РЕШЕНИЕ
№ 126/ 11.04.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание двадесети март две хиляди и деветнадесета
година:
Председател:
Мина Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №89 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №141/30.10.2018г.,
постановено по гр.д.№1210/2018г. по описа на РС- П. е прието за установено, на
основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, по отношение на П.Н.Л., В.П.Л. и Г.П.Л.,
наследници на Г. П.П., че наследодателят на ищеца Д.Г.Д., Н.П.Т., починала на
04.09.1988г. е била собственик на земеделска земя- нива от 1 /един/ декар,
находяща се в местността „Крушака“ в землището на с.О., при съседи: П.Д.,
идентична с имот № КВС на землището на с.О.- нива от 1,179 дка., в м.„Друма“,
със съседи С. П.Д., към минал момент- внасяне на имота в ТКЗС през 1957г.
Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Н.Л.,
ЕГН**********, с адрес: ***, В.П.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.П.Л., с
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
Д.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.Н. , бл., вх., ет., ап.,
сторените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 716,99лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Г.П.Л., чрез пълномощника му адв. Ч..
Твърди се в същата, че
решението е неправилно, тъй като изводите
на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и закона.
Счита се, че решението е
недопустимо.
Сочи се, че подробни
съображения ще се развият подробно в съдебно заседание.
Моли се да бъде отменено
обжалваното решение и се постанови друго такова с което бъде отхвърлен предявения
иск.
Моли са за присъждане на
направените съдебно- деловодни разноски пред двете инстанции в пълен размер.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е депозиран писмен отговор от другата страна в процеса- Д.Г.Д., чрез
пълномощника й адв.С.Д..
В него се оспорва изцяло
подадената въззивна жалба.
Твърди се, че искът е доказан
по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства и
правилно е уважен.
Моли се за потвърждаване на
постановеното решение и присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски.
С въззивната жалба и писмен
отговор не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание, жалбоподателят
Г.Л. се явява лично и с пълномощника си адв.Ч.. От страна на последната се
поддържа подадената от нея въззивна жалба, като се моли същата да бъде уважена
по изложените в нея съображения.
Моли се да бъде постановено
ново решение, с което се отхвърли изцяло исковата претенция на ищцата.
Претендират се разноски.
Ответникът
по жалбата- Д.Д., редовно призована не се явява. Последната се представлява от
упълномощения от нея адв.Д.. Последният оспорва подадената жалба, като моли
същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Моли за потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция разноски, съобразно приложен списък.
Ответниците П.Л. и В.Л.,
редовно призовани не се явяват.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството
пред РС- П. е образувано по повод на постъпила искова молба подадена от Д.Г.Д.,
чрез процесуаления й представител- адв.С.Д., с правно основание чл.14, ал.4 от
ЗСПЗЗ. Първоначално същата е предявена срещу Г.П.Л., като наследник на Г. П.П.
като впоследствие, след оставянето й без движение е заявено, че исковата молба се
предявява срещу всички наследници на Г. П.П., т.е. освен срещу Г.П.Л., също и
срещу П.Н.Л. и В.П.Л.. С факта на изпращане на исковата молба и приложенията за
отговор освен на Г.Л., а също и на П.Л. и В.Л., последните двама са
конституирани като надлежни ответници в процеса.
Твърди
се, че наследодателката на ищцата- Н.П.Т., бивш жител ***, починала на 04.09.1988г.
е собственик на нива от 1 декар, находяща се в местността „Крушака“ при съседи:
По Д. Д. Имотът бил възстановен в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници с Решение №7040 от 31.01.2000г. на Поземлена комисия гр.П. Към
решението не била приложена скица, както и не бил извършен въвод във владение
на имота.
Сочи
се, че през 2017г., ищцата подала заявление до Общинска служба „Земеделие“ гр.П.
за заснемане на земеделския имот, вследствие на което била уведомена от службата,
че имотът попада върху имот № от КВС на землище О., местността „Друма“,
възстановен на наследниците на Г. П.П., бивш жител ***, както и че в КВС на
землището не съществувала местността „Крушака“.
Твърди
се, че имотът неправилно бил възстановен на наследници на Г. П., на които била
издадена скица и протокол за въвод, без реално да са владяли имота. Местността
„Друма“ била далеч от местността „Крушака“, като местността „Крушака“ била
известна на жителите на с.О., поради което било недопустимо да се твърди от ОСЗ
гр.П., че нямало такава местност. Твърди се, че наследницата на ищцата и ищцата
владеели и ползвали собствената си земеделска земя от преди повече от 60
години, по времето на съществуване на ТКЗС и след това, като никой не бил
оспорвал собствеността им. Наследодателят на ответниците, както и ответниците
никога не били владяли имота. Не го били заявявали и за възстановяване, което
било видно от преписка вх.№О 138 от 16.01.1992г. за възстановяване на
земеделски имоти на наследодателя на ответниците.
Искането
е да се приеме за установено, че наследодателят на ищцата е собственик на имот,
представляващ нива от 1 декар, находяща се в землището на с.О., в м.„Крушака“,
при съседи: П Д. Д, към момента на създаването на ТКЗС.
В указания
от съда срок е постъпил писмен отговор от ответницата В.Л.. В него се твърди,
че искът бил недопустим, тъй като процедурата по възстановяване на процесния
земеделски имот била приключила. Решението, с което имотът бил възстановен на
наследодателя й Г. П било влязло в сила. В ОС „Земеделие“ П. нямало висящо
производство за възстановяване правото на собственост върху имота на друго
физическо лице. Имотът за който претендирала
ищцата бил различен от възстановения на наследодателя й с Решение № 01 РО от
22.06.2000г. на ПК гр.П.. Възстановения на наследодателката на ищцата имот с
Решение № 704О от 31.01.2000г. на ПК гр.П. бил с различна квадратура и се
намирал в различна местност.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите
на страните по вътрешно убеждение, прие от фактическа страна следното:
Видно от Решение № 704О от 31.01.2000г. по преписка вх.№138/04.05.2000г. на ПК
гр.П. се установява, че на наследниците на Н.П.Т. е възстановено правото на
собственост в стари реални граници на нива от 1 декар находяща се в местността
„Крушака“, с.О., при граници П.Д., посочен под номер 7 в решението на поземлена
комисия.
От Удостоверение
за наследници изх.№239 от 24.07.2017г. на Община П. е видно, че Н.П.Т. е
оставила за свой наследник- Д.Г.Д.- дъщеря.
От Писмо
изх.№ РД-13-163 от 14.10.2017г. на Общинска служба земеделие гр.П. се
установява, че идентифицирания контур на процесната нива находяща се в м.„Крушака“
попада върху имот № от КВС, м.„Друма“, с. О..
Видно
от Решение № 01РО от 22.06.2000г. на ПК гр.П. се установява, че на Г. П.П. е
възстановено правото на собственост в стари реални реални граници на нива от
1,169 дка в м.„Друма“ имот № .., при съседи насл. на С. П.Д..
От
Удостоверение за наследници изх.№ 57 от 17.01.2018г. на Община П. се
установява, че Г. П.П., починал на 07.02.1996г. е оставил за свои наследници П.Н.Л.,
В.П.Л. и Г.П.Л..
Видно
от Писмо изх.№ПО-06-687 от 27.09.2018г. на Общинска служба земеделие гр.П. е
посочено, че в КВС в землището на с.О. не фигурира местност „Крушака“, като
фигурират местностите „Друма“ и „Еменьовец/Друма“, посочено е също така, че
наследниците на П.Д.Д. са заявили за възстановяване 19 бр. имоти, в т.ч. 3 бр.
имоти в м.„Сечковец“, които са възстановени в стари реални граници в м.„Друма“
по КВС- О..
В
показанията си св.П.Т. заявява, че обработва имот съседен на процесния близо 62
години. Посочва също така, че процесния имот се е притежавал от Н. Т. по баща Е.,
като имотът бил оставен в наследство на Н. от баща й П.Е. починал 1937г. Имотът
бил познат в селото като Е.та градина, като през 1955г. е направено къщето от
съпруга на Н. Т. и от нея. Свидетелят посочва, че местността е носила името
„Крушака“ или „Божур поляна“. Свидетелят заявява, че м.„Друма“ се намира на 1,5км.,
като през 2001г. при заснемане на новия
план в нея /м.„Друма“/ се включва и този район. Визира, че Г. П не е притежавал
ниви в близост до процесната.
Св.А
Х, леля на ищцата Д.Д. в показанията си излага данни, че процесния имот е бил
собственост на сестра й Н. Т. оставен от баща им П.Е. починал месец януари
1937г., когато свидетелката е била на 3 годишна възраст. Сочи, че градината
била с площ от 1 декар, като била засята с овощни дръвчета, които се намират
там и към настоящия момент. При смъртта на баща й градината е оставена на нея,
но поради ниската й възраст я е обработвала сестра й. От 8 годишна възраст,
свидетелката отишла да живее при сестра й Н., като й е помагала за обработка на
градината, по-късно около 1953г. Н. е заплатила на А 95 лв., за закупуване на
процесното място, като Н. е ползвала мястото до смъртта си през 1982-83г.
Посочва, че след това Н. и съпругът й Г. Т. са си построили къще. Свидетелката
заявява, че по- късно когато собствеността върху земеделските земи се е
възстановявала на много от местностите се променили имената.
В
показанията си св.Ц.Б. заявява, че познава Г. П., като е виждал същия на
процесното място, да си пасе козите. Свидетелят посочва, че познава П.Е., като
заявява, че не познава местностите в с.О..
Св.К.П.
заявява, че е присъствал при трасирането на процесния имот, като заявява, че не
познава местностите в с. О..
Видно
от заключението на съдебно- техническа експертиза се установява, че процесният
имот в м.„Крушака“ отговаря по местоположение на имот № КВС на землището на с.О.-
нива от 1,179дка, в м.„Друма“, възстановен на Г. П.П., с Решение № 01РО от
22.06.2000г. на ПК гр.П..
В
съдебно заседание, вещото лице заявява, че извод за идентичност на двата имота
следва да се направи от факта, че в имота възстановен на ищцата е имало
построено къще, което съществува и към настоящия момент в имота възстановен на
ответниците. Посочва, че към настоящия момент, местностите „Друма“ и „Крушака“
не са една и съща местност, но към момента на коопериране на земите не може да
се каже, доколкото липсва графичен материал. Заключението на вещото лице е
категорично, че имотите са идентични, същите съвпадат по местоположение и
граници.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящата въззивна инстанция от правна
страна приема следното:
Въззивната жалба е допустима- налице е предписаното от закона съдържание, обжалва се
невлязло в сила решение на първоинстанционния съд, подадена е в
законоустановения двуседмичен срок от надлежна страна, имаща правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество, въззивната жалбата е неоснователна.
Решението на Панагюрският
районен съд е валидно - постановено
е от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в рамките на
правораздавателната му компетентност.
По въпроса за допустимостта на
обжалваното решение
Правната теория и трайната
съдебна практика приемат, че едно съдебно решение е недопустимо, когато съдът е
разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата- чл.14 от ГПК или не е
подсъден на съответния съд, когато е разгледал непредявен иск или се е
произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск- по нередовна искова молба,
при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна
процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на
иск.
В хипотезата, пред която
страните са изправени, допустимостта на постановеното съдебно решение е в
зависимост и от наличието или липсата на спор за материално право по смисъла на
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
С Тълкувателно решение №1/1997г.
на ОСГК на ВКС и последвалата задължителна съдебна практика е прието, че такъв
спор възниква, когато различни лица заявяват за възстановяване едни и същи
земеделски земи като тяхна собственост към момента на обобществяването им,
както и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти
в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение.
В случая между имотите,
претендирани от страните е установено частично припокриване. На практика цялата
площ на възстановения на ищците имот- Нива от 1 дка, находяща се в местността
„Крушака“, съобразно Скица- проект № Ф 02502/25.09.2017г., представлява и се
припокрива с имот № в землището на с.О., който е възстановен на наследниците на
Г. П П..
При тези данни няма основание
да се приема, че първата инстанция е произнесла недопустимо решение, тъй като
за ищцата е налице правен интерес от предявяването на процесния иск по чл.14,
ал.4 от ЗСПЗЗ.
По основателността на иска, следва
да се посочи, че доколкото предмет на производството е специалния установителен
иск за материално право към минал момент, които иск е установителен такъв,
важат правилата за доказване при установителните искове, поради което
доказателствената тежест е на ищцата, която твърди, че спорния имот е бил
собственост на неин наследодател към момента на внасянето му в ТКЗС към 1957г.
Настоящият съдебен състав
споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд относно пълно и
доказването от страна на ищцата твърдените от нея придобивни основания, на
които претендира собствеността към минал момент върху процесния имот-
наследяване и давностно владение.
Категорично е установено от
събраните по делото гласни доказателства изразени в показанията на свидетелите П.Т.
и А Х, че преди колективизацията на процесния имот, същия е бил обработван от наследодателката
на ищцата- Н. Т. и нейният съпруг Г. Т.. Показанията на тези свидетели няма
основание да не бъдат кредитирани и от настоящата инстанция. Те са ясни,
непротиворечи и съответно неопровергани от ангажираните от страна на
ответниците гласни доказателства. В тази връзка, показанията на
свидетелите Ц.Б. и К.П. няма основание да бъдат кредитирани по отношение
на спора по същество, тъй като първия свидетел сочи, че не познава местностите
в землището на с.О.. Вторият свидетел, също не отрича, че не познава
местностите, още повече с оглед възрастта му няма как да дава достоверни
показания за собствеността на имота към един минал период от време, а именно
момента на колективизацията. Този извод е относим и за първия свидетел на
ответниците- Б.
Няма основание да не бъдат
възприети като достоверни показанията на свидетелите на ищцата, че наследодателката
на последната е владяла повече от 10 години процесния имот преди 1957г. В
конкретният случай правилно е възприето от районният съд, че следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 29 Законъ за давностьта, отм. 1951г., доколкото
придобивната давност е изтекла преди влизане в сила на Закона за собствеността
сега действащ. Посочената разпоредба на отменения закон предвижда, че
собствеността се придобива по давност с 10 годишно владение, която разпоредба е
идентична с чл.79 от ЗС, поради което не следва да намират приложение правилата
на параграф 4 ПР ЗС.
От друга страна категорично се
установява от приложените писмени доказателства, че процесната земеделска земя
в м.“Крушака“, находяща се в землището
на с.О. е заявена за възстановяване от ищцата, като наследник на майка
си Н. Т.. В този смисъл, решението под №04О/31.01.2000г. на ОСЗГ- гр.П. визира,
че правото на собствеността върху въпросния земеделски имот от 1 дка е
възстановено в стари реални граници в м.“Крушака“ на наследници на Н.П.Т..
Видно от приложената по делото
преписка на наследодателя на ответниците не се установява, че последния е
заявявал за възстановяване на земеделски земи, нито в м.“Крушака“, нито в
м.“Друма“.
В тази връзка следва да се
отбележи, че заявяването за възстановяване на собствеността на земеделските
земи е съобразно означението и идентификацията към момента колективизацията на
земеделските земи, а не към настоящото означаване в картата за възстановена
собственост.
На практика идентичността на
процесната земеделска земя на наследодателката на ищцата заявена в м.“Крушака“
и настоящата земеделска земя означена като имот с №.. в м.“Друма“ по настоящата
карта на възстановена собственост е установена от възприетите от съда
свидетелски показания, които не са опровергани от останалия събран по делото
доказателствен материал. В относимост на този извод е и заключението на вещото
лице.
В конкретният казус, настоящата
инстанция няма основание да променя изведените от първоинстанционния съд крайни
правни изводи на съда, с оглед на събраните по делото доказателства. Те се
споделят изцяло, като няма основание да се приемат бланкетно изложените
възражения за неправилност и незаконосъобразност от страна на жалбоподателя,
чрез неговия пълномощник.
Предвид на гореизложеното, въззивният съд
приема, че следва да остави без уважение подадената въззивна жалба, като
неоснователна и потвърди обжалваното решение.
С оглед този изход на делото,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, жалбоподателят Г.П.Л. следва да бъде осъден да
заплати на Д.Г.Д., направените от последната разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 450лв.
Мотивиран от гореизложеното, на
основание чл.271, ал.1, пр. първо от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №141/30.10.2018г., постановено по гр.д.№1210/2018г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА П.Н.Л.,
ЕГН**********, с адрес: ***, В.П.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.П.Л., с
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 450/четиристотин
и петдесет/лв., направени от нея разноски по делото- адвокатски хонорар пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател:
Членове:1.
2.