Решение по дело №12590/2009 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1491
Дата: 1 април 2013 г. (в сила от 27 февруари 2014 г.)
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20093110112590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2009 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1491/1.4.2013г., гр. Варна

 

 В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненски районен съд, ДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети  февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав:      

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДОСТИН П.

 

при участието на секретаря Г.Н. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №12590 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание § 4к, ал. 8, т. 1, пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ищците П.Г.Д. и С Ж.Д. твърдят в исковата си молба, че са съсобственици на имот № 746 по КП от 1960г. с площ от 4000кв.м. по силата на извършено дарение, като част от него с площ от 2748кв.м. попадала извън обхвата на СО „П” и било възстановено правото им на собственост с решение на ПК , като са отредени имоти №№ 076003 и 076004 по КВС на кв.Г. Твърдят, че за останалата част от имота са отредени имоти №№ 28, 2022, 2024 и 2025, като само за частта от 272кв.м. не бил отреден имот, а същата била включена в имота на ответника, представляващ имот № 1762 по ПНИ на СО „П”. Релевират, че при изготвянето и одобряването на помощния план на СО „П”, въз основа на който е изработен ПНИ,  е допусната грешка и непълнота, като процесната част е неправилно предадена към имот № 1762. С молба от 03.07.2012г. уточняват, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот на основание земеделска реституция. Твърдят, че процесната част не е била отнета при колективизацията на земеделските земи, а е била придобита чрез договори за дарение, сключени с нот. акт №15/1974г. и нот. акт №91/1983г. Претендират установяването на правото им на собственост към изготвянето на ПНИ от 2003г., одобрен със заповед №РД-1-7706/412/25.11.2003г. на областен управител. Отправеното до съда искане е да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са били собственици на реална част с площ от 272 кв.м. от бившия имот №746 по КП от 1960г. към момента на изготвяне на ПНИ, одобрен със заповед №РД-1-7706/412/25.11.2003г. на областен управител на област с административен център Варна, при граници на частта: имот №748 по КП от 1960г. и останалата част на имот №746 по КП от 1960г.

Ответникът Н.Д.Ж. оспорва  иска като недопустим поради това, че е преждевременно заведен поради липса на решение на Комисия при Кмета на общината и липсва правен интерес от иска. Оспорва иска по основание като твърди, че имота на ищеца не е бил граница на ответниковия имот още от 1967г., като не била налице допусната грешка в изработения помощен план. С писмен отговор от 26.09.2012г. изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва собствеността на ищците. Твърди, че липсва КП от 1960г. Заявява, че наследодателя на ответника е придобил имота по давност, доколкото го е владял от 04.11.1966г., а след това той го е владял до 25.11.2003г.

По допустимостта на иска:

Искът по § 4к, ал. 8, т. 1, пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е специален и касае установяването на права към минал момент. Обстоятелството, че процесната на реална част с площ от 272 кв.м. не е възстановена по реда на ЗСПЗЗ не води до недопустимост на специалния иск, т.к. за допустимостта на същия е достатъчно да има влязъл в сила план на новообразуваните имоти и наличието на спор относно правото на собственост към момента на изготвяне на ПНИ.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен нотариален акт №637, рег.№ 9004, н.д. № 985/1925г. /л.6/, по силата на който С Д. е закупил имот от 3.6дка, а при измерване 4дка, находящ се в м-ст Ф в землището на с.Г на гр.Варна, при съседи: П.Д., Щ.В и от две страни дол.

С нотариален акт №15, т.ІХ, н.д.№ 3619/25.07.1974г /л.8/ С Д. е придобил по дарение ¼ ид.ч. от гореописания недвижим имот, а с нотариален акт №91, т.VІІ, н.д. № 2153/23.06.1983г. /л.7/ П.Д. е придобил по дарение ¼ ид.ч. от място в м-ст Фа, кв.Г, цялото от 4000дка, при граници - А Б, Д., път и от две страни дол.

Видно от представените удостоверения за наследници /л.52 и 53/ ответникът по делото се явява наследник на Д.Ж. М и Р А Ма, б.ж. на гр.Варна.

По силата на дарствено разпореждане, обективирано в нотариален акт №108, т.ІІІ, н.д.№ 812/10.03.1987г. /л.9/ Н.Д.Ж. е придобил от родителите си Д.Ж. М и Р А Ма собствеността върху ½ ид.ч. от недвижим имот с площ от 1000кв.м., находящо се в м.П в землището на гр.Варна, при граници: С.К, К.М, гора и път.

Представен е протокол от одобрена на 9.12.1987г спогодба по гр.д.№ 1341/87г.  /л.10/.

С нотариален акт №4, т.ХІІІ, н.д. № 5112/4.11.1961  /л.51/ Р Ат.Ма е призната за собственик на недвижим имот лозе от 1дка в м-ст Фичоза, землище Г, при граници: Ст.К, Костадин М , гора и път.

С нотариален акт №89, дело №4105/1987г. В К В е продал на В В В лозе с пространство от 1240 кв.м. в местност „Прибоя” при граници: горски фонд към дерето, склон към морски бряг, траен синур обозначен с дънер от зарзала, стара смокиня и насаждения от ясенови дървета и С Х. Д, ведно с построената вила. 

От заключението на вещото лице по СТЕ /л.80-85, 100-101, 109/, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че първият план за територията е изработен през 1960г. и в него процесният имот не е отразен; КП от 1960г не е одобряван, а имот пл.№ 746 е записан в разписния лист - гора, държавно, с граници: пл.№ 747-н-ци на С С, пл.№ 751 - държавно дере, пл.№ 744 - В В, пл.№ 745 - А Г и пл.№ 1145 - държавно. Последващият план, в който имотът е отразен графично е КП М ч от 1968г., който не е одобряван при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ, като в разписния лист за имота и съседните му няма запис за собственик. Сочи, че последващият план е ПКП на СО П, в който са отразени стари имотни граници от КП 1960г. и ПИ 1762 е отразен в съществуващите на терена граници с площ от 1067кв.м., записан на А М и така е отразен и в ПНИ, одобрен със заповед № РД-11-7706/412/25.11.03г. Имотът не е новообразуван, а е отразен като съществуваща собственост без промяна на граници и площ. По КП от 1960г. имот 746 е с площ от 3,888дка, част от която попада в обхвата на СО П. Сочи, че няма промяна на площта и границите на ПИ 1762 по плановете, в които е отразен, като данните от ПНИ са интегрирани без промяна в КК. Дава заключение, че не се установяват три съвпадения на граници, за да се заключи, че е налице идентичност на имота с този, описан в НА 637/25г., 91/83г. и 15/74г.

В допълнителното заключение сочи, че при съвпадение на две граници и сходство в имената за трета граница, ако проф.А.Б има родствена връзка с В.В може да се установи идентичност.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:

Съобразно разпоредбата на § 4к, ал. 8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ влязъл в сила ПНИ може да бъде изменян, когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред. По предявения положителен установителен иск за установяване на правото на собственост към минал момент – към момента на изготвяне на ПНИ, в тежест на ищцовата страна е да установи по безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание, а именно - договори за дарение, сключени с нот. акт №15/1974г. и нот. акт №91/1983г. В тежест на ищцовата страна е да установи с всички доказателствени средства, по пътя на главното и пълно доказване, че за нея са налице материалноправните предпоставки за придобиване на собствеността чрез договори за дарение, т.е. собствеността си върху претендирания имот към един минал момент, а именно заснемането на ПНИ на с.о. “П”.

С нотариален акт №637, дело №985/25г. на ВРС, С Д. е закупил имот от 3,6дка, а при измерване 4 дка, находящ се в м.Ф, землището Г на гр.Варна, при съседи: П.Д., Щ.В и от две страни дол. С нотариален акт №15, дело 3619/74г. на ВРС С Д. е придобил по дарение ¼ ид.ч. от гореописания недв.имот, а с  НА №91, дело 2153/83г. на ВРС, П.Д. е придобил по дарение ¼ ид.ч.от същия имот.  По делото не е установена безспорно идентичността на имотите по тези нотариални актове с процесния имот доколкото не се представиха доказателства за наличието на родствена връзка между лицата проф.А.Б и В.В, за да се приеме, че са налице съвпадащи три граници. Представения нотар.акт 89/87г. (л.110) не установява родствената връзка между лицата, посочени като съседи на имота, нито от отразяванията в него може да се изведе извода за идентичност. Други доказателства, които да установят придобиването в собственост на ищците на процесната реална част не се ангажираха. В същото време от представените писмени доказателства – нотариален акт за собственост по давностно владение №4/66г., нотариален акт за дарение, протокол за съдебна спогодба и удостоверения за наследници, неоспорени от ищцовата страна, се установява придобиването в собственост на ответника на имот № 1762 с площ от 1067кв.м.

Доколкото ищците не установиха правото си на собственост към момента към момента на изготвяне на ПНИ, то предявеният от тях иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Г.Д., ЕГН ********** *** и С Ж.Д., ЕГН ********** *** срещу Н.Д.Ж.,  ЕГН ********** *** иск с правно основание с правно основание § 4к, ал. 8, т. 1, пр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ищците са били собственици на реална част с площ от 272 кв.м. от бившия имот №746 по КП от 1960г. към момента на изготвяне на ПНИ, одобрен със заповед №РД-1-7706/412/25.11.2003г. на областен управител на област с административен център Варна, при граници на частта: имот №748 по КП от 1960г. и останалата част на имот №746 по КП от 1960г., като процесната реална част е повдигната в жълт цвят на скицата на лист 34 от делото, на твърдените придобивни основания – дарение извършено в полза на П.Г.Д. с нотариален акт №91, т.VІІ, н.д. № 2153/1983г. на ВН и дарение извършено в полза на С Ж.Д. с нотариален акт №15, т.ІХ, н.д.№ 3619/1974г. на ВН, като неоснователен.

Скицата на лист 34 от делото, приподписана от съда, съставлява неразделна част от настоящото решение.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: