Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…/………....2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд- Варна
VІІ състав, в публичното
заседание на пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ромео Симеонов
при секретаря Румела Михайлова като разгледа
докладваното от съдия Симеонов АД № 1218/2020 г. за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебно-административното
производство е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на К.Р.К. с ЕГН
********** против Заповед № 365з-ЗЗ79/03.06.2020 г. на Директор на ОД МВР Варна
в частта й, с която оспорващият се отстранява временно от длъжност и му се
изземват служебната карта, личен знак и оръжие.
Жалбоподателят твърди, че оспорваната
част от заповедта била незаконосъобразна, тя не съдържала мотиви за издаването
й, тъй като посочените били бланкетни. Твърди се, че служебното му положение на
младши експерт няма как да затрудни разкриването на обективната истина Моли се
да бъде отменена заповедта с която Константин Р. К. бил временно отстранена от
длъжност и били иззети служебната му карта, личен знак и оръжие. В с.з. се
претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът, Директор на ОД МВР Варна,
чрез процесуален представител моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че от събраните по делото
доказателства са налице материалноправните предпоставки за издаването на
административния акт.
Административен съд – Варна, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че към момента
на издаване на Заповед №365з-З379/03.06.2020 г., К.Р.К. заема длъжността старши
полицай в група „Специализирани
полицейски сили“ към ОД на МВР Варна.
Със Заповед № 365з-ЗЗ79/03.06.2020 г.
на Директор на ОД МВР Варна, на основание чл. 207, ал.1, т.2 и чл. 214, ал.1, т.1 от ЗМВР било заповядано следното: I.
Образуване на дисциплинарно производство срещу младши експерт К.Р.К. – командир
на отделение в група Специализирано подразделение за охрана
на обществения ред“/СИГМА/ на сектор „ спеиални полицейски сили“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД МВР Варна; II. Временно отстраняване от длъжност
младши експерт К.Р.К. и изземване на служебната карта, личен знак и оръжие,
считано от датата на запознаване със заповедта. В т.III от заповедта бил определен
състав на дисциплинарно-разследващия орган, който да проведе дисциплинарното
производство, а в т.IV било наредено на дисциплинарно-разследващия орган да
запознае служителя срещу подпис със заповедта и да разясни правото му да
участва в дисциплинарното производство самостоятелно или да бъде подпомаган в
защитата си от посочен от него служител на МВР; В т. VI. от
дисциплинарно-разследващия орган било изискано да изготви становище относно
наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на
служителя, което да докладва заедно със събраните доказателства в срок до
29.07.2020 г.;
Върху заповедта е отбелязано, че е
връчена на оспорващия на дата 08.06.2020 г. /л.4-гръб/. Жалбата е подадена до
съда на 11.06.2020 г.
По делото се установява още и не се
спори между страните, че против К.Р.К. било образувано ДП № 64/2019 г. по описа
на ОСлО при ОП-Варна за извършено от него престъпление по чл. 282 ал.1 от НК/л.49-л.54/.
С Обвинителен акт от 23.06.2020 г. К.Р.К.
бил предаден на съд за извършено
престъпление по чл. 282 ал.1 от НК.
При така установената по делото
фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, тъй като е насочена срещу годен за съдебно оспорване административен
акт, подадена е от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита, при спазване на предвидения в чл. 149, ал.1 от АПК, вр. с чл. 211 от ЗМВР срок за обжалване и пред местно
компетентния съд.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалваната
част на административния акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
Оспорената заповед е обективирана в писмена
форма, подписана е от издателя си и изхожда от материално компетентен орган.
Съгласно чл. 214, ал.1 от ЗМВР "Държавен
служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в
следните случаи: т.1. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство
по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната
истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал
дисциплинарното производство." В чл. 215, ал.1 от ЗМВР е предвидено,
че при отстраняване от длъжност при условията на чл. 214, ал.1, т.1 и ал.2,
органът по чл. 207, ал.1 разпорежда изземване на служебната карта, личния знак
и служебното оръжие. В чл. 207, ал.1 от ЗМВР са посочени
органите, които с писмена заповед образуват дисциплинарното производство при
наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавни служители по
ЗМВР, сред които под т.2 са ръководителите на структурите по чл. 37 – за
държавните служители на младши изпълнителски длъжности. Като ръководител на
основна структура на МВР по чл. 37, ал.1, т.1 от ЗМВР, Директорът на
ОД МВР Варна несъмнено разполага с материалната компетентност както да образува
дисциплинарно производство, така и да издава писмена заповед, с която да
отстранява временно от длъжност държавен служител в МВР при наличие на
образувано против него производство по реда на чл. 207 от ЗМВР.
Съдът намира, че доводите за
немотивираност на заповедта в крайна сметка се явяват основателни.
Посоченото от ответника правно
основание за издаването на същата е това на чл. 214, ал.1, т.1
от ЗМВР. Тази
разпоредба съдържа две кумулативно предвидени предпоставки за временно
отстраняване от длъжност, т.е. за да се изпълни съставът на нормата е необходимо
установяването и на двете условия, които законът предпоставя: първата е срещу
държавния служител да е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР, а втората – служебното положение на
последния да би затруднило разкриването на обективната истина. Безспорно е, че
със Заповед № 365з-ЗЗ79 от 03.06.2020 г.
под т.I се разпорежда образуване на дисциплинарно производство против К. К.,
поради което съдът приема извода, че се установява едната от кумулативно
предвидените предпоставки в ЗМВР- не така стоят нещата обаче с другата
кумулативно предвидена предпоставка. От фактическа страна в цялата заповед /не
само в частта и по т.II/ няма изложени каквито и да е фактически съображения,
които да удовлетворяват изискването за мотивираност на второто предложение на
нормата /според решението на ВАС то следва да е и подробно, вж. Решение № 13522
от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12597/2015 г., V о./.
Изложените доводи, че в писмото на
прокурор Радева се съдържат данни за съставомерно поведение, изразяващо се в
нарушение на служебните задължения и обективирано в конкретно изброени
изпълнителни деяния не са фактически мотиви в необходимата и изискуема се от
закона насока, а именно какви причини, свързани със служебното положение на
служителя, биха затруднили разкриването на обективната истина и поради това те
налагат неговото отстраняване /макар и временно/ от заеманата длъжност-т.е. по
отношение на служителя К. К. не се сочат конкретни факти и обстоятелства от
обективната действителност, които да могат да се подведат под нормативно
установената хипотеза. Това прави заповедта немотивирана в частта , с която
жалбоподателят временно се отстранява от длъжност. Липсата на мотиви не дава възможност
на отстранения служител да разбере защо му е наложена тази временна мярка, а
това накърнява правото му да се защити срещу нея. Отделно от това се препятства
и възможността за съдебен контрол върху акта в тази му част. Основателно се сочи от процесуалния
представител на жалбоподателя, че двете лица посочени като свидетели в ОА на ОП
Варна са разпитани пред съдия от ОС Варна/л. 44-48/ и жалбоподателят не би
могъл да повлияе на хода на разследването, което междувпрочем вече е
приключило.
Следва да бъде подчертае и
обстоятелството, че фактически съображения дали, по какъв начин и доколко
заеманата от жалбоподателя длъжност ще затруднило разкриването на обективната
истина, в случая не се изложени в нито един документ от административната
преписка, предхождащ издаването на Заповед № 365з-ЗЗ79/03.06.2020 г. и към
които да се препраща в административния акт.
Съгласно константната съдебна
практика на административните съдилища неизлагането на фактически мотиви
съставлява съществено нарушение във формата на индивидуалния административен
акт и самостоятелно и достатъчно основание за отмяната му като
незаконосъобразен, вкл. и като водещо до накърняване на правото на защита на
засегнатото от властническото волеизявление лице.
При така даденото описание в заповедта
и с оглед релевантните за спора факти, съдът приема, че не се доказва от
ответника наличие на визираното правно основанието по чл. 214, ал.1, т.1
от ЗМВР, което да
налага временно отстраняване от длъжност на служителя К.Р.К. и същата да се
отмени, като издадена в противоречие с материалния закон.
При този изход на спора, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и действително
направени по делото разноски в размер на 10 лева – държавна такса и 600 лева –
възнаграждение за един адвокат, платими от ответника.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на пълномощника на ответника за намаляване на платеното от оспорващата
възнаграждение на адвокат Й.. Съдът има право да редуцира размера на
възнаграждението за един адвокат, ако то е прекомерно. В конкретният случай се
установява, че между К. К. и адв. Д. Й. има договорено и заплатено в брой /на
ръка/ възнаграждение в размер на 600 лева/л.72/. Съгласно чл. 8, ал.2, т.3 от
наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения при процесуално представителство по
административни дела при спорове по ЗМВР се установява минимален размер от 400
лв. на адвокатското възнаграждение. По делото се установява от страна на адв.
Д. Й. да има осъществено процесуално представителство, макар и само в едно
заседание, но с оглед установения минимален размер на договореност и заплатено
на адвоката възнаграждение, съдът не намира, че същото се явява прекомерно, още
по-малко съдът има процесуалната възможност да се намесва в отношенията на
страните по договора за правна защита и съдействие, като едностранно редуцира
до минимум размера на възнаграждението за един адвокат. Съдът има възможността
да намали размера на същото, само ако то е прекомерно по см. на ГПК, какъвто
довод в крайна сметка не се навежда и не се прави по надлежния начин и ред от
пълномощника на ответника.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Р.К. Заповед №
365з-ЗЗ79 от 03.06.2020 г., издадена от Директора на ОД МВР Варна, с която
младши експерт К.Р.К. временно се отстранява от длъжност.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, да заплати на К.Р.К., ЕГН **********
разноски по делото в размер на 610 (шетстотин и десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: