РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Кубрат, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20253320100168 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК.
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от законните си представители Р. И. М.-Т. и Т. И. В. –
управители, представляващи дружеството заедно и поотделно, чрез адв. М. Х.,
съдебен адрес *** твърди, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.07.2024 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* е
прехвърлил на дружеството всички права по Договор за стоков кредит №
5922740/30.11.2023 г., ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения на ищцовото
дружество.
Посочва се, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК
*********, в качеството на Заемодател, от една страна и от друга страна В. Д., в
качеството на Заемател, е сключен Договор за стоков кредит № 5922740/30.11.2023 г.,
видно от който страните договорили, както следва: размер на стоковия кредит – 6
442.40 лв., от които 5 000.00 лева – цена за избрана от потребителя стока за
придобиване, и 1 442.40 лева – размер на кредита за покупка на застраховка „Защита
на кредита“; брой погасителни вноски – 48 бр.; месечна погасителна вноска – 231.97
лв.; обща стойност на плащанията – 11 134.56 лв., годишен процент на разходите –
34.49 %, лихвен процент – 30.00 %, с падеж на първата вноска 21.12.2023г. и падеж на
1
последната вноска – 21.11.2027 г.
Ищецът твърди, че при описаните договорни условия е изпълнено задължението
за предоставяне на длъжника в заем договорената сума, а заемополучателят е изпаднал
в забава относно дължимите плащания. Срокът на договора не е изтекъл, но не
съобщава данни за обявяване на предсрочна изискуемост на дълга.
На 23.12.2024 г. ищецът подал Заявление вх.№ 4391 за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, образувано в ч. гр. д. №
942/2024 г. по описа на РС – Кубрат. С Разпореждане № 116/24.01.2025 г. заповедният
съд е отхвърлил заявлението и отказал издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите 978.24 лева просрочена главница
дължима по Договор за стоков кредит № 5922740/30.11.2023 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК ********* и В. Д., ведно със законната
лихва от датата на завеждането му в съда – 23.12.2024 г., до изплащането на дълга и 1
256.81 лева – възнаградителна лихва за периода 30.11.2023 г. до 21.11.2024 г. по
цитирания договор, които вземания са прехвърлени от кредитора в полза на заявителя
по силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.07.2024 г., както и
направените по делото разноски – заплатена ДТ в размер на 44.70 лева, и
претендирано адв. възнаграждение в размер на 240.00 лева, на основание на чл.78, ал.
1 от ГПК.
Като твърди, че в качеството на кредитор е изправна страна по цитирания
договор, а ответникът в качеството на заемополучател не е върнал в договорените
срокове заетата сума, моли съда да постанови решение, с което да осъди В. Х. Д. да му
заплати сумите: 978.24 лева просрочена главница дължима по Договор за стоков
кредит № 5922740/30.11.2023 г., за вноските с настъпил падеж - за периода от
21.12.2023 г. до 21.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането му в
съда – 23.12.2024 г., до изплащането на дълга; 1256.81 лева – възнаградителна лихва за
периода 30.11.2023 г. до 21.11.2024 г. по цитирания договор, които вземания са
прехвърлени от кредитора в полза на заявителя по силата на договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 10.07.2024 г.
Ответникът В. Х. Д., ЕГН **********, с пост. адрес в *** и наст. адрес в ***, е
получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал отговор
на същата. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че не оспорва исковите
претенции и признава задълженията си.
След анализ на представените по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
На 07.06.2023 г. е сключен Договор за стоков кредит № 5922740 между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД гр. София с ЕИК ********* и В. Х. Д. с ЕГН
**********, по силата на който кредиторът одобрил и предоставил на длъжника
2
стоков кредит в размер на 6442.40 лева – цена на стоката, а кредитополучателят се
задължил да възстанови получените в кредит суми чрез 48 месечни анюитетни вноски,
всяка от които в размер на 231.97 лева, включващи задължението за главница и
договорна лихва; при погасителен план: първа погасителна вноска дължима на
21.12.2023 г. и последна – с падежна дата 21.11.2027 г.; ГПР към датата на отпускане
на кредита в размер на 34.49%, и ГЛП – в размер на 30.00 %.
Кредитополучателят допуснал нередовности в плащанията.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
10.07.2024 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлил всички права по
Договор за стоков кредит № 5922740 от 30.11.2023г., ведно с всички лихви, привилегии
и обезпечения, посочени в Договора за кредит на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение цитираното
парично вземане е „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, като заедно със съобщаването на цесията,
на длъжника е предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение и му е
съобщено, че при липса на такова цялото задължение ще бъде обявено за изцяло и
незабавно дължимо.
Поради непогасяване на задължението в срок, кредиторът е обявил същото за
предсрочно изискуемо, за което ответника е уведомен чрез уведомително писмо на
посочения от него адрес, а на 23.12.2024 г. е депозирал заявление, с което е поискал
издаване на заповед за незабавно изпълнение, като по ч. гр. д. № 942/2024 г. по описа
на РС – Кубрат съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за посочените суми поради вероятно наличие на
неравноправни клаузи. Съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок
да предяви осъдителен иск за вземането си. В срок ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е
депозирал настоящата искова молба.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените осъдителни искове са за задължението за заплащане на 978.24 лева
просрочена главница дължима по Договор за стоков кредит № 5922740/ 30.11.2023 г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, и В. Д., за
вноските с настъпил падеж за периода от 21.12.2023 г. до 21.11.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждането му в съда – 23.12.2024 г. до изплащането на
дълга; 1 256.81 лева – възнаградителна лихва за периода 30.11.2023 г. до 21.11.2024 г.
по цитирания договор, които вземания са прехвърлени от кредитора в полза на
заявителя по силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.07.2024
г. Същите са допустими, тъй като за тези вземания има разпореждане, с което
заповедният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 415 от
ГПК са предявени настоящите осъдителни искове за вземанията.
3
Безспорно между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, в
чиито права на кредитор е встъпил ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр. София и
ответникът, като клиент, е възникнало облигационно правоотношение, в резултат на
сключения между тях Договор за стоков кредит № 5922740/30.11.2023 г. по силата на
който кредиторът е предоставил на ответника паричен заем, а той се е задължил да го
върне, съгласно погасителния план към договора на 48 месечни вноски всяка в размер
на 231.97 лева.
Ищецът твърди, че е изпратил уведомление до ответника, включително и че ако
в предоставения му 15-дневен срок не плати доброволно, остатъкът ще бъде обявен за
предсрочно изискуем, но не представя доказателства за това.
В случая се претендират само вноски с настъпил падеж, поради което дали
предсрочната изискуемост му е обявена по надлежния ред не следва да бъде
обсъждано.
Ответникът заявява, че дължи претендираните суми. По делото не са
представени доказателства за извършени плащания, поради което следва да се
приеме, че към датата на приключване събирането на доказателствата задължението е
в претендирания размер. Т. е. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил заемната сума, поради което в тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора
да върне предоставеният му заем, в срока уговорен в договора. Доказателства за
заплащане на договорената сума от страна на ответника липсват, въпреки изрично
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. Напротив от негова
страна е налице признание, че дължи процесните суми.
Установи се, че ищецът е цесионер и собственик на вземания по
силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.07.2024 г. с
прехвърлител на вземанията „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като
уведомлението за цесия следва да се счита за връчено с връчване на исковата молба на
ответника в хода на исковото производство.
Съдът намери, че договорът за кредит съдържа реквизитите по чл. 11, ал. 1, т. 1-
7 ЗПК, а именно изготвен е на разбираем език и в него е посочена датата и мястото на
сключването му; вида на предоставения кредит; името, единния граждански номер,
постоянния и настоящия адрес на потребителя; името/наименованието,
правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на
кредитора; срока на договора за кредит; общия размер на кредита и условията за
усвояването му.
В договора за кредит, страните по него са постигнали съгласие по
установените в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК нормативни изисквания – годишен лихвен
процент по кредита (30 %), ГПР в размер на 34.49 % и общата сума, дължима от
4
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит.
Спазено е изискването и за предоставяне на договорна информация –
ответникът е удостоверил чрез подписа си и съгласно чл. 10 от договора, че е получил
от кредитора необходимата преддоговорна информация за вземане на информирано
решение за сключване на договора и е запознат с последиците при просрочие на
вноските.
Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК в договора да бъде отразено
наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който
това право може да бъде упражнено и др. условия за упражняването му, вкл.
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата,
съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6 от ЗПК, също е спазено. В чл. 4, ал. 3 от договора е
уговорено правото на отказ (в 14-дневен срок, без да дължи обезщетение или
неустойка). Императивните изисквания на посочената норма са спазени, т. к. правото
на отказ на ответника от договора е изрично уредено в чл. 4 от договора. Уговорената
възможност за отказ е удовлетворяваща потребителя и достатъчно съхраняваща
правния му интерес във връзка с отпускането на
заема, предвид обстоятелството, че първоначално уговорените условия на
кредитиране не са променени до края на действието на договора, а преценката за
икономическата тежест на поетите с него задължения е обективно обусловена от
ясното цифрово изразяване на всички договорени лихви - възнаградителни и
наказателни.
Съдът намира, че процесният договор за кредит изцяло е съобразен с
разпоредбите на закона, клаузите в него са уговорени от двете страни доброволно, като
отговарят на изискванията за добросъвестност, предвид описаните подробно права и
задължения на страните. На всички страници от Договора отдолу стоят подписите и на
двете страни, което води до извода, че условията по кредита са предоставени при
сключването на договора,
кредитополучателят е запознат с тях и съгласен със същите.
По делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства относно
погасяване на вземането за главница и договорна лихва, поради което в приложение на
правилото за разпределение на доказателствената тежест следва да се приеме, че
недоказаните от ответника факти не са се осъществили и за него настъпват
неблагоприятните последици от това обстоятелство.
С оглед събраните доказателства и предвид изричното признание и от ответната
страна, съдът намира, че претенциите за главница и договорна лихва се явяват
основателни и доказани в пълния претендиран размер.
При така изложените съображения съдът приема, че ответникът се явява
5
неизправна страна по валидно възникналото между страните облигационно
правоотношение, като намира за доказано, че в полза на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД
в качеството му на частен правоприемник на „УниКредит Кънсюмър файненсинг“
ЕАД съществува ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника/ кредитополучател
в посочените по-горе размери.
На основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск за
главница следва да бъде уважен изцяло, а именно в размер на 978.24 лева просрочена
главница дължима по Договор за стоков кредит № 5922740/30.11.2023 г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, ЕИК *********, и В. Д. за вноските
с настъпил падеж - за периода от 21.12.2023 г. до 21.11.2024 г., ведно със законната
лихва за забава, считано от подаване на исковата молба в съда – 04.03.2025 г. до
окончателното й изплащане. Основателна се явява и претенцията за договорна лихва в
претендирания размер от 1256.81 лева, дължима за периода от 30.11.2023 г. до
21.11.2024 г.
Съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се
дължат деловодни разноски в размер на 55.57 лева в настоящото производство, както и
направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 44.70 лева,
или общо 100.27 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Х. Д., ЕГН **********, с пост. адрес в *** и наст. адрес в *** да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от законните си представители Р. И. М.-Т. и Т. И. В. –
управители, представляващи дружеството заедно и поотделно, чрез адв. Мария Х.,
съдебен адрес *** сумата 978.24 лева (деветстотин седемдесет и осем лева, двадесет и
четири ст.) – частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода
от 21.12.2023 г. до 21.11.2024 г. (падежирали вноски) и сумата 1 256.81 лева (хиляда
двеста петдесет и шест лева, осемдесет и една ст.) – частично претендирана договорна
лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 30.11.2023 г. до 21.11.2024 г.
(падежирали вноски), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на подаване на исковата молба в съда – 04.03.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Х. Д., ЕГН **********, с пост. адрес в *** и наст. адрес в *** да
6
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, ЕИК *********, представлявано от законните си представители Р. И.
М.-Т. и Т. И. В. – управители, представляващи дружеството заедно и поотделно,
сумата 100.27 лева (сто лева, двадесет и седем ст.) – направените разноски в
настоящото и заповедното производство.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN:
BG22BPBI79421052329701; BIC:BPBIBGSF титуляр: „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7