№ 10828
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110158571 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Т. П. срещу „*************“ ЕООД, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за
претърпени вследствие на трудова злополука неимуществени вреди – болки и страдания, в
размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва от датата на инцидента - 04.07.2024 г., до
окончателното плащане.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, по силата на което
изпълнявала длъжността „манипулант“, считано от 05.03.2024 г. Твърди, че съгласно
длъжностната характеристика следвало да осъществява намирането, позиционирането и
препозиционирането на стоки в склад в гр. София съгласно продуктовата им група,
оборотност, габарити и други специфични изисквания за съхранение. Твърди, че на
04.07.2024 г. около 16:30 ч. в склад за лекарства, находящ се в гр. София, ул. „******** път“
199А, при изпълнение на трудовите задължения се покатерила върху стелаж, за да избута
заседнал в него кашон, като при слизането загубила равновесие и паднала, вследствие на
което получила фрактура на лявата ръка в областта на лъчевата кост. Работодателят не
декларирал инцидента, а същият бил признат за трудова злополука по декларация от
пострадалата с разпореждане на НОИ. Ищцата потърсила медицинска помощ в деня на
инцидента поради силната болка, съчетана с подуване и посиняване на ръката. След
репозиция била поставена гипсова шина, която следвало да носи за 26 дни. Лечението
протекло в домашни условия при предписан хигенно-диетичен режим, съчетан с прием на
болкоуспокояващи. След сваляне на гипсовата имобилизация травмата все още била
болезнена, а обемът на движенията не бил възстановен, поради което ищцата била насочена
1
към физиотерапия. Твърди, че и след проведени 36 физиотерапевтични процедури
състоянието не се подобрило. Излага, че обичайна практика в предприятието на ответника
е за осигуряване на по-голяма бързина при изпълнението на работата да не се полза стълба
при реденето на стока. При така изложените фактически твърдения иска от съда да
присъди съдебно предявеното вземане за обезщетение, ведно със законната лихва от датата
на трудовата злополука. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по размер. Не оспорва, че между страните е било налице трудово
правоотношение с твърдяното от ищцата съдържание, настъпването на инцидента по време
на работа при изпълнение на възложените на пострадалата трудови функции и признаването
му за трудова злополука по надлежния ред с разпореждане на НОИ. Прави възражение, че
инцидентът е настъпил вследствие на проявена от ищцата груба небрежност, като в тази
връзка излага, че същата е игнорирала проведените й инструктажи и вътрешните изисквания
за ескалиране на подобен проблем до тийм лидера и за използване на стълба, с които е била
запозната още при постъпването на работа. В тази връзка излага, че съзнавайки вината си,
ищцата не е съобщила на работодателя за настъпилия инцидент, както и че веднага след
узнаване ответникът е инициирал разследване и декларирането на злополуката пред НОИ.
Като аргумент в тази насока излага, че ищцата не се е възползвала от доброволно
сключената от работодателя застраховка. Възразява, че преди образуване на делото не е
получавал покана за изплащане на обезщетение за инцидента. Възразява, че размерът на
претендираното обезщетение е прекомерен с оглед на действително претърпените вреди.
Моли съда да отхвърли исковете изцяло, а в условията на евентуалност - да присъди
обезщетение в намален размер. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 КТ.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 или над 50 на сто или смърт
на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като
дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване /чл. 200, ал. 3 от КТ/. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда
възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов
работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при
виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го
обезвреди. Работодателската имуществена отговорност би отпаднала само при умишлено
самонараняване, но не и при действие, извършено при самонадеяност (т. нар. „съзнавана
2
непредпазливост“).
Фактическият състав, обуславящ ангажиране на обективната гаранционно-
обезпечителна имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените
от работника или служителя неимуществени вреди вследствие от трудова злополука
включва следните материалноправни предпоставки: 1/ осъществяване на трудова злополука,
която по надлежния административен ред да е призната за трудова по смисъла на чл. 55
КСО; 2/ настъпване на неимуществени вреди - неблА.риятно засягане на нематериални, но
правно защитими блага на работника или служителя; 3/ причинно-следствена връзка между
злополуката и вредоносните последици, т.е., последните да съставляват закономерна и
естествена последица от настъпилия инцидент.
Ето защо за основателността на иска в тежест на ищцата е да установи, че е работила
при ответника по трудово правоотношение с твърдяното съдържание, че е претърпяла
посочената трудова злополука, че злополуката е призната за трудова по надлежния ред с
влязло в сила разпореждане на НОИ, че е довела до временна или трайна
неработоспособност, че вследствие злополуката е претърпяла неимуществени вреди – болки
и страдания, в какво се изразяват същите, както и причинно-следствената връзка между
твърдените неимуществени вреди и настъпилата трудова злополука.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищцата. Предвид нормата на
чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е и да установи възражението си по чл. 201, ал. 2
КТ – допусната от ищцата груба небрежност, с което е допринесла за трудовата злополука.
С оглед становището и възраженията на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК с обявения за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение №
17147/11.04.2025 г., са приети за безспорни обстоятелствата, че между страните е
съществувало трудово правоотношение с твърдяното съдържание, по време на което на
посочените в исковата молба дата и място във връзка с извършваната работа ищцата е
претърпяла описания инцидент, при който е получила травматично увреждане, както и че
инцидентът е признат за трудова злополука по надлежния ред с влязло в сила разпореждане
на НОИ.
Горепосочените обстоятелства се установяват еднопосочно и от надлежно
приобщените по делото писмени доказателства, както следва:
Съгласно приетия по делото Трудов договор № 33/01.03.2024 г. между страните е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала
длъжността „манипулант“ при ответното дружество в Направление „Операции и
Логистика/Логистични операции/Склад София/Набиране на стока“ с място на работа гр.
София, ул. „******** път“ № 199А. От представената по делото длъжностна характеристика
/лист 13-14 и лист 89/ за заеманата от ищцата длъжност се установява, че основното
задължение е било да осъществява набирането, позиционирането и препозиционирането на
стоката в склад в гр. София според нейната продуктова група, оборотност, габарити и други
специфични изисквания за съхранение. Сред основните изисквания за заеманата от ищцата
3
длъжност е спазването на вътрешните утвърдени инструкции за работа, правилника за
вътрешния трудов ред, както и всички други вътрешни правилници на компанията, свързани
с правилното изпълнение на длъжността.
Със Заповед № 168/13.09.2024 г. трудовото правоотношение между страните е
прекратено по взаимно съгласие, считано от 18.09.2024 г.
От Декларация за трудова злополука № 1/10.07.2024 г., Декларация за трудова
злополука № 5101-21-731/12.07.2024 г., Протокол за трудова злополука по чл. 2, ал. 2 от
Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки №
1/10.07.2024 г. и Протокол № 62/15.08.2024 г. се установява, че ищцата е претърпяла
инцидент на 04.07.2024 г. около 16:30 ч. в гр. София, ул. „******** път“ № 199А, в склад за
лекарства на „*************“ ЕООД – по време на работа се качила на стелаж, за да избута
заседнал кашон със стока, без да използва стълба, като при слизане от стелажа паднала,
подпирайки се на лявата си ръка, вследствие на което получила счупване на долния край на
лъчевата кост на лявата китка.
Съгласно Разпореждане № 35617/22.08.2024 г. на НОИ декларираната злополука,
претърпяна от ищцата, е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО,
осъществена през време и във връзка с извършваната работа. По делото не са ангажирани
доказателства за обжалване на разпореждането на НОИ по съответния административен ред,
поради което същото следва да се счита за влязло в законна сила, с което на основание чл.
200 КТ за ищцата е възникнало правото да търси обезщетение за вредите, настъпили
вследствие на инцидента.
Спорни между страните, са обстоятелствата претърпяла ли е ищцата твърдените
неимуществени вреди – болки и страдания, ако да - в какво са се изразили същите, както и
налице ли е причинно-следствената връзка между тях и настъпилата трудова злополука.
Прието по делото е заключение на съдебно-медицинската експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено
въз основа на цялостен анализ на представената по делото медицинска документация, както
и за даващо пълни, ясни и обосновани отговори на поставените въпроси. Съгласно
заключението ищцата е получила травма в областта на лявата гривнена става. След преглед
и рентгенография в спешния кабинет по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където е оказана първа помощ, се установило счупване на долния край на
лъчевата кост на лявата предмишница. Ищцата е провела консервативно лечение с поставяне
на гипсова имобилизация на лява гривнена става за 4 седмици. След сваляне на
имобилизацията ищцата е провела физиотерапевтичен курс и рехабилитация, като общата
продължителност на лечението е 4 месеца. През периода на лечение ищцата е търпяла болки
и страдания, като през първите 2 седмици след инцидента, както и през първите 2 седмици
след сваляне на гипсовата имобилизация, същите са с интензивен характер. При извършения
на 24.04.2025 г. от вещото лице личен преглед на ищцата последната съобщила за болки на
мястото на счупване при натоварване и влажно време. Периодът на възстановяване
продължил около 4 месеца, което съгласно заключението съвпада с общоприетите срокове на
4
възстановяване при такъв вид увреждане и проведено лечение. При извършения личен
преглед не са се установили трайни последици от полученото вследствие инцидента
увреждане.
Приетото по делото заключение на вещото лице налага безспорен извод, че като пряк
резултат от процесната трудова злополука ищцата е претърпяла неимуществени вреди -
физически болки и страдания. Ищцата не ангажира гласни доказателства, с които да
установи наличието на причинени вследствие процесната трудова злополука
неимуществени вреди, изразяващи се в конкретни емоционални болки и страдания.
Доколкото обаче претърпените от всеки човек физически болки и страдания винаги и във
всички случаи са свързани с наличието на емоционални болки и страдания, то съдът счита,
че претърпяването им от ищцата се явява доказано по делото, както и че същите
представляват закономерна и естествена последица от настъпилия инцидент.
Тъй като неимуществените вреди представляват неблА.риятно засягане на лични
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да бъдат обезщетени
посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът определя съобразно
критерия за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да
обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. Такива факти, наред с изброените в Постановлението,
са и продължителността на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възрастта на увреденото лице и възможността да
продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение,
икономическата конюнктура и др. Икономическото положение съставлява необходим
ориентир за определяне на обезщетение, което да има на практика реална стойност.
Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за
различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и
вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице, като предполага индивидуална преценка на моралните вреди,
причинени на ищеца, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. Затова
съдът има задължение да обсъди и съобрази всички доказателства, относими към тези
правнорелевантни факти, и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне
размера на обезщетениетп - Рeшение № 168 от 29.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5005/2017 г.,
III г.о., Решение № 90 от 25.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2017 г., III г.о.
С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай при определяне
5
справедливия размер на обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна, характерът
на увреждането - травматично увреждане, изразило се в счупване на долния край на
лъчевата кост на лявата предмишница; процесът на лечение – консервативно лечение с
поставяне на гипсова имобилизация за срок от четири седмици, през който период ищцата е
била обездвижена; интензитетът на търпените болки – първите две седмици след инцидента
и първите две седмици след сваляне на гипсовата имобилизация болките са били с
интензивен характер; проведеният след сваляне на имобилизацията курс по физиотерапия и
рехабилитация, продължил около три месеца; наличие на болки към настоящия момент при
натоварване и влажно време; възрастта на ищцата към момента на увреждането – 50 години,
т.е., в активна трудоспособна възраст, а от друга страна - сравнително краткият
четиримесечен възстановителен период, съвпадащ с общоприетите срокове на
възстановяване; пълното излекуване на травмата; липсата на усложнения през периода на
възстановяване; липсата на доказателства за необходимостта от наместване;
обстоятелството, че не се е наложила оперативна интервенция; липсата на трайни и
необратими остатъчни последици от увреждането; липсата на конкретно установени
неудобства в битов и личен план, и неналожилата се чужда помощ при самообслужване,
както и недоказаността на твърдението на ищцата, че след проведените 36
физиотерапевтични процедури физическото състояние останало без подобрение. Като се
съобразят обстоятелствата от първата група, които влияят в посока увеличаване размера на
дължимото обезщетение, и тези от втората, които обосновават намаляването му, както и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането –
04.07.2024 г., настоящият състав намира, че дължимото обезщетение възлиза на сумата от 3
000 лева, която сума е съответна на критериите за справедливост и е от естество да
обезщети твърдените и доказани от ищцата неимуществени вреди.
Размерът на така определеното обезщетение, дължимо на ищцата, следва да бъде
намален предвид основателността на релевираното от ответното дружество възражение за
съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ поради това, че ищцата е допринесла за трудовата
злополука, като е допуснала груба небрежност.
Както е посочено и в Решение № 291/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., ІV
г.о., при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е
допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на
дейността и условията за извършването . Грубата небрежност не се отличава по форма
(според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на
6
дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност. Преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните
обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника или
служителя, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира и в резултат на кои
негови действия е настъпила вредата. Макар и от обективна страна, действията на работника
или служителя да нарушават някои правила на безопасност на труда, необходимо е и негово
субективно отношение към действието под формата на груба небрежност -самонадеяност,
т.е., да е съзнавал, че нарушава установени изисквания за безопасност и че с действията си
може да причини вредоносен резултат, но да мисли да ги предотврати. Груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е налице, когато са нарушени елементарни изисквания на
безопасност в работата, проявено е грубо незнание и неспазване на най-прости за разбиране
и усвояване правила за здравословни и безопасни условия на труда, на техническата
безопасност и хигиената на труда, които трябва да знае и спазва всеки работник или
служител. Когато трудовата злополука е настъпила, без да е проведен инструктаж за
технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на
работника или служителя не може да бъде окачествено като груба небрежност, освен когато
от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат
до злополука, увреждаща здравето му.
В настоящия случай ответното дружество работодател твърди, че ищцата е
игнорирала проведените инструктажи и вътрешните изисквания за ескалиране на
проблема и за използване на стълба при реденето на стока, с които е била запозната още при
постъпването си на работа. За установяване на обстоятелствата около полагането на труд и
провеждането на инструктажите в предприятието на работодателя по делото са ангажирани
писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели, поискани от ответника, и един свидетел, поискан от ищцата, всеки от
свидетелите в трудово правоотношение с ответника към настоящия момент.
Приобщени като писмени доказателства по делото са извадка от книга за начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа във „*************“ ЕООД, служебна
бележка № 22/05.03.2024 г., ведно с приложение към нея за съдържанието на инструктажа, в
т.ч., процедура по здравословни и безопасни условия на труд и работна инструкция за
набиране на стока в склад в гр. София, от които се установява, че на 05.03.2024 г. на ищцата
е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве. Приобщена по делото е и извадка
от книгата за инструктаж, от която следва, че на ищцата е провеждан и периодичен
инструктаж.
От приетата по делото работна инструкция за набиране на стока в склад в гр. София,
по-конкретно от раздел 4.4, т. 4.1 „зареждане на ролкови стелажи“, се изяснява, че при
затруднен достъп до кашони следва да бъде подаден сигнал до подреждащите нова стока,
които се задължават да осигурят достъп до съответния продукт, както и че за достъп до
7
кашони на високите нива на свръхзапас следва да се използва стълба.
Свидетелят Недялка К.ова Димова – на длъжност „експерт здравословни и безопасни
условия на труд и опазване на околната среда“ при ответното дружество, разказва, че част
основните задължения е да провежда на служителите при ответника инструктажи за
здравословни и безопасни условия на труд. Споделя, че при постъпване на работа за
длъжността „манипулант“ първоначален инструктаж винаги се провежда на служителите,
след което те се подписват в съответната книга за това. На работното място на всеки
служител при постъпването на работа има подготвени на хартиен носител инструкции,
политики, вътрешнофирмени правила и правила за здравословни и безопасни условия на
труд, които се прочитат от служителя, за което той подписва служебна бележка, която се
съхранява в трудовото му досие. Периодични инструктажи се правят веднъж в годината,
като служителите отново се разписват в съответната книга, че такъв инструктаж им е бил
проведен. Всеки нов служител се причислявал към по-опитни колеги, които в продължение
на около един месец го въвеждат и го инструктират на практика на работното място. В тези
случаи служителите се подписват и в книга на работното място. В инструктажа се
акцентира върху безопасността на придвижването в склада, както и върху задължителното
използване на стълба при необходимост от достъп до по-високи стелажи. Самото работно
помещение на служителите, заемащи длъжността „манипулант“, представлява голям склад с
много високи стелажи с наредени отгоре им кашони. До свидетеля не била достигала
информация за разпространена сред манипулантите практика да се катерят директно по
стелажите, когато трябва да съберат конкретните лекарства за поръчка. Ежедневно се правят
оперативки на всички служители, на които им се напомня да използват стълби и да внимават
с макетните ножчета. За друг подобен на процесния инцидент свидетелят не знае.
Свидетелят Ивайло Йорданов Йорданов – на длъжност „тийм лидер“ при ответното
дружество, разказва, че от три месеца е на тази длъжност, а през месец март 2024 г. замел
длъжността „старши манипулант“ и по това време работел в един и същи склад с ищцата. В
деня на инцидента бил в отпуск. Споделя, че когато бързат, манипулантите се катерят по
стелажите, като в случаите, в които ги види, свидетелят Йорданов винаги ги предупреждава,
че трябва да използват стълба. Коридорът в склада е обезпечен с три стълби и няма
необходимост от катерене по стелажите. Ролковите стелажи са на височина около 2 м., като
над тях има свръхзапас, който е достъпен единствено с помощни средства. Стълбата се
ползва, когато има необходимост да се вземе кашон и да се зареди ролковият стелаж, а когато
трябва да се вземе нещо от свръхзапаса, стълбата е задължителна. Прекият ръководител на
манипулантите винаги казвал на провежданите оперативки, че трябва да се ползват стълби.
Всеки служител при постъпването си на работа минава през инструктаж и подписва
документи, с които заявява, че е уведомен и запознат с работния процес и с условията за
безопасност на труд, след което се прикрепва към по-опитен старши служител, който да го
обучава и да прецени кога новият служител е готов да се включи самостоятелно в работния
процес. Не било обичайна практика да не се използват стълби от манипулантите. Не е имало
друг случай, при които служител да е пострадал заради това, че се е покатерил по стелаж в
8
склада, без да използва стълба.
Свидетелят Магдалена И. Ц. – на длъжност „манипулант“ при ответното дружество,
разказва, че работи на тази длъжност от почти две години и познава ищцата служебно, но не
е била на смяна в деня на инцидента. Споделя, че при започване на работа на всеки
служител се провежда начален инструктаж, с който служителят се запознава, прочита и след
това се разписва. Отделно, в началото на деня всяка сутрин се прави оперативка, на която се
споменава от време на време, периодично, че е забранено на служителите да се катерят по
стелажите и че ако имат нужда от помощ, следва да се обърнат към тийм лидера си или
някой от мъжете в склада. Всеки манипулант в склада разполага със специално електронно
устройство, с което сканира поръчките, които трябва да се изпълнят, като за тази цел ползва
специални помощни средства, сред които и куки, с които се издърпват кашоните. Имало
стълби, стъпки на колелца, на които да се стъпи при необходимост. Когато някой манипулант
не може да стигне разположен на високо кашон, той е длъжен да се обърне към служителите
в склада, отговарящи за зареждането на кашоните и за подредбата им, които идват със
специални машини, за да помогнат. Такъв бил утвърденият процес на работа в склада.
Нямало практика при труднодостъпни стоки манипулантите да се катерят по стелажите, тъй
като такова поведение не е съобразено с правилника за вътрешния ред. Манипулантите са
подчинени на тийм лидерите и на отговорника за склад, които са през цялото време на
смяната в склада. Свидетелят Ц. рядко е виждала някой да се катери по стелажите, но когато
това се случи, веднага му се правела забележка и му се казвало да си вземе помощно
средство – стълба или стъпка. Спешността не била типична за работата на манипулантите.
Единствено манипулантите, които са на работа 8:00 до 17:00 ч. /първа смяна/, разполагат с
определено време преди камионът, който ще извози поръчките до аптеките, да тръгне, но
дори и някоя поръчка да не се изпълни навреме, това не е скрепено със санкции или
придружено с негативно отношение. Когато стелажът е прекалено висок, се използвала
стълба, с помощта на която се слагат кашоните, които трябва да бъдат заредени. В случаите,
в които има промоция в дадена аптека и трябва предварително да се подготвят кашони,
свидетелят Ц. лично молела някой от мъжете в склада да дойде и да свали на земята
цялата стока, за да има достъп до нея. Не било обичайна практика да не се използват стълби
от манипулантите. За друг подобен на процесния инцидент свидетелят не знае.
Съдът кредитира изцяло показанията на тримата свидетели като подробни,
изчерпателни, непротиворечиви и допълващи се помежду си, логични и последователни и
намира, че те представляват обективен разказ на възприетите от свидетелите правно значими
факти. Макар да са дадени от заинтересовани в полза на ответното дружество лица по
смисъла на чл. 172 ГПК, съдът намира, че техните показания са резултат на преки и
непосредствени впечатления и добросъвестно възпроизвеждат пред съда осъществените
пред тях факти, отнасящи се до цялостната организация на работния процес в
предприятието на ответника, начина на полагане на труд от служителите в склада за
лекарства, където е настъпила трудовата злополука, както и обстоятелството около
провеждането на началния и периодичния инструктаж за безопасност на работното място.
9
Следва да се посочи и че свидетелските показания не противоречат с приетите по делото
писмени доказателства, а ги допълват в пълна степен.
Както се изясни по-горе, преценката за съпричиняване изисква да е установено
конкретно поведение на работника или служителя и то такова, което да бъде определено
като пренебрегващо основни технологични правила и правила за безопасност и което да не
съответства на дължимата грижа, каквото и най-небрежният би положил в подобна
ситуация. При така установения по делото механизъм на трудовата злополука се налага
извод, че ищцата действително е допринесла за настъпването , като е допуснала груба
небрежност, изразяваща се в неспазване на утвърдените от работодателя основни правила за
осъществяване на достъпа на манипулантите до кашоните със стока, намиращи се на
ролковите стелажи в склада за лекарства, който склад се изясни, че е основното място на
полагане на труд от ищцата. Ищцата е проявила липса на елементарно старание, каквото
дори и непрофесионалист, респ. лице, което не е служител при ответника, би могло да
положи, в случай че му се наложи да избута заседнал кашон със стока от ролков стелаж с
височина над два метра. Въпреки че е била запозната с всички правила, инструкции и
политики на работодателя, в нарушение на последните ищцата не е подала сигнал до тийм
лидера или до служителите, отговарящи за зареждането и подредбата на стоката, които не
просто могат, а са длъжни да осигурят достъп до съответния кашон, когато на самата нея
това не е възможно. Ищцата не е положила и най-елементарната грижа, която и най-
небрежният човек би положил за своето здраве, като с това е нарушила правилата по чл. 33
ЗЗБУТ, съгласно която норма всеки работник или служител е длъжен да се грижи за здравето
и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на други лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. Предвид доказаното с писмените доказателства и изслушаните показания
провеждане на съответните видове инструктажи, за съда няма основание да счита, че
ищцата не е била запозната с правилата да използва стълба при необходимост от достъп до
кашони със стока, намиращи се на високите нива на ролковите стелажи, както и до тези със
стока от свръхзапаса. Ищцата е съзнавала /предвиждала/ настъпването на неблА.риятния
резултат /увреждане на здравето/, но лекомислено се е надявала, че той няма да настъпи или
че ще успее да го предотврати, т.е., в случая ищцата се е поставил в ситуация на повишен за
живота и здравето си риск, поради което с поведението си е проявила груба небрежност по
смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
При установената по делото груба небрежност, изразила се в липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност от пострадалия,
съпричиняването се степенува в съответствие с обективното съотношение на допринасянето
за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства по делото -
Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., ІV г. о., Решение № 291/2012 г.
на ВКС по гр. д № 951/2011 г., ІV г.о. и Решение № 159/15.01.2018 г. на ВКС по гр. д №
251/2018 г., ІІІ г. о. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова
по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване.
10
Като съобрази смисъла на цитираната съдебна практика, съдът намира, че така
установените причини за настъпването на трудовата злополука се намират както у ответното
дружество работодател, така и у ищцата, при превес на приноса на допуснатите от
работодателя нарушения на разпоредбите на чл. 16, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗЗБУТ, въвеждащи
изискванията за създаване необходимата организация за осъществяване на наблюдението и
контрола по изпълнението на планираните мерки и осигуряване ефективен контрол за
извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Макар по делото
безспорно да се установи, че в случая на ищцата е проведен както начален, така и
периодичен инструктаж, работодателят не е упражнил достатъчен контрол и наблюдение за
спазване на изискванията за безопасност на труда. Не се установи по делото, че в деня на
настъпване на инцидента в склада за лекарства, където ищцата е изпълнявала трудовите си
задължения, е присъствал нейният пряк ръководител /тийм лидер/, който да направи
забележка и да я предупреди да не се качва направо по стелажа, а да използва нужното за
това помощно средство - стълба, степенка или кука, каквито забележки/предупреждения,
както се установи от свидетелските показания, са част от установения работен процес в
склада. Поради това съдът счита, че работодателят не е взел достатъчно мерки за
намаляване на рисковете при дейност, която е източник на повишена опасност, в т.ч., такива
по постоянно наблюдение и контрол.
Установените по делото обстоятелства мотивират съдът да приеме, че ищцата е
допринесла с 50% за настъпването на злополуката, отчитайки обсъдения по-горе принос на
поведението , преценен в съотношение с конкретните факти, при които трудовата
злополука е настъпила. Предвид посоченото, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на сумата от 1 500 лева.
По отношение твърдението на ответника за наличие на заплатено на ищцата
застрахователно обезщетение, което следва да бъде приспаднато от дължимото се
обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 КТ, съдът намира, че, както следва от писмо от
„Дженерали Застраховане“ АД с вх. № *********/27.12.2024 г., застрахователно
обезщетение във връзка с процесната трудова злополука не е изплащано на ищцата, поради
което така определеното обезщетение в размер на 1 500 лева не следва да се намалява. Тук е
мястото да се отбележи, че с настъпването на трудова злополука за увредения работник или
служител възниква правото на обезщетение за причинените му вреди, което последният
може да избере от кого да претендира - от делинквента, от работодателя или от
застрахователя. Работодателят и застрахователят отговорят на различни основания, но за
едни и същи вреди. Увреденият разполага с правото да предяви иск срещу всеки от тях.
Отговорността на работодателя възниква по силата на закона, а на застрахователя - по
силата на доброволното му участие при възникване на договорното правоотношение, с което
той се задължава срещу заплащане на съответната застрахователна премия да възмезди до
надлежния лимит болките и страданията, причинени вследствие от трудовата злополука.
Следователно, не е налице задължение на работника или служителя преди да претендира
обезщетение по чл. 200 КТ да се възползва от сключената за сметка на работодателя
11
задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ по смисъла на чл. 52 ЗЗБУТ, в
каквато насока са възраженията на ответното дружество.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен до сумата от 1 500
лева, респ. отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 12 000 лева като
неоснователен.
Законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди се дължи от датата на
увреждането /Решение № 146 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 848/2009 г., III г. о./, като
съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо в полза на ищцата следва да се присъди
поисканата законна лихва от деня на трудовата злополука – 04.07.2024 г.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски
имат и двете страни в производството.
Ищцата претендира и доказва извършването на разноски в размер на 5 лева – за
държавна такса за издаване на обезпечителна заповед, от които съразмерно с уважената част
от иска се следват 0,63 ст.
Ищцата е претендирала адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА съгласно представеното по делото пълномощно на
лист 10, поради което в полза на осъществилия процесуално представителство адв. М. М.
следва да се присъди съразмерно с уважената част от иска адвокатско възнаграждение в
размер на 185 лева при определен от съда размер на адвокатско възнаграждение от 1 480
лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция – ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./
Ответното дружество претендира и доказва извършването на разноски в размер на 1
700 лева за адвокатско възнаграждение съгласно извлечение за превод на лист 107, срещу
чийто размер ищцата е възразила поради прекомерност. Съдът намира възражението за
основателно, поради което адвокатското възнаграждение, дължимо на ответника, следва да
се намали съразмерно с отхвърлената част от иска на 1 295 лева при определен от съда
размер на адвокатско възнаграждение от 1 480 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция – ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на СРС съразмерно с уважената част от иска сумата от 50 лева за
държавна такса и сумата от 52,50 лева за депозит за вещо лице и за възнаграждение за
призоваване на свидетел, заплатени от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата
държавна такса и депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел съразмерно с
12
отхвърлената част от иска следва да останат за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*************“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „******** път“ № 199А, да заплати на М. Т. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. София, ж.к. „************ 3“, бл. 303А, ет. 5, офис № 21, на
основание чл. 200 КТ сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вследствие настъпила на 04.07.2024 г. трудова злополука неимуществени вреди – болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на инцидента - 04.07.2024 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
12 000 лева.
ОСЪЖДА „*************“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „******** път“ № 199А, да заплати на М. Т. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. София, ж.к. „************ 3“, бл. 303А, ет. 5, офис № 21, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 0,63 ст. – разноски по делото.
ОСЪЖДА „*************“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „******** път“ № 199А, да заплати на адв. М. Б. М., САК, с
личен № **********, със служебен адрес гр. София, ж.к. „************ 3“, бл. 303А, офис
№ 21, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 185 лева – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ж.к.
„************ 3“, бл. 303А, ет. 5, офис № 21, да заплати на „*************“ ЕООД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „******** път“ № 199А,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 295 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „*************“ ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „******** път“ № 199А, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийския районен съд сумата от 102,50 лева,
представляваща държавна такса и разноски, сторени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13
14