Решение по дело №1036/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК във връзка с чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано въз основа на частна жалба от адв. С. К. , като пълномощник на "3 С С. Г. Д." Е., ЕИК *********, адрес на управление гр.Г. Д., ул."С. П." №60, представлявано от управителя Б. К. Х., на съдебен адрес: гр. „С.” ул. „С. С.” № 19, срещу Определение № 4129 от 27.11.2012г., постановено по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., с което съдът е отхвърлил като неоснователно искането на "3 С С. Г. Д." Е., да измени Решение № 3469/10.10.2012г., постановено по същото гражданско дело, в частта му за разноските.

Недоволен от обжалваното определение на първоинстанционния съд, жалбоподателите молят съда да го отмени като неправилно. Основното оплакване инвокирано с частната въззивна жалба е за нарушение от страна на съда на разпоредбата на чл. 80 от ГПК, тъй като с решението си по делото в частта му за разноските, съдът е посочил че ищецът “. Е., е извършил пред първата съдебна инстанция разноски в размер на 400лв. за дължимата държавна такса и в размер на 1 500лв. за адвокатски хонорар, като не се е съобразил с цитираната разпоредба на закона, в която е посочено, че „страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно по приключване на последното заседание в съответната инстанция.” Възразява се с частната жалба, че първоинстанционния съд неправилно е присъдил на дружеството ищец- “. Е., разноски за адвокатски хонорар за адв. Т., съобразно представения по делото договор за правна помощ, в който е посочена сума три пъти по- голяма, от тази посочена в списъка на разноските, представен от пълномощника на ищеца в последното съдебно заседание по делото пред РС Г. Д.. Възразява се и срещу това, че списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, е представен от адв. Т. едва с писмените бележки по делото- след изтичането на преклузивния срок по чл. 80 от ГПК, което е лишило другата страна от възможността да възрази за прекомерност на присъдените разноски по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК. Частният жалбоподател изразява становище, че съобразно правилата на чл. 78 ал.1 от ГПК, съдът е следвало да присъди в полза на ищеца “. Е., сумата от 193.00лв., съобразно представения списък и съразмерно на уважената част на предявения иск. С частната жалба алтернативно се поддържа искането, в случай че въззивния съд не приеме, че възможността за представяне на доказателства за направените разноски по делото се преклудира с изтичането на срока по чл. 80 от ГПК, да се има в предвид че поисканото възнаграждение за адвокатски хонорар в размер на 1 500лв. за първата съдебна инстанция, е прекомерно завишен – несправедлив и необоснован от разпоредбите на чл. 36 от ЗА и Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размени на адвокатските възнаграждения, тъй като същият не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото. С частната жалба се иска от въззивния съд – да намали присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на “. Е. по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., пропорционално на заявените от ищеца в производството и съобразно приложимите за разноските процесуални правила, а не след изтичане на процесуалните срокове за това или да намали определеното в полза на “. Е. възнаграждение за разноски до минималния размер, определен съобразно правилата на чл. 78 от ГПК във връзка с чл. 36 от ЗА.

В срока по чл. 276 ал.1 ГПК, не е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д. е образувано въз основа на предявен от С. М. Т., в качеството му на управител на “. Е., ЕИК ., адрес на управление гр.С., район “. С.", ж.к."Б.", Б.8, вх.Б, .2, ап.22, срещу "3 С С. Г. Д." Е., ЕИК ., адрес на управление гр.Г. Д., ул."С. П." №60, представлявано от управителя Б. К. Х., с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 10000лв., представляващи частичен иск за причинени имуществени вреди в размер на 25078.20лв., в това число 22928.20лв. стойност на откраднати златни накити и бижута и метална каса на стойност 2150лв. Още с исковата молба по делото е направено и искане за присъждане в полза на ищеца на направените по делото разноски.

Преди провеждането на първото съдебно заседание по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., насрочено за 21.06.2012г., по делото е представен Договор за правна помощ и съдействие, с който С. М. Т., в качеството му на управител на “. Е., ЕИК ., е упълномощил адв. А.Т. САК, за осъществяване на процесуално представителство по делото, както и за извършване на всички процесуални действия за защита интересите на дружеството ищец, включително намаляване, оттегляне или отказ от иска, признание на исканията от другата страна, получаване на ценонности и изобщо извършването на всички действия, съставляващи разпореждане с предмета на гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д.. Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., за които е отбелязано че са изплатени на процесуалния пълномощник – адв. А.Т..

В съдебно заседание по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., проведено на 10.09.2012г., съдът е приключил съдебното следствие и е дал ход на устните състезания по делото. При становището си адв. А. Т. освен че е поддържала предявените искове повторно е направила искане за присъждане на разноските на дружеството ищец за първата съдебна инстанция, като е заявила че представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Пълномощника на ответното дружество- адв. К. е заявила изрично, че няма възражения относно списъка на разноските на ищцовата страна. Съдът е обявил на страните че ще се произнесе с решение в законно установения срок, като е дал възможност на страните за писмени бележки.

Видно е от представения от адв. А. Т., като пълномощник на “. Е. списък на разноските за първата съдебна инстанция и по реда на чл. 80 от ГПК/лист 117 от гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д./, че претендираните по делото разноски от ищцовата страна са за сумата 400.00лв. държавна такса и сумата 500лв. за адвокатски хонорар. Няма данни списъка за разноските по чл. 80 от ГПК, да е представен от адв. А. Т. с депозираната от нея по делото писмена защита на 26.09.2012г.

С Решение № 3469/10.10.2012г. по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., съдът е уважил частично предявения иск с правно основание чл. 286 ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 280 и сл. от ЗЗД и чл. 21 от сключения между страните договор, като е осъдил "3 С С. Г. Д." Е., да заплати на “. Е., сумата от 2150 /две хиляди сто и петдесет/ лева с включен ДДС, преставляваща частичен иск за причинени имуществени вреди в размер на 25078.20лв., в това число 22928.20лв. стойност на откраднати златни накити и бижута и метална каса на стойност 2150лв., ведно с законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 19.11.2011г. до изплащане на сумата, а за частта от предявения иск, над уважената от съда, е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

В мотивите към цитираното решение, съдът е счел че разноските направени от дружеството ищец- “. Е. по делото за тази съдебна инстанция са – 400.00лв. за дължимата държавна такса и 1 500лв. за адвокатски хонорар. Съдът на основание чл. 78 ал.1 от ГПК е възложил на ответника частта от сторените от ищеца разноски за първата съдебна инстанция, съразмерно на уважената част от предявения иск, като е осъдил "3 С С. Г. Д." Е. да заплати на “. Е., сумата – 408.00лв.

На 19.10.2012г. по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д. е постъпила писмена молба от "3 С С. Г. Д." Е., по реда на чл. 248 от ГПК. Поискано е от съда постановеното Решение № 3469/10.10.2012г. по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., да бъде изменено в частта му за разноските, като същите бъдат намалени от съда. Изложени са съображения, че в последното по делото съдебно заседание, процесуалният пълномощник на дружеството ищец- адв. А. Т. е представила списък на разноските, в който е посочила, че сумата за дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 500лв. При присъждане на разноските по делото, съразмерно на уважената част от предявения иск, първоинстанционният съд обаче е постановил решението си, като е съобразил друга сума като адвокатски хонорар- в размер на 1 500лв., въз основа на пълномощно представено в хода на делото. Процесуалният пълномощник на ответника по делото- адв. С. К. САК, моли съда разноските по делото да бъдат определени от съда съобразно уважената част от иска и размера посочен в списъка на разноските по реда на чл. 80 от ГПК, представен от пълномощника на “. Е..

С обжалваното Определение № 4129 от 27.11.2012г., постановено по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., съдът е отхвърлил като неоснователно искането на "3 С С. Г. Д." Е., да измени Решение № 3469/10.10.2012г., постановено по същото гражданско дело, в частта му за разноските. Изложени са съображения, че нормата на чл. 80 от ГПК задължава страна да представи по делото списък на разноските- най- късно до приключване на съдебното заседание в което съдът е дал ход на устните състезания, като тази разпоредба на процесуалния закон не дерогира нормата на чл. 78 ал.1 от ГПК, която задължава съдът да се произнесе за разноските по делото, тогава когато са изрично поискани, съобрази действително сторените разноски от страните по делото, а не съобразно посочените в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК. Сочи се в мотивите на обжалвания съдебен акт още от съда, че единствената неблагоприятна последица от неспазването на задължението за представяне на списък на разноските за страната която е пропуснала да стори това е, че същата губи процесуалното си право да иска изменение на постановеното решение в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни доводи:

Обжалването на определението на РС Г. Д., постановено по гражданско дело №1441/2011г. по описа на съда, въззивният съд счита за процесуално допустимо. За жалбоподателя- "3 С С. Г. Д." Е., чрез неговия пълномощник, е налице правен интерес от обжалването на постановения по реда на чл. 248 от ГПК съдебен акт, след като искането му за изменение първоинстанционното решение в частта му за разноските е било оставено от съда без уважение. Частната жалба е депозирана от страна имаща правомощията да обжалва определението на РС Г. Д., постановено по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., като е насочена срещу акт подлежащ на обжалване пред по-горната инстанция съобразно разпоредбата на чл. 248 ал.3 от ГПК. При разглеждането на делото пред първата съдебна инстанция, процесуалният пълномощник на „3 С С. Г. Д." Е., не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но такива не са били направени от ответната страна, поради което за жалбоподателя не е погасено правото да обжалва определението на съда, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, пред по- горната съдебна инстанция.

Настоящият състав на ОС Б. счита за неоснователно оплакването с частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, че списъка на разноските по реда на чл. 80 от ГПК, е бил несвоевременно представен от процесуалния пълномощник на ищеца по първоинстанционното дело- адв. Т., като се твърди че същият е представен едва с писмената защита. Това твърдение на частния жалбоподател се опровергава от протокола за проведеното съдебно заседание, съставен от първоинстанционния съд по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., на 10.09.2012г., в който след даване ход на устните състезания, адв. Т. като пълномощник на ищеца -”. Е., е заявила че претендира разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, а адв. С. К. , като пълномощника на ответника - "3 С С. Г. Д." Е., е заявила че не представя списък, тъй като ответната страна не е направила разноски по делото, а освен това е заявила изрично, че няма възражение относно списъка за разноски, представен от ищцовата страна по делото. Налага се извода, че списъка за разноски по реда на чл. 80 от ГПК, е представен от адв. Т. в предвидения в закона срок за това- най- късно до приключване на последното съдебно заседание пред съответната инстанция, като към този момент е бил на разположение на съда и е бил разискван от процесуалните пълномощници на страните.

Разгледана по същество частната жалба по реда на чл. 248 ал.3 от ГПК е основателна и следва да бъде уважена, тъй като е правилно оплакването на неправилност на постановеното от първоинстанционния съд Определение № 4129 от 27.11.2012г., постановено по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д.. Определението е постановено в противоречие с установената практика на ВКС по приложението на нормата на чл. 80 от ГПК, според която от една страна непредставянето на списък за разноските от страната, не погасява правото и да ги получи. Това е така тъй като безспорно общия принцип на решението на съда в частта за разноските е, че следва да бъдат присъдени действително направените по делото разноски и ако страната чрез списъка си по реда на чл. 80 от ГПК заяви разноски по- големи от действително направените пред съответната съдебна инстанция, съдът ще следва да съобрази именно действително направените разноски и да присъди тях на страната.

Неизпълнението на задължението за представяне на списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК, е свързано с предвидената в изричната разпоредба на закона процесуална санкция за страната, свързана с погасяване правото и да обжалва решението в частта му за разноските относно техния размер, както и да иска изменение на решението в тази му част, от съда който го е постановил. Списъка на разноските по чл. 80 от ГПК обаче има и друго процесуално правно значение, което не може и не следва да се игнорира. Институтът на чл. 80 от ГПК е законодателно въведен и с оглед на това, присъждането на разноските да не се основа на неясни данни за размера на действително направените и претендирани от страната разноски за съответната съдебна инстанция. Според съдебната установена практика по приложението на чл. 80 от ГПК, смисъла на въведената от законодателят разпоредба е съдът да уважи само включените в списъка разноски/а не действително направените такива/, тогава когато със списъка за заявени разноски по-малки от тези заявени по делото от същата страна в хода на процеса. В крайна сметка, представянето на списъка за разноски след даване ход на устните състезания в последното пред съответната съдебна инстанция съдебно заседание, съставлява израз на действителната воля на страната относно претендираните от нея разноски по делото, направено непосредствено преди постановяването на съдебното решение от съда. Независимо от мотивите на страната/грешка в списъка за разноските, намаляване на претенцията за заплащане на разноските, поради несъответствието им с императивнити разпоредби на ЗА и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения или други съображения/,тежестта на доказване на претендираните разноски е именно върху страната, която е представила списъка по чл. 80 от ГПК и нейно право е да поиска такава част от сторените разноски, каквато намери за необходимо. Изискването за представяне на списък за разноските има отношение и към възможността на другата страна, да се позове на разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на посоченото в списъка адвокатско възнаграждение, което право на възражение също се преклудира ако не бъде направено до приключване на последното по делото съдебно заседание.

В настоящия случай въпреки че списък за разноските по чл. 80 от ГПК е бил надлежно и своевременно представен пред съда от процесуалния пълномощник на дружеството ищец по делото- “. Е., и адвоката на другата страна е взел становище по този списък, съдът в решението си по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., е присъдил в полза на ищцовата страна, разноските направени от “. Е. в хода на делото, но съобразно договор за правна помощ и защита, представен в хода на процеса от адв. Т., а не съобразно представения от процесуалния пълномощник на дружеството ищец- списък на разноските в последното съдебно заседание пред първата инстанция. С обжалваното определение по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционния съд отново е отказал де се съобрази с представени от пълномощника на “. Е. списък по реда на чл. 80 от ГПК, като отново е счел, че следва да съобрази действително направените разноски от ищеца по делото, без да съобрази искането за тяхното присъждане в последното по делото съдебно заседание.

Настоящият състав на ОС Б. счита, че първоинстанционния съд неоснователно е пренебрегнал представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, като всъщност е игнорирал последната воля на пълномощника на ищеца - адв. Т., относно претендираните по делото разноски за първата съдебна инстанция. Като е сторил това, съдът е постановил един неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен от настоящата въззивна инстанция. Вместо него и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца- “. Е., следва да бъдат присъдени разноски по делото, съразмерно на уважената част на предявения иск, за сумата – 193.50лв. общо за първата съдебна инстанция.

Поради уважаване от въззивния съд на оплакването направено с частната жалба- за неправилност на обжалваното определение на РС Г. Д., съставът на ОС Б., няма да се произнася по алтернативното искане за намаляване на определения размер на разноските за първата съдебна инстанция по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., основани на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл. 78 ал.5 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 4129 от 27.11.2012г., постановено по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., с което съдът е отхвърлил като неоснователно искането на "3 С С. Г. Д." Е., да измени Решение № 3469/10.10.2012г., постановено по същото гражданско дело, в частта му за разноските, като НЕПРАВИЛНО и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 3469/10.10.2012г. по гражданско дело №1441/2011г. по описа на РС Г. Д., в частта му за разноските, като на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА "3 С С. Г. Д." Е., ЕИК ., адрес на управление гр.Г. Д., ул."С. П." №60, представлявано от управителя Б. К. Х., на съдебен адрес: гр. „С.” ул. „С. С.” № 19, да заплати на “. Е., ЕИК ., адрес на управление гр.С., район “. С.", ж.к."Б.", Б.8, вх.Б, .2, ап.22, представлявано от Управителят С. М. Т., сумата – 193.50лв. /сто деветдесет и три лева и петдесет стотинки/, съставляваща общо разноските за държавна такса и адвокатски хонорар, за първата съдебна инстанция.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: