Решение по дело №2564/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 08.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав

Съдия: Евгени Георгиев

при секретаря Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 2 564/2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

РЕШИ:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД да заплати  следните суми:

1. на И.Н.С.:

- 24 500,00 лева на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 , т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждане от пътно-транспортно произшествие от 19.05.2016 г. плюс законна лихва от 27.06.2017 г. до окончателното изплащане;

- 853,03 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат К.Д. – 875,78 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 180,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. И.С. е със съдебен адрес – адвокат К.Д.,***. З. „Б.И.“ АД  е с адрес ***] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ на И.С. срещу З. „Б.И.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 25 400,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА И.С. за заплати на З. „Б.И.“ АД 662,63 лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски по делото.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 490,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметката на САС от 2 % от обжалваемия интерес. Ако ищецът обжалва решението, той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на държавна такса, изчислена по следната формула – 800/1600Хобжалваем интересХ0,02. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I.              ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[6] И.С. е заявил в искова молба от 21.02.2019 г., че на 19.05.2016 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Д.П.. От това ПТП И.С. е получил счупване на горния край на големия пищял и контузия на китката и дланта.

 

[7] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на Д.П. е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). На 27.06.2017 г. И.С. *** да му изплати обезщетение за неимуществени вреди, но той не го е направил. Затова И.С. *** да му заплати 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законна лихва върху обезщетението от 27.06.2017 г. до окончателното изплащане (искова молба, л. 2-6).

 

2.            На ответника

 

[8] Б.И.е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1.            И.С. не е претърпял всички твърдени вреди;

2.            размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;

3.            И.С. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е управлявал мотоциклет със скорост, която е била превишена и несъобразена с пътния участък. Затова Б.И.моли съда да отхвърли иска (отговор на искова молба, л. 44-46).

 

II.          ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

 

[9] Не се спори, че И.С. е бил роден на *** г. Той е работил като таксиметров шофьор (показания на свидетеля П., л. 105-гръб).

 

[10] На 19.05.2016 г. около 12:55 часа Д.П. е управлявал лек автомобил „Фолксваген“ по ул. „Христо Ботев“ в село Розино с посока от изток на запад към изхода на селото. Времето е било сухо и с добра видимост.

 

[11] В района на изоставената бензиностанция „Петрол“ Д.П. е подал светлинен сигнал за завой наляво, за да може да навлезе по напречния черен път, вдясно на движението му (показанията на свидетеля П., л. 151-152; заключението на вещото лице доцент Х., л. 155-167). В този момент зад него, на около 106 метра И.С. е управлявал мотоциклет „Сузуки“ с 50 км/ч (заключението на вещото лице доцент Х.; показанията на вещото лице доцент Х., л. 170-171).

 

[12] Пътят е бил разделен на две ленти от непрекъсната линия (заключението на вещото лице доцент Х.). Въпреки това, Д.П. с автомобила „Фолксваген“ е пресякъл непрекъснатата линия, навлязъл е в лентата за насрещно движение, след което е завил надясно, за да продължи движението си в насрещния черен път. Тогава в неговата дясна част, се е ударил мотоциклетът на И.Й., който преди това е бил скочил от него в крайпътните храсти (показанията на свидетеля П.; заключението на вещото лице доцент Х.).

 

[13] Когато автомобилът е завил наляво към лентата за насрещно движение, мотоциклетът е бил на 57,60 метра зад него. Ако в този момент И.С. е предприел спиране, той е щял да спре мотоциклета на 12,04 метра преди мястото на удара (заключението на вещото лице доцент Х.).

 

[14] От скачането в храстите И.С. е получил счупване на горния край на десния голям пищял и контузия на китката и дланта. Не се спори, че към този момент ГО на Д.П. е била застрахована при ответника Б.И..

 

[15] Големият пищял на И. С.е бил лекуван консервативно чрез гипсова имобилизация за 45 дни. Болките и страданията от подобно счупване са за 15-20 дни, а възстановяването е 45-60 дни. По време на възстановяването за него се е грижил свидетелят П. (заключението на вещото лице д-р К., л. 79-81; показанията на свидетеля П., л. 105-гръб).

 

[16] Към момента на прегледа на И.С. от д-р К. счупването на десния голям пищял е било зараснало, но в неправилно анатомично положение, защото е имало спад на вътрешното му плато. И.С. има гонартроза в дясната коленна става, което затруднява движенията му и го боли. Кракът му изтръпва. Лечението е чрез поставяне на изкуствена става (заключението на вещото лице д-р К.; показанията на свидетеля П.).

 

[17] Увреждането на И.С. е близко по тежест до това, предмет на обезщетяване на решение на САС 1648-2019-8-ми с-в по гр. д. 4 086/2018 г. То е по-леко от увреждането, предмет на обезщетяване на решение на САС 479-2019-4-ти с-в по гр. д. 3212/2018 г. (показанията на вещото лице д-р К., л. 84).

 

[18] На 27.06.2017 г. И.С. *** да му изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди (л. заявлението, л. 16-17). Не се спори, че Б.И.не го е направил.

 

[19] И.С. е заплатил: 800,00 лева държавна такса, като съдът го е освободил от заплащането на разликата до пълната дължима такса от 1 600,00 лева (л. 37 и л. 33); 510,00 лева за вещи лица (л. 66 и л. 91); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 94). И.С. е направил разноски общо за 1 315,00 лева.Той е бил представляван безплатно от адвокат (л. 154). Б.И.е заплатил: 1 500,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 52); 150,00 лева за вещи лица (л. 71); 60,00 лева за свидетел (л. 89). Разноските на Б.И.са общо 1 710, 00 лева.

 

III.       ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] И.С. е предявил иск по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които са причинени вследствие на ПТП.

 

1.            По иска по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[21] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, определената в застрахователния договор, отговорността на застрахования за вредите, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1.            И.С. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2.            това застрахователно събитие да е причинило увреждания на И.С.;

3.            ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е застрахована при Б.И.;

4.            вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял неимуществени вреди;

5.            Б.И.да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[23] Съдът установи, че И.С. е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО. От това ПТП И.С. е претърпял увреждания. Налице са първите две предпоставки за уважаването на иска.

 

[24] Съдът приема, че Д.П. виновно е причинил ПТП и съответно уврежданията на И.С.. Това е така, защото завиването надясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението (чл. 35, ал. 1 от ЗДвП). Когато радиусът на завиване на автомобила е по-голям от радиуса на завоя, завиването може да започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващия автомобил е длъжен да пропусне пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна (чл. 35, ал. 2 от ЗДвП). Нещо повече, на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат единичната непрекъсната линия (чл. 63, ал. 1, т. 2 от ППЗДвП)

 

[25] В случая Д.П. е завил не от дясната лента, а от лявата лента, която е била за насрещно движение, като е пресякъл единичната непрекъсната линия между двете платна. Така той е нарушил чл. 35, ал. 1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 1, т. 2 от ППЗДвП.

 

[26] Дори Д.П. да е направил това, защото радиусът на завиване на автомобила е бил по-голям от радиуса на завоя, той не е изчакал мотоциклета „Сузуки“, който се е движил зад него, от дясната му страна. Така Д.П. е нарушил чл. 35, ал. 2 от ЗДвП.

 

[27] Ако Д.П. не беше направил това, И.С. не би скочил от мотоциклета и не би получил уврежданията. Ето защо съдът приема, че Д.П. виновно е причинил ПТП и уврежданията на И.С.. Налице е третата предпоставка за уважаването на иска.

 

[28] От уврежданията И.С. е претърпял болки, страдания и неудобства, а Б.И.не му е заплатил обезщетение за това. Налице са и последните две предпоставки за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.

 

[29] За да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът за определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС 95-2009- I Т. О. по т. д. № 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 19.05.2016 г.

 

[30] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва са отчете при определяне на  размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване на състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други (т. II от ППВС № 4/1968 г.)

 

[31] При определяне на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т. О. по т. д. № 795/2008 г.; 1-2012-II Т. О. по т. д. № 299/2013 г.).

 

[32] Вторият фактор е практиката на по-високите по степен съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпването му) (решение на ВКС 365-2010-I Н. О. по н. д. № 382/2010 г.). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление на необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[33] Съдът установи, че към 19.05.2016 г. И.С. е бил на 58 години. Вследствие на ПТП той е получил: 1. счупване на горния край на дясната тибиа (голям пищял) в областта на медиалния (вътрешен) кондил; 2. контузия на левия горен крайник в областта на гривнената става и дланта.

 

[34] Големият пищял на И. С.е бил лекуван консервативно чрез гипсова имобилизация за 45 дни. Болките и страданията от подобно счупване са за 15-20 дни, а възстановяването е 45-60 дни. По време на възстановяването за него се е грижил свидетелят П..

 

[35] Към момента на прегледа на И.С. от д-р К. счупването на десния голям пищял е било зараснало, но в неправилно анатомично положение, защото е имало спад на вътрешното му плато. И.С. има гонартроза в дясната коленна става, което затруднява движенията му и го боли. Кракът му изтръпва. Лечението е чрез поставяне на изкуствена става.

 

[36] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:

- 700 000, 00 лева до 01.01.2010 г.;

- 1 000 000, 00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм.));

- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ (отм.)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000, 00 лева (чл. 492, т. 1 от КЗ).

 

[37] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.;^[1]

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.^[2]. Увеличението на МРЗ от 31.12.2015 г. до 19.05.2016 г. е било 10,53 % (420,00-380,00/380,00х100,00).

 

[38] Увреждането на И.С. е близко по тежест до това, предмет на обезщетяване на решение на САС 1648-2019-8-ми с-в по гр. д. 4 086/2018 г. С това решение САС е определил 25 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди за увреждане от 02.03.2016 г.^[3].

 

[39] Увреждането на И.С. е по-леко от увреждането, предмет на обезщетяване на решение на САС 479-2019-4-ти с-в по гр. д. 3212/2018 г. С това решение САС е определил 45 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди за увреждане от 31.12.2015 г.^[4].

 

[40] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането на И.С. е идентично на това по първото цитирано решение на САС, но също така И.С. има дегенеративни промени в ставата, които ищецът по делото на САС не е имал. Затова съдът приема, че 35 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на И.С..*** е възразил, че И.С. е допринесъл за настъпването на увреждането, защото е управлявал мотоциклет със скорост, която е била превишена и несъобразена с пътния участък. Възражението е основателно.

 

[42] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено в случай че увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. № 286/2010 г.; 45-2009-I Т. О. по т. д. № 525/2008г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по  т. д. № 762/2010 г.).

 

[43] Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 2 от ЗДвП).

 

[44] В случая И.С. е бил на 57 метра от мястото на удара, когато Д.П. е завил към лентата за насрещно движение, въпреки че е бил с подаден сигнал за завой надясно. Това несъмнено е опасност на пътя, защото водач пред И.С. се е насочил в посока, противоположна на тази, за която е подал сигнал за завиване. При тази опасност И.С. е трябвало или да спре (той е могъл да спре на 12 метра преди мястото на удара) или да избере скорост на движение, даваща му възможност да спре без да предизвика ПТП. Въпреки това И.С. е продължил напред. С това свое противоправно действие той също е допринесъл за настъпването на ПТП.

 

[45] Съдът приема обаче, че приносът на Д.П. е по-голям, той е бил длъжен да пропусне мотоциклета, движещ се зад него, след като радиусът на завоя не му е бил достатъчен да завие от дясната лента. Ето защо съдът приема процент на съпричиняване 30.

 

[46] При този процент на съпричиняване обезщетението, което Б.И.дължи на И.С. е 24 500,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б.И.да заплати на И.С. 24 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за разликата до 40 000,00 лева.

 

2.            По разноските

 

[47] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 1 315, 00 лева и  е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[48] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска  за 24 500,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова осъжда Б.И.да заплати на И.С. 835,03 лева разноски по делото. Съдът осъжда Б.И.да заплати на адвокат Д. 875,88 лева адвокатско възнаграждение (40 000,00-10 000х0,03+830,00х24 500,00/40 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати на СГС 180,00 лева държавна такса (24 500,00х0,04-800,00).

 

[49] Б.И.също търси разноски. Той е направил такива за 1 710,00 лева.

 

[50] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 15 500,00 лева при предявен размер от 40 000,00 лева. Затова съдът осъжда И.С. *** 662,63 лева разноски по делото (15 500,00/40 000,00х 1 710,00).

 

Съдия: