Решение по дело №69/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27 ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС).

Образувано е по жалба от К. К. В. с [ЕГН] и П. В. В. с [ЕГН] – и двамата с адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7, чрез адвокат Л. Ц. от АК - Бургас, против заповед № 4105/03.12.2024 година на инж. Ч. К. (заместник – кмет на Община Бургас), изпълняваща функциите на кмет на Община Бургас.

С оспорения акт (лист 115 - 117) от жалбоподателите е отчужден поземлен имот с [идентификатор], целият с площ от 3109 м по кадастралната карта (КК) и кадастралния регистър (КР) на [населено място], в местността „Черна гора“, землището на [жк] с трайно предназначение – земеделска земя, нива, четвърта категория. Със същата заповед е определено обезщетение за собствениците в размер на 7 089 лева.

С жалбата се оспорва законосъобразността на административния акт. Поддържа се, че в производството по издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неконституирането на жалбоподателя П. В. като заинтересована страна и осуетяване на нейната възможност да участва пълноценно в административния процес. Твърди се, че ответникът е определил обезщетение, което е неадекватно ниско спрямо пазарните реалности и използваната методиката за определяне на размерите на обезщетенията по сходен случай в същата местност. Иска се заповедта да бъде отменена, а при евентуалност - изменена в частта, в която е определено обезщетението. Претендират се разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Заявява, че оспореният акт е законосъобразен.

След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателите се легитимират като съсобственици на поземлен [имот номер] по КККР на [населено място] по силата на нотариален акт за покупко – продажба № 105/04.12.2014 година, том ІV, рег. № 8897, дело № 659/2014 година на нотариус № 290 по регистъра на Нотариалната камара, както и съгласно удостоверение за сключен граждански брак № 84370/16.06.2012 година, издаден от длъжностно лице по гражданското състояние при Община Бургас (лист 9 - 10).

С решение по т. 5 от протокол № 14/25.09.2024 година от заседание на Общински съвет – Бургас (ОбС), съветът е одобрил ПУП – ПП за трасе на пътна връзка от о.т. 209 по плана на [жк], [населено място], до републикански път I-9 „ГКПП Дуранкулак – Бургас – ГКПП Малко Търново“ в съответствие с Общия устройствен план на [населено място] и приложен проект. Съответно, с решение по т. 13 от същия протокол и на същата дата, ОбС е допълнил Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2024 година в частта „Обекти от първостепенно значение“ с обект „Изграждане на обходни пътища на [населено място] – пътна връзка от о.т. 95-209 по плана на [жк], [населено място], до път I-9 и до път II-79“ (лист 32 и 40).

В изпълнение на решенията на ОбС е изготвен регистър на имотите в землището на [населено място], засегнати от тях. В регистъра е включен и имота на жалбоподателите с изричното отбелязване, че реално засегнатата площ от него възлиза на 0,511 дка (лист 35 - 37).

Пазарната стойност на отчуждавания ПИ е определена с експертна оценка изготвена от лицензиран оценител на земеделски земи и трайни насаждения (лист 41 - 64).

За да установи пазарната стойност на отчуждавания ПИ, лицензираният оценител е използвал т. нар. метод на пазарните аналози и метода за определяне на стойността на правото на строеж. При извършване на възложената му работа, оценителят се е снабдил с копия от актове на вписани сделки със земеделски земи в землището на [населено място], като е приел, че 3 (три) от тези актове отговарят на изискването на § 1 т. 2 от ДР на ЗОбС. Констатирал е, че обект на оценка в конкретното административно производство е земеделска земя – нива, ІV категория. Изготвил е отделна таблица, в която е описал сделките, страните, цената и квадратурата на съответния имот. В заключение средната продажна стойност на квадратен метър земя е изчислена като общо продаденото количество - сходни по характер – земеделски земи е разделено на общо заплатената цена за тях. Така оценителят е получил средна пазарна цена на квадратен метър земеделска земя в района на ПИ – 2,28 лева/м. Конкретно за имота на жалбоподателите, предвиден за цялостно отчуждаване, е изчислено дължимо обезщетение в размер на 7 089 лева.

Въз основа на заключението на оценителя, впоследствие, е оценена и земята, която се отчуждава от жалбоподателите с обжалваната заповед на изпълняващата функциите на кмет на общината.

С обявление, с правно основание чл. 21 и чл. 25 от ЗОбС, в което са посочени вида, номерата, местонахождението, площта и собствениците на отчуждаваните имоти, общинската администрация е оповестила намерението си за отчуждаване на определените в регистъра имоти (лист 67 - 69).

Обявлението е публикувано в един местен вестник - „Черноморски фар“ и в два национални – в. „Телеграф“ и в. „Труд“ (лист 77 - 79).

На 01.11.2024 година обявлението за започналата процедура по отчуждаване е поставено на таблото за обявления на Община Бургас (лист 71 - 74).

На същата дата, 01.11.2024 година, екземпляр от обявлението е поставен и на информационно табло в дирекция „ЦАУ Възраждане“ към Община Бургас (лист 76).

В административното производство данъчната оценка на имота на Владеви е определена на 541,40 лева (лист 110).

Така, въз основа на изготвената експертна оценка заместник – кметът на общината инж. Ч. К., изпълняваща по изрично възлагане функциите на кмет на общината, е издала заповедта, оспорена в настоящото производство. Заповедта е връчена на жалбоподателя К. В. чрез майка му – Т. В., на 02.01.2025 година, а жалбата е подадена на 15.01.2024 година (лист 115 – 117, 128 и 2).

Жалбоподателят П. В. не е била конституирана в административното производство и не е участвала в него.

Компетентността на издателя на обжалваната заповед се обосновава със заповед № 3044/19.09.2024 година и заповед № 4077/02.12.2024 година, издадени от кмета на общината. С първата от тези заповеди кметът възлага изцяло на инж. Коралска изпълняването на функциите си – до приключване на изборния процес и обявяване на резултата от поредните парламентарни избори. С втората заповед на инж. Коралска е възложено изпълнението на функциите на кмета само за 03.12.2024 година, датата на издаване на обжалвания акт (лист 70 и 118).

По делото е поискана и допусната експертиза за оценка на пазарната стойност на отчуждавания имот. След съпоставка на характеристиките на имота с такива на сходни имоти, цената на имота е определена на 21 358,83 лева или 6,87 лева/ м (лист 145 - 147).

Вещото лице е разгледало 7 (седем) сделки в други местности, но все пак в землището на [жк] в [населено място], в кадастрален район 070798.9 (района на процесния имот) и е установило, че нито една от тях не може да бъде използвана като съпоставим пазарен аналог поради констатирано отклонение на някоя от нейните характеристики спрямо процесното отчуждаване. Предвид установената невъзможност, експертът е разширил търсенето на аналози и в други кадастрални райони, разположени до кадастралния район на имота на жалбоподателите. В рамките на това разширено изследване, експертът е установил две сделки със сходни характеристики (цели имоти, без наложени ограничения в ползването; в хронологичните граници, изисквани от закона; със същия начин на трайно ползване като отчуждавания) и е изчислил средната стойност на квадратен метър земя от посочения в тях материален интерес, съответно – определил е пазарната цена на отчуждавания имот на 21 358,83 лева.

Вещото лице е използвало два образеца (лист 150 от делото):

1. [нотариален акт]/16.10.2023 година, том II, рег. № 8409, нот. дело № 285/2023 година на помощник – нотариус при нотариус № 542 по регистъра на Нотариалната камара, според който физически лица са продали на търговско дружество поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] с площ от 7309 м, нива трета категория в местността „Над пазара“, при продажна цена 3100 лева. При разделянето на площта на имота на заплатената цена експертът е констатирал, че имотът е продаден за 0,42 лева на квадратен метър (лист 172 - 174).

2. [нотариален акт]/16.01.2024 година, том I, рег. № 326, дело № 3/2024 година на помощник – нотариус при нотариус № 464 по регистъра на Нотариалната камара (лист 168 - 170), според който търговско дружество е изтеглило кредит в размер на 1 000 000 лева от „Уникредит Булбанк“ АД, а за обезпечение е ипотекирало три поземлени имота, както следва:

- ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] с площ от 26083 м, нива трета категория в местността „Стръмната нива“;

- ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] с площ от 30405 м, нива трета категория в местността „Краварника“ и

- ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] с площ от 18641 м, нива трета категория в местността „Краварника“.

Вещото лице е разделило размера на кредита на общата площ на ипотекираните имоти и е установило, че пазарната стойност на квадратен метър по тази сделка е 13,31 лева.

Предвид установените стойности в двата образеца за сравнение, експертът е намерил, средно аритметично ((цената по образец № 1 + цената по образец № 2) : 2), че осреднената цена на вписани сделки със сходни земеделски земи е 6,87 лева/м.

Разпитано в последното съдебно заседание, вещото лице поддържа, че от двете сделки, които е определило като подходящи аналози за сравнение, по – адекватна към отчуждавания имот е сделката по № 2 – за учредяване на ипотека от „Бургасцвет – 90 - Т.“ ЕООД в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, при която е установена пазарна стойност 13,31 лева на квадратен метър от ипотекираните имоти. Мотивите на експерта са, че трите ипотекирани имота по сделката, подобно на имота на жалбоподателите, граничат с път с трайна настилка, за разлика от образец № 1 по заключението, който не притежава тази характеристика.

От процесуалния представител на ответника е представено доказателство – цветно извлечение от Общия устройствен план на [населено място], според което имотът на жалбоподателите се намира в устройствена зона 07079/66 – земеделска територия със забрана за промяна на предназначението. Съответно, представена е и справка от ОУП на града, според която поземлен [имот номер] по КККР на [населено място] - един от ипотекираните имоти по образец № 2 от заключението на вещото лице по делото – попада в устройствена зона 4/Пп – предимно производствена устройствена зона за застрояване основно с производствени, складови, административни, търговски и обслужващи сгради и съоръжения, при което се допуска изграждане на жилищни сгради и общежития за работниците, магазини и заведения за обществено хранене, хотели, здравни заведения, професионални гимназии, професионални бази и сгради на научно – експериментални бази с допустими показатели за застрояване височина над 15 метра, плътност до 60 %, Кинт до 4,0 и озеленяване минимум 20 %, както и че имотът не попада в зона „А“ и зона „Б“ по ЗУЧК (лист 186 - 189).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави до следните правни изводи.

Жалбата е подадена срещу заповед, за която е предвидена възможност за съдебен контрол и от лица, чиито права и законни интереси са засегнати от издаването. Жалбата е подадена в законоустановения срок. Затова е допустима.

Заповедта е издадена от компетентен орган.

Компетентността на издателя произтича от закона – чл. 25 ал.2 от ЗОбС, който възлага на кмета на общината правомощието да издаде заповед за отчуждаване. В случая, със заповед № 4077/02.12.2024 година, на основание чл. 39 ал. 2 от ЗМСМА, кметът на общината е възложил на заместника си (и фактически издател на акта) единствено за 03.12.2024 година изпълнението на функциите на кмет на общината.

Съгласно чл. 39 ал. 2 от ЗМСМА, кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района.

Доколкото обжалваният акт е издаден именно на 03.12.2024 година, както и с оглед правното основание за оправомощаването със заповедта от 02.12.2024 година, фактическият издател е разполагал с материална компетентност да издаде заповедта за отчуждаване.

Заповедта е издадена в установената форма като съдържа всички реквизити по чл. 25 ал.2 от ЗОбС във връзка с чл. 59 ал.2 от АПК.

Процедурата по извършване на отчуждаването е проведена по реда на чл. 25 от ЗОбС. При издаването на заповедта за отчуждаване са спазени съществената част от относимите към производството процесуални правила. Съгласно цитираната норма, кметът на общината публикува обявление в два централни и един местен ежедневник, с което уведомява собствениците на имотите за предстоящото отчуждаване и изпраща копие от него до кметовете на райони или кметства или до кметските наместници, на чиято територия се намират имотите или части от имотите - частна собственост, предмет на отчуждаване. Кметовете или кметските наместници поставят обявлението на определените места в сградата на общината, на района, на кметството или в населеното място, на чиято територия се намират имотите, предмет на отчуждаването. Обявлението се публикува и на интернет страницата на общината. Обявлението съдържа: 1. предназначение на имотите съобразно влезлия в сила, съответно одобрен подробен устройствен план по чл. 21, ал. 1; 2. основание за отчуждаването; 3. вид, местонахождение, размер и собственици на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени; 4. размерът на дължимото обезщетение, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите. Кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите, търговската банка, в която ще бъде внесено обезщетението по сметка на правоимащите лица и за началната дата, от която ще започне изплащането му. Заповедта се издава не по-рано от един месец след публикуване на обявлението по ал. 1.

Анализът на действията на администрацията, по представената административна преписка, показва, че установената процедура по извършване на отчуждаването, като цяло, е била спазена.

Етапите в административния процес са проведени последователно, като за действията, предприемани в хода на производството, са съставяни необходимите документи.

Действително, жалбоподателят П. В. не е конституирана като заинтересована страна в процедурата по отчуждаване на поземления имот, на който тя е съсобственик в режим на съпружеска имуществена общност, заедно с жалбоподателя В.. Това процесуално нарушение, обаче, не е съществено. Съществено процесуално нарушение в административния процес би било това нарушение, чието допускане е в състояние да измени крайното волеизявление на административния орган в насока, различна от постановеното. В случая, от доказателствата по делото не се установява, че участието на П. В. в административния процес би обусловило друг краен извод на ответника в обжалваната заповед, т.е. различно по характер волеизявление. Затова, макар и допуснато, нарушението, свързано с неконституирането на П. В. като заинтересована страна, няма за последица отмяната на обжалвания акт.

Жалбата е основателна в частта относно размера на определеното обезщетение.

Административното производство се е развило по реда на глава трета от ЗОбС. С издаването на заповедта административният орган е упражнил правомощието си по чл. 25 ал. 2 от ЗОбС да отчужди недвижим имот в съответствие с приет акт по чл. 25 ал. 1 от ЗОбС, с който е открито производството по отчуждаване на имота, собственост на жалбоподателите.

Критерият за оценка на имота, определен за отчуждаване, е описан в ал. 4 на чл. 22 от ЗОбС, според който оценките се извършват по пазарни цени. Съгласно чл. 22 ал. 5 изр. последно от ЗОбС, оценките се изготвят не по-рано от три месеца преди издаването на заповедта по чл. 25 ал. 2 от ЗОбС.

Съгласно § 1 т.2 от ДР на ЗОбС, "пазарни цени на имоти със сходни характеристики" са осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, които имат еднакво конкретно или преобладаващо предназначение, притежават еднакъв характер на застрояване със същите или близки показатели на устройство и застрояване и/или установен начин на трайно ползване с отчуждавания имот, за: покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки между физически и/или юридически лица, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от двадесет сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани двадесет сделки.

Видно от доказателствата по делото, оценките на експертите в административното и в съдебното производство са изготвени в съответствие с чл. 22 ал. 5 от ЗОбС.

Съдът кредитира, по принцип, заключението на вещото лице в съдебното производство, за сметка на пазарната оценка изготвена в административния процес като по - аргументирано и описателно по отношение на използваната методология за оценка на земята, даващо възможност да се формира обоснован извод относно критериите, по които е определен крайният размер на цената на конкретния отчужден имот. За разлика от експерта, изготвил пазарната оценка на имота за нуждите на ответника, експертът в съдебното производство е изложил отделни проверими мотиви защо приема, че следва да използва (или да не използва) конкретна установена сделка като пазарен аналог по казуса. Този подход прави експертизата в съдебния процес по – обоснована, според настоящия съдебен състав, поради което и цената, определена от съдебния експерт, принципно, следва да бъде възприета като база при решаването на спора по същество, за сметка на цената, определена със заповедта за отчуждаване.

Настоящият състав констатира, че в съдебното заседание – при приемане на заключението – експертът излага нови мотиви за това кой от двата образци за сравнение е по – близък, като характеристики, до отчуждавания имот. Вещото лице поддържа, че това е сделката по ипотека в полза на „Уникредит Булбанк“ АД, при която пазарната стойност на земята е определена на 13,31 лева/м. То се аргументира с обстоятелството, че трите земеделски имота, обект на ипотеката, граничат с път с трайна настилка и тази особеност ги доближава повече до отчуждавания имот, отколкото образец № 1, описан в заключението (чиято земя по пазарна стойност е 0,42 лева/м). Отделно, вещото лице сочи, че при ипотека на недвижим имот в полза на банка стойността на имота по ипотеката не е действителната му пазарна цена, а би могла да е „50 – 60 – 80 % от имота“.

Настоящият състав счита, че вещото лице е положило усилия, но не е могло да установи за експертизата си образци за сравнение, които да съответстват напълно на характеристиките на отчуждавания имот. От компромиса, който то е било принудено да направи, произтича и затруднението за безусловно приемане на финалните му изводи - за стойността на отчуждавания имот, формирани по време на съдебното заседание.

Първо, от доказателствата по делото не се потвърждава заявлението на експерта, че и трите имота, обект на ипотеката, използвана като образец № 2 за сравнение, граничат с път с трайна настилка. Този факт се установява единствено за имот с [идентификатор]. От друга страна, липсата на път с трайна настилка до [ПИ] и до [ПИ] няма как да обуслови по – висока средна цена на земята – общо за трите имота, защото липсата на такъв път не може да бъде възприета като ценово предимство (лист 183).

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателите, че устройствените зони на отчуждавания имот и на образците за сравнение не следва да бъдат отчитани при тяхното сравняване. Очевидно е, че земеделски имот - нива, разположен, според ОУП, в обхвата на устройствена зона, в която е забранена промяна на предназначението му, няма да има стойността на земеделски имот, разположен в устройствена зона, в която тази промяна е допустима и то за изграждане на различни по вид сгради, най – малкото защото евентуалното инвестиционно намерение за образеца не би било свързано с промяна (която не е сигурна) на самия ОУП, изискваща значителни средства, усилия и време от инициатора.

Отделно от това, съдът констатира, че отчуждаваният имот се намира в охранителна зона „Б“ по ЗУЧК, за която са предвидени ограничения във връзка евентуални инвестиционни намерения, за разлика от поземлен имот с [идентификатор] (един от имотите, описани в сделка № 2, като пазарен аналог на отчуждавания), разположен извън зоните по ЗУЧК, съгласно неоспорената справка, представена от пълномощника на ответника.

Съгласно чл. 11 ал. 2 от ЗУЧК, в зона "Б" се забраняват: 1. изграждането и експлоатацията на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци; 2. заустването на непречистени отпадъчни води, като количеството и качеството на пречистените води трябва да отговарят на изискванията за индивидуални емисионни ограничения, посочени в разрешителното за заустване, издадено съгласно изискванията на Закона за водите; 3. употребата на продукти за растителна защита и минерални торове, с изключение на регистрираните биологични продукти за растителна защита и торове; 4. развитието на производства, отделящи замърсяващи вещества, посочени в приложение I на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване.

Според чл. 12 от ЗУЧК, в зона "Б" се разрешава осъществяване на дейности, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2 и 3, и строителство, свързано със: 1. създаване на нови или разширяване на границите на населени места, курорти и курортни комплекси при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот: а) плътност на застрояване (П застр.) - до 30 на сто; б) интензивност на застрояване (К инт.) - до 1,5; в) минимална озеленена площ (П озел.) - 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност; г) характер на застрояването - средно, с височина до 15 м; 2. създаване на нови или разширяване на границите на ваканционни селища при спазване на следните нормативи за всеки урегулиран поземлен имот: а) плътност на застрояване (П застр.) - до 30 на сто; б) интензивност на застрояване (К инт.) - до 1,2; в) минимална озеленена площ (П озел.) - 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност; г) характер на застрояването - ниско, с височина до 10 м; 3. създаване на нови или разширяване на границите на вилни зони при спазване на следните нормативи за всеки поземлен имот: а) плътност на застрояване (П застр.) - до 40 на сто; б) интензивност на застрояване (К инт.) - до 0,8; в) минимална озеленена площ (П озел.) - 50 на сто, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност; г) характер на застрояването - ниско, с височина до 7,0 м; 4. изграждане на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, непопадащи в забраните по чл. 11, ал. 2.

Установените особености на сделка № 2 по заключението на вещото лице, използвана образец за сравнение и предпочетена от процесуалния представител на жалбоподателите, показват, че тя не може да бъде възприета безкритично като единствено подходяща за сравнение с отчуждавания имот. Същевременно, използваната от вещото лице сделка № 1 (образец за сравнение по таблицата на стр. 5 от експертизата) сочи драстично ниска (нереална) цена на продадената земеделска земя от 0,42 лева/м, т.е. 420 лева/дка и не отчита изключителната близост на отчуждавания имот до строителните граници на града. В крайна сметка, получената от експерта средноаритметична стойност (по двата образеца за сравнение) на земеделската земя в района (в размер на 6,87 лева/м), а оттам - за отчуждавания имот, е резултат от използването на критерии, които частично съответстват на особеностите на поземлен [имот номер].

Оценката на имота е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаването на съответната обжалвана заповед в частта относно размера на обезщетението. Несъответствието между възприетата от административния орган оценка на имота, подлежащ на отчуждаване, и неговата установена пазарна цена, води до извод за незаконосъобразност на оспорения акт, която може да бъде квалифицирана като противоречие с материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

Изложеното дава основание на съда да приеме, че обжалваната заповед следва да бъде изменена, за да се постигне съответствие на нейното съдържание с дължимото в частта относно определения размер на обезщетението за отчуждения имот. Нито една от пазарните оценки по казуса (изготвената в административното производство и тази по делото) не отразяват в пълна степен особеностите на отчуждавания имот и настоящите пазарни реалности. Съдът приема, че цената, определена от ответника (2,28 лева/м или 7089 лева за целия имот) следва да бъде изменена, но, същевременно, отчита, че оценките на вещото лице по делото - първоначално дадената в заключението (6,87 лева/м или 21 358 лева за целия имот) и впоследствие заявената в съдебното заседание (13,31 лева/м или 41 380,79 лева за целия имот) също не могат да бъдат приети еднозначно. Въпреки отлично проведеното обжалване на акта и подробните, и задълбочени аргументи в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателите, съдът отчита и обстоятелството, че експертизата е приета без оспорване от страните. На експерта са зададени множество конкретни въпроси, довели до отговори в желаната от жалбоподателите насока, но заключението не е оспорено изрично, а крайната последица от това процесуално поведение е, че следва да се приема, че изводите на експерта – формално - са възприети и от двете страни по делото.

По изложените съображения, съдът приема, че стойността на обезщетението, дължимо на жалбоподателите за отчуждавания имот следва да се измени от 7 089 лева на 21 358,83 лева, така както е определена с формално неоспорената експертиза.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху ответника, съобразно своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите.

По делото са представени доказателства за разноски в размер на 20 (двадесет) лева, внесена държавна такса и 250 (двеста и петдесет) лева възнаграждение на вещо лице от жалбоподателите (лист 20 – 21 и 134 - 135). Отделно е представено доказателство за заплатено – от жалбоподателите - адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева (лист 180), което не е прекомерно, с оглед нормите на чл. 8 ал. 1 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа.

Предвид установените обстоятелства, Община Бургас (юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник) следва да заплати на К. В. и П. В. общо разноски в размер на 2770 (две хиляди седемстотин и седемдесет) лева.

По изложените съображения, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ заповед № 4105/03.12.2024 година на инж. Ч. К. (заместник – кмет на Община Бургас), изпълняваща функциите на кмет на Община Бургас - в частта относно размера на обезщетението, определено за изплащане на собствениците, като ВМЕСТО обезщетение в размер на 7 089,00 (седем хиляди и осемдесет и девет) лева, ОПРЕДЕЛЯ обезщетение в размер на 21 358,83 лева (двадесет и една хиляди триста петдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки) лева.

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на К. К. В. с [ЕГН] и П. В. В. с [ЕГН] – и двамата с адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 7, сумата от 2770 (две хиляди седемстотин и седемдесет) лева - разноски по делото.

Решението е окончателно.