Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Ищцовата страна"Д. Т."О. излага в исковата си молба ,че на 24.06.1999 сключил с ответното дружество Договор за доставка на енергийни въглища”ТК”-обогатени № 9906//СВ/24.06.1999 год.,по който извършвал добросъвестно доставките,но ответникът постепенно натрупал закъснения в погашенията.Същевременно заявява,че на 09.08.1999 год. управителят на дружеството бил обект на нападение,чрез което лицето Ангел Николаев Кожухаров го принудил да прехвърли натрупаните задължения на „С.” към неговото дружество с фирма АТ”НИК”.Цесията била подписана под заплаха,видно от приложената Присъда № 15/29.10.2008 год. на СГС,потвърдена в осъдителната част с Решение № 117/30.04.2009 год. на САС и влязла в сила на 29.05.2009 год.Изплащането на уведомлението до ответника за извършената цесия било извършено също под заплаха.Заявява,че веднага след прекратяване на заплахата още същия ден и с цел изпреварване получаване на уведомлението за цесия управителя на дружеството Васко Владимиров се обадил на представителя на „С.”,изпълнителния директор Михаил К.,като го уведомил да не извършват плащания на други дружества.Тези твърдения били приети за установени от наказателния съд.Заявява,че отправяли многобройни покани до ответника за погасяване на просрочените плащания,но от дружеството отговаряли,че считат цесията за валидна.Ищеца счита цесията за невалидна и навежда подробни аргументи в тази насока. Прави се искане съдът да постанови решение,с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 57 000 лв.,представляваща част от дължимата цена на доставената и незаплатена стока по договора за доставка ,ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на до окончателното издължаване на сумата. С допълнителна искова молба е посочил общият размер на задължението в размер на 110 238,27 лв./за което е предявен частичния иск/.Посочил е ,че задължението се формира като неплатен остатък от Ф№9/07.12.1999 год. на стойност 31 037,98 лв. щ.д. или 42 870,776 лв.,неплатена Ф№10/09.12.1999 год. на стойност 336 щ.д. или 464,10 лв. и неплатена Ф.№ 11/25.01.2000 на стойност 48 437,20 щ.д. или 66 903,40 лв. Претендират се разноски. В съдебно заседание исковата молба и допълнителната такава се поддържат от упълномощения адвокат Ответникът изцяло спори предявения иск.Навежда следните правоизключващи и правопогасителни възражения: На първо място прави възражение,че делото не е подведомствено на съда,т.к. страните в сключения договор за доставка № 9906/СВ от 24.06.1999 год.,чл.37 са постигнали договореност спорът да бъде отнесен в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.На следващо място прави възражение,че искът е неоснователен,т.к. вземането на ищеца е цедирано на трето лице.Прави възражение за изтекла тригодишна давност по чл.32 от ЗЗД във връзка с твърдението на ищеца,че цесията е сключена при заплашване.На следващо място прави възражение ,че вземането е погасено по давност поради изтекла петгодишна давност . - чл.110 ЗЗД. Прави се искане съдът да отхвърли иска на горните основания,Претендират се разноски. В съдебно заседание отговорът се поддържа от упълномощения адвокат. Великотърновския окръжен съд приема следното: По направеното възражение за неподведомственост на спора на съдилищата.Съдът намира възражението за неоснователно по следните съображения:В чл.38 от Договора за доставка страните са договорили при непостигане на съгласие спорът да бъде отнесен в Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена камара./л.5-10/.В настоящия процес страните спорят дали има цесия и валидна ли е тя.Пред Арбитражният съд на БТПК при договореност могат да се отнасят само въпроси свързани с изпълнение на договора.Въпросът за валидността на цесията стои извън обхвата на договореното между страните,поради което предявеният иск следва да бъде разгледан от съдилищата,конкретно от Великотърновския окръжен съд-чл.105,пр.2 и чл.104,т.4 от ГПК. По делото не са спорни следните факти и обстоятелства :че страните на 24.юни 1999 год. в гр.С. са сключили Договор за доставка № 9906/СВ - за доставка на енергийни въглища”ТК”- обогатени.Не е спорно,че на 09.08.1999 год. управителят на „Д. Т.”О. Васко Петров Владимиров е бил принуден от лицето Ангел Николаев Кожухаров ,със заплашване да прехвърли вземането към „С.”-С. към негово дружество с фирма АТ”НИК”.По НОХД № 3445/2007 год. по описа на Софийски градски съд,с влязла в сила присъда от 29.10.2008 год.подсъдимият Ангел Николаев Кожухаров е признат за виновен за това,че на 09.08.1999 год. в гр.С.,с цел да принуди Васко Петров Владимиров да се разпореди със свое право/на вземане на управляваната и представляваната от него фирма „Д. Т.” към „С.- за сумата от 218 000 щ.д.,го заплашил с насилие,придружено със заплаха за убийство - 213 а,ал.2,т.1пр.І,т.4 и т.6 от НК./л.13 - 22/. Установява се от събраните доказателства и несе спори от страните ,че 09.08.1999 год. управителят на ищцовото дружество Васко Владимиров е цедирал вземането си към „С.” по процесния договор за доставка 190 000 щ.д. на фирма АТ”НИК”,представлявана от Ангел Николаев Кожухаров./л.12,л.45 и 46 от делото./.Ищцовата страна твърди,че цесията е нищожна,т.к. е сключена под заплаха,че фактическия състав на цесията не е завършен,т.к. преди получаване уведомлението от длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, Изп.директор на ответното дружество ,веднага след като заплашването е престанало , е бил уведомен по телефона и с факс да не извършват плащане на други лица по процесния договор.Ответникът спори,че не дължи на ищеца претедираните суми поради това,че вземането е прехвърлено на друго лице,а ищецът не е носител на материалното право.Наред с това прави възражение,че дори договорът за цесия да е унищожаем,то вземането е погасено с изтичане на тригодишната давност по чл.32 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.99,ал.1 от ЗЗД- „кредиторът може да прехвърли своето вземане,освен ако законът,договорът или естеството на вземането не допускат това”.В чл.40 от Договора за доставка страните са постигнали следната договореност”Правата и задълженията по този договор не могат да се прехвърлят на трета страна без предварително писмено съгласие на другата страна. Прехвърлянето на вземането е станало без „предварително писмено съгласие на другата страна”,поради което противоречи на сключения между страните Договор за доставка. По тези съображения съдът намира договорът за цесия от 09.08.1999 год. за нищожен като противоречащ на чл.99,ал.1,пр.2 и чл.26,ал.2,пр.пр.2 от ЗЗД.След като договорът за цесия от 09.08.1999 год. е нищожен,то правопогасителното възражение на ответника по чл.32,ал.2 от ЗЗД е неоснователно и съдът не следва да дава отговор - спазил ли е ищецът три годишния срок за унищожение на цесията. По реда на настоящото производство ищецът претендира неизпълнение на задължението за заплащане на доставени но неплатени въглища по Договор за доставка № 9906/СВ - за доставка на енергийни въглища”ТК”- обогатени. Предявен е иск по чл.327,ал.1 от ТЗ за заплащане на сумата от 57 000 лв.,представляваща част от цялата дължима на ищеца цена за доставените въглища в размер на 79 811`.09 щ.д. с левова равностойност 110 238,27 лв. Тази сума ищецът претендира по три фактури : Ф№9/07.12.1999 год. на стойност 31 037,98 лв. щ.д. или 42 870,776 лв.,неплатена Ф№10/09.12.1999 год. на стойност 336 щ.д. или 464,10 лв. и неплатена Ф.№ 11/25.01.2000 на стойност 48 437,20 щ.д. или 66 903,40 лв./л.107-112/. Вещото лице Р. Б. изготвила съдебно - счетоводната експертиза е извършила проверка в счетоводството на двете дружества.Установила е ,че ищецът води неплатени вземанияот ответника в размер на 1 71 835.99 щ.д. от главница по доставка на въглища и лихви ,в т.ч. по Фактури : Ф.№6/22.10.1999 г. - за 6 262,88 щ.д.;Ф.№ 7/22.10.1999 г. за 37 767 щ.д.;Ф.№8/12.11.1999 г. - за 39 385,60 щ.д.;Ф.№ 9/07.12.1999 г. -за 39 464,72 щ.д.;Ф.№ 10/09.12.1999 год. - 336.00 щ.д. и Ф.№ 11/25.01.2000 г. - 48 437,20 щ.д. -Справка за дължими плащания и лихви от „С.”-С. към 09..2.2000 год.При проверката в счетоводството на ответника експерта е установила,че в Справка за контрагенти от сметка 401/1 Доставчици - аналит.партида 109”Д. Т.”О. към 31.08.2012 год. и към 30.09.2012 год.При ответника към 31.08.2012 год. по аналитичната партида е водено задължение към доставчика ”Д. Т.”О. общо в размер на 124 439,85 лв.,в т.ч. по фактури : Ф.№9/07.12.1999 г. 48 393,66 лв./31 037,89 щ.д./;Ф.№ 10/09.12.1999 год. - 532 лв.,336 щ.д. и Ф.№ 11/25.01.2000 год. за 75 522,31 лв./48 437,20 щ.д./.Експерта е установила ,че към 30.09.2012 год. задължението по разчетна сметка 401/ 1 Доставчици-аналит.партида № 109 „Д. Т.”О. в размер е на 124 439,85 лв. счетоводно е закрито поради изтекъл давностен срок./202-205/ Съдът намира предявеният частичен иск за сумата от 57 000 лв. ,представляваща част от 110 238,27 лв. за основателен и доказан. Предмет на предявения иск е заплащане цената на досавени но незаплатени въглища по сключения между страните Договор за доставка по приложени три броя фактури.Ищцовата страна е установила вземането си с представените три броя фактури.л.107 - 112/.Тези фактури са осчетоводени при ответника.Съгласно разпоредбата на чл.327,ал.1 ТЗ,купувачът е длъжен да плати цената на стоката при предаване на стоката или документите,които му дават право да я получи.С представените фактури ищецът е доказал,че е доставил на ответника стоката предмет на договора за доставка.Вещото лице е установила,че в счетоводството на ответника ищецът има партида - Справка за контрагенти от сметка 401/1 Доставчици - аналит.партида 109”Д. Т.”О..,както и че по аналитичната ведомост към 30.08.2012 год. е водено задължение към ищеца в размер на 124 439,85 лв., по посочените в допълнителната искова молба фактури.Заключението на вещото лице е пълно,с него е даден отговор на поставените от страните въпроси,не е оспорено,кореспондира с приложените писмени доказателства ,поради което съдът му дава вяра.Изложеното налага извод,че ищецът е получил доставката по посочените фактури,съгласно предмета на договора,но не е заплатил цената им. Предявеният частичен иск за заплащане на сумата от 57 000 лв.се явява основателен и доказан и подлежи на уважаване.Ищецът претендира законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 03.01.2011 год.,до окон¸ателното изплащане.Претендираната лихва представлява обезщетение за забавено плащане върху главницата по чл.86 от ЗЗД от датата на поканата - датата на исковата молба, до окончателното издължаване.Ответникът е изпаднал в забава от датата на поканата с подаване на исковата молба,поради което предявеният иск за заплащане на лихви е основателен и подлежи на уважаване. Ответникът е направил правопогасително възражение по чл.110 ЗЗД,че вземането е погасено по давност,т.к. са изтекли повече от пет години от възникването му.В подкрепа на това възражение към 30.09.2012 год. е закрил партидата със задълженията си към ищцовото дружество /виж закл.на В.л.Р. В./.Съдът намира възражението за неоснователно.Съгласно чл.115,б.”ж” ЗЗД Давност не тече,докато трае съдебният процес относно вземането.По делото е приложена Присъда № 15 от 29.10.2008 год. по НОХД 3445/2007 год. на СГС,влязла в сила./л.13 от делото/.В този акт изрично е записано,че присъдата е относно разпореждане на ищеца с вземането си към „С.” за сумата от 218 000 щ.д.,за извършено под заплаха прехвърляне на вземане на ищеца към ответника на трето лице./По въпроса за валидността на цесията съдът се произнесе по - горе./За периода от образуване на наказателното производство 1999 год.,до влизане на присъдата в сила - 30.04.2009 год. се е водил процес относно вземането на ищеца към ответника,през този период давност не е текла,поради което вземането на ищеца не е погасено по давност. При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 8 7 80 лв.По делото не са представени доказателства за направени транспортни разходи в размер на 180 лв. и искането следва да се отхвърли. Водим от изложеното Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА „С. „ ,ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,З. И. З.,да заплати на "Д. Т."О.,със седалище и адрес на управление Р. К.,гр.Н.,ул."К. Ф.",№ 8,представляван от Васко Петров Владимиров и съдебен адрес гр.С.,ул."Р. Д.",№ 8,с процесуален представител адвокат Биляна Тончева сума в размер на 57 000/петдесет и седем хиляди/лева,по заведен частичен иск от общо 110 238,27 лв./78 811,09 щ.д./,представляваща цена на доставени но незаплатени енергийни въглища по Договор за доставка № 9906/СВ/24.06.1999 год.,ведно със законната лихва върху главницата считано от 03.01.2011 год. до окончателното издължаване. ОСЪЖДА С. „ ,ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление гр.С.,З. И. З.,да заплати на "Д. Т."О.,със седалище и адрес на управление Р. К.,гр.Н.,ул."К. Ф.",№ 8,представляван от Васко Петров Владимиров и съдебен адрес гр.С.,ул."Р. Д.",№ 8,с процесуален представител адвокат Биляна Тончева сума в размер на 8 780 лв. разноски,като отхвърля претенцията за заплащане на транспортни разноски в размер на 180 лв. РЕШЕНИЕТО на съда може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от съобщението. Окръжен съдия : |