Решение по дело №785/2020 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….………./.……..03.2021г., гр.Варна

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: П. АТАНАСОВ

 

при секретар Елена Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №785 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба предявена от Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.В.Н., със съдебен адрес:***, против “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ №59, представлявано от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., със съдебен адрес:***, чрез адв.Розалина Градинарова, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на дядо му А. Я Х, починал в следствие от ПТП настъпило на 03.12.2015г. около 17.15 часа по пътя от с.Дъбравино, в посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен Чифлик, обл.Варна, по вина на водача на т.а.“***“, с рег.№***, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. със срок на валидност от 05.11.2015г. до 04.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-03.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 03.12.2015г. по пътя от с.Дъбравино, с посока разклона за с.Гроздьово и с.Горен Чифлик, обл.Варна, е настъпило ПТП с участието на т.а.“***“, с рег.№***, и ППС с животинска тяга, управлявано от А. Я Х, вследствие на което по непредпазливост била причинена смъртта на последния. Твърди се, че във връзка с настъпилия инцидент е образувано ДП №2369/2015г. на IV РУ на ОД, МВР-Варна, съответно е водено НОХД №431/2016г. по описа на ОС Варна, като последното е приключило с влязла в законна сила Присъда №53/04.05.2016г., с която водача на т.а.“***“, е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП. Поддържа се, че внезапната смърт на А. Х е довела до множество страдания и огромни затруднения в семейство му, тъй като същият е бил в изключително добро здравословно състояние и напълно активен до момента на катастрофата. Сочи се, че ищеца е внук на починалия, като двамата до момента на смъртта на прародителя, са поддържали почти ежедневно изключително близки и топли отношения. Поддържа се, че загубата на дядо му, е един от най-тежките моменти в живота на ищеца, както и че не минава и ден, през който той да не тъжат за него. Поддържа се още, че скръбта на ищеца е несравнима и неутешима, и няма сила, която да намали неговата тъга. Твърди се, че привързаността между ищеца и починалия, е била много силна, поради което смъртта на дядо му, е причинила морални болки и страдания, които неимуществени вреди, е справедливо да се обезщетят по смисъла на ТР №1/2016г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че съгласно чл.2, § 1, б.“а“, т.“ii“ от Директива 2012/29/EU на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета, понятието “жертва“ включва и членовете на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на това лице. Сочи се още, че според чл.2, § 1, б.“б“, като “членове на семейството“ са посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Поддържа се, че въпреки невъзможността човешкият живот да бъде измерен в пари, то на репарация подлежат всички претърпени вреди от увредените лица, включително неимуществените, като обезщетението следва да е съотносимо с болките и страданията, като се вземе предвид принципът на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се още, че при определяне на обезщетение следва да се отчете, икономическата и обществена конюнктура към настоящия момент и лимитите на отговорността на застрахователите. Твърди се, че абсолютно ирационално и в разрез със смисъла и духа на закона, и по конкретно в КЗ, Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. и Директива /ЕС/ 2016/97 на ЕП и на Съвета от 20.01.2016г., с § 76 вр. § 96 от ЗИДКЗ, с които е създаден чл.493а от КЗ, е въведен изкуствен лимит на отговорността на застрахователите в размер до 5000лв. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ. Поддържа се, че въпросният текст, е не само несправедлив, но и противоречи пряко на европейското и българското законодателство, включително на чл.52 от ЗЗД, според който обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Ето защо се поддържа, че едно справедливо обезщетение няма как да бъде ограничавано с изкуствено създадена норма. Твърди се, че разпоредба на чл.493а, ал.4 от КЗ освен, че противоречи на основни принципи на правото и на конкретни текстове в закона, тя поражда и дискриминация, тъй като въвежда различна практика по отношение на увредени лица, търпящи негативните последици от различни видове престъпления. Твърди се още, че въпросната правна норма противоречи пряко на разпоредбите на Директива 2012/29/EU на ВП и на Съвета от 25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на Съвета, съгласно която националните законодателства трябва да осигурят най-благоприятния режим за обезвреда на пострадалия. Сочи се, че освен значението си на акт, задължаващ законодателния орган да въведе предвидените в него принципни положения и правила в наказателното нормотворчество, чрез тяхното транспониране, Директивата има значение при тълкуването, и прилагането на действащите наказателни норми от правораздавателните органи относно положението на пострадалото лице в наказателния процес. В тази връзка се сочи, че предвид времевата отдалеченост на Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, същите са загубили значение понастоящем, което е наложило и постановяване на ТР №1/2016г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че е налице е и практика на Съда на ЕС, съгласно която не се допуска в националната правна система на държава-членка, отговорността на застраховател по застраховка “ГО“ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на близките членове на семейството на лице, чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП, да бъде ограничавана до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30.12.1983г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките “ГО“ при използването на МПС. В заключение се поддържа, че приетите изменения със ЗИДКЗ /в сила от 07.12.2018г./, с които се въвежда ограничение на отговорността на застрахователите за обезщетение в размер до 5000лв., относно претърпени неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ са “мъртво родени“ и противоречат на редица директиви на ЕС, вследствие от което не биха могли да породят действие. Поддържа се още, че планираното с чл.493а, ал.2 от КЗ приемане на наредба за утвърждаването на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице, вследствие смъртта на пострадало лице, е изцяло незаконосъобразно, неправилно и в противоречие с морала, справедливостта и юриспруденцията. Позовава се на практика на европейския и българските съдилища, като се твърди, че са налице всички предпоставки за възникване и ангажиране отговорността на ответният застраховател за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в пълния им претендиран размер, без да се прилага ограничаването на отговорността на застрахователя до сумата от 5000лв. за всяко увредено лице. На последно място се поддържа се, че претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е формирана при отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на А. Я Х в размер на 30 %. Сочи се банкова сметка, ***езщетение-IBAN: ***, BIC: ***.

С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на договор за застраховка “ГО“ на автомобилистите, обективиран в Полица №BG/01/115002640963, сключен между ответника и собственика на т.а.“***“, с рег.№***, който е бил валиден към 03.12.2015г.-датата на настъпване на процесното ПТП. Поддържа се обаче, че ищеца не попада в установения кръг от лица, имащи право да получават обезщетение за неимуществени вреди от деликт, съгласно Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, чиито постановки са потвърдени с TP №1/2016г. на ОСГНК на ВКС. Поддържа се още, че позоваването от ищеца на TP №1/2016г. по т.д.№1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, е неправилно, тъй като същото е приложимо за случаи настъпили, след постановяването на тълкувателният акта и не обхваща събития, настъпили преди това. На следващо място се поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, тъй като твърденията на ищеца за наличието на изключението визирано в горецитираното тълкувателно решение, а именно особено близката житейска връзка с починалия, не са подкрепени с доказателства и защото размерът на претенцията е необосновано и многократно завишен. Сочи се, че според представените от ищеца писмени доказателства,  не са налице близки отношения между дядо и внук, доколкото е очевидно, че ищеца, който роден на ***г. в С, Я не владее български език и вероятно никога не е живял в България. На следващо място се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че управляваното от починалият при инцидента, ППС с животинска тяга, не е било оборудвано със задължителните светлини и светлоотразители съгласно чл.71 от ЗДвП и без да е облечен със задължителната по смисъла чл.106, ал.2 от ЗДвП светлоотразители а жилетка. Твърди се, че управляваната от загиналия каруца е била практически неразпознаваема на пътя за водачите на МПС в тъмната част от денонощието на неосветен пътен участък, респективно че водачът ѝ не е проявил никаква грижа към себе си, към запазване на живота и здравето си. Сочи се, че употребата на алкохол в стойност от 3.9‰, което съответства на тежка степен на алкохолно опиване, съществено е допринесло за невъзможността на постадалия да оцени правилно ситуацията и да не предприема движение с необорудвана самоделна каруца в тъмната част от денонощието по път с интензивен трафик. В заключение се поддържа, е това бездействие на починалия е обусловило настъпване на вредоносния резултат и е спомогнало за собственото му увреждане. Оспорва се претенцията за лихва за забава върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на смъртта-03.12.2015г., като се поддържа, че в случая е приложим чл.271, ал. 5 от КЗ /отм./ вр. с §22 ПЗР на КЗ, съответно че увреденото лице има право на законната лихва за забава върху размера на обезщетението от датата на изтичането на срока по чл.271, ал.1 от КЗ /отм./, т.е. от изтичането на тримесечния срок, в рамките на който застрахователят следва да се произнесе по извънсъдебно предявената пред него претенция. Твърди се, че тъй като в процесния случай извънсъдебна претенция не е предявявана пред застрахователя, то лихвата за забава се дължи най-рано от датата на предявяване на исковата молба в съда.

С подадената от ищеца допълнителна искова молба, се оспорват доводите и възраженията и на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Не се оспорва, че е налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като се сочи, че исковата претенция, е формирана след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на А. Я Х в размер на 30 %. Сочи се, че постановките на TP №1/2016г. по т.д.№1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, са приложими към разглеждания казус, тъй като тълкуването на дадена нормата е неразделна част от самата норма и затова то произвежда действие към момента на влизане в сила на съответната норма, а не от момента на постановяване на тълкувателното решение.  Поддържа се, че ищеца попада в кръга на лицата имащи право на обезщетение, както и че размерът на претендираното такова е адекватен и съответства на претърпените ми неимуществени вреди, вследствие от загубата на праводателя му. Твърди се, че търсеното обезщетение е значително по ниско от нормативно въведените застрахователни лимити, както и че увеличението на застрахователните суми по застраховка ГО на автомобилистите, е с цел унифициране на европейското законодателство в областта на застраховането и въвеждането на редица европейски директиви.

С отговора на допълнителната искова молба, ответника поддържа оспорванията си изложени в отговора на исковата молба. По конкретно се оспорва посоченият от ищеца размер на съпричиняване, като се поддържа, че процента съпричиняване е 50 %. Във връзка с оспорването  на началната дата на лихвата забава, в условията на евентуално се релевира възражение за погасяването и по давност на основани чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, чрез подадена от пълномощникът му писмена молба, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, чрез постъпила молба от процесуалният му представител, оспорва предявеният иск, поддържа отговорите и възраженията си. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-03.12.2015г., т.а.“***“, с рег.№***, е бил застрахован по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, което правоотношение, е обективирано в Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. със срок на валидност от 05.11.2015г. до 04.11.2016г., както и че е налице съпричиняване на вредоносният резултат от страна на починалото лице- А. Я Х.

Видно от представеният по делото заверен препис от влязла в законна сила на 15.12.2016г. Присъда №53/04.05.2016г. по НОХД №431/2016г. по описа на ОС Варна, че водачът на т.а.“***“, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 03.12.2015г. около 17.15 часа по пътя от с.Дъбравино, в посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен чифлик, обл.Варна, е предизвикал ПТП, тъй като е превишил позволената скорост за движение и след заслепяване от насрещно движещ се автомобил не я е намалил, и в резултат от това по непредпазливост е причинил смъртта на А. Я Х.

Установява се от приетите по делото препис от Удостоверения за наследници и за родствени връзки издадени от Община Долни чифлик, че ищецът е внук на А. Я Х.

Според постъпилото Писмо изх.№104-2 от 01.12.2020г. съставено от служител на МОН, ищецът не се е обучавал на територията на обл.Варна през периода 2015г.-2020г.

По делото е прието Писмо с изх.№11-00-458/1/ от 01.12.2020г. на Община Долни чифлик, ведно с удостоверения за семенно положение и адресна регистрация, от които се установява, че ищецът е роден през 2004г. в С, като Актът му за раждане е съставен през 2018г. по постоянният адрес на неговата майка.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно приложимата, с оглед датата на настъпване на процесното ПТП, разпоредба на чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят по задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, неимуществените и имуществените вреди вследствие от използването на застрахованото моторно превозно средство. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и ал.2 от КЗ /отм./ обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите, е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, като в кръга на застрахованите лица са включени собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва същото на законно основание.

С оглед изложеното за успешното провеждане на прекия иск, срещу застрахователят по чл.267, ал.1 от КЗ /отм./ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования или от лице, което ползва неговия автомобил на законно основание; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди. Наред с горното, предвид процесната родствена връзка между пострадалият и ищците, в случая, са приложими постановките възприети с ТР №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно които материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в двете постановления, следва да се допусне като изключение-само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за неприложимост на разрешенията дадени с ТР №1/2018г., по отношение на процесното ПТП, с оглед предхождащата дата на настъпване на инцидента, спрямо постановяване на тълкувателният акт. Това е така защото с тълкувателните решения, не се регулират по нов начин съществуващи обществени отношения, не се създават нови правила за поведение, а само се дава задължително тълкуване на вече съществуващи правни норми. В тълкувателните решения, се градят изводи относно правните последици, които настъпват при наличието на определени факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на правната норма. Тълкуването на нормата, е неразделна част от самата норма и затова то произвежда действие към момента на влизане в сила на съответната норма, а не от момента на постановяване на тълкувателното решение.

В разглежданият казус по делото е безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение на л т.а.“***“, с рег.№***, е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с ответника, като водача на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание. Налице са и елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено от него виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, и по конкретно смърт на дядото на ищците, в резултат от ПТП настъпило на 03.12.2015г. по вина на водача на процесният автомобил, които обстоятелства, са установени с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №431/2016г. по описа на ОС Варна и съобразно чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието.

На следящо място, доколкото ищецът не попада в кръга от лица определени ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., за да му се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговият дядо, е нужно да се установи изключението, предмет на ТР №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, а именно особено близка привързаност, която може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци и когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение, не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.

От страна на ищецът по делото не бе проведено успешно доказване на горепосоченото изключение, напротив от ангажираните от ответника  доказателства и по конкретно от писмата на МОН и на Община Долни чифлик, се установява обратното, а именно че между починалия и ищеца не е налична особената близост, визирана в ТР №1/21.06.2018г. на ВКС.

В заключение съдът приема, че ищецът не е активно материалноправно легитимирани да получи обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговият дядо, съответно че предявената претенция, следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника, се дължат сторените в производството разноски, които в случая възлизат на сумата от общо 6550лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ №59, представлявано от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., да заплати сумата от по 100000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, в резултат от смъртта на дядо му А. Я Х, починал в следствие от ПТП настъпило на 03.12.2015г. около 17.15 часа по пътя от с.Дъбравино, в посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен Чифлик, обл.Варна, по вина на водача на т.а.“***“, с рег.№***, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. със срок на валидност 05.11.2015г.-04.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-03.12.2015г. до окончателното ѝ изплащане.

ОСЪЖДА Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “ЗАД “Алианц България““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“ №59, представлявано от П. Й. Я., О.Ц.П. и А.Б.А., сумата от 6550лв., представляваща съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок  от съобщаването на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: