Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 27.06.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №3086 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е
по предявени от А.Н.В., Д.Г.В. и С.Г.В. срещу З. „Б.И.“ АД обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
всеки един от ищците суми от по 200000,00лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Г.В., настъпила
вследствие на ПТП от 22,04,2017г., ведно със законната лихва, считано от датата
на произшествието до окончателното изплащане на вземанията.
Навеждат се
доводи, че на 22,04,2017г., на път II 86-2+293км. – околовръстен път на гр.
Пловдив, водачът на лек автомобил „Мерцедес Е200“, рег. № ****** В.К.Д.,
нарушил правилата за движение по пътищата като се движил с несъобразена
скорост, не контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и
не спазвал достатъчна дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Сеат
Ибиза“, рег. № ******, при което реализирал удар със същия. Вследствие на удара
починал водачът на лек автомобил „Сеат Ибиза“ – Г.В. – съпруг на ищцата А.В. и
баща на ищците Д.Г.В. и С.Г.В.. Във връзка с процесното ПТП било образувано
д.п. № 244/2017 г. по описа на РПУ Пловдив, пр.пр. №6314/2017г. по описа на
ОП-гр. Пловдив. Твърди се, че произшествието е резултат от виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес Е200“ - В.К.Д.. Поддържа
се, че вследствие на смъртта на С.В. ищците са понесли неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на изключително близък член на
семейството им. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на В.К.Д. е
застрахована при ответното дружество, като пред него е била предявена
претенция, но застрахователят отказал изплащането на застрахователно
обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-З.“Б.и.“АД
в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище
за неоснователност на предявените искове. Оспорва иска по основание и размер.
Оспорва да е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение между
ответника и виновния водач. Оспорва настъпването на фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане. Твърди, че произшествието е
предизвикано изцяло от починалия водач. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия водач, който не е спазвал правилата за движение по
пътищата, както и че е бил под въздействието на алкохол и без поставен
предпазен колан. С отговора на ДИМ сочи на съпричиняване поради техническа
неизправност на седалката на водача В.. При условията на евентуалност поддържа
да е налице прекомерност на претендираното обезщетение, явяващо се несъобразено
с принципа за справедливост. Оспорва дължимостта на претенцията за законна
лихва, която е несъобразена с разпоредбата на чл. 409 от КЗ.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира разноски по делото.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните настъпването на пътнотранспортно
произшествие на 22,04,2017год. в гр.Пловдив при посочени в исковата молба
параметри и с участието на лек автомобил „Мерцедес Е200“, рег.
№ ******, управляван от В.К.Д. и лек автомобил „Сеат Ибиза“, рег. № ******,
управляван от Г.В., при което е настъпила смъртта на последния.
С влязла в сила на 08,11,2018год. присъда № 41/23,04,2018год., постановена по НОХД №561/2018г. по описа на ОС – гр. Пловдив /л. 132/, потвърдена с
решение № 250 от 04,10,2018 год. по ВНОХД № 384/2018год. по описа на ПАС /л.
146/, В.К.Д. е признат за виновен в това, че на 22.04.2017г. на път ІІ-86,3+501км.,
в обл. Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - л.а „Мерцедес Е
200 ЦДИ“, с peг. № ******е нарушил правилата за движение - чл.20 ал.1 от ЗДвП:
„Като водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е
управлявал“; Чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Като водач на пътно превозно средство е бил
длъжен при избиране скоростта на движение да се съобразява с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност на движението“; Чл.23 ал.1 от ЗДвП: „Като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“ и по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.Д.В..
Видно от удостоверение за наследници, изх. № 14
2010/27,04,2017год. на община Пловдив, р-н Южен /л.11/, Г.Д.В. е оставил законни
правоприемници: А.Н.В. – съпруга, Д.Г.В. – син и С.Г.В. – син.
По делото е представена Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционния фонд /л. 12/, видно от която по
отношение на управлявания от делинквента автомобил с peг. № ****** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица BG/02/117000871340,
с период на валидност от 00:00 часа на 20,03,2017 год. до 23:59 часа на 19,03,2018
год.
С молба от 14,07,2017год. /л.13 и сл./, ищците са заявили
извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от смъртта
на Г.Д.В., настъпила вследствие на процесното ПТП.
С изявления от 02,08,2017 год. /л. 16 и сл./,
ответното дружество е отказало заплащането на обезщетение до представяне на
влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача застрахован при него.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Н.К.И., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. Посочва, че отношенията в семейството на ищците и починалия са били
много добри и близки. Г.В. бил грижовен и всеотдаен съпруг и родител. Имал финансови
възможности и винаги е подкрепял децата си във всяко едно отношение. Смъртта се
отразила тежко на всички членове на семейството. Ищцата А. Н.В. я
понесла изключително тежко – постоянно плачела, не виждала смисъл да живее.
Децата ѝ променили работните си места, за да бъдат по близо до нея и да я
подкрепят.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. В.К.Д. – участник в процесното ПТП, които не сочат на релевантни
факти по делото.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед наличието на влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 561/2018 г. по описа на ОС – гр. Пловдив, която е задължителна за гражданския съд по смисъла на чл. 300 от ГПК, е установено наличието на извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Ответникът по делото е направил възражение за липсва на възникнало застрахователно правоотношение. Съдът намира същото за неоснователно. Обстоятелството, че гражданската отговорност на делинквента е застрахована при ответното дружество се установява от приложената по делото справка от базата данни на Информационния център към Гаранционния фонд. В чл. 574, ал. 12 от КЗ е уредена оборима презумпция за съществуването на въведените в информационния център данни, като по делото не е проведено доказване от страна на ответника в насока оборването ѝ.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава“.
С
оглед изложеното, съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД, на увредените лица се
дължат обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния
случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното
деяние.
Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от ищеца А.Н.В.
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 110000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази възрастта на ищцата- 56 години, конкретните
обстоятелства около произшествието - внезапен и неочакван инцидент, вида,
степента, продължителността и характера на претърпените от съпругата страдания,
фактът, че приживе с починалия са били в добри отношения, живели са съвместно дълги
години в среда на разбирателство и
подкрепа, като процесния нелеп инцидент води до загуба на партньор и най-близък. Установи се от събраните гласни доказателства,
че ищцата много тежко преживява загубата
на съпруга си с признаци на отчаяние, ненамиране на смисъл да продължи живота
си.
Що
се отнася до ищците Д.Г.В. и С.Г.В.
претърпените от тях неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на
по 130000,00лв. за всеки от тях. При определяне на същите, съдът съобрази
родствената връзка между ищците и пострадалия/родител-дете/, възрастта на
ищците /респ. 34 г. и 27 г./ и починалия /62 г. / към датата на ПТП,
съществувалите преди инцидента близки отношения между тях, фактът, че те са приели
тежко загубата на баща си, че ищците, макар и пълнолетни, са лишени от
подкрепата на баща си, от опора и напътствие през предстоящия им житейски път поради
неочакван и нелеп инцидент, обстоятелството, че са поели грижата за майка им.
Съобрази се и икономическата обстановка в страната
към датата на застрахователното събитие и лимитите на застрахователното
покритие, поради което настоящия състав намира така определеното обезщетение да
съответства на принципа за справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Възражението
на ответника за съпричиняване, съдът намира да е неустановено по делото. По делото не са ангажирани никакви
доказателства обсноваващи извод за наличие на осъществено противоправно деяние
от страна на Г.В., употреба на алкохол
или предприето пътуване без поставен предпазен колан, които да са от естество
да доведат да възникване на произшествието, респективно настъпване на вреди,
поради което не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Предвид
основателността на исковата претенция,
основателна е и претенцията за законна лихва върху обезщетението. Същата,
съобразно правилото на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ и датата на депозиране на молбата
пред застрахователя на 14,07,2017
г., е дължима от 15,10,2017г.
до изплащане на вземането. В настоящото хипотеза съдът намира необосновано от
страна на ответника да е изискан влязъл в сила акт, доказващ виновността на
водача, застрахован при него. На основание чл. 496, ал. 3, т. 1 от КЗ
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение, когато за удостоверяване на ПТП е представен
констативен протокол, какъвто към ИМ е приложен. С оглед 106, ал. 5 от КЗ
застрахователят не може да изисква доказателства, с които страната не може да
се снабди поради съществуваща нормативна пречка или липса на правна възможност /краен
съдебен акт по неприключило наказателно производство, което обичайно е извън
срока за произнасяне на застрахователя/. От друга страна следва да бъде
съобразено и обстоятелството, че на осн. чл. 107 от КЗ застрахователят има
право да се снабди с необходимата информация от органите на МВР, други държавни
органи, които имат право да установят настъпване на релевантни обстоятелства, а
когато исканата информация е част от досъдебното производство след разрешение
на прокурор. Ето защо в конкретната хипотеза на претендиращите обезщетение не
може да се вмени неизпълнение на указания към застрахователя, което да е от
естество да обоснове приложение на чл. 497, т. 2 КЗ и освободи застрахователя
от отговорност за заплащане на законна лихва.
По
разноските:
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК, с оглед изхода от спора
от ответника се дължат
разноски за държавна такса в размер на 14800,00лв.
На осн.чл.38, ал.2 от
ЗАдв. на Адвокатско дружество „Ч., П.и И.“ и с оглед изхода от спора се следва адв.
хонорар в размер на 8253,30лв. от общо 13530,00лв., определено по реда на чл.7,
ал.2 от НМРАВ и съобразно цената на
исковата претенция. С оглед представените доказателства за регистрация по ЗДДС
се начислява 20% ДДС или общото възнаграждение е в размер на 9903,96лв. с ДДС.
С оглед отхвърлената част на иска, на ответника на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 5160,40лв., от общо 13580,00лв., от които 13530,00лв. – адв. хонорар
и 50,00лв.-свидетел. /Възражението на ищците по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
основателно, с оглед фактическа и правна сложност на делото, вид извършени
процесуални действия и брой съдебни заседания. Предвид цената на исковите
претенции определя същото по реда на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ в размер на 13530,00лв./.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със съдебен адрес:*** да заплати на А.Н.В., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, сума в размер на 110000,00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на Г.Д.В., настъпила
по време на пътнотранспортно произшествие от 22,04,2017год., ведно със законната
лихва от 15,10,2017год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
разликата над 110000,00лв. до пълния предявен размер от 200000,00лв., както и
за законна лихва от 22,04,2017год. до 14,10,2017год. като неоснователна.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със съдебен адрес:*** да заплати на Д.Г.В., ЕГН **********
и С.Г.В., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: *** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, суми в размер на по 130000,00лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетения за
неимуществени вреди във връзка със смъртта на Г.Д.В., настъпила по време на пътнотранспортно
от 22,04,2017год., ведно със законната лихва от 15,10,2017год. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за разликата над 130000,00лв./за всеки/ до пълните предявени размер
от 200000,00лв./ за всеки/, както и за законна лихва от 22,04,2017год. до
14,10,2017год. като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н
Лозенец, бул. „******да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 14800,00лв. - държавна
такса.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ******, със съдебен адрес:*** да заплати на Адвокатско
дружество „Ч., П.и И.“, адрес: ***, на осн.
чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 9903,96лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Н.В., ЕГН **********, Д.Г.В., ЕГН ********** и С.Г.В., ЕГН ********** да заплатят на З. „Б.И.“
АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, р-н Лозенец, бул. „******на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, сума в размер на 5160,40лв.
- адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: