№ 1210
гр. Варна , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501082 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ОБЩИНА ВАРНА бул.Осми
приморски полк 43, срещу Решение № 260736 от 04.03.2021г. по гр.д.№ 8373
от 2020г. по описа на ВРС, XLVІІІ-ми състав, с което е прието за установено в
отношенията между ОБЩИНА ВАРНА и „Дженерали Застраховане“ АД ЕИК
*********, на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.410 от КЗ, че Община
Варна, ЕИК *********, с адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43
дължи на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище
гр.София, сумата 965.44 лева - главница, представляваща сбор от сумата
950.44 лева представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение за увреденото МПС Опел, модел „*****" с per. № *******, въз
основа на застраховка "Каско на МПС" по щета № ********* за причинени
имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на
11.10.2018г. и направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 04.06.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5825/2020г. по описа на ВРС.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Жалбоподателят счита, че не са налице всички елементи от
фактическия състав, пораждащ отговорността в конкретния случай.
Поддържа се, че не е установено еднозначно настъпването на вредоносното
събитие, неговият механизъм и причинната връзка между произшествието и
вредите, заявени в исковата молба. Счита се, че водачът на процесното
моторно превозно средство не се е съобразил с цитирани в отговора на
исковата молба разпоредби от ЗДвП. Счита се, че установените суми за
обезщетение са завишени и възстановяването на описаните по автомобила
щети са в по-малък размер, поради което се настоява решаващият състав да
съобрази действителната стойност на разходите, необходими за отстраняване
на твърдените щети по автомобила. Обосновава се, че размера на
обезщетението следва да репарира действителните вреди към датата на
настъпване на ПТП без да се допуска неоснователно обогатяване на ищеца за
сметка на Община Варна. Моли за отмяна на решението и присъждане на
разноски. Въвежда възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемия.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли
първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, както и да му бъдат
присъдени сторените разноски.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, предвид въведените оплаквания и
след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Решението на първоинстанционния съд, постановено по гр.д. №
8373/2020г. по описана ВРС, съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително; произнасянето съответства на предявените искания и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
Производството по гр.д.№ 8373/2020г. по описа на Районен съд град
Варна е образувано по молба на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК
2
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, чрез пълномощник адв.Д.Х., с която срещу ОБЩИНА
ВАРНА, представлявана от Кмета на общината, е предявен иск, с който се
настоява да бъде прието за установено в отношенията между страните на
основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.410 от КЗ, че Община Варна ЕИК
********* с адрес гр.Варна, бул. „Осми Приморски полк“ № 43 дължи на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище гр.София,
сумата 965.44 лева - главница, представляваща сбор от сумата 950.44 лева
представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение за увреденото Опел, модел „*****" с per. № *******, въз основа
на застраховка "Каско на МПС" по щета № ********* за причинени
имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на
11.10.2018г. и направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 04.06.2020 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5825/2020г. по описа на ВРС.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове. Изложените съображения са, че
в конкретния казус не са налице факти и обстоятелства, които да обосноват
отговорността на Общината по отношение заплащането на процесните суми.
Не е установен механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, респективно наличието на пряка причинно-следствена връзка
между ПТП и настъпилите щети на процесния автомобил. Въвежда се
твърдение, че вероятно водачът също е отговорен за настъпването на вредата,
доколкото същият не е изпълнил задълженията си съобразно разпоредбата на
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Не се спори, а видно и от представената по делото застрахователна
полица № 0320180340004816 между страните не се спори относно наличието
на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и Аква-2002
ЕООД по застрахователна полица № 03201 80340004816 от 07.03.2018 г. за
автомобилна застраховка „КАСКО на МПС" за лек автомобил марка Опел,
модел „*****" с peг. № *******, със срок на действие от 08.03.2018 г. до
07.03.2019 г.
3
Поради оспорване механизма на реализиране на процесното ПТП,
респективно причинно-следствената връзка между същото и настъпилото
увреждане на застрахования автомобил, по искане на страните по делото е
допусната и назначена съдебно-автотехническа експертиза.
Вещото лице дава заключение, което като обективно и компетентно се
кредитира от съда, и според което на 11.10.2018 г. участник I с лек автомобил
„Опел *****" с peг. номер ******, управляван от Николай Георгиев
Читарлиев, се е движил в гр. Варна, по околовръстен път. В района преди
кръговото движение при хипермаркет „Кауфланд" зад бензиностанция
„Петрол", е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно. Вследствие на събитието са настъпили материални щети по
автомобила. За събитието е уведомен застрахователя и след оглед на негов
представител е съставен Опис - заключение за вреди на МПС по щета №
*********/12.10.2018 г. След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил
„Опел *****" с peг. номер ****** (описани от застрахователя при
извършения оглед и видими на предоставения снимков материал),
експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следния - автомобилът при движение попада със
задно ляво колело в нарушение на пътната настилка, намиращо се на
платното за движение. При изкачването на колелото при излизането от
дупката обратно на пътната настилка и съприкосновение с ръба на дупката.
Експертизата приема уврежданията, установени при оглед от представител на
застрахователя, описани в Опис - заключение по щета N:
*********/12.10.2018 г. и видими на предоставения снимков материал, а
именно: Джанта задна лява AL. Уврежданията, който са установени по
автомобила при извършения оглед от представител на застрахователя и
видими на предоставения снимков материал, са по джанта задна лява на
автомобила и са вследствие на съприкосновение на колелото с предмет с
остър ръб, какъвто би могъл да бъде края на пътната настилка към образувала
се дупка. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените
увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Опел *****", с per.
N: ****** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Стойността на щетите, нанесени на лек автомобил марка
4
„Опел", модел „*****" с per. N: ****** - Джанта задна лява AL , определена
към датата на застрахователното събитие, е в размер на 1 198.57 лв. Размерът
на заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 950.44 лв.
съответства на нужните средства за отстраняване на причинените щети,
съобразно действащите към момента на събитието пазарни цени и методика
за определяне на обезщетения по застраховка автокаско. Направените от
„Дженерали застраховане" АД разходи в размер на 15 лв. за оглед и
експертиза съответстват на обичайните такива при такъв тип щети.
Стойността на разходите, необходими за ремонт на увредените части и
детайли на въпросния автомобил - джанта задна лява AL, по средни пазарни
цени, като се направи справка с поне три сервиза, е в размер на 1 198.57 лв.
С искане за оценка на вреди по застраховка Каско на МПС от
12.10.2018г., застрахователят е информиран от застрахования за настъпилото
застрахователно събитие. По повод уведомлението за щета на МПС при
ищеца е образувано производство по ликвидиране на щетата № ********* от
12.10.2018г. Според назначената експертиза по щетата, вещото лице в
ликвидационното производство, е определило стойността на повредените
части по автомобила. С опис – заключение по претенция № 213499 е
определен окончателен размер на щетата от 950.44 лева и с ликвидационен
акт № 855456 от 02.11.2018г. е разпоредено заплащането им на „Шама 2“
ЕООД по посочена сметка.
С преводно нареждане от 08.11.2018г. е извършен банков превод на
сумата от 950.44 лева в полза на „Шама 2“ ЕООД по сметка в ОББ АД.
По делото е представена регресна покана относно щета, заведена при
„Дженерали Застраховане“ АД гр.София под № ********* до Община град
Варна, с която ответникът е поканен да приведе по банковата сметка на
застрахователното дружество сумата от 950.44 лева – стойност на щетата,
вкл. 15 лева – ликвидационни разходи.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Възникналите облигационни отношения между страните, черпят своето
правно основание от разпоредбите на чл. 410 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД,
5
доколкото правата на ищеца, произтичат от договор, регулиран от действието
на Кодекса за застраховането.
Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Посочената норма урежда регресното и суброгационното право на
застрахователя. Тъй като в конкретния случай, застрахователят е възстановил
вредите на увредения до размера на застрахователното обезщетение в
границите на застрахователната сума, има право да иска от причинителят им,
това което е платил.
Регресното право на застрахователя срещу делинквента е различно от
регресните права, уредени в ЗЗД при изпълнение на чуждо задължение.
Застрахователят не е изпълнил чуждо, а свое задължение, произтичащо от
застрахователния договор.
За да възникне регресното право на ищеца срещу ответника –
делинквент, следва да са налице следните предпоставки: да е сключен
договор за имуществена застраховка; да е настъпило застрахователното
събитие, причинено от трето лице, което отговаря пред застрахования въз
основа на правилата на деликтната или договорна отговорност;
застрахователят да е изплатил на застрахования дължимото застрахователно
обезщетение по силата на сключения договор за имуществена застраховка;
причинителят на вредата да не е съпруг, възходящ или низходящ или техен
съпруг, както и да не принадлежи към семейството на застрахования, освен
ако е действал умишлено. Изложените по-горе предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника в процесния казус са налице, доколкото
суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява
искове за реализиране на отговорността по чл.47-49 от ЗЗД, когато са налице
основанията за това (така т.15 от Постановление №7 от 04.10.1978 год. на
Пленума на ВС).
В настоящия случай ангажирането на отговорността по чл. 410, ал.2 от
КЗ във вр.с чл.49 във вр.с чл.45, ал.1 от ЗЗД е свързано с установяването на
следните кумулативни предпоставки: 1. наличието на валиден договор за
6
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество; 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да
са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил
работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или
по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно, като
вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД възложителят на някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма следва извода,
че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната отговорност,
прогласен с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, за задължението да се поправят
виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е акцесорна
и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност
за чужди противоправни и виновни действия и бездействия, като тя е
различна от договорната и деликтната, тъй като настъпва в резултат на
виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да
се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на пострадалия от
лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД, е възложил някаква работа,
които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина
на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
Спецификата на отговорността по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД
от тази по чл. 50 от с.з. е тази, че по първия текст отговорността настъпва от
виновните действия или бездействия на този, който борави с вещта, докато
увреждането по чл. 50 от ЗЗД настъпва от специфичната вредоносна проява
на вещта, без да е въздействано върху тази вещ върху й по начин да се
използват нейните особености, водещи до увреждането. В тази насока са
дадени и задължителните указания по приложението на закона –
Постановление № 4 от 30.10.1975 г. на Пленума на ВС. Според т. 3 от това
ППВС, когато при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, отговорността за поправяне на вредите
е по чл. 45 или 49 от ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са
произлезли вреди от вещта, отговорността й е по чл. 50 от ЗЗД, т.е. основната
7
отклика между отговорността по двата текста е в това вещта, от която са
произлезли вредите, дали е могла да бъде обезопасена – при невъзможност за
обезопасяване отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, а при такава възможност – по
чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл. 410 от КЗ, ищецът следва да докаже на
първо място съществуването на валидно застрахователно правоотношение
между него и увреденото лице и заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице. От представените по делото доказателства по безспорен
начин се доказва връзката между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, и собственика на превозното средство „Аква 2002“ ЕООД по
застраховка „Пълно Каско” към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Доказва се и факта на изплащане на стойността на застрахователното
обезщетение на автосервиза на застрахованото МПС, което обуславя и
правото на застрахователя да предяви регресен иск срещу причинителя на
вредите.
Съгласно чл.8, ал.3 от Закона за пътищата, пътищата са публична и
частна собственост, като общинските пътища са публична общинска
собственост, поради което в настоящата хипотеза пасивно материалноправно
легитимирана да отговоря по предявените искове е Община гр Варна,
доколкото не се оспорва факта, че пътя в гр.Варна е общински.
Настъпването на ПТП и неговия механизъм, както и уврежданията по
автомобила се установяват по делото от приложените писмени доказателства,
и заключението на вещото лице, че вредите по автомобила е възможно да
настъпят по механизма, описан в искане за оценка на вреди и заявление да
издаване на протокол за ПТП. Изводите на в.л. по заключението на САТЕ,
така и обстоятелствата, съдържащите се в приетите по делото писмени
доказателства не са опровергани от ответната страна, при което съдът приема
за доказан механизма на ПТП, така както е заявен от ищеца. Не се установи
по делото нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
водача на л.а., което да е допринесло за настъпване на вредите.
Произшествието е настъпило на път, общинска собственост, и общината
носи отговорност за управлението, ремонта и поддържането на пътищата,
съгл.чл.19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата. Съгласно §1, т.14 от ЗП
8
„поддържане на пътища” е дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година. И тъй като
общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасно движение по
пътя, в частта му, в която е настъпило ПТП, то тя е пряко отговорна за
репариране на вредите. Застрахователят е заплатил на автосервиза на
увредения цялата сума по обезщетяване на вредите, чийто размер е потвърден
изцяло от вещото лице по СТЕ, и на осн.чл. 410 от КЗ, е встъпил в правата на
последния срещу прекия причинител Община Варна.
С оглед изложеното съдът намира предявения регресен иск за
основателен, поради което следва да се уважи за сумата от 950.44 лв., както и
за сумата от 15 лв., представляваща направени разходи по ликвидация – в
заключението си вещото лице посочва, че обичайния размер при първичен и
вторичен оглед от представители на застрахователя е рамките на заявеното.
Предвид направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда –
04.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението на Районен съд Варна, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане Община Варна
следва да бъде осъдена да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК ********* сумата от 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260736 от 04.03.2021г. по гр.д.№
8373 от 2020г. по описа на ВРС, XLVІІІ-ми състав.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА ЕИК ********* да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* разноски пред
въззивната инстанция в размер на 360 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10