№ 36
гр. В. , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ в публично заседание на осми декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Х.
Светлана К. Цанкова
Секретар:Нина И. И.
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100502705 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Г. Х. К. срещу
решение № 180/28.07.20 година постановено по гр.д. 309/2018 година по описа на Районен
съд-гр.П..
Твърди се, че постановеното решение е неправилно, поради неговата
незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че ПРС е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се подробни
съображения във въззивната жалба. Въз основа на изложените подробни съображения се
претендира отмяна на постановеното решение с искане да се постанови друго, с което да се
уважи предявения от Г. К. иск с правно основание чл.97 във вр.чл.95 от ЗЗД, за
трансформация на задълженията поети с договор за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане, да се остави без уважение насрещната искова претенция с основание
чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане. В условията на евентуалност ,в случай че се уважи иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД,молят
да се уважи насрещния иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на депозирана въззивна жалба, като се моли постановеното решение да се
потвърди
1
Съдът, след преЦ. на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради
което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в
жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
На 06.03.2018 година е предявен иск с правно основание чл. 97 от ЗЗД вр. с чл. 95
от ЗЗД от Г. Х. К. ЕГН:********** срещу И. С. П. ЕГН **** и Д. Ц. П. ЕГН ********** и
двамата от гр.П. , за трансформация на задълженията на ищцата за издръжка спрямо
ответниците по договор за прехвърляне на имот срещу задължението за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт вписан под № 165/29.06.2012г. в СВ при РС П. в техния
паричен еквивалент, като се определи конкретна парична сума за всеки от ответниците,
както й падежна дата на заплащането й.
В исковата и уточняваща молба се твърди, че по вина на ответниците ищцата
е възпрепятствана да реализира задълженията си по договор за прехвърляне на имот срещу
задължението за гледане и издръжка, считано от 02.03.2018г.
Твърди, че е изпълнявала изцяло и безупречно задълженията си по договора в
периода от сключването му - 29.06.2012 г. до 02.03.2018 г - повече от 5 години. На
02.03.2018 г. дъщерята на кредиторите, пребиваваща в **** и гостуваща им временно,
заявила, че ответниците не желаят да получават повече нейните грижи. Същите потвърдили,
че приемат нейната воля и не искат повече ищцата да се грижи за тях, както и да посещава
дома им, без да посочат конкретна причина или да изразят недоволство от поведението й,
реализирано в изпълнение на договора.
В хода на производството ответника И. С. П. е починал и с определение №
356/04.05.2018 г. производството по делото е прекратено по отношение на него.
Ответната страна, Д. Ц. П. ЕГН:********** , Ц. И. П. Х. ЕГН:**********, Д. К.
П. ЕГН:**********, Й. К. П. ЕГН:********** в качеството на наследници на И. П., в
писмения си отговор по реда на чл. 131 от ГПК, твърдят че изложеното в исковата молба и
уточняващата такава не отговаря на истината, като се излагат подробни аргументи в тази
насока и в частност, че не ответната страна е причина за неизпълнение на договора за
издръжка и гледане, а ищцата. Твърди се, че Г. К. е престанала сама да изпълнява
задълженията си по договора, като тенденциозно е завела иск срещу П.и , за да запази
собствеността върху апартамента, който са и прехвърлили срещу задължение за издръжка и
2
гледане.
На 04.05.2018 год, от Д. Ц. П. ЕГН:********** , Ц. И. П. Х. ЕГН:**********, Д.
К. П. ЕГН:**********, Й. К. П. ЕГН:**********, в качеството на наследници на И. П. и
собственици на идеални части от недвижим имот срещу Г. Х. К. ЕГН:********** е
предявен иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и
гледане обективиран в нотариален акт № 165, т. ІХ, н.д. № 1757/29.06.2012г. в СВ при РС
П., поради неизпълнение на договорното задължение за издръжка и гледане.
В исковата молба се излага, че Д. П. и съпругът й И. П. са продали на Г. Х. К.
срещу задължението тя да поеме цялостната издръжка и гледане на продавачите, като им
осигурява храна, отопление, лекарства и грижи при болест и немощ, докато са живи,
собствеността върху апартамент в гр.П., **** с площ от 86.87 кв.м., състоящ се от три стаи,
кухня и сервизни помещения/ Н.А. №136/ 2012г. / .Твърди се, че след прехвърляне на
имота през 2012г. ответницата Г. Х. К. веднага влязла във владение на имота. В
продължение на повече от пет години тя била в добри отношения с праводателите си. В
периода м. юни 2012г. – м.октомври 2017г. П.и напълно самостоятелно осъществявали
фактическите грижи за домакинството и здравето си и финансовите средства за своята
издръжка.
Излага се, че през месец ноември 2017г. И. П. бил диагностициран с тежко
онкологично заболяване, което налагало операция. Поради това се наложило К. да започне
да изпълнява реално задълженията си по договора чрез грижи за домакинството и за болните
си праводатели. На 20.01.2018г. Г. Х. К. казала на П.и, че няма да се грижи за тях. На
01.03.2018г. Г. Х. К. отново заявила на П.и, че не може да се грижи за тях. След тази дата на
практика престанала да изпълнява изцяло задълженията си по договора. През месец април
2018г. И. П. починал, като К. не присъствала и на погребението му.
Иска се разваляне на договора за издръжка и гледане от Д. П. по отношение на
собствената и ½ идеална част и по отношение на 1/6 идеална част оставена й по наследство
от починалия и съпруг, от Ц. П. Х. по отношение на 1/6 идеална част оставена и по
наследство от починалия й баща, от Д. П.а по отношение на 1/12 идеална част оставена и по
наследство от починалия и дядо И. П. и от Й. П. по отношение на 1/12 идеална част
оставена и по наследство от починалия и дядо И. П.. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Г. К., като твърди, че е
изпълнявала задължението си по договора. Грижела се е за П.и още преди сключване на
договора, тъй като живяла на семейни начала със сина им К. П., който починал през 2012г.
След смъртта му, П.и поискали да сключат процесния договор, като ответницата приела и
сключили процесния договор. Изпълнявала задълженията си по договора стриктно и без
забележки по отношение на П.и. Твърди, че след завръщането на дъщерята на П.и от **** -
Ц. П.а, последната започнала да се държи с нея грубо, като недоволствала от прехвърлената
собственост на апартамента и критикувала полаганите от нея грижи. Ответницата била
3
уведомена, че П.и не желаят повече да се грижи за тях и че следва да отиде при нотариус, за
да им върне апартамента. Ответницата се опитала да осъществи контакт с П.и, но никой не
отговорил на обажданията й. Твърди се, че поради това ответницата започнала да изпълнява
в пари задължението си за издръжка и гледане, като изпращала пари на П.и чрез пощенски
записи, като едновременно с това депозирала в съда иск за трансформация на задължението
й за издръжка и гледане Д. П. в парично такова.
Предявен е насрещен иск от Г. Х. К. ЕГН:********** срещу Д. Ц. П.
ЕГН:********** и Ц. И. П. Х. ЕГН:**********, Д. К. П. ЕГН:********** и Й. К. П.
ЕГН:********** по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като в условията на евентуалност, ако бъде
уважен иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД на К. да бъде присъдено обезщетение за обема на
реализираната от нея по договора престация. Претендират се :
- сумата от 280 лева за извършени ремонтни дейности в процесното жилище.
- сумата от 240 лева за закупено и монтирано обзавеждане в процесното жилище.
- сумата от 20 000 лева- представляваща парична равностойност на престираните
спрямо прехвърлителите грижи за периода 29.06.2012г. до 01.03.2018г. в едно със законните
лихви от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното им изплащане.
Претендират се разноски.
В законово установения срок е постъпил отговор на насрещния иск в който се
твърди, че иска е неоснователен, тъй като ищцата К. не полагала никакви грижи за П.и, като
от сключване на договора до 2017г. те били в добро здравословно състояние, финансово
обезпечени и се грижели сами за себе си. Оспорват размера на предявения иск, като се
твърди, че посочените ремонтни дейности са били заплащани и организирани от П.и, като
някои от тях са били извършени преди сключване на договора, а монтираното обзавеждане
било закупено от П.и.
С оглед събраните доказателства по делото, съдът намира за установено
следната фактическа обстановка :
Безспорно е между страните, че с договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 29.06.2012 г, И. и Д. П.и са прехвърлили на Г. К.
правото на собственост върху апартамент **** по плана на град П., със застроена площ на
апартамента 86.77 кв. м. ведно с избено помещение .N2 12. със застроена площ 11.30 кв. м.
и 4.6506 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното
място, находящ се в град П., *, срещу задължението на купувача да поеме цялостната
издръжка и гледане на продавачите докато са живи, като им осигурява храна, отопление,
лекарства и грижи при болест и немощ..
И. С. П. е починал на 03.04.2018г., синът му К. П. е починал през 2012г..
4
Наследници са – Д. П. съпруга на И. П., , Ц. П. Х. – дъщеря на И. П. и Д. П.а и Й. П../ деца
на починалия К. П./ .
Установява се от приложените по делото пощенски записи, че през месец юни
2018г. /след смъртта на И. П./ Г. К. е започнала да изпраща на Д. П. суми от по 200 лева
месечно, като това е продължило до месец февруари 2019г.
По делото са разпитани свидетели,като са приети и писмени доказателства
относно здравословното състояние на страните по делото..
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът приема следните
правни изводи:
Предявените искове са допустими ,като с оглед предмета на предявените
искове,съдът следва да се произнесе първо по предявения иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД.
Предявеният иск е конститутивен .
Договорът за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане е двустранен възмезден договор, по силата на който продавачът прехвърля на
купувача със сключване на договора правото на собственост върху недвижимия имот,
предмет на договора /чл.24,ал.1 от ЗЗД/, като вместо продажна цена, купувачът се задължава
да престира насрещно на прехвърлителя издръжка и гледане.Обхватът на поетото от
приобретателя по алеаторния договор задължение за гледане и издръжка се определя от
конкретно постигнатото между страните съгласие, като в конкретния случай
приобретателката на имота Г. К. се е задължила да поеме цялостната им издръжка и
гледане, като им осигури храна, отопление, лекарства и грижи при болест и немощ докато
са живи
Въпреки спецификата на този договор ,последователна в годините е съдебната
практика ,според която приобретателите по алеторния договор за издръжка и гледане са
длъжни да престират издръжка и гледане на прехвърлителя като грижите следва да бъдат
предоставяни в техния пълен обем и съдържание, което е необходимо./Решение № 1014 /
20.12.1999 г. по гр.д. № 550 / 1999 г., II г.о. на ВКС, Решение № 70 / 05.07.2011 г. По гр.д. №
612 / 2010 г., Ill г.о. на ВКС, Решение № 216 / 23.06.1996 г. по гр.д. № 636 / 1995 г., II г.о.,
Решение № 653 / 08/07/2002 г. по гр.д. № 295/2002 г., II г.о./ Задължението за гледане
и издръжка е единно, неделимо и следва да се осъществява чрез престиране на грижи
и издръжка ежедневно, непрестанно, непосредствено и в пълен обем, докато е необходимо
/Решение № 1272 / 03.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 3441 / 2007 г., IV г.о., решение №
1159/28.10.1994 г., II г.о./.
Това разбиране изхожда от природата на този договор и от социалните функции,
5
които той изпълнява. Тъй като изпълнението на алеаторния договор от приобретателя се
следва ежедневно, редовно и в пълен обем, неизпълнението му - пълно или частично,
забавеното или неточно изпълнение, е винаги основание за разваляне на договора.
Правото на разваляне на договора има акцесорен характер и би могло да бъде
упражнено само при валидно възникнало договорно правоотношение. В случаите на
прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, то се осъществява по реда на
императивната норма на чл.87, ал.3 от ЗЗД. Предпоставка от фактическия състав на
конститутивния иск е неизпълнение на задължението на насрещната страна по договора, в
конкретната хипотеза-неизпълнение задължението на приобретателят да полага грижи и
издръжка за прехвърлителя, което да не е незначително съобразно чл.87, ал.4 от ЗЗД.
Необходимо е да се установи също така, че неизпълнението се дължи по причина, за която
длъжникът отговаря.
Правото на разваляне на договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е включено в патримониума
на наследника, който може да развали договора по отношение на неизправния длъжник в
обема на притежаваните права/ В този смисъл разрешенията дадени с Тълкувателно
решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 г., ОСГК на ВС; Решение № 11 от
25.02.2011 г. по гр. д. № 1510/2009 г., IV г. о. на ВКС; Решение № 116/25.06.2015 по гр. д. №
592/2015, I г. о. на ВКС)
При така предявеният иск, в доказателствена тежест на ищеца по иска по чл.87
ал.3 от ЗЗД е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало
по силата на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, а в тежест на ответницата по този иск- Г. К. е да докаже пълното и
точно изпълнение на поетите с договора задължения, т.е. да докаже , че е престирала
непрекъснато и ежедневно грижи и гледане на прехвърлителите по сделката - ищцата Д. П.
и нейния съпруг, до завеждане на иска за разваляне на договора, с оглед твърденията в
исковата молба за периода на неизпълнение на задължението .
Следва да се отговори и на следния правен въпрос- може ли ищцата Д. П. и
наследниците на И. П. да искат разваляне на сключения договор изцяло, след като имотът,
предмет на договора, е бил прехвърлен на ответницата като съсобствен между ищеца Д. П.
и съпругът и , вече покойник и ответниците като наследници на И. П., не поискал
разваляне на договора преди смъртта си.
На този спорен правен въпрос съдебната практика по приложение
на чл.87,ал.3 от ЗЗД е имала възможност да даде многократно отговор, като разбирането и е
трайно през годините и гласи, че когато е поето неделимо задължение за гледане
и издръжка към повече от един кредитор по алеаторен договор, преживелият прехвърлител
може да иска разваляне на договора поради неизпълнение след смъртта на другия
прехвърлител за частта, отговаряща на правата му в съсобствеността /респ. прекратената със
смъртта СИО/, както и за частта, отговаряща на правата му на наследник на последния"
6
/виж: ТР №30/17.06.81г. на ОСГК на ВС; Реш.№615/09.03.10г. по гр.д.№3824/08г.-II г.о. на
ВКС; Реш.№467/18.06.10г. по гр.д. №1706/09г.-IIIг.о на ВКС; Реш.№11/25.02.11 по гр.д.
№1510/09г.-IVг.о на ВКС; Реш.№346/04.10.11 по гр.д. №341/10г.о на ВКС/
Горното дадено от съдебната практика трайно решение е продиктувано от
съображенията, които и този състав изцяло споделя, че когато задължението за издръжка и
гледане е поето към повече от едно лице и с договора не е уговорено разграничението му
към всяко едно от тях по вид и обем, то следва да се смята, че поетото задължение е
неделимо по волята на страните и че намерението на прехвърлителите е било
приобретателят да изпълнява едновременно и неделимо задълженията си по отношение на
всички правоимащи, като така създадената неделимост на задълженията по договора се
прекратява със смъртта на някой от прехвърлителите, тъй като с настъпването и договорът
прекратява действието си по отношение на този прехвърлител, но доколкото правото да се
иска разваляне на договора, поради неизпълнението му, е имуществено и наследимо, то
всеки от наследниците може да го упражни в обема на наследствената си част, при което
договорът следва да се развали за съответната част.
В конкретния случай, тъй като прехвърленият имот е бил СИО, СИО се
прекратява с прекратяване на брака, бракът се прекратява със смъртта на един от съпрузите ,
а при прекратяване на СИО дяловете на съпрузите са равни , следва да се счита, че Д. П. и
И. П. са прехвърлили в полза на К. равни части от собствеността на придобития от тях в
режим на СИО недвижим имот, по ½ ид.част, както и че след смъртта на И. П., доколкото
съгласно чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват равни части, а
съпругата наследява част, равна на частта на всяко дете, всеки от тримата наследници на И.
П. могат да упражнят до размера на своята наследствена част , правото да искат разваляне
на договора поради неизпълнението му от К. и по отношение на починалия вече
прехвърлител И. П. , макар той преживе да не е упражнил това дадено му
от чл.87,ал.3 от ЗЗД право.
Следва да се посочи, че за да се претендира договорно неизпълнение от наследник
на договарялото лице, е необходимо да се твърди и докаже, че приживе наследодателя не е
бил удовлетворен от уговореното в договора./ В този смисъл е налице и съдебна практика,
обективирана в решение № 863/ 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията С. Цачева и определение № 761 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2982/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят В. Р./. Правната и житейска логика на
съдебната практика в тази посока е, че ако договорилото се лице не е било доволно от
размера на уговорената издръжка, е имало възможност само да иска да иска разваляне на
договора заради неизпълнението му. След като кредиторът приживе е приемал изпълнението
без забележки, то правно не е оправдано да има възможност едно трето лице за договора
лице, каквото е наследника, да има претенции в тази насока. Дали по отношение на И. П.
договорът е бил изпълняван или не, е въпрос по основателността на този иск, а не за
надлежната активна процесуална легитимация на наследниците му да искат развалянето му
7
досежно наследените от тях идеални части , поради твърдяното неизпълнение на договора и
по отношение на втория прехвърлител, който е починал към датата на завеждане на делото
по чл.87 ал.3 от ЗЗД
По настоящото дело съдът приема , че не се доказа, приживе наследодателят И.
П. на ищците - Д. П.,Ц. П. Х. и Д. К. П. и Й. К. П., да е имал каквито и да възражения по
изпълнението на сключения договор с Г. К.. Договорът за прехвърляне на имот
срещу издръжка и гледане е действал между И. П. и приобретателката Г. К. от 29.06.2012
год до 03.04.2018 г. до смъртта на И. П. / препис извлечение акт за смът- л.17 / , без по
делото да са налични доказателства, прехвърлителят по някакъв начин да се е считал ощетен
от размера на издръжката и гледането, които получава.
От показанията на св.З. А., С. С., В. К. /дъщеря на Г. К./, Е. Ш. и Ф. Х., които
съда кредитира се установява, че до влошаване на здравословното състояние на
И. П., страните по договора са били в добри приятелски отношения, като до този момент Г.
К. е посещавала семейство П.и, които са я посрещали, извършвала услуги по тяхна молба.
Тази ситуация се е променила след влошаване на здравословното състояние на И. П. и
завръщането в България на дъщерята на П.и, а именно Ц. П.а, като отношенията помежду
им са се влошили и на практика те са престанали да комуникират помежду си.
Свидетелката З. А. твърди, че докато е бил здравословно добре И. П. е пазарувал
постоянно за дома си, като е бил финансово обезпечен, предвид на обстоятелството, че
дълги години е практикувал като адвокат. Свидетелката В. К. излага, че до завръщането на
Ц. П.а от **** отношенията между нейното семейство и П.и са били много добри, като тя и
майка й са ходили на гости на семейство П.и.
Свидетелката Ш. твърди, че К. е помагала на П.и с каквото може- купувала е
лекарства и продукти за П.и. Излага, че в един момент отношенията им са се влошили и са
престанали да поддържат връзка. Твърди, че по твърдения на К. това е било по вина на
П.и. Св.Х. твърди, че Ц. П.а е започнала да ревнува и затова е прекъснала отношенията на
К. с родителите й.
С договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане прехвърлител прехвърля правото на собственост върху недвижим имот на друго
лице, което от своя страна поема задължението да му дава издръжка и да полага грижи за
него до края на живота му. Ако в договора не са уговорени ограничения в обема на
дължимата издръжка и грижи, то се дължи цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи, като изпълнението на задължението за гледане и издръжка се определя
от действителните нужди на прехвърлителя, т.е. за да бъде изправна страна по договора
приобретателят по него трябва да престира кумулативно, както грижи, така и издръжка, т.е.
както да полага фактически пълни грижи за живота и здравето на прехвърлителите, така и
да осигурява средства за тяхната издръжка. В същото време следва да е налице точно
8
изпълнение от негова страна, като той следва да предоставя ежедневно и непрекъснато
грижи и издръжка в такъв обем, че да бъдат задоволени нуждите на прехвърлителите от
място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други
ежедневни нужди.
Последователна е както съдебната практика, така и правната теория, че при
договора за издръжка и гледане задължението на приобретателя има продължително
изпълнение, а когато по изключение бъде трасформирано в неговата парична равностойност
- то е периодично. Задължението на прехвърлителя на имота няма такъв характер, той
изпълнява задължението си еднократно- с прехвърлянето на имота.
Ответницата по иска по чл-87 ал.3 ЗЗД- Г. К., подпомагана в определени случаи
от дъщеря си и приятеля на дъщерята, до края на м. февруари 2018 година е изпълнявала
договорното си задължение за издръжка и гледане в съответствие с нуждите и волята на
прехвърлителите , осигурявайки им спокоен живот, съобразно предпочитанията им.
Прехвърлителите – Д. и И. П.и са приемали този начин на изпълнение, отговарящ на
установените им навици – двамата прехвърлители живеят в един дом, отделно от Г. К., а
здравословното им състояние с изключение на откритото през 2017 година заболяване
злокачествен карцином на И. П., не е налагало непрекъснати грижи, поради което
ответницата не е полагала грижи всекидневно, а е помагала при възникнала нужда –
пазарувала е, носила е лекарства и е правила всички други неща, необходими за нормалния
живот на Д. и И. П.и. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че съдържанието на
насрещната престация се определя по съгласие на страните и следва да се преценява във
всеки конкретен случай. Длъжникът не може да натрапи на кредитора грижи и начин на
живот, които той не е готов да приеме. В този смисъл и преЦ.та за изпълнението на
насрещната престация, следва да се съобрази с оглед жизнените и битови нужди на
прехвърлителя и възможностите му да се справя сам в случаите, когато кредиторът е
приемал изпълнението на длъжника и се е считал удовлетворен. С оглед на това и всичко
изложено по-горе съдът намира, че наведените от ищците по иска по чл.87 ал.3 от
ЗЗД твърдения, в депозираната искова молба доводи за липса на престация на длъжницата
Г. К. през целия период на действие на процесния договор, като основание за развалянето
му са неоснователни
По делото е безспорно установено, че на 06.03.2018 година Г. К. е депозирала
искова молба за трасформиране на задължението и за издръжка и гледане в парично
плащане, както и обстоятелството , че след 02.03.2018г. длъжника по договора Г. К. е
преустановила изпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане на ищцата Д. П.
и И. П..
Въз основа на изложеното,съдът приема за установено по безспорен начин, че до
02.03.2018 година Г. К. е изпълнявала задълженията си по договора за издръжка и гледане в
уговорения между страните обем .
9
Дори и да се приеме, че е налице неизпълнения на задълженията по договора от
страна на Г. К., неизпълнението е незначително, тъй като се отнася за много кратък период,
който видно от показанията на разпитаните по делоо свидетели е започнало от края на
месец февруари, а исковата молба за разваляне на договора е предявена в съда на 04.05.2018
година Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, разваляне на договора не се допуска,
когато неизпълнената часът е незначителна с оглед интереса на кредитора. В настоящия
случай, както беше посочено по-горе за периода от сключването на договора на 29.06.2012
год. до депозиране на исковата молба, т.е. за период продължил около 6 години
задълженията по него са били изпълнявали, предвид което наличието на 3 месечно
неизпълнение не е основание за развалянето му, тъй като не е в интерес на кредитора, с
оглед социалното предназначение и алеаторния характер на този договора.
Следва да се подчертае, че неизпълнението на задълженията се дължи на
обстоятелството, че кредиторите по договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане- Д. и И. П.а не са оказвали съдействие за изпълненията на задълженията
от страна на Г. К., като не са я допускали до имота си в в този тримесечен период, в какъвто
смисъл са и показанията на разпитаните по делото.
По делото не са събрани доказателства от които да се направи извод,че
прехвърлителят И. П. е изразявал несъгласие с действията на Г. К.. Установява се от
разпитаните по делото свидетели, че едва след 02.03.2018 година, е налице влошаване на
отношенията между дъщерята на прехвърлителите и Г. К., поради което и последната не е
имала възможност да посещава дома на прехвърлителите Д. и И. П.и. Не са представени
доказателства, че за периода до 02.02.2018 година и прехвърлителката Д. П. е изразявала
недоволство от полаганите от Г. К. грижи.
Горното обосновава извод за неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.87 ал.3 от ЗЗД и развалянето на сключения договор по отношение на
идеалните части,както придобити по наследство от ищците по иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД,а
именно- Д. П.,Ц. Х. П.а, и Д. П.а и Й. П. / наследници на дела на починалия И. П./, така и
по отношение на Д. П., поради което и иска в тази част като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли, като в тази част решението на ВРС следва да се отмени и вместо него
да се постанови друго,в изложения смисъл.
Алеаторният договор е бил изпълнен в уговорения обем - на прехвърлителите са
били осигурени грижи и издръжка съобразно техните нужди и възможностите им да се
справят сами /така и в съдебна практика - решение № 217 / 26.05.20111 год. на ВКС по гр..
дело № 999/2010 година, III г. о., решение № 382/ 21.01.2016 г на ВКС по гр. дело №
2056/2015 година, IV г. о., решение № 256/ 11.05.20099 г на ВКС по гр. дело № 589/2008
година, IV г. о., решение №315/ 16.10.2012 г. на ВКС по гр. дело №1504/2010 година, III
г.о./.При това положение и при съобразяване на изложеното по-горе, съдът намира, че по
делото не е установено наличието на предпоставките за разваляне на договора, сключен с
10
нотариален акт нотариален акт № 165, т. ІХ, н.д. № 1757/29.06.2012г. в СВ при РС П.,
поради което и тази искова претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Евентуално неизпълнение след този период- след 02.03.2018 год е ирелевантно,
тъй като в предвидения в ГПК преклузивен срок не е поискано изменение на иска чрез
добавянето на нов период на неизпълнение.
Независимо от горното следва да се посочи, че се установява от приложените по
делото пощенски записи, че през месец юни 2018г. /след смъртта на И. П./ същата е
започнала да изпраща на Д. П. суми от по 200 лева месечно, като това е продължило до
месец февруари 2019г. По делото няма представени доказателства, че тези суми са
получени от Д. П.,но те са били адресирани до П.а,която не е получила пощенските записи .
Настоящият състав приема, че от 02.03.2018 година К. е в невъзможност
да изпълнява задължението си по договора за издръжка и гледане спрямо Д. П., предвид на
факта, че последната, малко след смъртта на И. П. / 03.04.2018 година/ живее в ****, като
липсват доказателства, че е уведомила Г. К. за новия и адрес. Като не е имала основателна
причина (напр. неточно изпълнение) да откаже да приема надлежно предлаганите грижи,
ищцата Д. П. се е поставила в забава като кредитор. В резултат на нейния отказ и
напускането на мястото на изпълнението Г. К. е поставена в невъзможност да изпълнява
задължението си за грижи в натура.
Когато кредиторът по алеаторния договор не приема предлаганите му от
длъжника грижи и храна, за да бъде изправна страна, длъжникът трябва да поиска от съда да
трансформира задължението му по договора в парично и ежемесечно да превежда по сметка
на кредитора определената сума (решение № 1297 по гр.д. № 655 за 1993 г. на II ГО); ако
неизпълнението е било невиновно, длъжникът има право да предложи изпълнение в течение
на процеса и да поиска от съда да трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за
минало време в парично (решение № 853 по гр.д. № 159 за 1999 г. на II ГО). ВКС приема, че
трансформирането на задължението за гледане в парично може да бъде сторено само в
случай, че длъжникът по алеаторния договор е изправна страна, т.е. - че кредиторът не е
приел предложените му грижи по договора.
Поради обстоятелството, видно от събраните по делото доказателства, че Г. К.
няма възможност да изпълнява задължението си по вина на Д. К., която е отказала
приемането на грижи, Г. К. на 06.03.2018 год. е предявила иск с правно основание чл. 97 от
ЗЗД вр. с чл. 95 от ЗЗД предявен срещу Д. Ц. П. за трансформация на задълженията за
издръжка по договор за прехвърляне на имот срещу задължението за гледане и
издръжка. При невъзможност за изпълнение на задължението за грижи в натура то се
погасява на основание чл. 81, ал. 1 ЗЗД поради невъзможност за която длъжникът не
отговаря и сключеният договор не може да бъде развален на предявеното основание./
Решение № 243 от 17.07.2015 г. по гр. д. № 6828 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение, Р №363/26.05.2010г. по г.д. №756/09г., Р №82/05.04.11г. по г.д. №1313/09г. и
11
др./ Кредиторът изпада в забава само ако неоправдано, с оглед действителните отношения
между страните, не оказва съдействие на длъжника да изпълни точно.По делото е
установено пълно изпълнение от страна на Г. К. поетите с договора задължения до
момента, в които Д. и И. П. са се отказали да приемат нейната грижи и издръжка, които
преценени житейски са напълно съответни на неговата нужда и възможности да се справя
сам и да се обслужва ежедневно. Д. И., след като е отказал да приема грижите и по-късно
през месец април 2018 г. е напуснала жилището си, тя сама се е поставила в невъзможост
да получи изпълнение в натура. При невъзможност на ответниците да престират грижи по
причина, за която отговаря кредитора-ищец, това тяхно задължение на основание чл. 81
ал.1 ЗЗД се погасява и договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане не може да бъде развален на това основание. Още по-подробно са разгледани
правните последици от отказа на кредитора да окаже необходимото съдействие в решението
по гр. д. № 1368/2015г. на ВКС, където съдът е приел същият извод при доказано
неизпълнение на задължението за полагане на грижи, продължило повече от два месеца,
докато по настоящото дело практически от февруари 2018 до м.май, , когато е предявен иска
При договора за издръжка и гледане задължението на приобретателя има
продължително изпълнение, а когато по изключение бъде трасформирано в неговата
парична равностойност- то е периодично, докато задължението на прехвърлителя на имота
няма такъв характер, той изпълнява задължението си еднократно, а именно с прехвърлянето
на имота.
Когато кредиторът не оказва необходимото съдействие, за длъжника възниква
правото да трансформира задължението си за гледане и издръжка в паричен еквивалент, но
не и да се освободи от даване на престация, като за да е изправна страна, длъжникът трябва
да продължи незабавно изпълнението и да престара в пари, без да чака решение за
трансформация, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да
остане неудовлетворена.
Видно от събраните доказателства, Г. К. независимо от предявения иск е
транформирала задължението за издръжка в натура в паричния му еквивалент
,поради настъпилата забава на кредитора, поради неговият отказ за съдействие при
изпълнение на задълженията му
От разпитаните по делото свидетели, се установява, че именно поведението на Д.
П. е било причина за влошаване на отношенията между нея и Г. К., като с това
е прекъсната възможността приобретателят по алеаторния договор Г. К. да престира
непосредствено, пълно, непрекъснато и ежедневно грижите за прехвърлителя. Установява
се, че Д. П. е отказала да получава грижи от Г. К., с което е отказала да дава необходимото
съдействие, за да може последната да изпълнява точно и в необходимия обем задължението
си в натура по договора за издръжка и гледане, за да й осигури спокоен и нормален
живот.. Доказано е, че след 01.03.2018 г. Г. К. е правила опити да осъществи контакт с Д.
12
П. , за да изпълнява поетите алеаторни задължения, но такива са били отказани от Д. П.,
поради което и кредиторът по алеаторния договор Д. П. е поставил в невъзможност
длъжника по договора Г. Касъдечава да изпълнява задълженията си по договора. В съдебна
практика, застъпена в решение №363/26.05.2010 г. по гр.д.№756/2009 г. на ВКС, III г.о.,
решение №82/05.04.2011 г. по гр.д.№1313/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №494/16.11.2011
г. по гр.д.№642/11 г. на ВКС, IV г. о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието,
че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той
се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а
задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за
длъжника
При поддържано в процеса възражение за неоказано съдействие от страна на
кредитора, длъжникът по договора ще бъде изправна страна, ако преди това е поискал
трансформация на задължението си в парична равностойност, или е предоставил парично
изпълнение. По предявен иск за разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение от
приобретателя, в доказателствена тежест на последния е да установи, че изпълнението
покрива задълженията му по договора за издръжка и гледане. С предявяването на иска
кредиторът е поставен в забава, като от този момент има възможността да поиска от съда да
определи срок за изпълнение в течение на процеса. В настоящият случай това е сторено
своевременно с предявяването на иска по чл.97 ЗЗД на 06.03.2018 година.
Поради това предявеният иск с правно основание чл.97 във вр. с чл.95 от ЗЗД е
основателен, а искът по чл.87 ал.3 от ЗЗД,предявен от страна на Д. Г. за разваляне на
договора за издръжка и гледане по отношение на притежаваната от нея ½ ид.част,както и
по отношение на притежавините от нея ид части по наследство, е неоснователен и следва да
се отхвърли..
В случаите, когато се допуска трансформирането на задължението за даване
издръжка в натура в паричния и еквивалент, договорът не променя своя характер. Той не се
превръща в договор за рента. Същият продължава да обслужва страните с оглед целта, за
която е сключен. Сумите, които се плащат, се дават пак с оглед задоволяване жизнените и
битови нужди на кредитора, а не за създаване на нетрудови доходи на последния и
осигуряване съществуването му, без да работи, каквато цел има договорът за рента.
Изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че
размерът на ежемесечната парична сума, необходима за издръжка и поддържане на
физическото здраве на едно лице за 2018г. е 321 лв.. Ищцата има доход от пенсия в размер
на 380,40 лв. /видно от удостоверение л.47/ . При тези данни с получаваната от Г. Х. К.
ежемесечна издръжка от 150 лв. биха били удовлетворени ежемесечните й нужди за
покрИ.е на разходите й за храна, облекло, консумативи и др.
По изложените съображения искът следва да се уважи за сумата 150 лв. месечна
издръжка.
13
При определяне размера на паричния еквивалент следва да се съобрази както
заключението на ССчЕ, което е неоспорено от страните,така и общата сума, с която ще
разполага Д. П.,която ще е в съответствие с уговорения в договора критерий за осигуряване
на "спокоен и нормален живот- нормалното, според статистическите изчисления
съществуване на ответницата.
Издръжката се дължи за периода от 06.03.2018 г. до настъпване на обстоятелства
и законово основание за отпадане на трансформацията.
С оглед изложеното, решението на ВРС в тази обжалвана част следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли предявения иск от Д. П.
за разваляне на договора по отоншение на ½ ид.част от недвижимия имот, като се уважи
предявения иск на Г. К. за транформиране на задължението и за издръжка и гледане в
парично задължение . .
Предвид несъвпадащите изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго в посочения
по-горе смисъл.
Поради отхвърляне на иска по чл.87 ал.3 от ЗЗД, съдът не следва да се произнася
по предявените в условията на евентуалност насрещни искове.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 180/28.07.20 година постановено по гр.д. 309/2018 година
по описа на Районен съд-гр.П. , с което се :
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, договор за покупко-продажба срещу
издръжка и гледане обективиран в нотариален акт №136 т.111 рег.2670 дело №503 от 2012г.
на нотариус З. А. с рег. № 333 при нот. камара, вписан под № 165, т. ІХ, н.д. №
1757/29.06.2012г. в СВ при РС П., с който И. С. П. ЕГН:**** и Д. Ц. П. ЕГН:********** и
двамата от гр.П. са прехвърлили на Г. Х. К. ЕГН:********** с адрес гр.П., ****рещу
задължение за издръжка и гледане следния недвижим имот- апартамент, находящ се в
гр.П., **** с площ от 86.87кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при
съседи: ап.СХК ****, *, двор на блок, отгоре –Т. П. В., долу- офисни помещения, заедно с
избено помещение №12 с площ 11.30кв.м. по иска предявен от Д. Ц. П. по отношение на
собствената и ½ идеална част и по отношение на 1/6 идеална част оставена й по наследство
от починалия и съпруг И. С. П., от Ц. П. Х. по отношение на 1/6 идеална част оставена и по
14
наследство от починалия й баща И. С. П., от Д. К. П. по отношение на 1/12 идеална част
оставена и по наследство от починалия и дядо И. С. П. и от Й. К.ов П. по отношение на
1/12 идеална част оставена и по наследство от починалия му дядо И. С. П. срещу Г. Х. К.
ЕГН:********** с адрес ****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. К. ЕГН:********** с адрес **** срещу Д. Ц. П.
ЕГН:********** от гр.П., Ц. И. П. Х. ЕГН:**********, Д. К. П. ЕГН:********** от гр.В., Й.
К. П. ЕГН:********** от гр.В. иск за трансформация на задълженията на ищцата Г. Х. К. за
издръжка спрямо ответницата Д. Ц. П. ЕГН:********** от гр.П. по договор за прехвърляне
на имот срещу задължението за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт №136
т.111 рег.2670 дело №503 от 2012г. на нотариус З. А. с рег. № 333 при нот. камара, вписан
под № 165, т. ІХ, н.д. № 1757/29.06.2012г. в СВ при РС П., с който И. С. П. ЕГН:**** и Д.
Ц. П. ЕГН:********** и двамата от гр.П. са прехвърлили на Г. Х. К. ЕГН:********** с
адрес гр.П., ****ледния недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.П., **** с площ от
86.87кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: ап.СХК ****,
****, двор на блок, отгоре –Т. П. В., долу- офисни помещения, заедно с избено помещение
№12 с площ 11.30кв.м. - в техния паричен еквивалент, като се определи конкретна парична
сума, както й падежна дата на заплащането й – на осн. чл. 97 от ЗЗД вр. с чл. 95 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Х. К. ЕГН:********** с адрес гр.П., ****рещу Д.
Ц. П. ЕГН:********** от гр.П., Ц. И. П. Х. ЕГН:**********, Д. К. П. ЕГН:********** от
гр.В. и Й. К. П. ЕГН:********** от гр.В.: - иск за запращане на сумата от 280 лева за
извършени ремонтни дейности в жилище- апартамент, находящ се в гр.П. **** с площ от
86.87кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения; - иск за заплащане на
сумата е от 240 лева - за закупено и монтирано обзавеждане в жилище- апартамент,
находящ се в гр.П., **** с площ от 86.87кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, както и иск за заплащане на сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лева/–
представляваща парична равностойност на претендирани спрямо прехвърлителите по
договор за издръжка и гледане - И. С. П. ЕГН:**** и Д. Ц. П. ЕГН:********** и двамата от
гр.П., грижи за периода 29.06.2012г. до 01.03.2018г. в едно със законните лихви от датата на
предявяване на иска до окончателното им изплащане - на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. Х. К. ЕГН:********** с адрес **** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. П.
ЕГН:********** от гр.П., Ц. И. П. Х. ЕГН:**********, Д. К. П. ЕГН:********** от гр.В., Й.
К. П. ЕГН:********** от гр.В. сторените разноски по делото в размер на 615.67 лева, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д. Ц. П. ЕГН:**********, Ц. И. П. Х.
ЕГН:**********, Д. К. П. ЕГН:********** от гр.В., Й. К. П. ЕГН:********** от гр.В. в
15
качеството на наследници на И. П. по отношение на собствената на Д. Ц. П.
ЕГН:**********и ½ идеална част и по отношение на 1/6 идеална част оставена й по
наследство от починалия и съпруг И. С. П., ЕГН:**** от Ц. П. Х. по отношение на 1/6
идеална част оставена и по наследство от починалия й баща И. С. П., от Д. К. П. по
отношение на 1/12 идеална част оставена и по наследство от починалия и дядо И. С. П. и от
Й. К.ов П. по отношение на 1/12 идеална част оставена и по наследство от починалия му
дядо И. С. П. срещу Г. Х. К. ЕГН:********** с адрес ****за разваляне на сключения по
между им договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и
гледане, обективиран нотариален акт №136 т.111 рег.2670 дело №503 от 2012г. на нотариус
З. А. с рег. № 333 при нот. камара, вписан под № 165, т. ІХ, н.д. № 1757/29.06.2012г. в СВ
при РС П., с който И. С. П. ЕГН:**** и Д. Ц. П. ЕГН:********** и двамата от гр.П. са
прехвърлили на Г. Х. К. ЕГН:********** с адрес гр.П., ****рещу задължение за издръжка и
гледане следния недвижим имот- апартамент, находящ се в гр.П., **** с площ от 86.87кв.м.,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи: ап.СХК ****, *, двор на
блок, отгоре –Т. П. В., долу- офисни помещения, заедно с избено помещение №12 с площ
11.30кв.м. ., на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД.
ДОПУСКА преобразуване на задължението за издръжка в натура от страна на Г.
Х. К. ЕГН:********** с адрес **** произтичащо от договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължението за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №136 т.111
рег.2670 дело №503 от 2012г. на нотариус З. А. с рег. № 333 при нот. камара, вписан под №
165, т. ІХ, н.д. № 1757/29.06.2012г. в СВ при РС П., с който И. С. П. ЕГН:**** и Д. Ц. П.
ЕГН:********** и двамата от гр.П. са прехвърлили на Г. Х. К. ЕГН:********** с адрес
гр.П., ****рещу задължение за издръжка и гледане следния недвижим имот- апартамент,
находящ се в гр.П., **** с площ от 86.87кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни
помещения, при съседи: ап.СХК ****, *, двор на блок, отгоре –Т. П. В., долу- офисни
помещения, заедно с избено помещение №12 с площ 11.30кв.м. ., на осн. чл. 87, ал.3 ЗЗД от
такова за поемане на гледане и издръжка в негов паричен еквивалент, определяйки размера
на паричната издръжка на 150.00 /сто и петдесет/ лева, считано от 06.03.2018 година до
настъпване на основание за отпадане на трансформацията на натуралната грижа в парична
равностойност, на осн.чл.97, ал.1 ЗЗД, поради забава на кредитора., считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда, която сума да се изплаща на първо число на текущия
месец на Д. Ц. П. ЕГН:**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17