Р Е Ш Е Н И Е
№260065
гр. Русе, 17.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , търговско отделение в публичното
заседание на 3 ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
при секретаря АНЕЛИЯ
ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от председателя търговско дело №261 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Делото е образувано по
искова молба на Б.А.Л. ***, чрез пълномощник адв.П.Х., против Г.К.Г. ***.
Твърди, че с ответника са в облигационни
отношения по повод издаден й от него на 31.12.2019г. запис на заповед за сумата
21912.26 евро, съдържащ безусловно обещание да плати посочената в ефекта сума
на датата на падежа-26.02.2020г. На падежа записът бил предявен за плащане,
което е удостоверено от издателя. Тъй като на падежа издателят не платил,
предявява иск за заплащане на дължимата сума. Твърди, че е налице валиден
менителничен ефект, записа на заповед е редовен от външна страна и годен да
породи поетото с него задължение. Твърди, че не са извършвани плащания по
записа на заповед. Поради недостиг на средства,
предявява иска частично. Претендира съдът да осъди ответника да й
заплати сумата 13000 евро, представляща част от
цялото задължение в размер на 21912.26 евро по издаден запис на заповед от 31.12.2019г., ведно със
законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и
направените разноски. В съдебно заседание на 3.11.2020г. искът е увеличен по
размер до 21912.96 евро, което увеличение е допуснато от съда.
Ответникът е подал отговор на
исковата молба в законния двуседмичен срок, чрез пълномощник адв. Я.П.. Оспорва
иска по основание и размер. Оспорва твърдението, че не е направено плащане на
задължението, твърди, че след като е платено по записа на заповед, същият му е
върнат в оригинал. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски. В
съдебно заседание представя запис на заповед /л.38/ в оригинал с идентично
съдържание с процесния, на гърба на който е изписано-31.12.2019г.-1500лв., дал
–подпис и имена Г.Г. и взел-подпис и имена Б.Л.. В хода
на устните състезания ответника заявява и поддържа, че записът на заповед е
нищожен, т.к. не съдържа реквизити място на издаване и място на плащане.
Навежда и довод за липса на основание за издаването му.
С
оглед наведените в исковата молба фактически обстоятелства, съдът квалифицира
иска по чл.538 ТЗ.
След преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
делото е представен документ, в заверен препис /л.5/, който е представен и в
оригинал в съдебно заседание на 3 ноември 2020г. и съдът е констатирал на
основание чл.183 ГПК идентичността на преписа с оригинала, наименован запис на
заповед. В него са изписани място на издаване гр.Русе, дата на издаване
31.12.2019г., място на плащане гр.Русе. Издател Г.К.Г.,***, който неотменимо и
безусловно се задължил да заплати при представянето на този запис на заповед на
Б.А.Л. с адрес ***, ЕГН, или на нейна заповед сумата от 21912.26 евро на
26.02.2020г.-без протест. Посочен е падеж-26.06.2020г., издател-подпис и три
имена и ЕГН. Под текста е изписано: Настоящата запис на заповед ми е предявена
за плащане на 26.02.2020г., издател:Г.К.Г.-положен е подпис. В съдебно
заседание ответника е представил запис на заповед /л.38/ в оригинал с идентично
съдържание с процесния, на гърба на който е изписано-31.12.2019г.-1500лв., дал
–подпис и имена Г.Г. и взел-подпис и имена Б.Л..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Процесният запис на заповед,
издаден на 31.12.2019г. от ответника е
редовен от външна страна и съдържа реквизитите по чл.535 ТЗ. В него са посочени
място на издаване-гр.Русе и място на плащане-гр.Русе. Съгласно разпоредбата на чл.
536, ал. 1 ТЗ документ, който не съдържа някой от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и ал. 4
на същата разпоредба. Т.е., чрез въведени в чл. 536, ал.2, 3 и 4 ТЗ презумпции
законодателят е допуснал изключение от правилото по чл.536, ал.1 ТЗ за
невалидност на записа на заповед поради липса на форма само в три хипотези: при
непосочен падеж, при непосочено място на плащане и при непосочено място на
издаване, но с означено място до името на издателя. Съгласно чл.
536, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за
място на плащането и за местожителство на издателя. Действително законодателят
не е дал определение за " място на плащане" и "място на
издаване", но очевидно приравнява съдържание, обозначаващо "място на
издаването, респективно плащането", със съдържанието, обозначаващо "
местожителство " на лицето – издател, а "местожителство",
съгласно чл. 7 (отм.) ЗЛС и чл.
19, ал. 1 от Наредба за гражданското състояние (отм.); е населеното място,
където лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено и е записано
в регистрите на населението на същото населено място. Приравняването на мястото
на издаването и мястото на плащането с местожителството на издателя на записа
на заповед, ясно сочи, че законодателят е имал предвид населеното място, без да са въведени допълнителни изисквания за
индивидуализация на точния адрес в рамките на съответното селище /така, вкл.
обосноваване с историческо тълкуване, предвид настоящото съдържание на ЗГР е особено мнение
към решение № 225 / 28.03.2014 г. по т. дело № 948/2012 г. на ВКС, ІІ т. о.,
което настоящия състав споделя изцяло/. Приравняването е логически оправдано и
от факта, че за заместител на липсващото място на плащане се възприема именно
местожителството на издателя - платец,
длъжник по задължението, в случая-гр.Р***, ***, което е посочено в ефекта, основно
в чийто интерес би било невъзникване правните последици на абстрактната сделка,
предвид недействителност на менителничния ефект и който безспорно е в
известност на собственото си местожителство. Към разбирането, че под
"място на плащането" и " място на издаването " следва да се
разбира само населеното място, където следва да се изпълни менителничното
задължение и където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези
реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното
населено място - улица, номер на сграда, етаж, апартамент, се придържа и
правната теория. С оглед на което следва според съда извод, че адресът /на
издаване и плащане/ не е задължителен реквизит по чл. 535 ТЗ от съдържанието на записа на заповед, нито е необходим за
индивидуализация на задължителните реквизити "място на плащане" / чл.
536, т. 4 ТЗ/ и "място на издаване" /чл.
536, т. 6 ТЗ/ и липсата на вписан от издателя адрес не води до нищожност на
записа на заповед. Ето защо и процесния ефект е действителен. Падежът на поетото
от издателя задължение е настъпил на 26.02.2020г. В тежест на ответника е да
установи плащане по него. Представеният от ответника в съдебно заседание ефект-оригинал
на запис на заповед с идентично съдържание с процесния, носещ негов подпис, с
отбелязване на гърба, че е заплатена сума 1500лв. на 31.12.2020г., не
удостоверява заплащане на тази сума по процесния запис на заповед, тъй като при
просто сравнение се установява, че двата документа не са идентични /подписите
на издателя са различни и положени на друго място/, а очевидно се касае до друг
документ. Плащането се доказва с отразяване върху ефекта, който се държи от поемателя. Издателя би могъл да състави множество
„оригинали“ от ефекта, върху които да отрази плащане, тъй като върху него стои само негов подпис, но
релевантен за доказване плащането е само оригиналния екземпляр, който се държи
от поемателя. Развитите съображения в хода на устните
състезания за липса на основание, т.к. зад всеки запис на заповед стои друг
ангажимент, който той обезпечава, не могат
да се слушат, поради настъпила преклузия, тъй като възражение за наличие на
каузално правоотношение не е релевирано в отговора на
исковата молба на ответника.
Предвид гореизложеното и
при липсата на доказателства поетото с процесния записа на заповед задължение,
чиито падеж е настъпил на 26.02.2020г., да е заплатено, претенцията за заплащане на
сумата 21912.26 евро е основателна и доказана и следва да бъде уважена.
От ищеца са направени разноски
по делото, в общ размер 4099.27лв., от които за 2385лв. адвокатско
възнаграждение Възражението на
процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на спора,
както и продължителността на разглеждането му-делото е приключило в едно съдебно
заседание. Ето защо то следва да бъде намалено на 2000лв., на основание чл.78,
ал.5 ГПК.
В тежест на ответника са разноски по делото в
общ размер 3714.27лв.
По изложените съображения, Окръжният
съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.К.Г., ЕГН **********,***,
да заплати на Б.А.Л., ЕГН********** ***, сумата 21912.26 евро, дължима по запис на
заповед, издаден на 31.12.2019г. с падеж 26.02.2020г., ведно със законна лихва,
считано от 30.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата 3714.27лв.
разноски по делото, от които 2000лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд-Велико Търново.
Окръжен съдия: