РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Златоград, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20245420100311 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от П. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
ул. „Д. Ч.“ № , чрез адв. З. Д. от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“
№ срещу Р. Р. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ ; В. Р. Л., ЕГН
**********, адрес: гр. Н., ул. „Ц. Ц.“ № ; С. Р. Б., ЕГН **********, адрес: гр.
Н., ул. „В. Л.“ № ; Г. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Б.“ № ; Н. Р. Г.,
ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. Д., № , вх. , ет. , ап. ; К. Р. В., ЕГН
**********, адрес: гр. С., ж.к. С. р., бл. № , вх. , ет. и С. Р. Л., ЕГН
**********, адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № , с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищецът, чрез пълномощника си адв. Д. сочи, че ответниците са негови
братя и сестри и че са наследници на Р. И. Л., бивш жител и живущ в гр. Н.,
обл.С., починал на ...... г.
Пълномощникът сочи, че с Решение № 1049 от 06.04.1999 г. на
Поземлена комисия - Н. е възстановено правото на собственост на редица
поземлени имоти в землището на гр. Н., обл. С. на Р. И. Л., сред които пет
имота - три в местността „Л. к.“, един в местността „А.“ и един в местността
„К.“, а имено:
1.Имот в местността „Л. к.“ с идентификатор № 51319.20.335, с
предходен № 002049 и с площ 1492 кв.м., при граници: имоти с
идентификатори 51319.20.383; 51319.20.354; 51319.19.56; 51319.20.334;
1
2.Имот в местността „Л. к.“ с идентификатор №51319.17.188 с
предходен № 002351 и с площ 1846 кв.м., при границите на имота: имоти с
идентификатори 51319.17.300; 51319.17.190; 51319.17.187; 51319.17.170,
51319.17.189;
3.Имот в местността „Л. к.“ с идентификатор № 51319.19.86, с
предходен № 002471 и с площ 3075 кв.м., при границите на имота: имоти с
идентификатори 51319.19.100; 51319.19.70; 51319.19.87; 51319.19.56;
4.Имот в местността „А.“ с идентификатор № 51319.14.132, с
предходен № 005636 и с площ 3006 кв.м., при границите на имота: имоти с
идентификатори 51319.12.134; 51319.14.131; 51319.14.105;51319.14.133 и
5.Имот в местността „К.“ с идентификатор № 51319.18.54, с
предходен № 002621 и с площ 7024 кв.м., при границите на имота: имоти с
идентификатори 51319.18.82; 51319.18.80; 51319.18.53; 51319.18.17;
51319.18.40; 51319.18.27.
Пълномощникът адв. Д. сочи, че след смъртта на бащата на ищеца
през 2007 г., до настоящия момент или повече от 16 г., ищецът ползва и владее
части от тези имоти както следва:
Една трета идеална част от поземлен имот в местността „Л. к.“ с
идентификатор № 51319.20.335 с предходен № 002049, целият с площ 460
кв.м.;
Около един декар реална част от имот в местността „Л. к.“ с
идентификатор №51319.17.188 с предходен № 002351, при граници: на запад -
поземлен имот, собственост на С. Р. Л.; на изток – път; на север – дере; на юг -
поземлен имот, собственост на Д. Л.;
Около един декар реална част от имот в местността „Л. к.“ с
идентификатор № 51319.19.86, с предходен №002471, при съседи: на север -
поземлен имот, собственост на И. Л.; на изток - Горско стопанство; на запад –
път; на юг - поземлен имот, собственост на В. Р. Л.;
Около един декар реална част от имот в местността „А.“ с
идентификатор № 51319.14.132, с предходен № 005636, като източната част от
имота се ползва и владее от ищеца, а западната част от имота е собственост на
В. Р. Л.; на юг граничи с имот собственост на А..
Около един декар реална част от имот в местността „К.“ с
идентификатор № 51319.18.54, с предходен № 002621, при съседи: поземлен
имот, собственост на В. Р. Л..
Пълномощникът сочи още, че всички тези имоти, ищецът ползва и
владее необезпокоявано от никого. Фактическата власт осъществява, като
поземлените имоти засажда със зеленчуци, картофи и фасул, а части от тях,
ползва за ливада.
От няколко години се опитва, да се снабди с нотариален акт за имотите,
но ответниците отказват да се явят пред нотариуса, за да изповядат сделката.
С тези си действия му оспорват правото на собственост, поради което за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящ иск.
2
Моли, съдът да постанови съдебен акт, с който признае спрямо
ответниците, че той ищецът е собственик по давностно владение, ползвайки и
владеейки необезпокоявано от никого повече от 16 години, считано от 2007
година до настоящия момент на процесните идеални части от претендираните
пет имота.
С Разпореждане № 229/10.06.2024 г., постановено по гр.д. 130/2024 г.,
по описа на РС – З., съдът е изпратил препи с от исковата молба с
доказателствата към нея на ответниците за отговор в едномесечен срок, но
такъв не е получен.
С Разпореждане № 478/01.10.2024 г., съдът е разделил производството
по гр.д. 130/2024 г., на основание чл. 210, ал.2, изр. 1, предложение 2 ГПК
за разглеждане в отделни производства по предявените от ищеца П. Р.
Л., чрез пълномощника му адв. З. Д., против Р. Р. Д.; В. Р. Л.; С. Р. Б.; Г. Р.
Л.; Н. Р. Г.; К. Р. В. и С. Р. Л., обективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 77 и 79, ал.1 ЗС с предмет –
общо пет броя земеделски имоти, посочени по номер от 1 до 5 в исковата
молба, като производството по гр.д. 130/2024г., по описа на РС – З. е
продължило за една трета идеална част от поземлен имот в местността „Л.
к.“ с идентификатор № 51319.20.335 с предходен № 002049, целият с площ
460 кв.м.
С Определение № 260/02.10.2024 г. са допуснати и приети
доказателстата към исковата молба, като производството е продължило за
имот около един декар реална част от имот в местността „Л. к.“ с
идентификатор №51319.17.188 с предходен № 002351, при граници: на запад -
поземлен имот, собственост на С. Р. Л.; на изток – път; на север – дере; на юг -
поземлен имот, собственост на Д. Л..
В съдебно заседание на 10.12.2024 г., на осн. чл. 214 ГПК е допуснато
изменение на предявения иск в площта, като същата се счита 432 кв.м., а не
както първоначално е предявен за реална част от имот с идентификатор
51319.17.188 около един декар.
Ищецът в съдебно заседание на 10.12.2024 г. лично и чрез
пълномощника си адв. З. Д., поддържа иска съобразно направеното
изменение.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище
по предявения срещу тях иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното.
Ответниците и ищецът по делото са законни наследници на Р. И. Л.,
удостоверено с Удостоверение за наследници, изх. № 94-00-168/31.01.2023 г.
С Решение № 1049/06.04.1999 г., влязло в сила на 13.12.2001 г., ПК – Н.
е възстановила правото на собственост на наследници на Р. И. Л., в
съществуващи стари реални граници на общо 10 земеделски имоти, един от
които е процесният - имот в местността „Л. (Л.) к.“ с идентификатор №
51319.17.188, с предходен № 002351, при граници: на запад - поземлен имот,
3
собственост на С. Р. Л.; на изток – път; на север – дере; на юг - поземлен имот,
собственост на Д. Л., заявен под номер 3 в решението.
За процесния имот по делото е представена скица от СГКК гр. С.: №
15-120733-04.02.2023 г. за поземлен имот с идентификатор 51319.17.188, с
обща площ 1846 кв.м., вид територия „Земеделска“, категория „Девет“, НТП
„Нива“, с предходен номер 002351, по КККР на Н., местността „Л.(Л.)“.
Като собственик, по данни от КРНИ е записан Р. И. Л., съгласно
Решение № 1049/06.04.1999 г. на ПК – Н..
Като свидетели по делото са разпитани Ф. А. Л. и В. В. В..
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с писмените доказателства. От същите съдът
приема за установено, че процесното място се намира в местността „Л. к.“.
В този имот ищецът има засадени овощни дръвчета. Ползва имота над 30
години, като имотите са разделени между страните още от баща им, когато
бил жив. Ищецът и ответниците нямат спор за мястото, което е с очертани
граници и граничи с имоти на Д. Л., С. Л., дере и път. Свидетелите не са
виждали някой от другите наследници или други хора от Н. да влизат в имота
и го ползват.
И двамата свидетели имат имоти в тази местност и поради това
познават процесния имот.
По делото е допусната и назначена СТЕ от вещото лице инж. Д. С..
Съдът приема заключението на вещото лице като обективно,
компетентно и пълно. От същото, съдът приема за установено, че
претендираната част от поземлен имот в местността „Л. к.“, представляваща
имот с идентификатор 51319.17.188, с площ 1846 кв.м., посочена от ищеца е с
площ 432 кв.м., която е с материализирани граници на терена на запад, север
и на юг, а на изток е границата на имот с идентификатор 51319.17.188. Имотът
е почти е самозалесен, като само малка част може да се коси, или пашува.
Намира се в източната част на имот с идентификатор 51319.17.188. Частта от
432 кв.м. е при граници: на запад - имот на С. Р. Л.; на изток - границата на
имот с идентификатор 51319.17.188 (пътя е на около 35 метра в източна
посока); на север - дере и на юг - имот на Д. Л..
Представена е Комбинирана скица, на която частта е оцветена в жълто.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението. Сочи, че е
повдигнала в жълт цвят процесната част на приложената скица към
заключението си.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
4
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или
че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху част от имот в местността „Л. к.“ с идентификатор №
51319.17.188 с предходен номер № 002351, с площ 432 кв.м., при граници: на
запад – поземлен имот, собственост на С. Р. Л.; на изток – път; на север – дере;
на юг – поземлен имот, собственост на Д. Л., с непрекъснато владение,
продължило над 16 години.
Установява се, че процесната част от имотат е владяна непрекъснато от
ищеца, още след възстановяването на имота от ПК – Н..
Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително. От гласните доказателства се установява, че нито ответниците,
нито други жители на Н. са установявали владение върху процесния имот,
така, че да прекъснат владението на ищеца. Никога, никое друго лице не е
влизало в имота(частта), претендиран от ищеца.
Владението на ищеца е било явно – той обработвал и обработва имота,
като е демонстрирал намерението си открито пред всички. В това число и
ответниците да свои имота. Владението му е било спокойно, без да са
правени опити то да бъде прекъсвано. Практически владението му обаче
започва от възстановяването на процесния имот след постановяване на
решение на ПК – Н. през 1999 г. и влизането му в сила на 13.12.2001 г., но 10-
годишната давност е налице.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания, дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът като владелец е държал вещта като своя, защото няма доказателства,
че я е държали за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС
по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва действия,
надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например:
облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си
съС.ие в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението и в
случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй като
ответниците практически се явяват съсобственици въз основа на решението на
ПК-Н. по чл.18ж ППЗСПЗЗ и те като съсобственици са били в състояние да
възприемат действията на ищците по своене на имота, но не са се
5
противопоставяли.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
на ОС – С. – Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС
– С., с което решение се приема, че при неформално дарение е налице индиция
за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-годишният
период на непрекъснато владение. В случая обаче владението е започнало след
възстановяване на имота с решението на ПК – Н., което е влязло в сила на
13.12.2001 г. и няма как преди възстановяване на собствеността от ПК, да се
придобива по давност. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение №
60108/22.011.2021 г., по гр.д.3534/2020 г., II-ро г.о. В това решение се приема,
че след завършване на реституцията на процесния имот, може да тече
давност.
В Решение № 484/04.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 740/2011, Първо г.о.
се приема, че в отношенията между съсобствениците е приложима
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена ако основанието,
на което е установена първоначално фактическата власт признава такава и на
останалите съсобственици (сънаследници). В този случай, ако един
сънаследник желае да е единствен собственик трябва да докаже преобръщане
на владението само в своя ползва и да покаже по явен и недвусмислен начин,
че се отрича владението на останалите съсобственици, като последните трябва
да са узнали неговото намерение чрез действията му. По този начин трябва да
са отблъснати претенциите на останалите съсобственици върху имота. В
настоящия случай е налице точно такава хипотеза. Никой от ответниците не е
оспорвал владението на ищеца, знаейки, че само и единствено той владее
имота, обработвайки го. Горното решение е актуално и с оглед
обстоятелството, че ищецът имат братя и сестри, но въпреки това, само той
владее процесния имот.
В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез декларации
от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те нямат
претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС приема,
че от момента на подписване на тези декларации, държането на идеалните
части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение. Затова не
е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин на
наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене и
да отблъсква тяхното владение. В случая няма подадени декларации от
останалите наследници, но няма и реакция по оспорване на владението.
За земеделските земи липсва забрана за придобиване на части от
такива земи. В този смисъл е Решение № 219/10.12.2015 г. на ВКС по гр.д.
1716/2015 г., I-во г.о. Следва също да се отбележи, че в случая не е налице и
забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН, относно размерите на площта на
земеделските земи. Това ограничение не се отнася за придобиване на
земеделски земи или на части от тях по давност, а се отнася само за
придобиването им, чрез разпоредителни сделки, делба и оземляване. В този
смисъл е Решение № 36/09.09.2020 г. на ВКС по гр.д. 3117/2019 г., I-во г.о.
6
Изготвената съм СТЕ Комбинирана скица от вещото лице инж. Д. С.
(л.54), приподписана от съдия-докладчика, следва да се счита като неразделна
част от решението по делото.
Ищецът не претендира разноски и такива не се дължат.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на Р. Р. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н.,
ул. „Д. Ч.“ ; В. Р. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Ц. Ц.“ № ; С. Р. Б.,
ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „В. Л.“ № ; Г. Р. Л., ЕГН **********, адрес:
гр. Н., ул. „Б.“ № ; Н. Р. Г., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. Д., № , вх. , ет. ,
ап. ; К. Р. В., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. С. р., бл. № , вх. , ет. и С. Р.
Л., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № , че П. Р. Л., ЕГН **********,
адрес: гр. Н., ул. „Д. Ч.“ № е собственик по давностно владение от 2007 г.
на земеделски имот в местността „Л. к.“ с идентификатор № 51319.17.188 с
предходен номер № 002351, с площ 432 кв.м., при граници: на запад –
поземлен имот, собственост на С. Р. Л.; на изток – път; на север – дере; на юг –
поземлен имот, собственост на Д. Л.
Комбинираната скица към СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Д. С.
(л. 54), приподписана от съдия-докладчика, да се счита като неразделна част
от настоящото решене.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
7