№ 3
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500236 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано по молба вх.№ 9779/
24.10.2022 г., депозирана от ЗАД„А.“ с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК, за
изменение на решение № 148/31.08.2022 г., постановено по в.гр.д. № 236/
2022 г. по описа на Апелативен съд Бургас, в частта за разноските.
В молбата се сочи, че разноските за двете инстанции, присъдени в
полза на адв.М., са определени от съда неправилно. Според молителя,
разноските за адвокатско възнаграждение за първа инстанция са в размер на
8 618,58 лв. с ДДС, колкото са посочени и в решението, а не присъдените
11 498,58 лв. с ДДС. За втората инстанция, според молбата, на адвоката на
насрещната страна се дължи възнаграждение в размер на общо 5 498,58 лв. с
ДДС, а не присъдените 11 498,58 лв. с ДДС. Заявява се, че своевременно е
било направено искане от ЗАД“А.“ адвокатското възнаграждение, дължимо
на насрещната страна, да бъде съобразено с минималните размери по Наредба
№1/2004 год. на ВАС.
На второ място в молбата се сочи, че допълнителния размер на
държавната такса е изчислен неправилно.
Моли се решението да бъде изменено в частта за разноските, като се
съобрази с минималните размери по Наредба №1/09.07.2004 год., както и да
се измени размера на допълнителната държавна такса.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна е изразила становище
за неоснователност на молбата. Посочила е, че дължимото възнаграждение за
1
осъществено представителство по реда на чл.38 от ЗА действително е
изчислено от въззивния съд в размер на 8 618,58 лв. с ДДС, но върху
присъдените обезщетения в първоинстанционното производство. В отговора
се твърди, че поради изхода от обжалването са налице основания за
преразпределение на отговорността за разноските, като те се изчислят и върху
допълнително присъдената сума от 120 000 лв. Според адв.М., разноските за
двете инстанции са изчислени правилно, както и правилно е определена
допълнителната държавна такса.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид писмените доказателства по
делото и прилагайки законовите разпоредби, счита следното:
Молбата е подадена в законовия срок по чл.248, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна и е допустима.
От фактическа страна се установява следното:
С решение № 148/31.08.2022 г., постановено по в.гр.д № 236/ 2022 г. по
описа на АС Бургас е осъществено едновременно произнасяне по въззивните
жалби на двете страни и на частна жалба на ЗАД“А.“ против определение
№260134/14.03.2022 год. по гр.д.№592/20 год. на ОС Ямбол. Като краен
резултат е уважена въззивната жалба на К. С. и е присъдено допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със
законна лихва, както и е счетена за основателна частната жалба на ЗАД“А.“
против определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК, поради
неправилното изчисление на адвокатския хонорар, дължим на адв.М. за
първоинстанционното производство. В мотивите на съдебното решение е
посочено, че минималния размер на възнаграждението, изчислен върху
присъдените обезщетения от ОС Ямбол, е 8 618,58 лв. с ДДС, а не 26 618,58
лв. Същевременно, поради частичното уважаване на въззивната жалба на С. и
присъждането на допълнително обезщетение от 120 000 лв., на нея й се
дължи по-голям размер на разноските в първоинстанционното производство:
вместо 8 618,58 лв. с ДДС – 11 498,58 лв. с ДДС. За въззивното производство
дължимите разноски са изчислени не върху интереса от 120 000 лв., както се
иска от молителя, а върху интерес от 370 000 лв. по единия иск и 6 443,01 лв.
по втория, като е отчетено, че решението е било обжалвано изцяло от
ЗАД“А.“ и С. е осъществявала защита по жалбата на застрахователя, за което
също се дължи възнаграждение на представлявалия я по реда на чл.38 ал.2 от
2
ЗА адвокат. Така, дължимото възнаграждение за въззивната инстанция също е
в размер на 11 498,58 лв. с ДДС (10 716 лв. с ДДС по иска за неимуществени
вреди + 782,58 лв. с ДДС по иска за имуществени вреди). За по-голяма
прегледност обжалваното решение е отменено в частта за разноските, както и
е отменено обжалваното определение №260134/14.03.2022 год. и разноските
са присъдени в крайния размер от 22 997,16 лв. с ДДС за двете инстанции.
От изложеното до тук е видно, че липсват основания за изчисляването
на разноските по начина, посочен в молбата с правно основание чл.248 ал.1 от
ГПК.
Допълнителния размер на държавната такса е възложен върху
осъдената страна и представлява 4% върху присъденото с въззивното
решение обезщетение от 120 000 лв. – чл.1 от ТДТССГПК. Липсва основание
за присъждане на по-нисък размер.
В обобщение съдът намира, че не са налице предпоставки за
изменение на решението в частта за разноските.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал.1 ГПК,
Апелативен съд – Бургас :
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 9779/ 24.10.2022 г.,
депозирана от ЗАД„А.“, за изменение на решение № 148/31.08.2022 г.,
постановено по в.гр.д. № 236/ 2022 г. по описа на Апелативен съд Бургас, в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3