РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Търговище, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Б. Д. П.
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20233530101692 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ.
Постъпила е искова молба от ЗП Ш. Т. Х., регистрирана с ЕИК:********* от с.С.,
общ.Русе, със съдебен адрес гр.Русе, ул.Х.А.№ **, вх.*, ет. *, оф. *, чрез адв.М. Р. П. против
„ВИЗИЯ ПАПИ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, ул.“Родопи“ № 5, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Е. Е. Т.-Н., с
предявен иск за съществуване и дължимост на сумата от 8370лв. с ДДС, представляваща
неизплатено задължение по договор за търговска продажба на сурово мляко № 13 от
01.05.2023г., във връзка с който е издадена фактура №**********/15.08.2023г., на осн.
чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ, за които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед № 613/05.10.2023г. по ч.гр.д.№ 13000/2023г. на ТРС, възразена от ответника в срока
по чл.414 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 01.05.2023г. сключили договор с ответното
дружество за изкупуване на сурово мляко № 13 от 01.05.2023 г., по силата на който, ищеца в
качеството си на З. доставял и продавал на ответното дружество „ВИЗИЯ ПАПИ" ЕООД,
мляко. В последствие е направен и анекс между същите страни към този договор за промяна
на изкупната цена от 01.06.2023 г. По този договор доставял на „ВИЗИЯ ПАПИ“ ЕООД
различни количества сурово мляко за периода от 01.08.2023 г. до 15.08.2023г., като за всяка
доставака бил съставян приемо - предавателен документ. За същите тези доставки в края на
периода - 15.08.2023 г. издал данъчна фактура № ********** от 15.08.2023г. на стойност 8
370, 00 лева с ДДС, която „ВИЗИЯ ПАПИ“ ЕООД следвало да заплати в срок до 30 работни
дни след издаване.
Като установил, че ответното дружество няма да му заплати сумата доброволно,
1
подал Заявление по чл. 410 от ГПК в PC - Търговище за издаване на Заповед за изпълнение.
По него било образувано ЧГД № 20233530101300 по описа за 2023 г. на PC – Търговище и
издадена заповед за изпълнение, възразена от ответника в срока по чл.414 от ГПК.
Предвид гореизложеното и съобразно дадените указания, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника „ВИЗИЯ ПАПИ" ЕООД , ЕИК:
*********, Държава: БЪЛГАРИЯ, Област: Търговище, Община: Търговище, Населено
място: гр. Търговище, п.к. 7700, ул. „Родопи“ № 5, вх. А, ет. 3, ап. 7, с Едноличен
собственик на капитала и управител Е. Е. Т.-Н. дължи на Ш. Т. Х., ЕГН **********,
регистрирана като З., с ЕИК ********* адрес: с. С., община Русе, ул. „Васил Левски“ № 15
сумата от 8 370, 00 лева със ДДС, представляваща дължима сума по данъчна фактура №
********** от 15.08.2023 г., издадена по сключен договор за изкупуване на сурово мляко №
13 от 01.05.2023 г., направените разноски по заповедното производство в общ размер на 767,
40 лева, от които 167, 40 лева заплатена държавна такса по сметка на PC - Търговище и 600
лева - заплатен адвокатски хонорар, както и законната лихва от датата на завеждане на
делото 04.10.2023г. до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение против длъжника по ЧГД № 20233530101300 по описа за 2023 г. на
PC - Търговище. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа
иска.Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил такъв от ответното дружество – „ВИЗИЯ
ПАПИ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.“Родопи“ № 5, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Е. Е. Т.-Н.. Счита иска за
допустим, но неоснователен. Твърди че са имали устна уговорка за плащане на по-късен
етап на сумата поради финансови затруднения, който ищеца не спазил. Към момента са
изплатили сумата от 2000лв., а остатъкът ще се изплати след приключване на делото. Правят
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази представените и събрани по делото доказателства по
реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. №1300/2023г. по описа на РСТ, е видно, че на основание чл.410 ГПК
в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение №613/05.10.2023г. срещу ответното
дружество за сумата от 8370лв., представляваща неизплатена част от цена по договор за
изкупуване на сурово мляко № 13 от 01.05.2023г. и анекс от 01.06.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2023г., до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски – 167.40лв. внесена държавна такса
и 600лв. адвокатско възнаграждение.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си,
тъй като длъжникът е подал възражение в срока по чл.415 от ГПК.
От представения с исковата молба Договор № 13 от 01.05.2023г. сключили договор с
ответното дружество за изкупуване на сурово мляко № 13 от 01.05.2023г., се установява, че
ищеца в качеството си на З. доставял и продавал на ответното дружество „ВИЗИЯ ПАПИ"
ЕООД, мляко. На 01.06.2023г. е подписан анекс между същите страни към този договор за
промяна на изкупната цена. По делото не се спори, че ответното дружество „ВИЗИЯ ПАПИ“
ЕООД е изкупувало различни количества сурово мляко за периода от 01.08.2023 г. до
15.08.2023г., като за всяка доставка е съставян приемо - предавателен документ. За всички
2
доставки в края на периода - 15.08.2023г. ищеца е издал данъчна фактура № ********** от
15.08.2023г. на стойност 8 370, 00 лева с ДДС, която „ВИЗИЯ ПАПИ“ ЕООД следвало да
заплати в срок до 30 работни дни след издаване.
С отговора ответното дружество представя документ, че на 06.12.2023г. е превел на
ищеца сумата от 2000лв., без да се посочва по коя фактура, но страните не спорят, че това е
по станало по процесната такава № **********/15.08.2023г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи : В производството по установяване съществуването на вземането си,
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи договорната връзка с
кредитополучателя и поръчителя, размера на вземането си. Ответникът следва да докаже
наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Процесната искова претенция се основа на твърдения за неизпълнени от ответника
договорни задължения за заплащане стойността на доставена от ищеца стока по договори за
покупко- продажба на сурово мляко, за които количества са подписвани приемо-
предавателни протоколи и в последствие издадена една обща фактура.
Конкретиката на случая сочи, че отношенията между страните са се развили на
плоскостта на договор за доставка и продажба на сурово мляко. Договорът за търговска
продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал.1 ТЗ е консенсуален. Сключването му
предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно
съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на
продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да
заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на
вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба,
а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса
на други договорености - чл. 327, ал.1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването.
Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с
тези на обикновената продажба- продавачът дължи прехвърляне на собствеността и
предаването на стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да плати цената и да
получи стоката
От представения договор се установява, че между страните е сключен договор за
продажба, по силата на който, ищецът поел задължение да доставя сурово мляко на
ответника, а последния- да плати цената на същото. Договорът е подписан от страните,
поради което следва да се приеме, че волеизявленията в него са направени от лицата,
посочени в тях.
Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналата
между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското дружество –
ответник, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на
данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на
задължението и доказва неговото съществуване. В т.см. решение № 211/30.01.2012г. по т. д.
№ 1120/2010 г., II ТО, решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010 г., II ТО, решение №
92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II ТО, решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010
г., I ТО, решение № 118/05.07.2011 г. по т. д. № 491/2010 г. на II ТО, решение №
71/08.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013 г., II ТО. Нещо повече, според приетото в решение №
3
42/2010 г. по т. д. № 539/2009 г. на II ТО, решение № 92/2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на II
ТО и решение № 47/2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II ТО, дори да се счете, че издадената
фактура е неистинска /неавтентична/ или е останала неподписана за "получател" от купувача
по договора за търговска продажба, тя може да послужи като доказателство за възникване на
отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на
конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен
кредит.
При съобразяване на цитираната по-горе съдебна практика и въз основа на анализ
на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за доказано в
производството, че страните са били обвързани от договор за доставка на сурово мляко, като
в изпълнение същите ищецът е доставил, а ответникът е приел описаното във фактура №
**********/ 15.08.2023г. количество в периода 01.08.2023г. до 15.08.2023г. на стойност
8370лв. с ДДС.
До приключване на делото има частично плащане на сумата от 2000лв. от
ответника, предвид което искът следва да се уважи до размер на 6370лв.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца се следват реализираните от същия
разноски в настоящото производство, съразмерно уважената част от иска на осн. чл.78, ал.1
от ГПК в размер на 457лв.
Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно,
доколкото същото е в размера определен в чл.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и почти два пъти по-ниско от заплатеното такова
на процесуалния представител на ответното дружество.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно отхвърлената част от иска на ответника се
дължат разноски в размер на 272лв.
След извършено прихващане на двете насрещни задължения ответното дружество
следа да заплати на ищеца сумата от 185лв., разноски по компенсация.
Направените разноски по заповедното производство се дължат в пълен размер от
767.40лв. на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „ВИЗИЯ
ПАПИ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.Търговище,
ул.“Родопи“ № 5, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Е. Е. Т.-Н. дължи на ЗП Ш.
Т. Х., регистрирана с ЕИК:********* от с.С., общ.Русе, със съдебен адрес гр.Русе, ул.Х.А.№
**, вх.*, ет. *, оф. *, чрез адв.М. Р. П. сумата от 6370лв., представляваща неизплатено
задължение по договор за търговска продажба на сурово мляко № 13 от 01.05.2023г., и
Анекс към него от 01.06.2023г., във връзка с който е издадена фактура
№**********/15.08.2023г., на осн. чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от ТЗ, за които
4
вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 613/05.10.2023г. по ч.гр.д.№ 1300/2023г.
на ТРС, като в астаналата част и до пълният претендиран размер от 8370лв., отхвърля иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ВИЗИЯ ПАПИ“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.Търговище, ул.“Родопи“ № 5, вх.А, ет.3, ап.7, представлявано от управителя
Е. Е. Т.-Н. да заплати на ЗП Ш. Т. Х., регистрирана с ЕИК:********* от с.С., общ.Русе, със
съдебен адрес гр.Русе, ул.Х.А.№ **, вх.*, ет. *, оф. *, чрез адв.М. Р. П., сумата от 185лв.
разноски по компенсация в настоящото производство, както и сумата от 767лв. разноски в
заповедното производство (ч.гр.д.№ 1300/2023г.), на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5