Решение по дело №1226/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

03.08.2021г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

14.07.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1226

по описа за

2020

година.

            Производството е по чл. 422 от ГПК.

            Предявена е искова молба от „ЮБЦ“ЕООД гр.София, в която сочи, че  претенцията за заплащане на процесните суми се основава на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, като мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица. Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 15142411001. Между кредитора „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: ********* и А.И.Д. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15142411001 от дата 11.05.2017г. и допълнително споразумение от същата дата, с които са му предоставени следните услуги за ползване VIVACOM TV GO УСЛУГА при условията на тарифен план TV GO пакет Старт с месечен абонамент 8.90 лева, както и мобилна услуга за следните номера:

-                      За мобилен номер ********** при избран тарифен план Smart L+ с месечен абонамент 29.99 лева

-                      За мобилен номер ********** при избран тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент 19.99 лева. Срокът на договор е бил за 24 месеца - до дата 11.05.2019 г. На същата дата ответникът  сключил и договор за лизинг (№ **********) за устройство TABLET LENOVO TAB 3 7 4G на обща лизингова стойност 93.60 лева, при следните условия на изплащане: 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 3.90 (три лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 3.90 (три лева и 90 ст.) лева. Ответникът потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 185.35 лева. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 195.35 лева  обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № 15142411001 на дата 15.08.2017г. крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 590.06 лв., от които за ищеца интерес представлявала част от сумата до размер на 176.64лв., останалите незаплатените лизингови вноски - 78 лева, като е включена и сумата за потребените мобилни услуги от предходни периоди. Датата на деактивация на процесния абонамент била на 07.08.2017г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, ответникът бил в неизпълнение на договора си, заведен под клиентски номер 12668239003, като същият не спазил крайния срок за ползване на договорните абонаменти. Претендираната сума в настоящото производство е в размер на 254.64лв., от които 176.64лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договори с клиентски номер 15142411001  и 78 лева - остатък от незаплатена цена на лизингови устройства по договори за лизинг. Моли да се признае за установено по отношение на ответника А.И.Д., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 254,64лв., от които:

-                     176.64лв. (сто седемдесет и шест лв. н 24ст.) - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 15142411001, сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********;

-                     78 лева (Седемдесет и осем лева) - незаплатена цена на лизингово устройство - TABLET LENOVO TAB 3 7 4G, съгласно договор за лизинг от 11.05.2017 г., сключени между длъжника ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: *********. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител депозира отговор, с който счита иска за неоснователен и недоказан, излагайки подробни съображения.

Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

От приложеното ч.гр.д. № 713/2020г. по описа на КРС се установява, че със заповед № 250/13.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът  А.И.Д. с ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на  кредитора «ЮБЦ»ЕООД  с ЕИК ********* , гр.София, р-н «Триадица» , бул.»България» №81, вх.»В», ет.8 следните суми: 176.64 лева – обезщетение за неизпълнение на договори с клиентски номер 15142411001 от дата 11.05.2017г., обективирано във фактура № **********/15.08.2017г., сключени между длъжника и „БТК“ЕАД с ЕИК *********, както и сумата от 93.60 лева – незаплатени цена за лизингово устройство по договор за лизинг от дата 11.05.2017г., сключен между длъжника и „БТК“ЕАД. Възложени са му и направените по делото разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение. Длъжникът не е намерен на адреса, за да му се извърши лично връчване на заповедта и с разпореждане на съдията – докладчик от 09.10.2020г. е разпоредено да се изпълни процедурата по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземането.  Ищецът е предявил в законоустановения едномесечен срок иска по настоящото дело , поради което същият е допустим като своевременно предявен и от надлежна активно легитимирана страна , а по същество е и основателен.

За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК  е  необходимо ищецът да докаже съществуването на валидно и изискуемо вземане в негова полза срещу ответника.  В процесния случай на първо място ищецът успя да докаже наличието на валидно облигационно отношение между „БТК” ЕАД и ответника, което да съставлява източник на претендираното задължение на ответника. То е възникнало въз основа на сключен между тях Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 15142411001 от 11.05.2017г. и Допълнителното споразумение към него от същата дата.  с които са му предоставени следните услуги за ползване VIVACOM TV GO УСЛУГА при условията на тарифен план TV GO пакет Старт с месечен абонамент 8.90 лева, както и мобилна услуга за следните номера:за мобилен номер ********** при избран тарифен план Smart L+ с месечен абонамент 29.99 лева; за мобилен номер ********** при избран тарифен план VIVACOM i-Traffic L с месечен абонамент 19.99 лева. Срокът на договор е бил за 24 месеца - до дата 11.05.2019 г. На същата дата ответникът  сключил и договор за лизинг (№ **********) за устройство TABLET LENOVO TAB 3 7 4G на обща лизингова стойност 93.60 лева, при следните условия на изплащане: 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и три) в размер на 3.90 (три лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска в размер на 3.90 (три лева и 90 ст.) лева. Ответникът потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 185.35 лева. Това е дало основание на БТК да прекрати едностранно сключения договори да начисли неустойка , от която претендира сумата по иска в размер на 254.64 лева , а също така и незаплатената остатъчна цена на лизингово устройство в размер на 78 лева.  

Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг.  чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията –  чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента –  чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.  Установеното в  чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния кредитор.

Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК;  Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл.235, ал. 3 ГПК. В настоящото производство се установи , че с договор за цесия от 16.10.2018г. процесните вземания са прехвърлени от „БТК“ЕАД на „С.Груп“ ЕАД. С договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК ********* е прехвърлило вземането на заявителя. Длъжникът е уведомен за двете цесии по смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД на дата 29.12.2019г., с оглед на което единствен титуляр и разпоредител на вземането е  „ЮБЦ“ ЕООД.

Длъжникът не доказа в настоящото производство, че е изпълнил изискуемите задължения за заплащане на стойността на предоставените му по договора и допълнителното споразумение към него мобилни услуги, и заплащане на лизинговото устройство по договор за лизинг от дата 11.05.2017г., сключен между ответника и „БТК“ЕАД за TABLET LENOVO TAB 3 7 4G със сериен номер 869432026899075 , предаден с приемо-предавателен протокол от 11.05.2017г., за което е издадена крайната фактура № **********/15.08.2017г., поради което следва исковите претенции да се уважат изцяло като основателни и доказани.

При този изход на делото следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски от 75.00 лева – държавна такса, 180.00 лева – адвокатско възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение за особен представител , както и направените в заповедното производството по ч.гр.д. № 713/2020г. на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното , съдът

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на А.И.Д. с ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора «ЮБЦ»ЕООД  с ЕИК ********* , гр.София, р-н «Триадица» , бул.»България» №81, вх.»В», ет.8 заплащане на следните суми: 176.64 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 15142411001 от дата 11.05.2017г.,  както и сумата от 78.00 лева – незаплатена цена за лизингово устройство по договор за лизинг от дата 11.05.2017г., сключен между длъжника и „БТК“ЕАД за лизингово устройство TABLET LENOVO TAB 3 7 4G със сериен номер 869432026899075, за които суми е издадена по ч.гр.д. № 713/2020г. по описа на КРС  заповед № 250/13.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

 

ОСЪЖДА на А.И.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на «ЮБЦ»ЕООД  с ЕИК ********* , гр.София, р-н «Триадица» , бул.»България» №81, вх.»В», ет.8 направените по делото разноски от 75.00 лева – държавна такса, 180.00 лева – адвокатско възнаграждение и 300.00 лева – възнаграждение за особен представител , както и направените в заповедното производството по ч.гр.д. № 713/2020г. на КРС разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                       Районен съдия: