№ 285
гр. София , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001000337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260493/04.12.2020г., постановено по търг. дело № 1843/2019 г.,
Софийски градски съд, ТО, 20с-в е осъдил ЗАД“ДаллБог : Живот и Здраве“АД да заплати на
Гаранционен фонд на основание чл.520 от КЗ сумата 444 448,50 лева, представляваща
вноска за 2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 13.09.2019г. до окончателното
изплащане на сумата, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 12 839,62 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 01.06.2019г. до 12.09.2019г.,
както и разноски по делото в размер на 18 591,53 лева, представляваща заплатена държавна
такса по производството и за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗАД“ДаллБог :
Живот и Здраве“АД, с която се обжалва първоинстанционното решение в осъдителната част,
като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна Гаранционен фонд е изразила становище за неоснователността
на въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
1
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС.
Наведените във въззивната жалба доводи и възражения повтарят част от същите аргументи,
които вече са били изтъкнати в производството пред първостепенния съд, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и
следното :
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 520 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 520, ал. 1 КЗ всички застрахователи със седалище в Република България
и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по Търговския закон в Република
България, предлагащи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и/или задължителна застраховка "Злополука" на пътниците, или
застраховка по раздел I от приложение № 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния
фонд в размер и по начин, определени съгласно този кодекс. В, ал. 2 на същия член е
предвидено, че застрахователите от държави членки, които предлагат задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и/или задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците в Република България при условията на правото на установяване
или свободата на предоставяне на услуги, правят вноски във фонда по чл. 521, ал. 1, т. 1.
Вноските се определят на същата база и при същите условия, както за застрахователите по,
ал. 1.
Страните не спорят, че ответникът е застраховател със седалище в Република
България, който предлага задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Размерът на вноската на застрахователя е определен с решение № 100-ГФ
от 24.01.2019 г. на Комисията за финансов надзор, обнародвано в ДВ, бр. 12, стр. 69. По
делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
вноските по чл. 520 КЗ за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", които
дължи ЗАД“ДаллБог : Живот и Здраве“АД на Гаранционния фонд
2
за 2018 г., дължима в срок до 31.05.2019г. са в общ размер на 444 448,50 лева и че същите
не са изплатени. Ето защо съдът намира, че са били налице всички предпоставки,
необходими за уважаване на иска по чл. 520 КЗ за пълния предявен размер от 444 448,50
лева.
В цитираното и обсъдено по-горе решение на Комисията за финансов надзор е
определен срок за превеждане на вноските по сметка на Гаранционния фонд, който е до 10-о
число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. Съгласно правилото
на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му. Срокът прави вземането изискуемо и поставя длъжника
в забава със самото си настъпване. Както се посочи по-горе, ответникът е следвало да
заплати дължимата сума за 2018 г. до 31.05.2019 г., като считано от 01.06.2019 г. е изпаднал
в забава. При съобразяване размера на дължимата главница и периода на забавата, искът по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за пълния предявен размер от 12 839,62 лева, за
периода от 1.06.2019г. до 12.09.2019г., изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
електронен калкулатор.
При формирания извод за основателност на исковите претенции съдът дължи
произнасяне по приетото за съвместно разглеждане в процеса възражение за прихващане.
Прихващането е допустим способ за защита на ответника, като възражението е
направено от ЗАД“ДаллБог : Живот и Здраве“АД в срока за отговор на исковата молба.
Разпоредбата на чл. 522 КЗ, която предвижда, че направените от застрахователите вноски не
подлежат на възстановяване, включително при прекратяване на застраховател, не
представлява пречка за извършване на прихващане с тях, поради което доводите на ищеца,
че не може да се извърши прихващане със сумите по исковата претенция не намира опора в
закона. При материалноправното прихващане двете насрещни вземания трябва да са
еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, от който
момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за прихващане, заявено в хода
на висящ исков процес, е допустимо и когато вземането не е ликвидно, нито изискуемо,
както е в конкретния случай, като в тази хипотеза на съдебно прихващане погасителният
ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент вземането става
ликвидно и безспорно.
От приетите писмени доказателства се доказа, че ответникът в качеството му на
застраховател е издал застрахователни полици за застрахователни договори "Гражданска
отговорност" на автомобилисти, ведно с международна карта за автомобилна застраховка
към същата /сертификат "Зелена карта"/, подробно индивидуализирани по номер и дата в
приложение 1 към отговора на исковата молба.
От представените по делото писмени доказателства, която обстоятелство не и спорно
между страните, че по всички застрахователни полици са изплатени застрахователни
3
премии, налице е и плащане по образувани застрахователни щети.
Защитната теза на ответника въззивник в настоящото производство е, че поради
прогласена по съдебен ред нищожност поради липса на съгласие на горепосочените
застрахователни договори, отговорността му за изплащане на обезщетение не може да бъде
ангажирана, като задължен субект се явява Гаранционният фонд, тъй като към момента на
настъпване на ПТП-то отговорността на виновния водач на МПС не е била валидно
застрахована по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Настоящият съдебен състав, също както и първоинстанционният съд намира, че
съдебните решения, посочени в отговора на исковата молба, са непротивопоставими на
ответника Гаранционен фонд, тъй като същият не е бил страна във въпросните дела.
Съгласно чл. 298, ал. 1 и 2 ГПК решението влиза в сила само между страните по делото и
техните правоприемници, като същото следва да бъде зачитано и от останалите съдилища,
съобразно чл. 297 ГПК, само в рамките на неговите субективни предели. Спрямо трети лица,
какъвто е и въззиваемият, решението няма обвързващо действие, освен в предвидените от
закона случаи, какъвто не е настоящият, с оглед установителния характер на предявените
искове. Изводите на първоинстанционния съд следват и от задължителната постановка на
Тълкувателно решение 1/2018 г. от 07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС, т. 4, съгласно която
съдебно решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е противопоставимо на
третите лица по смисъла на чл. 477, ал. 3, пр. 1 във вр. с, ал. 1 КЗ и на Гаранционния фонд.
Следователно постановените решения не са достатъчни за установяване на
твърдяната нищожност, като същевременно няма пречка по настоящото дело съдът и
инцидентно да се произнесе в мотивите си дали договорите страдат от порок, водещ до
тяхната нищожност.
В настоящия случай ответникът твърди, че застрахователните договори са нищожни
поради липса на съгласие. В чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е предвидено, че нищожни са
договорите, при които липсва съгласие. Съгласието предполага наличие на валидно и
съзнателно формирана воля от двете страни с ясно намерение за сключване на сделката.
В задължителната постановка на Тълкувателно решение 1/2018 г. от 07.03.2019 г.
на ОСТК на ВКС, т. 2а, се приема, че липсата на съгласие, като основание за нищожност по
чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е приложимо и към договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, по силата на препращането от чл. 343, ал. 2
КЗ. Счита се, че отсъствието на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е налице,
когато не е направено валидно волеизявление от застраховащия или от застрахователя,
както и когато волеизявленията, макар валидно направени и съвпадащи, някое от тях или и
двете са дадени без намерение за обвързване.
По отношение сключените договори, при които липсва положен подпис за
4
застрахован:
В цитираната т. 2а от тълкувателното решение изрично се приема, че липсата на
съгласие по смисъл на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД като основание за нищожност на
застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в
хипотезата на неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици
на този вид недействителност няма да настъпят.
Следователно липсата на положен подпис в полиците не води до тяхната
недействителност.
В тълкувателното решение се приема, че формалното отсъствие на подпис в
застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на
застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липса на съгласие за неговото
сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и
разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приема, че в сочената хипотеза ще е
приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната
практика на ВКС, ТК. Съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ страната не може да се позовава на
нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността
на изявлението. В, ал. 4 на чл. 293 ТЗ е предвидено, че писмената форма се смята за спазена,
ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде
възпроизведено. В разглеждания случай за всички застраховани, страните са изпълнявали
договорите, като няма връщане от страна на ответника на премии и/или вноски по
застрахователните полици. Следователно ответникът е приел плащанията, регистрирал е
застрахователните договори и е платил обезщетения по щети.
Предвид изложеното сключените застрахователни договори, които не съдържат
подпис на представените пред съда екземпляри, не са нищожни.
По отношение сключените застрахователни договори, за който се установява по
делото от приетата и неоспорена от страните съдебно-графологическа експертиза
неавтентичност на подписите съдът намира следното :
От заключението на съдебно-графическата експертиза се доказа, че е налице
неавтентичност на подписите за „застрахован“ по отношение на изследваните от вещото
лице застрахователни договори. Същевременно обаче от поведението на ответника
безспорно се установява, че същият е приел плащанията по тези застрахователни договори,
включително е изплащал обезщетения при настъпване на покрит риск и следователно не е
оспорил действителността на изявлението, поради което намира приложение правилото на
чл. 293, ал. 4 ТЗ. Не е налице основание за нищожност на договорите и в случай, че се
приеме, че е налице първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно
самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ. От една страна такъв порок за нищожност в
5
чл. 26 ЗЗД липсва. От друга, съгласно приложимата практика на Съда на Европейския съюз
- решение от 20.07.2017 г., по дело С -287/16, постановено по повод на преюдициално
запитване на Върховен съд, Португалия. С него е дадено задължително тълкуване на чл. 3, §
1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24.04.72 г. , отменена с Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета; чл. 2, § 1 от Директива 84/5/ЕИО на Съвета от
03.12.1989 г. и на чл. 1 от Директива 90/232/ЕИО на Съвета от 14.05.90 г. , като е отречена
да е допустима правна уредба, при която нищожността на договора за застраховка
"Гражданска отговорност" за моторно превозно средство, произтичаща от непосочени или
първоначално декларирани от застраховащия неверни данни относно самоличността на
собственика и на лицето, обичайно управляващо това моторно превозно средство или от
обстоятелства, че лицето, за което или от името на което е сключен договора за тези
застраховки, не е имало икономически интерес от сключването му, би била
противопоставима на третите увредени лица, за да се освободи застрахователя от
задължението да ги обезщети за вредите, причинени със застраховано при него моторно
превозно средство. Така в т. 2в на цитираното тълкувателно решение.
По отношение сключените договори, при които има положен подпис за застрахован:
Не могат да се приемат за нищожни и застрахователните договори, в които е положен
подпис на застрахованото лице. Договорът е сключен, когато страните постигнат съгласие
по неговия предмет. Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е, когато
волеизявленията са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при
"съзнавано несъгласие", тоест без намерение за обвързване. Няма намерение за обвързване,
когато съгласието е изтръгнато чрез насилие, когато е дадено на шега или когато не изхожда
от страната. В случая ответникът поддържа, че договорът не е валидно сключен от
оправомощените лица. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 5 от 12.12.2016 г. по т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, на недействителността
на договора поради сключването му от лице, действало като мним пълномощник, може да се
позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални
правоприемници. Договорът, сключен от лице, действало като представител без да има
представителна власт, респективно извън пределите на учредената такава, е в състояние на
висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици - няма
обвързаност и за двете страни по него. Тези последици настъпват, ако лицето от името на
което е сключен договорът го потвърди, в съответствие с изискването на чл. 42, ал. 2 ЗЗД,
освен ако съществува законова забрана. Както е възприето и в т. 2б на Тълкувателно
решение 1/2018 г. от 07.03.2019 г. на ОСТК на ВКС, на недействителността, която от висяща
става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден
и да породи целените с него правни последици, може да се позове /съдебно или
извънсъдебно/ само лицето, от името на което е сключен или универсалните му
правоприемници. Ето защо застрахователят не е активно легитимиран да прави
възражение за прогласяване недействителността на сключен без надлежна представителна
власт застрахователен договор, респективно извън пределите на учредената представителна
6
власт на застрахования - физическо лице или юридическо лице, договор по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно ответникът не е легитимиран да се позове на това обстоятелство и по
отношение на тези застрахователни договори е приложимо и правилото на чл. 301 ТЗ. В чл.
301 ТЗ е предвидено, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна
власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. Дори и формално подписите да са положени от лица, които не са имали
представителна власт, липсва противопоставяне, доколкото са плащани премии по
договорите и полиците са заявени и регистрирани в Гаранционния фонд.
Допълнителен аргумент, че в полза на въззивника не е възникнало претендираното с
възражението за прихващане регресно вземане, дори и застрахователните договори да са
нищожни, е разпоредбата на чл. 499, ал. 5 КЗ, която е приложима в случая, доколкото
застрахователните събития са настъпили извън страната. Съгласно чл. 499, ал. 5 КЗ, когато
застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България, ако в
хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционен фонд по чл. 518 и
застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506
е извършило плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят
възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че
отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена
от бюрото, заедно със законната лихва от датата на плащането. В случая всички плащания са
извършени при действието на новия КЗ. Спор за уреждане на претенциите между
Гаранционния фонд и застрахователя кой трябва да плати не се твърди да е възникнал до
момента на изплащане на обезщетенията от НББАЗ и от ответника на бюрото, а едва
след постановяване на решенията за прогласяване на нищожност на застрахователните
договори и изпращане на искането за прихващане от застрахователя до ищеца на
10.07.2019 г. Следователно не се касае до спор, възникнал в хода на уреждане на
претенцията, както изисква хипотезата на чл. 499, ал. 5 КЗ. В случай, че застрахователят
твърди и установи, че не е съществувало за него задължение да обезщети пострадалия, за
споровете, възникнали след приключване на щетите, може да реализира правата си по чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложените съображения съдът намира, че въведеното в процеса от
ответника възражение за прихващане е неоснователно, поради което не може да бъде
извършено съдебно прихващане с дължимите суми по предявените искове.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение като правилно ще следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба на ЗАД“ДаллБог : Живот и Здраве“АД да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
7
На осн. чл.78, ал.8 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия разноски за юрисконсултско възнаграждение за
производството и пред въззивната инстанция в размер на 300 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение,
шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260493/04.12.2020г., постановено по търг. дело №
1843/2019 г., Софийски градски съд, ТО, 20с-в, като правилно.
ОСЪЖДА ЗАД“ДаллБог : Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Изгрев, бул.“Г.М.Димитров“№1 да заплати на
Гаранционен фонд, гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 на осн. чл.78, ал.8 ГПК сумата
300 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8