимите суми за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или
в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК
има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор е него.
Според ищцовата страна твърди,че съгласно чл.21 от ОУ към договорите за лизинг,„21.
Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от
изингополучателя едновременно с изпълнението на неговите задължения по договора за
електронни съобщителни услуги съгласно сроковете, условията и начина за тяхното
плащане“. Ищцовата страна сочи,че съгласно чл.26,ал.2 :„26.2. Лизингополучателят се
задължава: Да заплаща лизинговите вноски по реда, начина и в сроковете, определени в
договора за лизинг. “ и чл.6 „ 6. Договорът за лизинг е част от договора за услуги по смисъла
на Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между “Българска
телекомуникационна компания’’ ЕАД и абонатите и потребителите на съответните
електронни съобщителни услуги (“Общи условия за услуги”). Неизпълнението на договора
за лизинг от някоя от страните представлява неизпълнение на договора за електронни
съобщителни услуги и обратно-неизпълнението на договора за електронни
съобщителни услуги представлява неизпълнение на договора за лизинг,поради което в
настоящия случай, във фактурите, издадени за потребените електронни съобщителни
услуги, фигурират съответната за периода месечна лизингова вноска в размер на 12.50
лева, 16.90 лева, 10.90 лева и 8.90 лева, дължима на основание предоставена електронна
съобщителна услуга.
Ищцовото дружество сочи,че датата на деактивация на процесния абонамент е 31.08.2017г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Според ищцовата страна,абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на договорните абонаменти до края на срока на действието
им.
Изтъква се от ищцовото дружество,че като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „БТК“ ЕАД, абонатът-ответник,подписвайки конкретна
Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Ищцовото дружество
описва,че съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „ 45.1. Да получава изцяло и в срок
плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите
условия,а според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги;“. Ищцовата страна счита,че незаплащането в
6
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната,а
при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите,или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Ищцовото дружество твърди,че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил
в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Ищцовото дружество изтъква,че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги като към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към него и по силата на същите, индивидуалният договор
влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни
услуги.
Сочи се ,че съгласно чл. 25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно -
цена за първоначално свързване към мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент
за поддържане на достъп до мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените
разговори и други услуги посочени в ценовата листа на БТК и ползвани през предходния
месец (или периоди). “
Освен това съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечни сметки,изготвени от БТК, както следва: 35.1. Сметките се издават на името на
Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен
адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези
общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми
не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок."
Според ищцовата страна потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Ищцовото дружество твърди,че съгласно чл.29 от Общите
условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им,а периодът на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата,като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде
по-късно от 29-то число на месеца. Според ищцовата страна информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера като
сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.
7
Ищцовото дружество изтъква,че от правна страна и двата договора за цесия са
облигационни, консесуалпи, двустранни и са породили правни последици за страните
по тях. Според него в договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията
към трети лица не са елемент от тях. Ищцовата страна счита,че няма законово
ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по
него,т.е. дали е възмезден или не,което обстоятелство не е важно за длъжника. Според
ищцовото дружество законът брани длъжника-ответник,като поставя изискване единствено
относно уведомяването му,като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява
момента му и единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде уведомен,за да
може,ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да плати.
Ищцовото дружествмо счита,че в конкретния казус, ищецът извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия. То сочи,че същите имат за предмет
съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на
посочена в договора обща цена за цялата съвкупност,но това не означава, че същите на са
конкретизирани,защото не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.
Ищцовото дружество изтъква,че в чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между
„БТК”ЕАД и „С.Г.Груп”ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение №1-
неразделна част от договора за цесия:„списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на
цедента и дължима сума,представляващо неразделна част от този договор.”
Излага се ,че в чл.5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане,а
цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия,че между длъжниците по вземанията,
описани в Приложение №1,не съществуват други правоотношения. Ищцовата страна
счита,че представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл.2,ал.2,т. 3
от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които
цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.
Предвид изложеното ищцовото дружество с настоящатаси искова молба представя да се
прием по делото извлечение от Приложение № 1, от което се установява,че по силата на
договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК” ЕАД е прехвърлител, а „С.Г.Груп” ООД е собственик
на вземането спрямо М. ИВ. М.,с ЕГН ********** което в последствие е било включено и
във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С.Г.Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Ищцовата страна твърди,че Приложение №1,представлява списък/таблица в електронна
8
форма на компактдиск,съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма,ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ,адрес на длъжника,с който разполага цедентът, фактурирани вземания на
цедента и дължима сума,представляващо неразделна част от този договор като самото
вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. Ищцовото
дружество се позовава ,че с оглед спазване разпоредбите на чл.2,ал.2,т.3 на Закона за защита
на личните данни,за всяко конкретно вземане,при поискване от страна на цесионера,
цедентът се задължава да издава документ,удостоверяващ,че вземането е включено в
предмета на договора за цесия и документът представлява извадка на хартиен носител на
съответното приложение,съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да
послужи на цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените
вземания. Предвид това ищцовата страна е представила за приемане по делото на
извлечение от Приложение № 1,от което се установява,че по силата на договор за цесия от
01.10.2019г.„С.Г.Груп”ООД е прехвърлител,а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането
спрямо М. Ив. М.,с ЕГН **********.
Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии ,ищцовото дружество сочи ,че
съгласно чл.6,ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019г., считано от подписването му,
„ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Предвид това
ищцовата страна счита,че няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник като подобно становище
е застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина-
професор А.Калайджиев-Облигационно право пзд, Сиби2007,както и професор
Кожухаров,които приемат,че упълномощаването на цесионера от страна на цедента за
уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна сделка,която с нищо
не накърнява интереса на длъжника още повече, когато длъжникът е неизправен.
Ищцовата страна сочи,че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп“ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в
качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Освен това споредищцовото дружество връчването на исковата молба на длъжника,към
която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от
ЗЗД и в практиката на ВКС ,където чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.
№12/2009г.,IIт.о.ТК;Решение №3/16.04.2014г.по т.д.№1711/201Зг., II т.о. на ВКС; Решение
№78 от 09.07.2014г. по т.д. № 2352/201Зг., II т.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната
практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
9
цесията все пак е извършено. Според ищцовото дружество е безспорно,че уведомлението
за цесия,приложено към исковата молба изхожда от цесионера,но същото е отправено до
длъжника от името на цедента,който изрично е упълномощил цесионера да извършва
уведомяване по чл.99,ал.3 от ЗЗД от негово име,което обстоятелство е посочено в
уведомлението. Ищцовото дружество счита,че цесионерът -„С.Г.Груп“ООД продължава да
има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията,а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка като в настоящия
случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. Изтъква се от ищцовото
дружество,че в чл.6 от договора от 01.10.2019г, е уговорено между страните,че цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне като няма
законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии,
предвид факта, че М. ИВ. М.,с ЕГН********** не е изпълнил нито на мобилния
оператор,нито на „С.Г,Груп“ООД към датата на връчването на препис от исковата молба.
Ищцовата страна счита,че законът не указва формата и момента на съобщаването като
всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати
добре -на носителя на вземането са изпълнени. Според ищцовото дружество що се касае до
уведомяването,то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
може да бъде изпълнено валидно другиму и след като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване като практиката в тази насока е установена.
Според ищцовата страна длъжникът би могъл да противопоставя възражение,че не му е
надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това твърди, че е изпълнил
задължението си на стария кредитор,за да се освободи от задължението да плати и на новия
кредитор и по отношение на този въпрос е налице единодушие и в практиката и в
доктрината като са постановени множество съдебни актове,в мотивите на които е възприета
гореописаната теза: Решение №50 от 07.02.201Зг. на Окръжен съд П. по в.гр.д №
1082/2012г.; Решение № 2084 от 17.12.201 Зг. по в.гр.д. № 2581/2013г. на Окръжен съд Пл.,
IX с-в; Решение № 33 от 01.02.201Зг. иа Окръжен съд П. по в.гр.д № 1048/2012г.; Решение
№ 480/27.11.201Зг. на ОС Х. по в.гр.д № 814/201 Зг. ;Решение N° 60 от 11.02.2013г. на
Окръжен съд П. по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от 28.02.2009г. на Окръжен съд Пл. по
в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение № 52 от 07.02.201Зг. па Окръжен съд П. по в.гр.д №
1069/201Зг.; Решение № V-163/20.12.201Зг. по гр.д (В) № 2196/2013 V с-в па Окръжен съд
Б.; Решение № 343/21.11.201Зг. иа Окръжен съд- П. по гр.д № 682/2013г; Решение N°
19/22.01.2014г. по в.гр.д N° 893/201Зг. на ОС Х.; Решение N° 25/20.01.2014г. по в.гр.д №
1017/2013г. на ОС П.; Решение № 92/13.02.2014г. по в.гр.д. N° 988/201Зг. по описа на ОС
П..; Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д. N° 26/2014г. по описа на ОС Пл. I възз. състав.;
Решение N° 118/20.02.2014г. на ОС П. по в.гр.д. N° 995/201Зг ; Решение на ОС Пл. от
28.02.2014г. по в.гр.д. N° 1177/201Зг,. I с-в; Решение N° 118/14.03.2014г. на ОС П. по в.гр.д.
N° 3/201 Зг. IV възз. с-в; Решение от 25.02.2014г. по в.гр.д. N° 70/2014г. на ОС Пл. IVс-в;
Решение N° 187/24.03.2014г. по в.гр.д. N° 1026/201Зг. на ОС П.; Решение N°
10
132/21.03.2014г. по в.гр.д. N° 151/2014г. на ОС П. I с- в.; Решение №111-31/27.03.2014?.. по
в.гр.д. № 341/2014г. по описа на ОС Б..; Решение № 217/10.04.2014г. по в.гр.д. № 32/2014г.
по описа на ОС П..; Решение от 25.04.2014г. по в.гр.д N° 825/201Зг. по описа на Софийски
окръжен съд; Решение № 250/02.06.2014г. по в.гр.д. N° 331/2014г. по описа на ОС П. I с-в.;
Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д N° 233/2014г по описа на Софийски окръжен съд, III
възз. с-в; Решение № 279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г. по описа на ОС П., III възз. с-в;
Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа на ОС Бл.; Решение по в.гр.д. N° 418/2014г. на ОС
Бл.; Решение № 435/13.10.2014г. на ОС- П. по в.гр.д. № 509/2014г., Ill възз. с-в.; Решение N°
418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г., 1 възз. с-в иа ОС П.; Решение N° 385/23.09.2014г.
по в.гр.д. № 515/2014г., 1 възз. с-в иа ОС П.; Решение N° 407/02.10.2014г. по в.гр.д №
489/2014г. на ОС П., III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. № 1944/2014г. на ОС
Пл., IX с-в
Според ищцовото дружество в конкретния случай, длъжникът-ответник М. ИВ. М.,с
ЕГН********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на заявлението по
чл.410 ГПК,към кредитора,както и към настоящия момент на подаването на иска,което
обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване
на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от
ГПК.
Ищцовата страна е посочила в исковата си молба в случай, че ответникът не е подал
отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание,иска от съда да
постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК,с което да признае
за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, както и да присъди на ищеца направените по делото
разноски,представляващи адвокатски хонорар и заплатена държавна такса.
Въз основа на изложеното ищцовото дружество иска от съда на основание чл.415 във вр.с
чл.422 от ГПК,след като се убеди в основателността на претенцията му да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника М. ИВ. М.,с ЕГН
**********,че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД,с ЕИК
*********, в размер на 411.92 лв.(четиристотин и единадесет лв. и 92ст.)-представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по договори с клиентели номер
15058421001,сключени между ответника и БТК ЕАД, както и мораторна лихва за забава в
размер на 108.60лв.(сто и осем лв. и 60 ст.) за периода от 27.08.2017 г. до 01.04.2020г.,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК,
Освен това иска от съда да осъди ответника да заплати направените от ищеца разноски,
както и да присъди в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
75.00лв.,представляваща държавна такса,сумата от 180лв.(сто и осемдесет лева) -адвокатско
възнаграждение.,да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното
производство и да присъди в полза на ищцовото дружество - 25.00лв., представляваща
11
държавна такса и 180лв.(сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№
351/2020, по описа на PC Кн., съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
Ищцовата страна е направила доказателствени искания: да се изиска и приложи
образуваното по реда на чл. 410 от ГПК ч.гр.д.№ 351/2020, по описа на PC Кн. срещу
длъжника-ответник, като се вземат предвид представените по делото договор и фактури -
доказателство по делото и с оглед установяване спазването на срока по чл.415 от ГПК и
представения в същото лист за начислени мораторни лихви за забава.
Направено е от ищцовото дружество особено искане: посочените по-долу суми да бъдат
приети като списък по чл.80 ГПК за исковото дело:
- държавна такса в размер на 75 лв (седемдесет и пет лева).
- адв. възнаграждение в размер на 180лв.(сто и осемдесет лева),освен това посочените по-
долу суми да бъдат приети като списък по чл. 80 ГПК за заповедното дело:
- държавна такса в размер на 25лв. (двадесет и пет лева).
- адв. възнаграждение в размер на 180лв. (сто и осемдесет лева).
Ищцовата страна е представила с исковата си молба следните писмени
доказателства:Договор за цесия от дата 16.10.2018г.,Пълномощно,'Договор за цесия от
01.10.2019г.,Извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.,Договори
за мобилни услуги с клиентски номер 15058421001 с всички приложения и допълнителни
споразумения към използвания мобилен номер,Заверени копия на фактури, Общи условия
на Мобилния оператор;Уведомление за цесия,Документ за доплатена държавна такса.
Ответникът чрез особения си представител адв.В.К. е подал отговор на ИМ в
предоставения от ГПК срок,от чието съдържание е видно оспорва основателността на
исковата претенция,наличието на задължението,прехвърлянето на вземането
съобразно изискването на ЗЗД и на последно място изтъква ,че дори задължението да е
налично е изтекла погасителна давност от 3г. в полза на ответника ,поради което
вземането не се дължи от последния на ищцовото дружество.Освен това в отговорът на
исковата молба от особения представител на ответника се оспорва и размера на направените
разноски от ищцовата страна.
Поделото се проведе 1 бр. о.с.з. на 06.07.2021г. ,за което страните са били редовно
призовани.
Ищцовото дружество не изпрати процесуален представител ,но съдът приема ,че поддържа
обективираната в ИМ претенция срещу ответника.
Особеният представител на ответника не се яви в о.с.з. на 06.07.2021г.,но съдът приема,че
същия поддържа становището изразено в отговора на исковата молба.
12
След като се запозна със събраните по делото писмени доказателства по отделно и
съвкупно ,съдът счита за установена следната фактическа обстановка: Въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК, срещу М. ИВ. М.,с ЕГН********** е образувано ч.гр.д.№ 351/2020, по
описа на PC – Кн.,но понеже длъжникът не е бил открит на известните му по делото адреси
и издадената заповед за изпълнение му е била връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,поради
липсата на регистрирани негови трудови договори в НАП е била предоставена правна
възможност на заявителя да предяви установителен иск за вземането си срещу него.
Поради това в законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от
ГПК,ищцовото дружество е предявяило настоящия си иск за установяване на съществуващо
и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Ищцовото дружество твърди,че предявява исковата си претенция срещу М. ИВ. М.,с
ЕГН**********,въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на
вземанията ”С.Г. Груп“ООД,с ЕИК148062016,което дружество, от своя страна, е цесионер и
собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка
„БТК”ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица,подробно описани
в Приложение № 1 от договора, извадка от което е приложено към исковата си молба.
Ищцовото дружество е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху
цедираните вземания,ведно е всички произтичащи от това права и задължения,с
привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния
оператор,ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №15058421001
съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм. 26.09.2009 г., в сила от
26.10.2009г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ
този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата,
като БТК определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да се
получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставят
само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване па автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния
номер, за който се иска съответната справка. ", Между кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД,с ЕИК: ********* и М. ИВ. М.,с ЕГН********** е бил
сключен Договор за електронни съобщителни услуги под клиентски номер 15058421001
от дата 02,07.2013г.,с който му е предоставяна мобилна услуга за номер ********** при
13
условията на тарифен план MaxiCall М като срокът на договора е бил за 12 месеца -
съответно до дата 02.07.2014г. На дата 08.07.2013г.,ответникът е сключил още един договор,
с който му е предоставяна мобилна услуга за номер ********** при условията на
тарифен план MaxiCall XS като срокът на договора е бил за 12 месеца до дата
02.07.2014г.,а с допълнително споразумение от дата 19.05.2014г., абонатът е променил
условията за ползваната мобилна услуга за номер **********,избирайки условията на
тарифен план VIVACOM Net&Call S с месечен абонамент 15.99 лева за срок от 24
месеца.
На дата 23.9.2015г. М.М. е сключил нов договор, с който му е предоставена мобилна услуга
за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Net&Call S с месечен
абонамент 15.99 лева за срок от 24 месеца и на същата дата 23.09.2015г.,ответникът е
обвързал ползването на мобилен номер ********** с Договор за лизинг (№**********) за
устройство GSM НТС DESIRE 626G DUAL SIM е обща лизингова цена в размер на
405.60лева,със следната схема на разсрочване: 24 (двадесет и четири) броя месечни
лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 16.90 (шестнадесет лева и 90 ст.)
лева и една последна лизингова вноска в размер на 16.90 (шестнадесет лева и 90 ст.) лева.
Отново на дата 23.09.2015г. М.М. е сключил още един договор, с който му е предоставена
мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план VIVACOM Net&Call S
с месечен абонамент 15.99 лева за срок от 24 месеца и на същата дата 23.09.2015г.,като
ответникът е обвързал ползването на мобилен номер ********** с Договор за лизинг (№
**********) за устройство GSM SAMSUNG GALAXY GRAND NEO c обща лизингова
цена в размер на 213.60 лева, със следната схема на разсрочване: 24 (двадесет и четири)
броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 8.90 (осем лева и
90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 8.90 (осем лева и 90 ст.) лева. С
Допълнително споразумение от дата 23.09.2015г.,абонатът е добавил интернет услуга за
номер **********,избирайки условията на тарифен план VIVACOM Mobix 30 с месечена
абонамент 15.99 лева за срок от 24 месеца,с Допълнително споразумение от дата
21.04.2016г., абонатът е променил условията за ползваните мобилни услуги за номер
********** и **********, избирайки условията на нов тарифен план VIVACOM Smart S+ с
месечена абонамент 19.99лева и за двата номера. Срокът на споразумението е бил за 24
месеца - до дата 21.04.2018г. като на същата дата 21.04.2016г., ответникът е сключил и
Договор за лизинг (№**********) за устройство GSM SAMSUNG GALAXY J5 DUAL
SIM c обща лизингова цена в размер на 261.59 лева, със следната схема на разсрочване: 24
(двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер
на 10.90 (десет лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 10.89 (десет
лева и 89 ст.)лева. На дата 20.05.2016г. М.М. е сключил нов договор,с който му е
предоставена мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план
VIVACOM Smart М с месечен абонамент 23.99лева за срок от 24 месеца и на същата дата
20.05.2016г.,ответникът е обвързал ползването на мобилен номер ********** с Договор за
лизинг (№ **********) за устройство GSM SAMSUNG GALAXY J5 DUAL SIM c обща
14
лизингова цена в размер на 300.00 лева, със следната схема на разсрочване: 24 (двадесет и
четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 12.50
(дванадесет лева и 50ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 12.50лв.
(дванадесет лева и 50 ст.) лева
Въз основа на сключени договори за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер 15058421001,между ответника и „Българска телекомуникационна
компания”ЕАД,с ЕИК:********* са издадени Фактури № **********/08.06.2017г.,
№**********/08.07.2017г.,№**********/08.08.2017г. за периода от 08.05.2017г. до
07.08.2017г. на стойност 411.92 лв. /четиристотин и единнадесет лв. и 92 ст./.
Абонатът-ответник е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност
411.92лв.(четиристотин и единнадесет лв. и 92 ст./, фактурирани за три последователни
отчетни месеца - за месец 06/2017г.,07/2017 и 08/2017г. като към всяка от фактурите има
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните
мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл.43,т.1. Абонатът
има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/
да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да
откаже сключване на нов договор е него. Съгласно чл.21 от ОУ към договорите за лизинг,
„21. Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и се заплащат от
изингополучателя едновременно с изпълнението на неговите задължения по договора за
електронни съобщителни услуги съгласно сроковете, условията и начина за тяхното
плащане“. Ищцовата страна сочи,че съгласно чл.26,ал.2 :„26.2. Лизингополучателят се
задължава: Да заплаща лизинговите вноски по реда, начина и в сроковете, определени в
договора за лизинг. “ и чл.6 „ 6. Договорът за лизинг е част от договора за услуги по смисъла
на Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между “Българска
телекомуникационна компания’’ ЕАД и абонатите и потребителите на съответните
електронни съобщителни услуги (“Общи условия за услуги”). Неизпълнението на договора
за лизинг от някоя от страните представлява неизпълнение на договора за електронни
съобщителни услуги и обратно-неизпълнението на договора за електронни
съобщителни услуги представлява неизпълнение на договора за лизинг,поради което в
настоящия случай, във фактурите, издадени за потребените електронни съобщителни
услуги, фигурират съответната за периода месечна лизингова вноска в размер на 12.50
лева, 16.90 лева, 10.90 лева и 8.90 лева, дължима на основание предоставена електронна
съобщителна услуга. Датата на деактивация на процесния абонамент е 31.08.2017г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
15
на ползвания абонамент. Абонатът-ответник е в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на договорните абонаменти до края на срока на
действието им.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„БТК“ЕАД, абонатът-ответник,подписвайки конкретна Декларация,се е съгласил и е
приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги.Съгласно чл.45.1. от Общите Условия „45.1. Да получава
изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по
Договора и Общите условия,а според чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1.
да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;“. Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило
правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната,а при
неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общите условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите,или да прекрати едностранно индивидуалния договор
с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.Когато е прехвърлял
вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към
датата на прехвърлянето им,ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало
такива. Съгласно сключения договор за мобилни услуги,страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги като
към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и
те са неразделна част към него и по силата на същите, индивидуалният договор влиза
в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на
мобилни услуги.
Съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща: 25.1. еднократно - цена за
първоначално свързване към мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен абонамент за
поддържане на достъп до мрежата; 25.3. ежемесечно - стойността на проведените разговори
и други услуги посочени в ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец (или
периоди). “
Освен това съгласно чл. 35, „35. Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечни сметки,изготвени от БТК, както следва: 35.1. Сметките се издават на името на
Абоната и се изпращат на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен
адрес изрично посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези
общи условия или в индивидуалния договор. Неполучаването на сметките за дължими суми
не освобождава абоната от задължението за плащане в определения срок."
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл.29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се
16
заплащат през месеца, следващ този на ползването им,а периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата,като БТК определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на сметките и
срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера като сведения за
размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от
страна на абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.
Двата договора за цесия са облигационни,консесуалпи, двустранни и са породили
правни последици за страните по тях,тъй като в договорните правоотношения между
цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях. Няма законово
ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него,т.е.
дали е възмезден или не,което обстоятелство не е важно за длъжника. Законът брани
длъжника-ответник,като поставя изискване единствено относно уведомяването му,като го
скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му и единственото изискване
на законодателя е длъжникът да бъде уведомен,за да може,ако иска да изпълни
задължението си, да знае на кого да плати.
В случая ищецът извежда своето материално и процесуално право от два договора за
цесия,които имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много физически
и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата съвкупност,но това не
означава, че същите на са конкретизирани,защото не случайно страните са избрали
принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се
избегне нарушаването на множество закони. В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен
между „БТК”ЕАД и „С.Г.Груп”ООД, е дадена легална дефиниция на понятието:
Приложение №1- неразделна част от договора за цесия:„списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни
услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на
цедента и дължима сума,представляващо неразделна част от този договор.” В чл.5.3 от
договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено
потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане,а цедентът е декларирал в чл.
3.5 от договора за цесия,че между длъжниците по вземанията, описани в Приложение №1,не
съществуват други правоотношения. По делото е представено извлечение от Приложение №
1, от което се установява,че по силата на договор за цесия от 16.10.2018г. „БТК” ЕАД е
прехвърлител, а „С.Г.Груп” ООД е собственик на вземането спрямо М. ИВ. М.,с ЕГН
********** което в последствие е било включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019 г. между „С.Г.Груп” ООД и „ЮБЦ” ЕООД.
Приложение №1,представлява списък/таблица в електронна форма на
компактдиск,съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и
съответно за всеки един от длъжниците по тях, както следва име/фирма,ЕГН или
17
ЕИК/БУЛСТАТ,адрес на длъжника,с който разполага цедентът, фактурирани вземания на
цедента и дължима сума,представляващо неразделна част от този договор като самото
вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. Предвид
спазване на разпоредбите на чл.2,ал.2,т.3 на Закона за защита на личните данни,за всяко
конкретно вземане,при поискване от страна на цесионера, цедентът се задължава да издава
документ,удостоверяващ,че вземането е включено в предмета на договора за цесия и
документът представлява извадка на хартиен носител на съответното
приложение,съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
Ищцовата страна е представила за приемане по делото на извлечение от Приложение №
1,от което се установява,че по силата на договор за цесия от 01.10.2019г.„С.Г.Груп”ООД е
прехвърлител,а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането спрямо М. Ив. М.,с ЕГН
**********. Относно уведомяването на длъжника за сключените цесии ,ищцовото
дружество сочи ,че съгласно чл.6,ал.2 от договора за цесия от дата 01.10.2019г., считано от
подписването му, „ЮБЦ“ ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на
цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземания и няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението
си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник.Упълномощаването на цесионера от
страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно допустима от закона правна
сделка,която с нищо не накърнява интереса на длъжника, когато длъжникът е
неизправен. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от
законния представител на „С.Г.Груп“ООД, което дружество уведомява длъжника от името
на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент от
01.10.2019 г. Връчването на исковата молба на длъжника,към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в
практиката на ВКС ,където чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,II
т.о.ТК;Решение №3/16.04.2014г.по т.д.№1711/201Зг., II т.о. на ВКС; Решение №78 от
09.07.2014г. по т.д. № 2352/201Зг., II т.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика,
съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД,но когато към нея е приложено уведомление, макар и
дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е
извършено. Безспорно е,че уведомлението за цесия,приложено към исковата молба изхожда
от цесионера,но същото е отправено до длъжника от името на цедента,който изрично е
упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл.99,ал.3 от ЗЗД от негово име,което
обстоятелство е посочено в уведомлението. Цесионерът -„С.Г.Груп“ООД продължава да има
качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията,а и
ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната сделка като в настоящия
случай към исковата молба са приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от
01.10.2019г, е уговорено между страните,че цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжниците за извършено прехвърляне като няма законова пречка с едно
18
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че М. ИВ.
М.,с ЕГН********** не е изпълнил нито на мобилния оператор,нито на „С.Г,Груп“ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и момента
на съобщаването като всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и
да му позволят да плати добре -на носителя на вземането са изпълнени,а що се касае до
уведомяването,то има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не
може да бъде изпълнено валидно другиму и след като бъде известен за цесията, длъжникът
не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване като практиката в тази насока е установена. Длъжникът-ответник
М. ИВ. М.,с ЕГН********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл.410 ГПК,към кредитора,както и към настоящия момент на подаването на
иска,което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в настоящото производство, за
установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК.
Исковата молба не може да се счита за уведомление по смисъла на чл.99,ал.4 от ЗЗД,но
когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се
приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено само и единствено,ако тази
искова молба е била връчена лично на длъжника-ответник или на договорен негов
представител. Обаче връчването на исковата молба с приложението й на особен
представител,какъвто е настоящия случай не поражда такова материално правно
действие с обратна сила,тъй като особеният представител е само и единствено служебно
назначен процесуален представител на ответника без произтичаща от договор за
правна помощ или пълномощно представителна власт. Пренебрегването на това от
съдилищата,според настоящия съдебен състав ще доведе до неправилно прилагане на
закона. Уведомлението за цесия,приложено към исковата молба изхожда от цесионера,но
същото е отправено до длъжника от името на цедента, който изрично е упълномощил
цесионера да извършва уведомяване по чл.99,ал.3 от ЗЗД от негово име цесионерът
-„С.Г.Груп"ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване
на длъжника за цесията,а и ответникът не е легитимиран да оспорва упълномощителната
сделка. Обаче в кориците на делото включително в кориците на приложенаото ЧГрд.
№351/2020г. по описа на РС-Кн. липсват данни и доказателства в насока,че длъжникът
–ответник е бил уведомяван за извършените две цесии по установим начин
/чл.99,ал.1,ал.3 и ал.4 от ЗЗД/,а връчването на исковата молба с приложението й на
особения представител на ответника,адв.В.К. няма уведомително действие по отношение
на ответника за извършените преди това две цесии и не може да породи правно
действие чрез него за ответника с обратна сила.
Предвид това,съдът счита,че в настоящия случай исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана,тъй като доказателствената тежест,включително и за
уведомлението по чл.99,ал.1 вр.ал.4 от ЗЗД пада върху ищцовата страна в
производството и за да породи правно действие спрямо третите лица и спрямо длъжника-
19
ответник,то следва да бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съобразно изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение ,с което да отхвърли
предявените на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК от „ЮБЦ“ЕООД,с
ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц.,представляван от адв.В.Г.,САК,със съдебен
адрес: гр.С.,бул.’’Б.”№**,вх.*,ет.* против М. ИВ. М.,с ЕГН********** с настоящ адрес
с.Е.,ул.“Г. С. Р.“№*общ.Кн.,обл.Пл. обективно-кумулативно съединени искове,с които се
иска признаване за установено по отношение на ответника М. ИВ. М.,с ЕГН********** с
настоящ адрес с.Е.,ул.“Г. С. Р.“№*общ.Кн.,обл.Пл.,че към него съществува изискуемо
вземане на „ЮБЦ“ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц.,представляван от
адв.В.Г.,САК,със съдебен адрес: гр.С.,бул.’’Б.”№**,вх.*,ет.* в размер на
411,92лв./четиристотин и единадесет лева и деветдесет и две ст./представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по договори с клиентели номер
15058421001,сключени между ответника и БТК ЕАД, както и мораторна лихва за забава в
размер на 108,60лв. /сто и осем лева и шестдесет ст./за периода от 27.08.2017г. до
01.04.2020г.,съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК като неоснователни и недоказани. Да отхвърли искането на „ЮБЦ“ЕООД,с
ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц.,представляван от адв.В.Г.,САК,със съдебен
адрес: гр.С.,бул.’’Б.”№**,вх.*,ет.*,с който се иска от съда да осъди ответника М. ИВ. М.,с
ЕГН********** с настоящ адрес с.Е.,ул.“Г. С. Р.“№*общ.Кн.,обл.Пл. да му заплати
направените разноски, както и да присъди в полза на „ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********,
сумите от в размер на 75.00лв./седемдесет и пет лева/ държавна такса,180лв./сто и
осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение и 300лв./триста лева/за особен представител в
съдебното производство и д.т. от 25,00лв./двадесет и пет лева/ и 180лв./сто и осемдесет
лева/- възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№351/2020, по описа на РС Кн., съобр. т.12 от
ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС като неоснователно и недоказано.

Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.415 във вр.с чл.422 от ГПК, ОТХВЪРЛЯ предявените на основание
чл.415във вр. с чл.422 от ГПК от „ЮБЦ“ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б.
Ц.,представляван от адв.В.Г.,САК,със съдебен адрес: гр.С.,бул.’’Б.”№**,вх.*,ет.* против М.
ИВ. М.,с ЕГН********** с настоящ адрес с.Е.,ул.“Г. С. Р.“№*общ.Кн.,обл.Пл. обективно-
кумулативно съединени искове,с които се иска признаване за установено по отношение на
ответника М. ИВ. М.,с ЕГН********** с настоящ адрес с.Е.,ул.“Г. С.
Р.“1,общ.Кн.,обл.Пл.,че към него съществува изискуемо вземане на „ЮБЦ“ЕООД,с
ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц.,представляван от адв.В.Г.,САК,със съдебен
адрес: гр.С.,бул.’’Б.”№**,вх.*,ет.* в размер на 411,92лв./четиристотин и единадесет лева и
20
деветдесет и две ст./представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договори с
клиентели номер 15058421001,сключени между ответника и БТК ЕАД, както и мораторна
лихва за забава в размер на 108,60лв. /сто и осем лева и шестдесет ст./за периода от
27.08.2017г. до 01.04.2020г.,съгласно издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЮБЦ“ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б.
Ц.,представляван от адв.В.Г.,САК,със съдебен адрес: гр.С.,бул.’’Б.”№**,вх.*,ет.*,с който се
иска от съда да осъди ответника М. ИВ. М.,с ЕГН********** с настоящ адрес с.Е.,ул.“Г. С.
Р.“№*общ.Кн.,обл.Пл. да му заплати направените разноски, както и да присъди в полза на
„ЮБЦ" ЕООД, с ЕИК *********, сумите от в размер на 75.00лв./седемдесет и пет лева/
държавна такса, 180лв./сто и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение и 300лв./триста
лева/за особен представител в съдебното производство и д.т. от 25,00лв./двадесет и пет
лева/ и 180лв./сто и осемдесет лева/- възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№351/2020, по
описа на РС Кн., съобр. т.12 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС като неоснователно и
недоказано.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14 дневен срок от
съобщението на страните ,че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
21