НОХД
№ 314/2013г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимият Р.Ц.Р. *** за престъпление по чл.195 ал.1 т.7 от НК
във връзка с чл.194 ал.1 от НК във връзка с чл.28 ал.1 от НК, за това, че на 26.05.2012г. в гр.Пазарджик отнел чужда движима вещ- мобилен
телефон, “Iphone 4S16”
GS на стойност 1229.00 лева,
собственост на франчайз-магазин на „Мобилтел” от владението на управителя А.П.Ш.
без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като деянието е
извършено повторно и случаят не е маловажен.
Подсъдимият се признава за виновен по предявеното му обвинение, като
производството по делото е при съкратено съдебно следствие по реда на Глава
27-ма от НПК .
Прокурора поддържа обвинението и
пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода на
подсъдимият, което да бъде изтърпяно ефективно.
Защитата пледира за налагане на
справедливо наказание, което да бъде съобразено с целите на наказанието .
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск предявен от пострадалата страна „****” ЕООД
гр.Стрелча с управител А.П.Ш. *** против подс.Р.Ц.Р. за сумата 1229 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
деянието и е конституирана пострадалата страна „****”, като граждански ищец по
делото.
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Свидетелят А.Ш.
е собственик и управител на „****” ЕООД гр.Стрелча. Търговското дружество е
собственик на франчайз-магазин на „Мобилтел” ЕАД. Магазинът се намирал на бул.”Г.
***. В магазина се продавали мобилни телефони, предоставени от „Мобилтел” ЕАД,
но материалната отговорност при липси се носела от „****” ЕООД. В случаи на
липси на мобилни телефони щетата се заплащала от търговското дружество на
мобилния оператор.
Свид. А.Ш. назначил като управител на франчайз-магазина
свид. А. Стефанов. Освен него в обекта работели свидетелите Надежда Карпузова и
Спасия Ковачева. Подсъдимият Р.Р. бил редовен клиент на магазина и лично познавал служителите
в него.
На 26.05.2012г. подс.Р. дошъл във франчайз-магазина. При влизането му в
магазина, той държал ръка пред лицето си, в областта на носа. Свид. Карпузова
го попитала какво му се е случило. Подс.Р. отговорил, че му тече кръв от носа. Свид. Карпузова му
разрешила да влезне в служебната им тоалетна, за да се измие. Служебната
тоалетна се намирала в малък коридор, за който се влизало през салона за
клиенти. В същия коридор се намирал и склада на франчайз-магазина. В склада се
съхранявали мобилни телефони, които били оставени в шкафове. През деня
шкафовете били отключени. Подс.Р. знаел за местоположението на склада с мобилните
телефони, тъй като там се намирал и офиса на управителя на магазина. Практиката
била договорите да се сключват в офиса на управителя. Поради обстоятелството,
че подс.Р. бил редовен клиент на този магазина, той бил посещавал
офиса на управителя за сключване на различни договори. При тези посещения подс.Р. забелязъл, че
шкафовете са отключени и продавачите вземат от там телефони. Подс.Р., влезнал в тоалетната
и се измил. След това той влязъл в склада и от незаключен шкаф взел мобилен
телефон „Iphone 4S 16”. Телефонът бил нов и поставен в
запечатана кутия. Подс.Р. скрил кутията с телефона в панталона си и излязъл от
склада. Той казал на служителите в магазина, че вече е по-добре, след което
побързал да си тръгне.
На 27.05.2012г. свидетелите Стефанов и Карпузова извършвали
ревизия в магазина. Те установили, че липсва един мобилен телефон „Iphone 4S 16”.
Свид. Карпузова уведомила свид. Стефанов, че предния ден са
допуснали обв. Р. до служебната тоалетна. Двамата служители започнали да
преглеждат записа от охранителната камера и установили, че когато подс.Р. излиза от тоалетната
панталоните му са издути и ясно се очертава формата на кутия. Свид. Стефанов
уведомил свид. Ш. за извършената от подс.Р. кражба.
Междувременно в началото на месец юни 2012г. подс.Р. се срещнал със
свид.Светослав Киров. Свид. Киров имал магазин за мобилни телефони и аксесоари,
находящ се на ул.”****”№2 в гр. Пазарджик. Подс.Р. предложил на свид. Киров да закупи мобилния телефон „Iphone 4S 16”
за сумата от 720.00 лв. Телефонът бил запечатан в кутия с непопълнена гаранция.
Свид. Киров попитал дали телефонът е краден, но подс.Р. го уверил, че няма да има проблеми. Свид. Киров се
съгласил, взел телефона и дал на подс.Р. сумата от 720.00 лева. По-късно свид. Киров продал
телефона по Интернет на непознато лице, като го изпратил с наложен платеж чрез
куриерска фирма.
След като служителите
от магазина уведомили свид.Ш. за извършената кражба, последният провел няколко
срещи с подс.Р.. Подс.Р. признал за кражбата и обещал да възстанови парите, но не
изпълнил обещаното. Затова свид. Ш. сигнализирал органите на РУП Пазарджик.
Жалбата му била възложена на свид.Стоян Драгомиров, полицейски инспектор. Той
провел разговор с подс.Р.. Пред полицейския служител подс.Р. признал за
извършената кражба и обяснил, че е продал телефона.
По делото е изготвена съдебнооценъчна експертиза, от
заключението, на която е видно, че стойността на отнетия мобилен телефон, марка
“Iphone 4S –
16 GS с IMEI 013065006782906 e 1229.00 лева.
Подс.Р.Ц.Р. е осъждан два
пъти, както следва:
-със споразумение по НОХД №И-2951/2010г. на Софийски районен
съд му е наложено наказание „ Пробация” 10 месеца. Споразумението е влязло в
законна сила на 19.08.2010г.
-със споразумение по
НОХД №1239/2012 на Районен съд Пазарджик му е наложено наказание 11 месеца
лишаване от свобода. На основание чл.66 ал.1 НК отлага наказанието за срок от 3
години. Споразумението влиза в сила от 13.07.2012г.
По доказателствата :
Горната фактическа обстановка
съдът възприе, възоснова на самопризнанието на подс.Р., което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства – показанията на св.Надежда
К., Спасия К., А. Стефанов, С. Киров, Стоян Д., заключението на
съдебно-оценъчната експертиза и писмените доказателства по делото: справка за
съдимост на подс.Р., характеристична справка на подсъдимия, Декларация за
семейно и материално положение, протокол за доброволно предаване.
От правна страна .
При така
изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че подс.Р.Ц.Р. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195
ал.1 т.7 от НК във връзка с чл.194 ал.1 от НК и чл.28 ал.1 от НК.
От обективна страна събраните доказателства
сочат, че на 26.05.2012г. в гр.Пазарджик отнел
чужда движима вещ- мобилен телефон, “Iphone 4S16” GS на
стойност 1229.00 лева, собственост на франчайз-магазин на „Мобилтел” от
владението на управителя А.П.Ш. без негово съгласие с намерение противозаконно
да го присвои, като деянието е извършено повторно и случаят не е маловажен .
От субективна страна – подсъдимия е
извършил деянието при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Действията на
подсъдимия обективно са били насочени към отнемане на чуждата вещ.
Установяването на фактическа власт върху веща и с разпореждането с нея обективира
присвоителното му намерение. Подсъдимия е съзнавал неправомерността на деянието
си т.е, че отнема чужда вещ, съзнавал е обществено опасния характер на
последиците т.е че засяга правото на собственост, но е целял именно именно
настъпването на този противоправен резултат. Подсъдимият е знаел, че извършва
деянието след като е бил осъждан за подобно престъпление, поради което умисъла
е налице и по отношение на квалифициращия елемент .
По наказанието :
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на подс.Р., които е
осъждан на пробация и има негативни характеристични данни.
Съдът прецени като смекчаващо
отговорността обстоятелство здравословното състояние на подсъдимия, за което
има данни по делото, че същия е бил настанен в СБАЛЛС в гр.София с диагноза
невритис н.фациалист, а като отегчаващо обстоятелство негативните
характеристични данни. Направеното самопризнание не следва да се отчита, като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото е било отчетено при
решаване на въпроса за провеждане на съкратено съдебно следствие.
При тези данни и като даде превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи на подс.Р. наказание две
години лишаване от свобода. Съдът приложи разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК
във връзка с чл.58а ал.1 от НК и намали размера на наказанието с една трета,
така, че определеното наказание на подс.Р. за извършеното от него престъпление,
стана една година и четири месеца лишаване от свобода .
Съдът като съобрази размера на
определеното наказание лишаване от свобода, факта, че подсъдимия не е осъждан на
лишаване от свобода към момента на извършване на деянието и данните за здравословното
му състояние счете, че в случая по отношение на подс.Р. са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК. Съдът намира, че целите на наказанието биха
се постигнали и с отлагането на изтърпяването на наказанието за изпитателен
срок от три години, който съдът счете за подходящ в конкретния случай. Ето защо
съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подс.Р. за
изпитателен срок от три години . При решаването на въпроса за приложението на
чл.66 ал.1 от НК т.е на института на „условното осъждане” съдът счете, че
следва да се вземе предвид здравословното състояние на подсъдимия, поради което
на същия не следва да бъде налагано ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в незачитането на установения в
страната правов ред и желанието на
подсъдимият да се облагодетелства по неправомерен начин .
По отношение на предявения граждански
иск съдът счете, че същия е доказан по основание и размер. Факта на извършване
на деянието се признава от самия подсъдим, като самопризнанието му се подкрепя
от събраните на досъдебното производство доказателства. Налице е виновно
поведение на подсъдимия, който е действа при пряк умисъл и причинна връзка
между извършеното деяние и настъпилия противоправен резултат – причиняване на
имуществени вреди на ощетеното ЮЛ в размер на 1229 лева, който е установен от
съдебно-оценъчната експертиза. Така, че съдът намира, че са налице законовите
предпоставки на гражданската отговорност за деликт по чл.45 ал.1 от ЗЗД.
Следователно подсъдимия освен наказателна отговорност следва да понесе и
гражданска отговорност за причинени имуществени вреди в резултат на деянието.
Щетите не са възстановени, поради което следва да бъдат обезщетени от
подсъдимия. Ето защо съдът осъди подс.Р.Ц.Р. да заплати на „****” ЕООД
гр.Стрелча с управител А.П.Ш. *** сумата 1229 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието.
С оглед на уважения срещу него граждански иск
съдът осъди подс.Р.Ц.Р. да заплати в полза на държавата по сметка на РС
Пазарджик ДТ в размер на 50 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди подс.Р.Ц.Р. да заплати разноските по делото в размер на
40 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик .
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :