Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр. Е., 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Е Л Е Н С К И Я Т районен съд в публично заседание на дванадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при секретаря Светлана Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1 по описа за
Иск с правно основание чл. 534 от ТЗ.
Подадена е искова молба от „А-БГ“ ООД гр. Р,
представлявано от Ц.Б.Ц., чрез адв. Б. К. С. ***, против В.Й.И. от гр. Е. като
земеделски производител. В същата се излага, че на 12.06.2015 г. в гр. Р В.И.,
като издател на запис на заповед, безусловно и неотменно се задължил да заплати
на „А-БГ“ ООД сумата от 9000 лева на 20.11.2015 г. Издаденият запис на заповед
му е предявен за плащане на падежа – 20.11.2015 г. Въпреки надлежното предявяване
В.И. не заплатил сумата по записа на заповед. Твърди се, че процесният запис на
заповед е с падеж 20.11.2015 г. Съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ исковете по
менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.
Давността за иска по чл. 538, ал. 1 ТЗ започва да тече по общо правило от деня,
в който вземането е станало изискуемо – падежът на задължението, определен
съгласно чл. 486 ТЗ. В случаите, в които падежът е на определен ден съгласно
чл. 486, т. 4 ТЗ, давността започва да тече от този ден. Тази давност е изтекла
на 20.11.2018 г. В тригодишния давностен срок ищецът не е предявил пряк
менителничен иск срещу издателя на записа на заповед В.И.. Задължението не е
било платено на падежа, нито след това. Плащане на задължението не последвало и
след отправените към него покани, включително и писмена такава. Ответникът
изрично отказал да плати сумата. Твърди се, че към момента тригодишният
давностен срок, визиран в разпоредбата на чл. 531 от ТЗ, е изтекъл и ищцовото
дружество е загубило прекия си иск по записа на заповед поради давност. Поради
това дружеството е претърпяло вреда, която се изразява в това, че имуществото
му като приносител на запис на заповед не може да се увеличи с паричната сума
по ефекта, а обогатяването на издателя – че не е изплатил сумата за погасяване
на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за
запазване на преките менителнични права от дружеството като ползващото се лице.
Поради това, че „А-БГ“ ООД не е упражнило правата си по ценната книга
своевременно в тригодишен срок от падежа, записът на заповед е прескрибиран,
което поражда правния интерес от предявяване на иска за менителничното
неоснователно обогатяване по чл. 534 от Търговския закон.
Моли се съда да постановите решение, с което на основание чл. 534 от ТЗ
да осъди В.Й.И. с ЕГН **********, с адрес ***, регистриран като Земеделски производител
с Булстат № **********, да заплати на „А-БГ” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Р, ул. „С“ № *, вх. *, ап. **, представлявано от Ц.Б.Ц.,
сумата от 9000 лева, дължима по силата на прескрибиран менителничен ефект –
запис на заповед, издаден на 12.06.2015 г. с падеж 20.11.2015 г., с която сума
ответникът, в качеството му на издател на записа на заповед, неоснователно се е
обогатил, поради несвоевременно упражняване на правата на дружеството като
поемател по ценната книга, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира се
присъждане в полза „А-БГ” ООД гр. Р направените съдебни и деловодни разноски по
делото.
Искова молба е подадена в РС – Р и въз основа на същата е образувано гр.
д. № 5237/2019 г.
Ответникът В.Й.И. от гр. Е., чрез адв. С.П.Н. от ВТАК, е подал писмен
отговор в указания едномесечен срок. В същият излага следното становище:
На първо място, ответникът
прави възражение за местна неподсъдност на делото. Предвид това, че същият е с
постоянен и настоящ адрес ***, намира, че делото следва да бъде прекратено и
изпратено на местно компетентния съд, а именно Районен съд – Е..
На следващо място, ответникът намира иска за неоснователен по следните
съображения:
Ответникът не оспорва, че процесния запис на заповед е издаден от него,
но намирам, че сума по записа на заповед не е дължима.
Излага се, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за
покупко-продажба № ***/**.**.**** г. на движими вещи. По сключеният договор
плащанията следвало да бъдат извършвани след изпълнението на целият договор,
съответно след доставянето на всички движими вещи, предмет на договора. Сключеният
между страните договор бил представен пред Държавен фонд „Земеделие“ за
отпускане на безвъзмездна финансова помощ, като с отпуснатата помощ е следвало
да бъдат платени вещите, предмет на договора, като също така на ответника бил
отпуснат кредит от търговска банка, с цел изплащане на движимите вещи, предмет
на договора. След започване на изпълнението на договора, се оказало, че ищеца
не е в състояние да достави част от вещите, предмет на договора, поради което с
ответника била постигната уговорка да бъде сключен анекс, с който да бъде
уговорена продажбата на други вещи, като това обаче така и не се случило. Твърди
се, че от подписаният между страните договор единствено бил доставен окопен
култиватор ALP, шест реда, с торовнасяне, на стойност 9000 лв., като всъщност
процесният запис на заповед е обезпечил именно цената на доставения култиватор,
като той е издаден от ответника именно при доставката на култиватора, а поради
това, че плащанията по договора е следвало да станат след доставяне на всички
вещи, предмет на договора, ищцовото дружество не е издавало фактура за
описаната вещ.
Предвид горното ответникът намира, че сумата по представения запис на
заповед не е изискуема към датата на завеждане на делото, поради това, че
издаденият запис на заповед има обезпечителни функции по договор, като този
договор обаче не е изпълнен от ищцовото дружество, съответно не е настъпил
падежа по договора.
С оглед изложеното ответникът намира, че предявеният иск е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен. Същият претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът излага, че в случай, че ищеца оспори договорните си отношения
с него и изложеното в настоящия отговор, с допълнителна молба ще представим
препис от посочения договор, както и препис от приемо-предавателния протокол,
съставен от страните при доставката на окопния култиватор.
С
определение от 13.11.2019 г. е прекратено производството по гр. д. № 5237/2019
г. по описа на РС – Р; делото е изпратено по подсъдност в РС – Е..
В РС – Е. делото е образувано под № 1/2020 г. по описа на съда.
След получаване на призовката с приложени към нея определение от
09.01.2020 г. и отговор, подаден от ответника, е постъпило становище от ищеца „А-БГ”
ООД гр. Р, представлявано от Ц.Б.Ц., чрез адвокат Б. К. С. ***. В същото
заявява, че поддържа предявеният иск. Излага, че по делото е депозиран отговор
на исковата молба, в който е изнесено твърдение, че издадения запис на заповед
е във връзка с обезпечение на задължение за плащане на цена на доставен от
дружеството окопен култиватор ALP, на стойност 9000 лева. Ищецът не оспорва
това твърдение. Същият излага, че култиваторът е доставен на ответника на
12.06.2015 г. и това е удостоверено с подписан между страните
приемо-предавателен протокол. Ищецът твърди, че стойността на култиватора е
9000 лева, която сума не е платена. Сумата от 9000 лева е следвало да бъде платена
след доставката, а именно на 20.11.2015 г. Именно това задължение е обезпечено
е издаването на запис на заповед от 12.06.2015 г. за сумата от 9000 лв., с
падеж 20.11.2015 г. Ищецът излага, че не е вярно твърдението, че плащането на
доставената земеделска техника е било обвързано с доставка и на други машини.
След подписването на договора страните са се споразумели доставката на окопния
култиватор да се осъществи предварително, както и плащането на доставената
техника. Ищецът излага, че в случая не е спорно, че окопният култиватор е
доставен. Същият не оспорва, че между страните има сключен договор с предмет
покупко-продажба на земеделска техника. Между страните е сключен Договор за
покупко-продажба № 201 от 25.06.2015 г. Ищецът излага, че не е вярно твърдението,
че плащането е уговорено да става след доставка на всички машини. В договора е
уговорено плащането да е след доставката. В случая не е спорно, че доставка
има. След като има доставка, купувачът дължи плащане на веща. В този смисъл
възражението, че не е изискуемо задължението по плащане на цената на
доставената вещ е неоснователно. Ищецът излага, че предполага, че ответникът
има предвид, че според този договор предаването на вещите, предмет на договора,
трябва да е след сключване на договор между него, като купувач и Разплащателна
агенция. Такъв договор и към момента не е сключен. Този договор така и не е
реализиран за другите машини. Но така или иначе, доставка има, независимо, че е
уговорено да става след сключване на друг договор. След като вещта е доставена
и надлежно получена, плащане на цената се дължи. Не е вярно твърдението, че
плащането е уговорено да става след доставка на всички машини. В договора е
уговорено плащането да е след доставката. В случая не е спорно, че доставка
има. След като има доставка, купувачът дължи плащане па веща. В този смисъл
възражението, че не е изискуемо задължението по плащане на цената на
доставената вещ е неоснователно. Важно в случая е, че има доставка на окопен
култиватор на стойност 9000 лева. Стойността на който и към момента е дължима.
Дори и според този договор плащането е след доставката. Не е вярно това
твърдение. Според условията на договора, плащането е след доставката. След като
има доставка, купувачът дължи плащане на веща. В този смисъл възражението, че
не е изискуемо задължението по плащане на цената на доставената вещ е
неоснователно.
Ищецът взема следното становище по доказателствата: В случай, че
ответната страна направи доказателствени искания, моли да му бъде дадена
възможност да взема становище по тях. Моли да му бъде дадена възможност да
ангажирам доказателства във връзка с разпредЕ.та доказателствена тежест.
Ищецът излага следните съображенията за основателност на иска: По делото
е безспорно, че ответникът е поел задължение за заплащане на сумата от 9000
лева, подписвайки процесния запис на заповед. Безспорно е, че сумата не е
платена. Въпреки отправената покана, плащане не е последвало. Безспорно е, че
падежът е бил на 20.11.2015 г. Тригодишната давност, съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ е изтекла на 20.11.2018 г. В тригодишния давностен срок дружеството не е
предявило пряк менителничен иск срещу издателя на записа на заповед В.И..
Задължението не е платено на падежа, нито след това. Плащане на задължението не
е последвало и след отправените към него покани, включително и писмена такава.
Ответникът изрично отказал да плати сумата.
Ищецът моли да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл. 534
от ТЗ за менителнично неоснователно обогатяване е и основателен, и доказан. От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че са налице
всички, предвидени от законодателя предпоставки за ангажиране на
извъндоговорната отговорност по чл. 534, ал. 1 ТЗ на ответника, а именно: наличие
на действителен менителничен ефект, обедняване на приносителя и обогатяване на
платеца. Записът на заповед от 12.06.2015 е действителен, той съдържат всички
съществени елементи, които са необходими, за да породи правно действие.
Издаденият запис на заповед е платим на посочения в него падеж – 20.11.2015 г.
Приносителят на записа на заповед не е предявил иск срещу издателя в тригодишния
преклузивен срок от падежа, поради което правото му на иск по записа на заповед
е погасено /чл. 531, ал. 1 от ТЗ/. Именно това поражда за него право да иска
заплащане на сумата, с която ответникът се е обогатил в негова вреда, в рамките
на три години, считано от деня на изгубване на иска по записа на заповед /чл. 534,
ал. 2 от ТЗ/. Поради изгубване на иска по записа на заповед поради давност,
приносителят „А-БГ“ ООД не може да реализира менителничните си права и
претърпява имуществена вреда в размер на 9000 лв. Обедняването на дружеството
се изразява във факта, че имуществото му не може да се увеличи със сумата по процесния
запис на заповед. Имуществената вреда по предявения иск е доказана с факта, че
приносителят, макар да е носител на парично вземане по ценните книги, не може,
поради изгубване правото на иск поради давност, да получи дължимата сума.
Налице е и обогатяване на ответника – издател на процесния запис на заповед със
същата сума от 9000 лв. То се изразява в спестяване на парични средства за
погасяване на задълженията му по записа на заповед за тази сума. Налице са
кумулативните предпоставки на чл. 534, ал. 1 ТЗ и поради това ответникът трябва
да бъде осъден да заплати сумата, за която е поел задължение да плати по записа
на заповед, в размер на 9000 лв.
В случай, че бъде даден ход по същество, моли се да се уважи иска и да
се присъдят на „А-БГ“ ООД направените в настоящия съдебен процес разноски –
съдебни, деловодни и адвокатски хонорар. Ищецът прави възражение за
прекомерност на заплатеното от страна на ответника адвокатско възнаграждение.
Ищецът „А-БГ“ ООД гр. Р, редовно призован, се представлява в съдебно
заседание от адв. Б. К. С. ***. Последната поддържа подадената искова молба и
депозираното становище. Адв. С. уточнява, че сключеният между страните договор
за покупко-продажба е № 201 от 25.05.2015 г. Моли да се уважи предявения иск и се
присъдят разноските по делото.
Ответникът В.Й.И. – ЗП и пълномощникът му адв. С.П.Н. от ВТАК, редовно
призовани, не се явяват в съдебно заседание и не вземат становище.
Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото по делото доказателства
и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
Видно от справка от ТР от 09.01.2020 г. е, че в ТР е вписано „А-БГ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р 7000, ж. к. „В.“, ул. „С“
№ *, бл. „ДАВ I“,
вх. *, ет. *, ап. **, представлявано от управителите Ц.Б.Ц. и И.А.И.– заедно и
поотделно.
Не се спори от страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между тях съществуват договорни отношения на основание договор
за покупко-продажба № ***/**.**.**** г. В изпълнение на същия ищецът, в
качеството на продавач, доставил на ответника, в качеството на купувач,
следната вещ, а именно: окопен култиватор „АLP“ – Т., 6 реда, с торовнасяне, нов,
сериен № YAC – **/* - ****/** TR, на цена 9000.00 лв. Доставката вещта била извършена на
12.06.2015 г., за което бил подписан приемо-предавателен протокол от същата
дата. Било уговорено ответникът да плати на ищеца продажната цена от 9000.00
лв. след доставката, а именно на 20.11.2015 г. За обезпечаване на задължението
за плащане цената на продадената вещ бил издаден запис на заповед от 12.06.2015
г., който съдържа всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ. Със същия
ответникът, подписвайки го, поел задължението за заплащане на сумата от 9000.00
лв. на ищеца на падеж 20.11.2015 г. Посочената сума не е платена нито на
падежа, нито след това, вкл. и до настоящия момент, въпреки отправена покана за
плащане. Не се спори от страните и че в тригодишния давностен срок, който
съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ е изтекъл на 20.11.2018 г., ищецът не е предявил
против ответника, в качеството му на издател на запис на заповед от 12.06.2015
г., пряк менителничен иск.
Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна,
се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 534 от ТЗ е процесуално допустим. Същият, разгледан по същество, е основателен и
доказан.
От събраните по делото доказателства се установява, че е осъществен
фактически състав на нормата на чл. 534 от ТЗ, установяваща правото на ищеца,
като приносител на записа на заповед, да иска от ответника, като негов издател
и платец, сумата, с която последния се е обогатил във вреда на първия. Налице
са предпоставките за това: наличие на действителен менителничен ефект,
обедняване на приносителя и обогатяване на издателя-платец.
Записът на заповед от 12.06.2015 г. е действителен, тъй като съдържа
всички реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ, които са необходими, за да породи
правно действие. Същият е платим на посочения в него падеж – 20.11.2015 г.
Ищецът, като приносител на записа на заповед, не е предявил иск срещу
ответника, като негов издател, в тригодишния срок от падежа, поради което
правото му на иск по записа на заповед е погасено (чл. 531, ал. 1 от ТЗ). Това
поражда правото на първия да иска заплащане на сумата, с която последният се е
обогатил в негова вреда, в срок от три години, считано от деня на загубване на
иска по записа на заповед (чл. 534, ал. 2 от ТЗ). Поради изгубване на иска по
записа на заповед по давност, ищецът-приносител не може да реализира
менителничните си права и е претърпял имуществена вреда в размер на 9000.00 лв.
Обедняването му се изразява в това, че имуществото му не може да се увеличи със
сумата по записа на заповед. Имуществената вреда по предявения иск е доказана,
тъй като ищецът-приносител, макар да е носител на паричното вземане по ценната
книга, не може, поради изгубване на правото на иск по давност, да получи дължимата сума. Налице
е обогатяване на ответника – издател на записа на заповед със същата сума от
9000.00 лв. Същото се изразява в спестяване на парични средства за погасяване
на задължението му по записа на заповед за тази сума.
Изложените от ответника доводи в представения от него отговор не могат
са бъдат съобразени, тъй като са неоснователни. Същите не кореспондират на
събраните по делото доказателства. Освен това ответникът не представи
доказателства, обосноваващи изложеното в подадения от него отговор.
По изложените съображения съдът намира, че са налице кумулативните
предпоставки, визирани в чл. 534 от ТЗ, поради което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 9000.00 лв., за която е поел задължение да
плати по запис на заповед от 12.06.2015 г. и с която неоснователно се е
обогатил във вреда на ищеца, ведно със законната лихва върху същата, считано от
29.08.2019 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й
изплащане.
При този изход на делото на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1164.00 лв., представляваща направени
разноски по делото.
С оглед уважаване на предявения иск на ответника не се присъждат
разноски.
Воден от изложените съображения, Районният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА В.Й.И. – ЗП, ЕГН/Булстат **********, с адрес ***, да заплати на „А-БГ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Р 7000, ж. к. „В.“, ул.
„С“ № 7, бл. „ДАВ I“,
вх. Б, ет. 7, ап. 40, представлявано от управителите Ц.Б.Ц. и И.А.И.– заедно и
поотделно, сумата 9000.00 лв. (девет хиляди лева) – главница, представляваща дължима по
силата на прескрибиран менителничен ефект – запис на заповед, издаден на
12.06.2015 г., с падеж 20.11.2015 г., с която сума В.Й.И. – ЗП, в качеството на
издател на записа на заповед от 12.06.2015 г., неоснователно се е обогатил във
вреда на „А-БГ“ ООД гр. Р поради несвоевременно упражняване на правата на
последния като поемател по ценната книга, ведно със законната лихва върху
главницата от 9000.00 лв., считано от 29.08.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 1164.00 лв. (хиляда сто шестдесет и четири лева),
представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: