М О Т И В И
към Решение № ......... от 18.01.2018 година
по АНД № 963/2017 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на
глава 28 от НПК.
Досъдебното производство (ДП) № 408/2017
година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Цветослав Лазаров
–Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на
делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание на А.Е.С., ЕГН: ********** ,роден на ***г.
в гр.Любимец, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин,
женен, с начално образование, общ работник, неосъждан, за това че на 26.08.2017 г. в с. Димитровче, общ. Свиленград,
обл. Хасково проявил жестокост към гръбначно животно - куче от семейство „Canis lupos familiaris /Канис лупос фамилиарис/ от
женски пол, смесена порода, собственост на Радка Асенова Иванова от село
Димитровче, общ. Свиленград, обл. Хасково и му причинил противозаконно смърт,
като деянието е извършено по особено мъчителен начин за животното и с особена
жестокост - чрез нанасяне на удари с брадва в областта на главата на животното,
което е причинило травмиране на главния мозък и кръвоизливи от кръвоносните
съдове на главата, довели до смъртта на гръбначното животното, на публично
място - на центъра на с. Димитровче, общ. Свиленград, обл. Хасково и в присъствието
на малолетните лица Мария Мишева Станчева, родена на *** год. – 10 /десет/
годишна и Антоанета Мишева Станчева, родена на *** год. – 5 /пет/ годишна –
престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2, предложение II и III и т.3 във вр.
с ал.1 от НК.
В съдебното заседание, Районна прокуратура Свиленград ,редовно призована
,не изпраща представител и не взема становище.
Обвиняемият А.Е.С.,редовно призован ,се явява лично и с адв.К.. Разбира
обвинението, признава се за виновен,като твърди, че в яда си осъществил
престъплението,за което изразява съжаление . В правото си на последна дума отново
изразява съжаление и пледира за по ниско наказание. Защитникът му по същество
не оспорва изложената фактическа обстановка в постановлението,като моли съда да
наложи минимално наказание на подзащитният й,като релевира подробни събражения
в тази насока.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и
гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 1194 от 29.12.2017 година на
Районен съд – Свиленград, обвиняемият А.Е.С. не е осъждан и не му е
налагано административно наказание по чл. 78а от НК.
Липсват лошите характеристични
данни на обвиняемия,видно от приобщената в ДП Характеристичната справка,
изготвена от служител на РУ – Свиленград.
В кориците на ДП е приложена
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е
видно, че обвиняемият А.Е.С. е семеен ,има
едно дете , притежава в СИО недвижим
имот и притежава МПС-во , получава
трудови доходи в размер на 500лева месечно.
Приобщена по делото е и епикриза,касаеща недоброто здравословно състояние
на обвиняемия.
Св.
Радка Асенова Иванова от село Димитровче, общ. Свиленград, от началото на лятото на 2017 г. притежавала
женско куче. Тя отглеждала кучето в дома си в селото. Кучето и било да дадено
от нейната сестра св. Антоанета Асенова Георгиева. Кучето нямало регистрация по
чл.174 от Закона за ветеринарната медицина, каквито са изискванията. Въпреки,
че св. Иванова отглеждала кучето в дома си, то често излизало и се движело
свободно из селото, след което се прибирало. В средата на месец август 2017 г. кучето
заболяло и козината му започнала да пада. Св. Иванова била предупредена от обв.
С. да не позволява на кучето си да излиза от селото за да не заразяло децата му
или някой друг.
На
26.08.2017 година около 19:00 ч. св. Радка Иванова, заедно с мъжа, с който
живеела на семейни начала св. Мишо Иванов
Станчев, двете им малолетни деца Мария Мишева Станчева на 10 год. и
Антоанета Мишева Станчева на 5 год.,
сестра й св.
Антоанета Георгиева и св. Кръстю
Личев Кръстев отишли на центъра на селото пред Кметството и седнали на стълбите
да пият кафе. С тях било и кучето на св. Иванова, което се въртяло около тях. В
близост до тях били обв. А.С. и свидетелите А. Личов Георгиев и Стефани Ангелова Стефанова,
която била с малкото си дете, което си играело с децата на св. Иванова. Кучето
на св. Иванова се навъртало около децата. Това подразнило обв. С., който станал
и взел подпряната в близост брадва и започнал да гони кучето, като замахвал срещу него
с брадвата. Обвиняемият успял да хване кучето и му нанесъл четири или пет удар
с тъпото на брадвата в областта на главата и така го умъртвил.
След като го умъртвил го захвърлил в тревните площи зад близката чешма.Всичко това/ ударите с брадвата по кучето/ станало пред очите на малолетните
лица Мария Мишева Станчева, родена на *** год. – 10 /десет/ годишна и Антоанета
Мишева Станчева, родена на *** год. – 5 /пет/ годишна, които непосредствено възприели случилото се.
За
случилото се бил подаден сигнал в РУ-Свиленград и било образувано настоящето
досъдебно производство по реда на
чл.212, ал.2 от НПК с извършване на оглед на местопроизшествие и съставяне на
съответния протокол от 27.08.2017г.и албум към него.
Обвиняемият без задържан със
Заповед за задържане от 27.08.2017г. на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМвР за
срок от 24часа.
Бил съставен и протокол за предупреждение от 27.08.2017г. от служител на РУ
Свиленград на обвиняемия на основание
чл.65 от ЗМвР, както и на св.Радка Асенова Иванова .
С Протокол за доброволно предаване обвиняемия предал на 27.08.2017година
брадвата ,с която умъртвил кучето на св.Радка
Иванова,като по този начин същата била приобщена по досъдебното
производство като веществено доказателство по него.
Убитото животно също било предадено с протокол за доброволно предаване от
27.08.2017г. от св.Радка Иванова за нуждите на ДП.
Била
извършена и ветеринарно медицинска експертиза, която определила породата на
умъртвеното куче, което било от
семейство „Canis lupos familiaris /Канис лупос
фамилиарис/ от женски пол, смесена порода. Била установена и причината за
смъртта, която е настъпила вследствие на получаване на множествена фрактура на
черепа, довела до травмиране на главния мозък и кръвоизлив от кръвоносните
съдове на главата. Смъртта на кучето била причинена по особено жесток начин.
В последствие бил изготвен и Протокол за оглед на веществени доказателства
от 14.09.2017г.,ведно с фотоалбум към него, относно огледа на предадената
доброволно от страна на обвиняемия брадва,с която е било умъртвена кучето на
св.Иванова.
След изготвяна на ветеринарно
медицинска експертиза, трупът на убитото животно е
бил предаден с приемо-предавателен протокол
от 28.08.2017г.на старши експерт „еколог” в община Свиленград във връзка
с извършване на загробване на мъртвото куче, като на същата дата то е било
загробено съгласно протокол за загробване на животни №1.
Налично е и съдебно медицинско удостоверение №392/17г. на д-р
Еленски,съгласно което на прегледания Мишо Иванов Станчев на 26.08.2017г. е
причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,доколкото е констатирано
охлузвания по тялото,дясната ръка и лявото коляно.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по
несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително разследване (ДП),
които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния
процесуален ред и се цениха, на основание чл. 378, ал. 2,вр.чл. 283 от НПК. В
тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства –Заповед за задържане от 27.08.2017г. на
основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМвР за срок от 24часа; Протоколи за предупреждение; Протокол за доброволно предаване от
27.08.2017г., Протокол за доброволно предаване от 27.08.2017г.,Протокол за
оглед на местопроизшествие от 27.08. 2017г.,ведно с албум към него ;Заключение
по ветеринаро-медицинска експертиза;Протокол за оглед на веществени
доказателства от 14.09.2017г.,ведно с албум към него, приемо предавателен
протокол от 28.08.2017г.,Протокол за загробване на животни №1/28.08.2017г.;
Съдебно медицинско удостоверение №392/17 ,Характеристична
справка; ДСМПИС; Справка за съдимост и актуална - изискана в хода на съдебното
производство и т.н. Така също, още и свидетелските показания от ДП,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетели, а именно - Радка Асенова Иванова; Мишо Иванов Станчев; Емил
С.С.,Кръстю Личев Кръстев, Антоанета Асенова Георгиева,А. Личов Георгиев, Асен
Иванов Иванов, Виолета Георгиева Михалева и Стефани Ангелова Стефанова, както и обясненията дадени от обвиняемия А.Е.С., също в хода на ДП пред
разследващия орган. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с другите писмени доказателствени
средства, по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.
В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия
не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената
съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира
изцяло с доверие свидетелските показания на свидетеля, поради липсата на противоречия – вътрешни или помежду им,
тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна
корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е
и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на
обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания, които не се опровергават от останалите
доказателства, колерират и с неговите предпроцесуални признания, обективирани в
Протокола за доброволно предаване на процесната брадва с която е било умъртвено
кучето на св.Иванова. Обясненията му са логични, последователни, не съдържат
противоречия, подкрепят се и от другите гласни и писмени доказателства по
делото, поради което и Съдът изцяло ги възприема за достоверни. Ето защо, не
се намериха основания да не бъдат
възприети същите с доверие, доколкото не могат да се определят за изцяло защитна
позиция, респ. насочени към прикриване на обективната истина по делото.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се
оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда
и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те
се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени
действия , съответно имат необходимите
реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален
ред, в този смисъл същите са редовни
и годни такива, валидно удостоверяващи
ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да
бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и
са относими и необходими за преценката
на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и
гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване,
както и авторството му.
При
така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и
несъмнен извод, че с действията си
обвиняемия А.Е.С. е осъществил състава на престъплението по чл.
325б, ал.2, т.2, предложение II и III и т.3 във вр. с ал.1 от НК.
Обвиняемият А.Е.С., ЕГН: **********
,роден на ***г. в гр.Любимец, с постоянен и
настоящ адрес ***, българин,
български гражданин, женен, с начално
образование, общ работник, неосъждан.
Престъплението
по чл.325б, ал.2, т.2, пр.2 и пр.3 и т.3, вр. ал.1
от НК е резултатно и се счита за осъществено при установяване на извършване на
изпълнително деяние в някоя от предвидените в текста на основния
състав форми и при настъпване на съставомерния резултат,
визиран в ал.1. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализиранодеянието, за което обв. А.Е.С. е привлечен към наказателна
отговорност, систематически се намира в Глава десета, озаглавена
"Престъпления против реда и общественото спокойствие" и очевидно има
предвид дейност, насочена към засягане на този родов обект от обществени
отношения, които се охраняват с престъпленията в тази глава, при която, наред с
обективната страна на престъплението, деецът трябва да има и съзнанието, че я
осъществява с особената му проявна форма,
визирана в закона, а именно жестокост.
При установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе, не буди съмнение наличието на деяние и механизма на осъществяването му. Безспорно установени отобективна страна е, че на
26.08.2017 г. в с. Димитровче, общ. Свиленград, обл. Хасково проявил жестокост
към гръбначно животно - куче от семейство „Canis lupos familiaris /Канис лупос фамилиарис/ от женски пол,
смесена порода, собственост на Радка Асенова Иванова от село Димитровче, общ.
Свиленград, обл. Хасково и му причинил противозаконно смърт, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост - чрез
нанасяне на удари с брадва в областта на главата на животното, което е
причинило травмиране на главния мозък и кръвоизливи от кръвоносните съдове на
главата, довели до смъртта на гръбначното животно, на публично място - на
центъра на с. Димитровче, общ. Свиленград, обл. Хасково и в присъствието на
малолетните лица Мария Мишева Станчева, родена на *** год. – 10 /десет/ годишна
и Антоанета Мишева Станчева, родена на *** год. – 5 /пет/ годишна. Няма никакво
съмнение, че в резултат на нанесения удар в областта на главата е
причинил противозаконно на кучето съставомерния по
основния състав на престъплението по чл.325б НК резултат а именно смърт,
следствие на увреждане, изразяващо се в травмиране на главния мозък и
кръвоизливи от кръвоносните съдове на главата и
което увреждане е недвусмислено установено с убедителни доказателствени
източници /заключението на ветеринарно медицинската експертиза/.
С оглед
преценката на съда, основана на свидетелските показания и конкретно на
заключението на вещото лице по назначената ветеринарно – медицинска експертиза
това увреждане се характеризира като тежко и което увреждане/множествена фрактура на костите на черепа/, е довело до
смъртта на кучето.
В случая,видно от заключението на
вещото лице смъртта на кучето е причинено по особено жесток начин и то починало
до минути след причинените му поражения ,сочи
на извода за наличието и на квалифициращите по ал.2, т.2 предл.2 и пр.3 на чл. 325б от НК признаци, а именно, че е извършено по
особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост.
В случая
обекта на посегателството е установен по необходимия конкретен начин с
индивидуализиране на животното. Използването на предмет с остра режеща
повърхност и конкретно на брадва, каквато е възприета от свидетелите – очевидци
да се използва от обвиняемия при нанасяне на удара в областта на главата
на кучето, предизвиканото обилно кръвотечение и смърта на
животното,
както и публичния характер на центъра на с. Димитровче, общ. Свиленград, обл.
Хасково и в присъствието на малолетните лица Мария Мишева Станчева, родена на ***
год. – 10 /десет/ годишна и Антоанета Мишева Станчева, родена на *** год. – 5
/пет/ годишна, сочи на извода за наличието и на квалифициращите по
ал.2, т.3 на чл. 325б от НК признаци, а именно, че деянието е извършено на
публично място и в присъствието на малолетно лице.
Нанесената рана по главата на кучето е довело до множествена
фрактура на черепа,която пък е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, поради причинено
травмиране на главния мозък и кръвоизливи от кръвоносните съдове на главата. Последното пък от своя страна е достатъчно за преценката,
че начинът на осъществяването му се явява особено мъчителен за кучето.
След
като от безпротиворечивия анализ на
доказателствените източници по делото се установиха всички обективни признаци
от състава на престъпление предмет на разглеждане по настоящето
дело, следва изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпроса
за авторството на деянието. Установено по безспорен и категоричен начин
съпричастността именно на обв. А.Е.С. в
извършване на престъплението, доколкото се доказа факта на нанасяне на
удара именно от него по механизма и с последиците, свързани с
причиняване на нараняване на кучето собственост на свидетелката Иванова и последвалата смърт на
кучето.
Иначе казано при приетите за установени факти по делото, Съдът намери, че от
правна страна, обвиняемият А.Е.С. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2, предложение II и III и
т.3 във вр. с ал.1 от НК , тъй като на
26.08.2017 г. в с. Димитровче, общ. Свиленград, обл. Хасково проявил жестокост
към гръбначно животно - куче от семейство „Canis lupos familiaris /Канис лупос фамилиарис/ от женски пол,
смесена порода, собственост на Радка Асенова Иванова от село Димитровче, общ.
Свиленград, обл. Хасково и му причинил противозаконно смърт, като деянието е
извършено по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост - чрез
нанасяне на удари с брадва в областта на главата на животното, което е причинило
травмиране на главния мозък и кръвоизливи от кръвоносните съдове на главата,
довели до смъртта на гръбначното животното, на публично място - на центъра на
с. Димитровче, общ. Свиленград, обл. Хасково и в присъствието на малолетните
лица Мария Мишева Станчева, родена на *** год. – 10 /десет/ годишна и Антоанета
Мишева Станчева, родена на *** год. – 5 /пет/ годишна.
От субективна страна съдът счита, че обв. А.Е.С. е извършил деянието виновно при условията на единствено
възможната в случая форма на умисъла - пряк
умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е
установено съзнаването от страна на обвиняемия, че се касае за гръбначно
животно, а използваното средство и начина на „служене с него”, показващ проява
на агресия и жестокост ще доведе до съставомерния резултат.
Прекият умисъл в случая съдът извежда от белезите на конкретното деяние и
фактическите положения, при което то е било осъществено - при интелектуалното
ниво и житейски и социален опит на дееца. Проявата му в пълна степен
илюстрира и визираната в разпоредбата на чл.6, ал.2 от Закона за защита на
животните категория „нехуманно отношение към
животните”. За такова се смята причиняване на болка или страдание на животно
или предизвикване на силен страх, което също е особено показателно за
субективното му отношение към деянието от гледна точка нанесения удар и
засегнатото животно.
На
това място следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че действително
и законът, и съдът като институцията, призвана да бди за спазването му, а така
също и житейската справедливост налагат да се търси баланса в защита на
интересите на всички субекти, в това число и този на обвиняемия и неговото семейство ,
за осигуряване защита за спокоен живот.
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се съдържат
доказателства, че този интерес е бил пряко засяган при това нееднократно, както
и за наличие на опити от страна на обв. А.Е.С. за
уведомяване лицата които полагат грижи за кучето, предмет на разглеждане по
настоящето дело, за неговото въздържане и обезопасяване. До голяма
степен такъв е бил и процесниятслучай, а това е
възможно и твърде вероятно да се дължи на проявено надценяване характера на
кучето от страна на неговите стопани, което без съмнение не следва да се
толерира. То обаче само по себе си не дава основание да се приеме, че обв. А.Е.С. по отношение на пуснатото да се
разхожда между хората куче,в това число и между присъстващите деца следва да подходи по начина, по който го е довел до
наказателно преследване - чрез престъпление и то такова, извършено по описания
начин. В случая не са били налице такива обстоятелства, които да обосноват
действие на същия в хипотезите, изключващи обществената опасност на стореното
или умисъла, а именно при неизбежна отбрана, тъй
като този институт е приложим само при нападение от човек. По отношение на
животни принципно би могло да се позовава на крайна необходимост, каквато в
случая също така не е била налице,тъй
като кучето не е проявявало агресия. За да се изключи
обществената опасност на деянието, извършено при крайна необходимост, следва
няма друг начин за избягване настъпването на вредоносния резултат, а такъв друг
начин в случая без съмнение е бил налице, с оглед
размера на убитото животно,неговото поведение
спрямо присъстващите хора е следвало да бъде
изведено от
мястото, без да се нанасят удари по начина и със средствата, описани
в постановлението на РП Свиленград и
приети от съда, като осъществени в обективната действителност.
В
настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия А.Е.С. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от ообвиняемия умишлено деяние,
инкриминирано като престъпление по чл.
325б, ал.2, т.2, предложение II и III и т.3 във вр.
с ал.1 от НК
се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и наказание Глоба
от две хиляди до пет хиляди лева.; обвиняемият А.Е.С. не е осъждан за престъпление от общ характер; не е осъждан
за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на извършване
на процесното престъпно деяние; той не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинени на
трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства,
субсумиращи което е и да е
от ограниченията, указани в
ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това
и при кумулативното наличие
на посочените предпоставки А.Е.С.
следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325б, ал.2, т.2, предложение II и III и т.3 във вр. с ал.1 от НК, за което да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание - Глоба. Настоящият съдебен състав на съда счита, че разпоредбите на
чл.78а, ал.1-5 от НК са неприложими само при причинена смърт на човешко
същество, тъй като в самият текст на закона законодателят е поставил
причиняването на смърт като алтернатива на причинено увреждане с характера на
тежка телесна повреда, която по смисъла на чл.128, ал.2 НК се изразява само в
посочените телесни увреждания, касаещи човешки органи и свързаните с тях
жизнени функции.
При
определяне размера на наказанието, Съдът
се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година
по н.д.№ 4/1985 година на
Пленума на
ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато Съдът
ще налага административното наказание по чл. 78а от НК,
се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и конкретизацията на
административната отговорност на А.Е.С., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на
обективната истина по делото, добрите характеристични данни, тежкото социално
положение на същия,тъй като въпреки ,че работи получава
доход под размера на МРЗ за страната, чистото му съдебно минало, доброто
му процесуално поведение на фазата на ДП, изразеното съжаление, фактът че има
ненавършило пълнолетие дете, на което дължи издръжка. Отегчаващи вината
обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е
завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно
съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването
на законодателството на Република България..
При
определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с
финансовото състояние на обвиняемия –получава невисок
доход
и дължи издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете, с имотното му положение -
притежава един недвижим имот и притежава МПС и със семейното му такова – има съпруга. Фактът, че обвиняемият не е
осъждан е основание за разглеждане на делото по реда на тази глава. По тази
причина няма как да бъде взето предвид като смекчаващо отговорността
обстоятелство това, че е неосъждан.
С оглед на гореизложеното, при наличие само
на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на
деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемият А.Е.С. за виновен, освободи го от
наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при
условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 325б, ал.2, т.2,
предложение II и III и т.3 във вр. с ал.1 от НК в
минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си цифрово
изражение санкцията е съизмерима в размер на минимума, което кореспондира и е
напълно оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемия и фактът, че получава ниски доходи и дължи издръжка на детето си. В този
смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се явява справедливо наказание,
съобразено с имотното и семейното състояния на обвиняемия и съответно на
тежестта на извършеното от обвиняемия.
Така
индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта
си, като с него А.Е.С. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а
само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
нарушения на законовия ред. От друга страна определеното
при горепосочените съображения наказание на
обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
Направените по делото от ДП
разноски за извършена ветеринаро-медицинска експертиза в размер 67.00 лева следва да са възложат на
обвиняемия на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК .Обвиняемият следва да заплати и по 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителни листи.
Относно
веществените доказателства:
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК в полза на Държавата
следва да се отнеме веществено доказателство - 1 брой брадва за цепене на дърва оставена на съхранение в
РУ-Свиленград.
Посочената вещ към момента на деянието е била в притежание на обвиняемия/съгласно протокол за доброволно предаване,в която е
посочена,че е негова собственост/ и е послужила за извършване от негова страна на
престъплението по чл. 325б, ал.2, т.2, предложение II и III и т.3 във вр. с ал.1
от НК. Отнетото веществено доказателство - 1 брой брадва за цепене след влизане в сила на Решението ,съдът постанови същата
да бъде унищожена по надлежния за това
ред като
вещ без стойност.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:............................
(Добринка Кирева)