Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 240 от 14.12.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две
хиляди двадесет и трета гоД., в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 246 по описа за 2023 гоД., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано по жалба от Л.Н.Й., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат М.О.,***, срещу Заповед № Л-165/12.07.2023 г., издадена от началника на Затвора – София, с която на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца за извършено нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Претендира се отмяна на заповедта, както и присъждане на направените разноски по делото.
В хода на съдебното производство адвокат М.О. поддържа жалбата. Представя списък на разноските.
Ответникът – началникът на Затвора – София, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт Д. М., изразява становище за неоснователност жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Л.Й. е
младши инспектор – надзирател IІ степен в Затвора
– София, І категория. Дисциплинарното
производство е образувано със Заповед № Л-107/25.05.2023
г. на началника на Затвора – София за извършване на проверка за изясняване на постъпили
предварителни данни, отразени в писмо с вх. № 7453/22.05.2023 г. относно
изнесена в медии информация от младши инспектор Й., и за изготвяне на писмена
справка, която да бъде докладвана в срок до
30.06.2023 г. Заповедта е издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и с нея е
определен съставът на дисциплинарно разследващия орган. Жалбоподателят е
запознат със същата на 29.05.2023 г. Въз основа на събраните доказателства назначената
със заповедта комисия е изготвила писмена справка с рег. № 8647/12.06.2023 г. до
началника на затвора, в която е посочено, че с изказването си на 12.05.2023 г.
в интервю за Euronews,
че „Вместо 35 надзиратели в момента около 25 охраняват 600 затворници в Централния
софийски затвор”, Л.Й. е представил неверни данни за броя на лишените от
свобода и задържаните лица по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Видно от сведението за вечерна
проверка обр. НО-12 за 11.05.2023 г. в
Затвора – София, на същата лишените от свобода са били
485, а видно от ежедневната ведомост на служителите от надзорно-охранителния
състав за 12.05.2023 г., дневна смяна, същият се е състоял от ДГН, КО, 37
надзиратели и 5 стажант-надзиратели, от които двама надзиратели са осигурявали
охраната на пост във външно лечебно заведение, или в затвора са се намирали 35
надзиратели и 5 стажант-надзиратели. В справката е обоснован извод, че с
изказването си пред Euronews
младши инспектор Й. умишлено е представил неверни данни за броя на лишените от
свобода и задържаните лица по реда на НПК, както и за броя на застъпващите в
наряд служители за 11.05.2023 г. и 12.05.2023 г., с което е нарушил принципа за
лоялност, установен в чл. 3, т. 4, Глава I „Общи положения” на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители от Главна дирекция „Охрана” и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” към министъра на правосъдието (Етичния кодекс), както и чл. 15, раздел
I „Професионално
поведение на държавния служител” и чл. 89, раздел VI „Държавният служител и служебната
информация” от Глава втора „Правила за етично поведение на държавния служител”
на Етичния кодекс. Съгласно чл. 3, т. 4 от Етичния кодекс
дейността на държавните служители се осъществява при спазване на принципа за
лоялност – поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и
доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към
колегите и уважение на мнението и личния им живот. В чл. 15 от Етичния кодекс е
посочено, че държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява.
Съгласно чл. 89 от Етичния кодекс държавният служител предоставя на
обществеността точна и обективна информация за своите действия, без да
разгласява класифицирана информация. Комисията е предложила на началника на Затвора
– София на младши инспектор Л.Й. да бъде наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от шест месеца за нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 1 и
ал. 2, т. 4 от ЗМВР. На 29.06.2023 г.
в 08:30 часа на жалбоподателя е връчена покана с рег. № 4735/26.06.2023 г. за
запознаване с писмената справка и даване на допълнителни обяснения или
възражения. Същият е запознат със справката на
29.06.2023 г. в 16:30 часа. Видно от протокол с рег. № 10254/10.07.2023 г., до 16:30 часа на 10.07.20203
г. не са постъпвали обяснения от младши инспектор Й.. На основание чл. 206, ал.
1 от ЗМВР на 11.07.2023 г. жалбоподателят е изслушан от началника на затвора, за
което е съставен протокол с рег. № 10296/11.07.2023 г.
На 12.07.2023 г. е издадена оспорената заповед, с която началникът на Затвора – София е приел, че на 12.05.2023 г. младши инспектор Й. е извършил нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР – неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР – нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, доколкото заявявайки в интервю за Euronews, че „Вместо 35 надзиратели в момента около 25 охраняват 600 затворници в Централния софийски затвор”, е представил неверни данни за броя на лишените от свобода и задържаните лица по реда на НПК, като е нарушил принципа за лоялност, установен в чл. 3, т. 4 от Етичния кодекс, както и етичните норми, предвидени в чл. 15 и чл. 89 от същия кодекс. Дисциплинарното наказание „порицание” е наложено в минималния срок, предвиден в чл. 200, ал. 2, изр. 1 от ЗМВР. Заповедта е връчена на Й. на 13.07.2023 г.
По делото са приети като доказателства заверени копия от материалите от дисциплинарното производство. Разпитан е като свидетел Р П С – работил като надзирател в Затвора – София към датата на процесното нарушение. Същият заявява, че с Й. били нощна смяна на 11 срещу 12 май 2023 г. и след приключването ѝ двамата се присъединили към протеста, организиран от Синдиката на служителите в затворите в България, както и че първо той е дал интервю за проблемите в Затвора – София, като данните относно броя на лишените от свобода е посочил въз основа на сведението, което му е предоставено като постови във връзка с организирането на закуската им, а след него интервю е дал и Л.Й., и е потвърдил думите му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Заповедта е издадена в писмена форма. Същата обаче не съдържа всички реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази норма дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В процесната заповед не е посочено ясно в какво се изразява нарушението.
Посочените в заповедта чл. 3, т. 4, чл. 15 и чл. 89 от Етичния кодекс са бланкетни – очертават най-общо задължение при изпълнение на служебните си задължения служителят да спазва принципа за лоялност – поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението и личния им живот (чл. 3, т. 4), да пази доброто име на институцията, която представлява (чл. 15) и да предоставя на обществеността точна и обективна информация за своите действия, без да разгласява класифицирана информация (чл. 89). Във всеки конкретен случай на вменено нарушение на общия принцип за лоялност и етични норми наказващият орган следва да въведе конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да обоснове как чрез конкретно поведение или неизпълнение на служебни задължения са нарушени същите (вж. в т. см. Решение № 3198/28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 413/2020 г., V о.). Такива липсват в процесната заповед, а и в справката, въз основа на която е издадена. Не е описано по какъв начин с поведението си, което следва да се изразява в коректно и почтено отношение към колегите и уважаване на мнението и личния им живот, младши инспектор Й. е накърнил авторитета и доброто име на институцията, и така е нарушил принципа за лоялност. Не е посочено и по какъв начин с изявлението си пред Euronews той е накърнил доброто име на институцията, която представлява, както и каква информация за действията си, представляваща класифицирана такава, е разгласил. Допуснатото нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР е съществено, тъй като препятства правото на защита на жалбоподателя и води до невъзможност съдът да извърши проверка за материална законосъобразност на обжалваната заповед, поради което съставлява самостоятелно основание за отмяната ѝ (вж. в т. см. Решение № 1016/25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11540/2015 г., V о.).
По изложените съображения процесната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (юридическото лице, в чиято структура е органът ответник) следва да бъде осъдена да заплати на Л.Й. направените от него разноски по делото в размер на 760 лева (10 лева за държавна такса и 750 лева за адвокатско възнаграждение).
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-165/12.07.2023 г., издадена от началника на Затвора – София.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплати на Л.Н.Й., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, сумата в размер на 760 (седемстотин и шестдесет) лева
– разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: