РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Силистра, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно
наказателно дело № 20213400600220 по описа за 2021 година
прие за установено следното:
Въззивното производство е инициирано по жалба на М. М., срещу
определение № 33 от 23.08.2021 г. постановена по НЧХД № 173/21 г. по описа
Тутракански районен съд, с което е прекратено наказателното производство срещу Н. Д., Н.
Р. и П. Р. за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Жалбоподателят счита съдебния акт за неправилен и незаконосъобразен, като
излага съображения да не са налице предпоставките на чл. 81, ал.3 от НПК.
Моли за отмяна на ревизираното определение и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото, от страна на подсъдимите, са входирани: писмен отговор със
становище за правилност на съдебното определение и писмено уведомление по множество
дела, водени между същите страни, което е неотносимо към настоящото производство.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично; изцяло поддържа
жалбата си и направеното с нея искане.Нови доказателства не сочи.
Подсъдимите не се явяват.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в
жалбата и след като извърши цялостна проверка на постановеното определение, прие за
1
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, разгледани по същество – неоснователна.
Видно от материалите по делото, според твърденията на ч.т. М., на
09.12.2017г. тримата подсъдими са му нанесли телесна повреда.
По повод този инцидент М. е сигнализирал РП Тутракан, където са били
образувани две преписки, които впоследствие са били обединени. По случаят е била
извършена предварителна проверка за деяние по чл. 129 от НК, но е било установено, че се
касае за престъпление по 130, ал.1 от НК, което се преследва по тъжба на пострадалия.
С постановление от 02.02.2018 г. РП Тутракан е направила отказ да образува
досъдебно производство като съобщение за това М. е получил на 07.02.2018г. С този
прокурорски акт пострадалият е бил уведомен, че може да потърси правата си пред
съответния районен съд, по частно-правен ред.
Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство е било
обжалвано от М. пред по-горестоящ прокурор, който се е произнесъл с постановление от
08.03.2018г като е потвърдил отказа за образуване на наказателно производство срещу
тримата подсъдими. М. е уведомен на 12.03.2018 г.
На 29.11.2018 г. М. депозира нов сигнал до РП Тутракан , с който представя
нови факти, касаещи здравословното му състояние с твърдението,че са относими към
инцидента от 09.12.2017 г. Образуваното на 07.01.2019 г. ДП № 7/19 г. по описа на РУ на
МВР Тутракан е било спряно, предвид обстоятелството, че не са налице доказателства за
извършено от общ характер престъпление. М. е бил уведомен, че следва да търси правата си
чрез подаване на тъжба до ТРС. Постановлението за спиране на РП Тутракан от 20.04.2021 г.
е било потвърдено с Определение № 24/02.07.21г. по ЧНД № 108/21г. по описа на ТРС.
На 02.08.21 г. М. инициира НЧХД № 173/21г. , възползвайки се указанието за
депозиране на тъжба.
Запознавайки се с хронологията, ПИС е възприел да е изтекла давността по чл.
81, ал.3 от НПК, т.е. 6-месечния преклузивен срок, в който пострадалият може да сезира
съответен съд за престъпление от частен характер.
Изложените от ТРС мотиви са изключително подробни и правилни, и се
споделят от настоящата инстанция.Възраженията на М., че преклузивният срок не е изтекъл,
предвид Определение №24/02.07.21 г. по ЧНД № 108/21г. на ТРС, с което се потвърждава
постановлението на РП Тутракан за спиране на наказателно производство № 7/19г. на РП
Тутракан са неоснователни по следните съображения:
Следва да се посочи, че след като прокурорът е приел, че престъплението не е
от общ характер и е отказал да образува наказателно производство по случая, то всъщност
изобщо не е било образувано наказателно производство, което да бъде спряно по чл. 25,
ал.1,т.6 от НПК, за да може от този момент да се изчислява и шестмесечния срок за подаване
на тъжба, от страна на пострадалия. Била е извършена само предварителна проверка, която
2
по своето естество не може да бъде приравнена на наказателно производство. В този
смисъл не може постановлението за отказ да се образува досъдебно производство да се
приравнява с правните последици на постановлението за спиране по чл. 25, ал.1, т.6 от НПК.
Постановлението за отказ да се образува наказателно производство е акт на прокурора по
смисъла на чл. 213, ал. 1 от НПК, а не такъв за спиране на вече образувано досъдебно
производство с указание, че престъплението се преследва с подаване на тъжба от
пострадалия и следва да бъде прекратено.
Затова и според част от практиката на ВКС, съобщаването му не може да
задейства приложението на 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3, предл. 2 от НПК, т.е
преклузивният срок тече от деня, в който пострадалият е узнал за извършеното
престъпление – в конкретния казус от 09.12.2017 г. В този случай срокът , с който
пострадалият е разполагал да подаде тъжба, изтича на 09.06.2017 г. ,т.е. четири години
преди образуване на НЧХД № 173/21 г. , т.е. депозираната тъжба е просрочена.
В друга част от практиката на ВКС се застъпва становището, че преценката за
срока по чл. 81, ал.3 от НПК е фактическа и подлежи на установяване във всеки отделен
случай.
Именно така е постъпил и ТРС, като се е позовал принципно на по-
благоприятния за пострадалия вариант, т.е. изчислил е срокът по чл. 81, ал.3 от НПК от
момента, в който пострадалият за първи път е узнал за отказа на прокурора да образува
досъдебно производство за престъпление от общ характер – 07.02.2018 г. В този случай
преклузивният срок за подаване на тъжба изтича на 07.08.2018 г.
Дори при изчисляването на срока да се приеме дата 12.03.2018 г. , когато М. е
уведомен за постановлението на ОП Силистра, с което се потвърждава отказа за
образуването на досъдебно производство, то правото на пострадалия е изтекло на
12.09.2018г., т.е подадената на 02.08.2021 г. тъжба до ТРС е просрочена с приблизително
три години.
Всяко последващо действие на М., /след дата 12.03.2018 г./ , да възобнови
възможностите си да подаде тъжба е ирелевантно и би довело до това, по този начин, да
бъде отворен пътя за заобикаляне на закона и саниране на предвидените в него преклузивни
срокове /каквито опити в случая са направени с представяне на уж „нови“ доказателства
през ноември 2018 г. в РП Тутракан, с цел образуване на ново производство и възобновяване
на сроковете по чл. 81, ал.3 от НПК/. По този начин би била застрашена и правната
сигурност, като гражданите биха били поставени под угрозата да бъдат предавани на съд
без никакво ограничение във времето.
Срокът по чл. 81, ал.3 от НПК е предвиден имено в интерес на правната
сигурност. Затова и законодателят го е обвързал с узнаването за извършване на деянието,
респективно със съобщаването на пострадалия за спиране /и последващо прекратяване/ на
досъдебното производство на основание, че престъплението се преследва по тъжба на
3
пострадалия.
В горния смисъл проверяваният съдебен акт е правилен и обоснован , а
жалбата неоснователна, тъй като депозираната пред ТРС тъжба не отговаря на условията,
посочени в чл. 81 от НПК, поради просрочие.
Предвид горното Силистренски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 33 от 23.08.2021 г. постановено по НЧХД
№ 173/21 г. по описа на ТРС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4