№ 1648
гр. София, 24.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000501680 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248, вр.78 от ГПК.
Производството е образувано по повод частна жалба от „Софийски имоти“
ЕА, с която обжалва определение № 260 909 от 09.02.2022 г., постановено по гр.д. № 14
237/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 19 състав, с което съдът
е осъдил „Софийски имоти“ ЕАД да заплати на основание чл. 78 ал.4 от ГПК на И. С .Д.
сумата от 2 500 лв. - съдебни разноски.
В частната жалба се твърди от жалбодателя, че определението е неправилно,
постановено в противоречие със съдебната практика, в т.ч. и с ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че производството е приключило с определение, с
което производството е прекратено, като с отговора на исковата молба ответникът не е
поискал присъждане на разноски. С допълнителна молба същият е поискал допълване на
определението в частта за разноските. Твърди, че след като е налице пропуск от страна на
ответника да поиска присъждане на разноски в отговора на исковата молба, този пропуск не
може да бъде остранен с искане за допълване на постановеното определение. Ето защо моли
съда да отмени атакуваното като неправилно и постановено в противоречие със съдебната
практика, а ако намери същото да правилно, то да намали присъденото възнаграждение, с
оглед фактическата и правна сложност на делото, като го редуцира до предвидения в
наредбата минимум.
Ответникът И. С .Д. редовно уведомен за частната жалба не взима становище
по същата.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
с атакуваното определение № 260 909 от 09.02.2022 г., постановено по гр.д. № 14 237/16 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 19 състав, че съдът е осъдил
„Софийски имоти“ ЕАД да заплати на основание чл. 78 ал.4 от ГПК на И. С .Д. сумата от 2
500 лв. - съдебни разноски.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
в депозирания писмен отговор на ответника е приложено пълномощно, в което е отразен
фактът на реално заплащане на сума в размер на 3 000 лв. - адвокатско възнаграждение.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Подадената частна жалба е неоснователна.
С атакуваното определение № 260 909 от 09.02.2022 г., постановено по гр.д. №
14 237/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 19 състав, че съдът е
осъдил „Софийски имоти“ ЕАД да заплати на основание чл. 78 ал.4 от ГПК на И. С .Д.
сумата от 2 500 лв. - съдебни разноски.
Релевираните в жалбата доводи са свързани с неправилното приложение на
закона, както и противоречие със съдебната практика. Така наведените доводи за
незаконосъобразност на атакуваното определение, съдът в настоящия си състав намира за
основателни по следните съображения:
Константната практика на ВКС, изразена в определение № 438/17.07.2009 г. по
ч.т.дело № 352/2009 г. на ВКС I т.о., определение № 362/06.08.2012 по ч.гр. д. № 152/2012 на
ВКС, ГК, II г.о., определение № 50 от 12.03.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 71/2018 г. и
определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г., II г. о., ГК, даваща
задължителни указания по приложението на закона приема, че при отказ или оттегляне на
иска, на ответника се дължат разноски. В случая когато не е приключило производството
пред съответната инстанция и срокът по чл. 80 от ГПК не е изтекъл, то може да се
представят доказателства и след това за направените с оглед производството по делото
разноски, заплатени преди прекратяване на производството по делото. Разпоредбата на чл.
78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без
да установява обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски
следва да бъде отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не установява краен срок
по отношение на искането за присъждане на разноски, според настоящия състав приложение
следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои
процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В
същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски.
Ответникът не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба /арг. от чл.
131, ал. 2 ГПК/ нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски, още
2
повече, че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в
съда. С определение № 455 от 12.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 405/2010 г., II г. о., ГК е
прието, че когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на
ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с
допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът
разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението (в случая на определението) в
частта за разноските. В изложения смисъл е и определение № 66 от 7.04.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 49/2017 г., I г. о., според което при прекратяване на делото ответникът разполага с
възможността да заяви претенцията си по чл. 78, ал. 4 ГПК в рамките на образуваното дело
чрез молба за допълване на определението за прекратяване, която ще бъде уважена, ако
направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на
производството по недопустимия иск. Искането за допълване на постановеното определение
следва да се разгледа по реда на чл.248 от ГПК, съгласно който молбата за изменение на
постановеното решение/определение следва да бъде подадена в срока за обжалване. В
същият срок ответникът е длъжен и да ангажира доказателства за установяване на размера
на направените от него разноски, които подлежат на обезщетяване.
В конкретния случай ответникът е депозирал молба за изменение на
постановеното определение в частта за разноските на 29.03.21 г. (вх.№ 298 175), т.е. в срока
за обжалване на постановеното прекратително определение. Ето защо настоящият състав
намира, че наведените доводи за недопустимост на постановеното определение и
несъобразяването му със съдебната практика са неоснователни.
По отношение на искането за намаляване на договореното и заплатено от
ответника възнаграждение съдът намира, че същите са неоснователни. Ответникът е длъжен
да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на
адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от
процесуалния закон преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се
дължат на ответника при прекратяване на делото, независимо, дали е проведено първото
заседание по него. Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е
разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131
от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. В този см.
определение № 289 от 12.05.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 255/11 г., по описа на Г.К., ІV
Г.О. на ВКС. В конкретния случай съдът е намалил договореното и заплатено
възнаграждение до предвидения минимум, поради което наведените доводи за липса на
гжактическа и правна сложност са неоснователни. В останалата част следва да се споделят
мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното определение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260 909 от 09.02.2022 г., постановено по гр.д. № 14
237/16 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 19 състав, като
правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4