Определение по дело №1146/2016 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2016 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20162330101146
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1424/13.7.2016г.

 

Номер                                                    13.07.2016 г.                                       Град Ямбол

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                           ХІV граждански състав

На тринадесети юли                                                  две хиляди и шестнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

                 Председател: ГАЛЯ РУСЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Русева 

гр.д.№ 1146 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба, ведно с молба-уточнение вх.№ 7238/17.05.2016 г. и вх.№ 7895/31.05.2016 г., предявена от Денислав И.И. против „Пивоимпекс»  АД с ЕИК *********, с която се иска постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: по 940,78 лв. – дължимо трудово възнаграждение за м.май 2013 г. – м.декември 2013 г. вкл., по 948 лв. – дължимо трудово възнаграждение за м.януари 2014 г. – м.декември 2014 г. вкл., по 812,80 лв. – дължимо трудово възнаграждение за м.януари 2015 г. – м.декември 2015 г. вкл., по 1 080,55 лв. – дължимо трудово възнаграждение за м.януари 2016 г. – м.април 2016 г. вкл., ведно с лихва за забава за периода от първо число на следващия месец, за който се отнася възнаграждението, до датата на исковата молба – 28.04.2016 г., както следва: по 219,40 лв. – лихва върху възнаглражденията за май 2013 г. – м.декември 2013 г. вкл.; по 177,05 лв. – лихва върху възнагражденията за м.януари 2014 г. – м.декември 2014 г. вкл.; по 79,90 лв. – лихва върху възнагражденията за мнуари 2015 г. – м.декември 2015 г. вкл., и по 9,50 лв. – лихва върху възнагражденията за м.януари 2016 г. – м.април 2016 г. вкл.; сумата от 450 лв. – обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 дни; сумата от 1 080,55 лв. – обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания – за назначаване на СИЕ с посочени задачи.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който същият оспорва исковете. Представя доказателства, прави доказателствени искания.

            Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

             Представените от страните писмени доказателства са относими и следва да се допуснат.

            Искането на ищеца за назначаване на СИЕ с посочените в исковата молба задачи е относимо и допустимо и следва да се уважи.

             Основателни са исканията на ответника по чл. 190 и чл.192 от ГПК и същите следва да се уважат.

             Предвид горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

             НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.09.2016 г. от 11.40 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.

             ДОПУСКА извършването на СИЕ, вещото лице по която след справка в счетоводството на ответното дружество да отговори на поставените в исковата молба въпроси, като изчисли дължимите суми по чл. 128 от КТ, по чл. 221, ал.1 от КТ и по чл. 224 от КТ за процесните периоди, посочени в молба вх.№ 7895/31.05.2016 г.

            Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Димитрова, която да се уведоми за поставената задача, при предварително определено възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от бюджета на съда.

            ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.190 от ГПК ищеца в тридневен срок от съобщението да представи намиращите се у него счетоводни документи, удостоверяващи получаваните от него трудови възнаграждения и аванси за процесния период от време – касови ордери, ведомости за заплати и др. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на задължението му съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК и може да приеме за доказани фактите, които се твърдят от ответника, а именно – че дължимите суми са изплатени на ищеца.

            ЗАДЪЛЖАВА на осн.чл.192 от ГПК трето неучастващо в делото лице – Йорданка Велинова Георгиева с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“ бл.154, ет.12, ап.52 да представи изисканите от ответника документи, описани в отговора на исковата молба, в тридневен срок от съобщението. На третото лице да се изпрати препис от молбата по чл. 192 от ГПК, приложена към отговора, като същото се предупреди, че при неизпълнение на задължението му в срок ще му бъде наложена глоба.

            СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА на делото:

Предявените искове са с правно основание чл.128 от КТ, чл. 224 от КТ, чл. 221, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е работил по трудов договор при ответника от 01.09.2003 г. до 11.04.2016 г., като ТПО било прекратено на осн.чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради неизплащане на дължимото на ищеца възнаграждение. Сочи, че работодателят му дължи неизплатени трудови възнаграждения в общ размер на 34 874,04 лв. за периода от м.май 2013 г. до м.април 2016 г., уточнени по размер и месеци в молба-уточнение, както и че не му е изплатил полагащото се обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на 1 080,55 лв. и обезщетение за 9 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 450 лв. Претендира и лихва за забава върху забавените възнаграждения в общ размер на 5 230,70 лв. за периоди и в размер, посочен в молбата-уточнение. Ето защо, претендира се осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените суми.

Ответникът оспорва исковете, като сочи, че на ищеца са изплатени всички дължими възнаграждения за процесните месеци, както и че не му се дължи обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ и по чл. 224, ал.1 от КТ. Оспорват се претенциите и по размер, както и искът за лихва за забава. Сочи се, че при напускането си ищецът, заедно с главния счетоводител на предприятието, не са предали счетоводната документация – касови ордери и платежни ведомости за изплащаните им заплати за процесния период от време, както и че към момента тези документи се намират у тях, а не у ответника.

Страните не спорят, че ищецът е бил през процесния период от време в ТПО с ответника.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже основанието, на което е прекратено ТПО.

В тежест на ответника е да докаже факта на извършеното плащане на дължимите възнаграждения, както и че ищецът е използвал полагаемия му се платен годишен отпуск и поради това не му се дължи обезщетение по чл. 224 от КТ.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

             НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба /която влиза в сила веднага и при която ответникът се осъжда да заплати половината държавна такса/, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора и приложенията.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: