Определение по дело №80/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „. Б А К." Е., със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул."Д. Х." № 5., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към МП, с ЕИК – *********, П. от изпълнителния директор В. А. Г., чрез пълномощника на дружеството Д. М Г., насочена срещу Разпореждане №5960/11.08.2010г., постановено по ч.гр.д.№1485/2010г. по описа на РС Б., с което повторно е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. Е. Г., с ЕГН – *, в частта му за присъждане разноските по заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

В жалбата се навеждат доводи за нищожност и неправилност на атакувания съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Основното оплакване е за допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 278 ал.2 във връзка с ал. 3 от ГПК. След като състав на ОС Б. с определение вече един път е отменил определение на същия съд със същите страни и предмет, той се е произнесъл по същество и е дал задължителни указания на първостепенния съд, като недопустимо е съдът компетентен за разглеждане на заповедното производство да тълкува определението или да се произнася отново по съществото на искането и то по начин идентичен на първото му произнасяне. Поддържа се във връзка с първото оплакване и становище, че районният съд след като не се е съобразил с дадените му задължителни указания, на практика е преразгледал определението на по – горната инстанция, в частта в която тя се е произнесла по същество – нещо което е абсолютно недопустимо и може според становището в жалбата да бъде приравнено и на недопустимо тълкуване на определението на въззивната инстанция. В тази връзка е и твърдението за нищожност на повторния съдебен акт на първоинстанционния съд, поради произнасяне от ненадлежен и некомпетентен съд съобразно функционалната компетентност на съдилищата по съдоустройствените закони в страната.

Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея в законоустановения седмичен срок.

Б окръжен съд в решаващия състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело и доводите на жалбоподателя намира следното:

Частната жалба, инициирала настоящето производство е процесулно допустима като подадена в срок, от лице с представителна власт по отношение на страна с право и интерес от обжалване и насочена срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.

Разгледана по същество, тя се явява и основателна по следните съображения:

Районен съд Р е бил сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от жалбоподателя по настоящето дело срещу длъжника Р. Е. Г., с ЕГН – *, от град Б..

В заявлението е направено искане и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на това искане са представени списък за разноските по чл.80 ГПК, трудов договор № 356/16.01.2006г., сключен между „. Б А К." Е. и И А. Т, с който последният е назначен на длъжността “юрисконсулт”, за неопределен срок, Допълнително споразумение към трудов договор и нотариално заверено пълномощно №180/17.10.2007г.,с което представителят на дружеството жалбоподател е упълномощило И А. Т да представлява дружеството пред всички съдилища в страната.

С Разпореждане № 3608/19.05.2010г. по частно гражданско дело № 1485/2010г. по описа на ОС Б., съдът е оставил без уважение заявлението, в частта с която се претендира присъждането на разноски за възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 100лв. В мотивите като основание за оставянето на искането без уважение са изложени съображения, че липсват категорични данни за осъществено реално плащане на тези разноски на юристконсулта, поради което е недопустимо същите да бъдат присъждани в полза на заявителя по делото.

Разпореждането на първостепенния съд, с което искането на заявителя в частта му за разноските е било оставено без уважение, е било обжалвано пред въззивната инстанция от „. Б А К." Е., чрез процесуалният му представител и с Определение № 1396/30.07.2010г. по образуваното частно гражданско дело № 645/2010г. по описа на ОС Б., съдът е отменил разпореждането като незаконосъобразно и е върнал делото на първостепенния съд със задължителни указания – да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение в полза на „. Б А К." Е. срещу длъжника Р. Е. Г. и за сторените по делото разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.

След връщането на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съдът в РС Б. се е произнесъл с обжалваното по настоящото дело Разпореждане № 5960/11.08.2010г. по вече образуваното частно гражданско дело № 1485/2010г. по описа на съда, като повторно е оставил без уважение искането на кредитора - „. Б А К." Е. срещу длъжника Р. Е. Г., за присъждане сторените по делото разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв. В мотивите си към постановения акт, първостепенният съдия наред с правните съображения изложени при произнасянето с първото си разпореждане по делото – за липса на данни за осъществено реално плащане разноските на юристконсулта, поради което е недопустимо същите да бъдат присъждани в полза на заявителя по делото, е изложи съображения и че не може да изпълни указанията на по – горната инстанция, тъй като същите визират производство по издаването на заповед за незабавно изпълнение, а производството по първоинстанционното дело в конкретния случай е започнало по молба по реда на чл.410 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав намира оплакванията на жалбоподателя за частично основателни, като частната въззивна жалба разгледана по същество следва да бъде уважена.

Оплакването за нищожност на атакувания с частната жалба съдебен акт, въззивната инстанция намира за неоснователно и същото следва да бъде оставено без уважение. Няма процесуална пречка с оглед на особения характер на производството но издаване на заповед за изпълнение, съдията докладчик постановил вече в рамките на това производство един съдебен акт, да постанови и друг съдебен акт, макар и със същия предмет и основание. Именно такъв е смисъла на закона досежно производството по издаване на заповед за изпълнение. Така атакуваното разпореждане не е постановено от незаконен състав, като не е налице в този смисъл основание за неговата нищожност. Оплакването че на практика е налице повторно произнасяне с което е ревизиран или тълкуван съдебния акт на по – горната инстанция, изтъкнато като основание за нищожност също е неоснователно, като веднага следва да се изтъкне, че неспазването на задължителните указания на по – горната инстанция е въпрос относим към правилността на съдебния акт, респективно към неговата законосъобразно и също не може да бъде съотнесено към определените от закона основания за нищожност.

В рамките на въззивното обжалване на първоначалното разпореждане на първестепенния съд, ОС Б. е действал съобразно своята компетентност като контролно отменителна инстанция и след като е извършил проверка за законосъобразност на атакувания съдебен акт, е стигнал до извода за неговата неправилност и го е отменил. В този случай съобразно разпоредбата на чл. 278 ал.2 от ГПК въззивният съд е решил делото по същество, като е изложил правните си аргументи поради които е счел, че издаване на заповед за изпълнение се следва и за сторените разноски за юристконсулстко възнаграждение, тъй като по силата на съществуващото трудово правоотношение, за което са налице убедителни доказателства, тези разноски са били изплатени на юристконсулта за свършената конкретна работа. Съобразно утвърдилата се вече съдебна практика, въззивният съд след като е отменил първоинстанционното определение и се е произнесъл по същество, е върнал делото на първоинстанционния съд за издаване на заповед за изпълнение и за продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като това е от компетентността на РС Б.. Дадените от въззивната инстанция указания, както и постановеното определение на горестоящата инстанция съобразно разпоредбата на чл. 278 ал.3 от ГПК са задължителни за долустоящия съд, като за първата инстанция не е било възможно да се произнесе с ново разпореждане, по начин идентичен с този в отмененото разпореждане.

Обстоятелството че указанията на въззивния съд не са били докрай коректни и са били за издаване на нова заповед за незабавно изпълнение, вместо за заповед за изпълнение, не може да послужи на първата инстанция като основание да счете че дадените указания са неизпълними, тъй като от естеството на указанията е видно, че съдът следва да се произнесе с нов съдебен акт в рамките на същото производство, а то е започнало и се развива по реда на чл. 410 от ГПК, поради което и последващата заповед следва да е заповед за изпълнение. Формализирането в този случай е било недопустимо и ненужно.

Без значение е и обстоятелството, че при повторното си произнасяне с разпореждане идентично на вече отмененото, съдията докладчик е допълнил съображенията си, при които е постановил първоначалния и вече отменен съдебен акт. Така или иначе въззивната инстанция вече се е произнесла в рамките на своята компетентност по съществото на искането, като е формирала ясна и точна воля за неправилното приложение на материалния закон и за необоснованост и незаконосъобразност на първоначалното разпореждане на съда в РС Б. по този казус. Всяко повторно произнасяне в същия смисъл, независимо от излагане на допълнителни правни съображения от съдията докладчик, от една страна води до произнасянето с нов незаконосъобразен и отменим съдебен акт, а от друга страна съставлява произнасяне по същия предмет, върху който вече се разпростира задължителната сила на съдебния акт на горестоящия съд, който се е произнесъл по съществото на делото. На самостоятелно правно основание, неспазването на задължителните указания на горестоящия съд, формулирани в съдебния акт с който се сочи задължителното процесуално поведение на долустоящия съд, винаги е основание за отмяна на новопостановения съдебен акт като незаконосъобразен.

Отделно от изложените съображения, налице е и друго съществуващо изначало основание за отмяна на повторното разпореждане на първоинстанционния съд, предмет на въззивно обжалване по настоящото дело. Това са съображенията за неговата неправилност, изложени вече в мотивите на въззивната инстанция във връзка с които са дадени и задължителните указания до РС в град Б.. Заявителят е установил наличието на релевантните факти за уважаване на това искане, а именно съществуването на трудово правоотношение между търговското дружество - страна в производството и неговия пълномощник, указал защита по делото, по силата на което, последният изпълнява длъжността “юрискосулт”, както и доказателства за редовно упълномощоване с оглед на представителната власт на лицето осъществил действията по делото в качеството му на юрисконсулт.

В този смисъл неоснователни са изводите на районния съд, формулирани в последващо разпореждане, мотивирали възприетото в обжалвания съдебен акт, свързани с липсата на доказателства за реалното заплащане на възнаграждението. В случая чл.78 ал.8 от ГПК, е предвидил възможността в полза на юридическите лица и едноличните търговци да се присъжда адвокатско възнаграждение ако са били защитавани от юрисконсулт, но не поставя условие това възнаграждение да е действително изплатено. Единственото изискване на закона е указана от юрисконсулта защита по делото, каквато в случая се установява от факта на подаване на заявлението от лице с такова качество.

При запознаване с материалите по делото настоящият състав констатира, че към частната жалба е приложен списък на разноските пред въззивната инстанция, но липсва искане от страна на жалбоподателя за присъждането им /искането е за допълване на заповедта за изпълнение/. С оглед на това и изложеното по-горе, атакуваното разпореждане на РС Б. следва да бъде повторно отменено като неправилно, а делото върнато на същия съд за издаване на заповед за изпълнение за разноските за юрисконсултско възнаграждение в производството пред РС в размер определен, при спазване изискванията на чл. 7, ал. 5, във вр. с ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане №5960/11.08.2010г., постановено по ч.гр.д.№1485/2010г. по описа на РС Б., като вместо това постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на от „. Б А К." Е., със седалище и адрес на управление: гр.С.,ул."Д. Х." № 5., вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията към МП, с ЕИК – 121554***, П. от изпълнителния директор В. А. Г., чрез пълномощника на дружеството Д. М Г., срещу Р. Е. Г., с ЕГН – *, за присъждане разноските по заповедното производство на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100.00 лв.

ВРЪЩА делото на РС Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: