О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
25.02.2021г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на двадесет и пети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Калин Василев
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№36/2021г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Софийски градски съд, адрес: гр.София, бул.“Витоша“№2 представляван от съдия Десислава Попколева – и.ф. административен ръководител, председател на съда чрез процесуалния представител Георги Кацаров срещу решение №276980/24.11.2017г. постановено по гр.д.№26356/2017г. на Софийския районен съд, 77 състав.
С посоченото решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от Софийски градски съд срещу Т.А.Т.,*** обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.211 вр. с чл.207, ал.1, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД за сумите, както следва: … лева – главница, представляваща обезщетение за вреди от липси, в размер на равностойността на липсваща компютърна техника – преносим диск HDD EXT 1 TB A DATA HD 710 USB 3.0 с инвентарен номер 99139, на отчетна стойност … лева, преносим диск HDD EXT 1 TB A DATA HD 710 USB 3.0 с инвентарен номер 99028, на отчетна стойност … лева, преносим диск HDD EXT 1 TB A DATA HD 710 USB 3.0 с инвентарен номер 99029, на отчетна стойност … лева, твърд диск HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99118, на стойност … лева, твърд диск HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99119, на стойност … лева, твърд диск HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99120, на стойност … лева, твърд диск HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99121, на стойност … лева, твърд диск HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99122 на стойност … лева, твърд диск HDD 2 TB SEAGETE ST2000VХ000 64 MB с инвентарен номер 99123 на стойност … лева, ксерокс PIXMA MP 780 с инвентарен номер 5529, на стойност … лева и скенер HP 5590 с инвентарен номер 5417 на стойност … лева,ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 27.04.2017г. до окончателното изплащане, както и за сумата … лева – мораторна лихва за периода от 30.06.2015г. до 27.04.2017г.Съдът е приел, че по делото е оборено наличието на причинна връзка между поведението на ответника в този период, негова вина и установените липси.Съдът се е позовал на факта, че през м.12 2014г. е извършена инвентаризация, при която вещите са били налични.Впоследствие със заповед №817/27.03.2015г. на и.ф.председател на СГС, работното място на ответника е променено, като той е бил отстранен от сървърното помещение, в което съобразно показанията на свид.Радков се е съхранявала компютърната техника, били са отнети трудовите функции по ръководство на работния процес в отдела вкл. и относно възможността да въздейства и да осъществява контрол по разходването на съхранявани нови дискове, като е наредено да се занимава само с дейността по поддръжка на компютърната и периферна техника, което не е дейност свързана със събиране, съхраняване, разходване и отчитане на тази техника.След отстраняването му ответникът не е имал никакъв достъп до стаята и фактически не я е посещавал, не е имал възможност да стори това и в друго време, поради смяна на патрона на бравата.Съдът се е позовал на обстоятелството, че не е доказано по кое време е възникнала липсата, както и факта, че при промяна на работното му място и възлагане ръководството на отдела на друг, инвентаризация не е извършана, за установяване наличности и липси към този момент, поради което съществува вероятност липсата да е възникнала след отстраняване на ответника от работното място – 27.03.2015г., като след този момент той не е имал достъп до съхраняваните в стаята и сървърно помещение компютърна техника, като са му били отнети не само ръководните но и отчетническите функции.Съдът е приел, че не може категорично да се приеме, че липсата е настъпила поради обстоятелства, за които отговаря служителят – ответник.Съдът е посочил и, че ищецът не е доказал размера на действителните вреди към датата на установяване на липсата в какъвто размер се съизмерява размерът на дължимото обезщетение за вреди от липси съгласно чл.207, ал.1 т.2 КТ.Отхвърлянето на акцесорния иск е обосновано с отхвърлянето на главния иск.Заявена е претенция за разноски.
Решението е връчено на Софийски градски съд на 04.12.2017г., а на 18.12.2017г. е подадена жалбата по която е образувано настоящото производство.В жалбата е изразено несъгласие с изводите на съда, като основаващи се на неправилна преценка на установените по делото факти и обстоятелства по спорния въпрос.Относно показанията на свид.Г. Р. на които се позовава ответника се изтъква като обстоятелство по чл.172 ГПК безспорният факт, относно съществуващ съдебен трудов спор на това лице с въззивника( гр.д.№59846/2016г. по описа на СРС, 57 състав) и искане това да бъде взето предвид при преценка на показанията му.Заявено е, че на Ташев не е бил отнет достъпа до компютърната техника, от показанията на свидетеля се установява, че е бил сменен патрона на вратата на кабинета на системния администратор, но е и да бил ограничен достъпа му до цялата налична техника, която не се е съхранявала в едно единствено помещение.Не е установено, че след смяна на патрона Ташев да не е влизал във въпросния кабинет и в сървърното помещение.Въззивникът се позовава и на факта, че със заповед №817/27.03.2015г. на и.ф.председател на СГС е наредено на Т. да продължи да се занимава с дейността по поддръжка на компютърната периферна техника, като тази дейност не е ограничена до извършването и в определени помещения, а обхваща всички помещения, в които се намира наличната техника, и следва да се има предвид, че поддръжката е свързана с грижа за доброто състояние на някого/нещо, като в случая с компютърната техника това обхваща не само тази която се използва, но и тази която е на склад.От промяна на работното място в рамките на сградата, по отношение на Т. не може да се прави извод, че той не е носел отговорност за компютърната техника.Нещо повече със заповед №817/27.03.2015г. на и.ф.председател на СГС на ответника Т. е наредено да изготви отчет за финансово – счетоводната дейност на отдела – закупена, ремонтирана и бракувана техника, разходи за софтуерна поддръжка за периода от 2010г. до края на м.02.2015г.С посочената заповед не е изменяно трудовото правоотношение с ответника, за да се приеме, че след издаването й г-н Т. не е отговарял за компютърната техника.Излага, че по делото е установено възникването на липса в периода между 13.12.2014г.( когато е изготвен интентаризационен опис, съгласно който описаните в исковата молба липсващи активи са били налични) и 03.07.2015г. – когато е прекратено трудовото правоотношение със служителя Т..Сочи съдебна практика, за това, че не се изисква с оглед и разпоредбата на чл.207, ал.1 т.2 КТ индивидуализиране на датата на възникване на липса, необходимо е недостигът да се е осъществил във времето на упражняване на съответната трудова функция( решение №56 от 10.03.2010г. на ВКС по гр.д.№540/2009г., ІІІ г.о.на ВКС).Поддържа, че след издаване на заповед №817/27.03.2015г. на и.ф. председател на СГС, материална отговорност за наличната компютърна техника не е вменявана на г-н А. Д..Функциите на Т. по отношение на носенето на отговорност за компютърната техника не са отнети с посочената заповед, видно от съдържателната част на заповедта, с която изрично му е възложено изготвянето на отчет за дейността на отдела, в т.ч. и на финансово – счетоводната дейност – закупена, ремонтирана и бракувана техника т.е на г-н Т. е била предоставена възможност да установи наличието на всички материални активи, описани в инвентаризационния опис от 31.12.2014г., респективно, че част от тях са разходвани по предназначение или, че са бракувани, което той не е сторил в предоставения му срок, поради което не може да се ползва от собственото си неправомерно поведение.Въззивникът счита, че презумцията за вина не е оборена, а причинно - следствената връзка между поведението на ответника и установените липси не е прекъсната.В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението и постановяване на друго с което исковете да бъдат уважени.Заявена е претенция за заплащане на разноски.
Препис от жалбата е връчен на ответника в първоинстанционното производство – Т.А. Т..В определения срок е постъпил писмен отговор, чрез адв.С. Н. – пълномощник, съдебен адрес ***, тел/факс:*********, email:Svetlana_neykova@abv.bg.В отговора е изразено становище за допустимост и законосъобразност на обжалваното решение и отсъствие в жалбата на оплаквания, сочещи на незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението.Изложени са доводи във връзка с допълнително решение относно присъждане на разноски и произнасяне по претенции с правно основание чл.344, ал.1 т.3 КТ вр. с чл.225 КТ, каквото не е постановявано в първоинстанционното производство.Заявено е, че с писмени и гласни доказателства по делото е установено, че към момента на установяване липса на активи които са били налични към м.12.2014г., ответникът не е имал достъп до помещението, където се съхранява компютърната техника, поради смяна на патрона на вратата и неосигуряване на ключ.След 27.03.2015г. ответникът не е имал достъп до съхраняваните в стаята на системните оператори и сървърното помещение компютърна техника, поради което не може да носи отговорност за тези липси.Активите са били налични към м.декември 2014г. и датата на тяхното изчезване не е установена, не е установена и вина на ответника, поради което решението с което исковете са отхвърлени, поради това, че ответникът не е имал възможност да упражнява фактически отчетническите си функции следва да бъде оставено в сила.Ответникът счита, че със заповед №817/27.03.2015г. издадена от и.ф.председател на СГС е бил отнет достъпа му до компютърната техника и консумативи, като му е определено и временно работно място, което се е намирало далеч от постоянното му работно място, както установява свид.Р..От тази заповед и показанията на свид.Р., пълни, точни, достоверни и неопровергани от останалите доказателства, следва, че ответникът не е имал достъп до компютърната техника и консумативи.В помещението в което е работил след 27.03.2015г. не е било негово работно място, патронът на бравата е бил сменен, което сочи, че достъпът му до компютърната техника и консумативи е бил отнет.Към момента на отнемане на този достъп не е била извършена инвентаризация и да е осъществено предаване на поверена техника и консумативи.Твърденията, че е имал достъп до всички помещения, където се е намира компютърна техника, в това число кабинети на съдии, служители и администрация определя, като голословни, недоказващи наличие на липси в действащата компютърна техника.Позовава се факта, че липсата е установена от складовото помещение, а не от компютрите, които са се намирали в отделните работни помещения.Волята на работодателя за отнемане на достъпа до компютърна техника и консумативи, обективирано в споменатата заповед според въззиваемия не може да се тълкува произволно, като се твърди, че той е продължил да изпълнява дейности по поддръжка на тази техника, за което доказателства по делото липсват.Поддържа, че по делото липсват доказателства и относно негова вина за констатирани липси и прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение и заплащане на направените по делото разноски.
Въззивният съд, при извършена проверка относно съответствие на жалбата с изискванията на чл.261 ГПК, констатира, че с оглед факта, че предмет на жалбата е решение, обективиращо произнасяне по обективно съединени искове с цена .. лева и .. лева и предвид представения с жалбата документ – бюджетно платежно нареждане, за внесена по сметка на СГС държавна такса в размер на .. лева следва извод, че жалбата не отговаря на изискването по чл.261 т.4 ГПК, поради това, че с приложения към същата документ не се удостоверява внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса.
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК -по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.Съгласно чл.72, ал.2 ГПК за предявени с една искова молба искове в защита на различни интереси минимална такса се събира за всички интереси.
Прилагането на посочените правни норми и разпоредбата на чл.18 от Тарифа за държавните такси които се събират по ГПК – при обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес, определя, като дължима в случая държавна такса в размер на ½ от 4% върху претендираните в защита на различни интереси суми, при съобразяване на правилото на чл.72, ал.2 ГПК.Дължима е сума в размер на ½ от 4% върху .. лева плюс ½ от 4% върху дължимата по иска за сумата .. лева държавна такса от .. лева или сума в размер на .. лева.( относно размера на дължимата държавна такса - определение № 478 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2594/2020 г., I г. о.).
С разпоредбата на чл.262 ГПК действията по проверка съответствието на подадена въззивна жалба с изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК са възложени на първоинстанционния съд, който след като направи проверка е длъжен да даде указания на жалбоподателя да отстрани нередовностите на жалбата си, а при неотстраняването им да върне жалбата.
Ето защо производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено на СРС – 77 състав за отстраняване нередовности на подадената от Софийски градски съд срещу постановеното на 24.11.2017г. по гр.д.№26356/2017г. въззивна жалба, относно довнасяне на дължимата държавна такса.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№36/2021г. по описа на КнОС.
ВРЪЩА делото на Софийският районен съд, с оглед осъществяване на правомощията му по чл.262 ГПК във връзка с подадената от Софийски градски съд въззивна жалба срещу постановеното на 24.11.2017г. по гр.д.№26356/2017г. решение, относно довнасяне на пълния размер на дължимата държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: