РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. София , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20201110212346 по описа за 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 105-и състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МОМЧИЛОВА
При секретар Ели Димандиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12346 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: ...., гр. София, район „Лозенец“, бул.
Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., чрез адв. М.И. Г., срещу
Наказателно постановление (НП) № Р-10-455/25.08.2020 г., издадено от заместник-
председател на Комисията по финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което за нарушение на чл.319, ал. 4 във вр. с. чл. 319, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 27, ал. 4, във вр. с чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба
1
№ 15 от 05.05.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите от КФН и за подлежащите на
вписване обстоятелства, на дружеството на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал.1, т. 2 и чл.
648, ал. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
В подадената на 08.09.2020 г. жалба дружеството твърди, че има несъответствие между
описанието на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
и НП, че неправилно е определена датата на нарушението и не е индивидуализирано
наказанието. Аргументирано е, че наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН
и да не налага административно наказание. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява представител и не се
сочат уважителни причини.
Въззиваемата страна – КФН, е редовно призована. Представлявана е от гл. юрк. К.К.С. Иска
от съда да потвърди НП, тъй като счита, че нарушението е установено по безспорен начин,
а административното наказание – определено правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в максимален размер в полза на КФН. Депозира писмени бележки.
Въз основа на доказателствения материал по делото, съдът направи следните фактически
изводи.
Извършена е служебна проверка на наличната информация и документи в КФН, както и
проверка в онлайн портал „Застрахователни агенти и Посредници ДД“, който дава
възможност на регистрираните застрахователни дружества да подават периодично
информация към КФН, която е свързана със застрахователни агенти. Проверката е по повод
на писмо, постъпило на 13.07.2020 г. в КФН от дружеството жалбоподател. С писмото се
иска служебно вписване в електронен портал „Застрахователни агенти и Посредници ДД“на
датата на прекратяване на договор за застрахователно агентство между подателя на писмото
и „П. ЛМП“ ООД, с ЕИК: ...... Съгласно указания на КФН, на 17.07.2020 г. дружеството
жалбоподател е представило на КФН заверено копие от сключен договор за застрахователно
агентство № 3197/ 07.04.2015 г. между ЗД „ Б.И.“ АД и „П. ЛМП“ ООД и споразумение от
31.12.2019 г. за прекратяването му. В споразумението е предвидено, че то влиза в сила от
01.01.2020 г.
На 18.08.2020 г. е съставен АУАН № Р-06-565 от С.П.С.– старши експерт в отдел „Проверки
на посредници“, дирекция „Застрахователен надзор“ в управление „ Застрахователен
надзор“ към КФН. С АУАН е установено, че дружеството жалбоподател не е подало
уведомление в КФН в 7-дневен срок от датата на прекратяване на агентския договор. Тъй
като датата на прекратяване на договора е 01.01.2020 г., за дружеството жалбоподател е
възникнало задължение до 08.01.2020 г., включително, да подаде уведомлението.
Административният орган е констатирал, че не е подадено такова. С АУАН е установено, че
на 09.01.2020 г. дружеството жалбоподател, като не е подало уведомление до 08.01.2020 г., е
нарушило разпоредбата на чл. 319, ал. 4 във вр. с чл. 319, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 27,ал. 4,
2
във вр. с чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба № 15 от 05.05.2004 г. за водене и съхраняване на
регистрите от КФН и за подлежащите на вписване обстоятелства. АУАН е съставен в
присъствието на двама свидетели и е връчен на Н.Г.Г. - упълномощен представител на ЗД
„Б.И.“ АД, без последният да е направил възражения както при получаване на препис от
акта, така и в срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 25.08.2020 г. е издадено НП № Р-10-455 от В.Н.С. - заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“. С НП на дружеството жалбоподател за
нарушение на чл.319, ал. 4 във вр. с. чл. 319, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр.
с чл. 27,ал. 4, във вр. с чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба № 15 от 05.05.2004 г. за водене и
съхраняване на регистрите от КФН и за подлежащите на вписване обстоятелства, на
основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал.1, т. 2 и чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв. НП е връчено на 31.08.2020 г. чрез пощенски услуги.
Фактическите констатации на съда са в резултат на оценка на доказателствения материал по
делото, сред които са показания на св. С., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Съдът приема, че обстоятелствата по делото са достатъчно изяснени.
Съдът се доверява на показанията на свидетеля, тъй като те са пълни и кореспондират с
останалите доказателства по делото. Те спомагат за разкриване на обективната истина,
защото разясняват как функционира регистъра, когато се направи опит за вписване в него
на нововъзникнало обстоятелство след изтичане на 7-дневния срок. Свидетелят обясни, че в
тази хипотеза електронният регистър „служебно“ (електронно) отхвърля всеки опит за
вписване на нововъзникнало обстоятелство, когато този опит е направен на осмия или
следващ ден, т.е. след предвидения в закона срок. Ето защо и опитът на дружеството, който
то твърди, че е направен на 27.01.2020 г., е бил неуспешен. Твърдението, че на 27.01.2020 г.
дружеството е направило опит да впише прекратяване на договора в регистъра на КФН, е
направено от самото него в имейл от 13.06.2020 г. до КФН. Не може да се направи
непротиворечив извод, че на 27.01.2020 г. е направен опит за вписване на обстоятелство, но
категорично може да се приеме, че в 7-дневен срок след 01.01.2020 г. не е подавана
дължимата информация от дружеството жалбоподател.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Жалбата е подадена от легитимирано лице – чрез упълномощен представител на
дружеството жалбоподател – адв. М.И.Г., и срещу подлежащ на обжалване акт. Жалбата е
подадена на 04.09.2020 г., а НП е връчено на чрез пощенски услуги на 31.08.2020 г., поради
което е и процесуално допустима.
След като разгледа жалбата по същество, съдът я оцени като неоснователна.
Съдът след проверка намира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
3
административни органи. Съгласно т. 1.3.5 от Заповед № З-157/28.07.2020 г. С.П.С., заемащ
длъжност „старши експерт“, е компетентен да съставя актове за установяване на
административни нарушения по КЗ. Според чл. 16, ал.1, т. 19 от Закона за Комисията по
финансов надзор лице, което заема длъжност „заместник – председател, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, има право да налага имуществени санкции за
нарушения на КЗ. Тъй като В.Н.С. заема тази длъжност, следователно той е издал НП в
рамките на своята компетентност. АУАН и НП са изготвени в срок по чл. 34 от ЗАНН.
АУАН е издаден на 18.08.2020 г., а НП – на 25.08.2020 г.
Съдът намира, че описанието на нарушението е пълно и ясно както в АУАН, така и в НП.
Между АУАН и НП е налице съответствие. Ето защо съдът намира, че не е необходимо да
обсъжда описанието, съдържащо се в двата акта. Предвид ясното описание, не е нарушено
правото на защита на жалбоподателя и няма основание да се приеме, че са били налице
пречки пред него да организира защитата си.
Установено е, че дружеството жалбоподател чрез бездействие е извършило нарушение на
чл. 319, ал. 4 във вр. с чл. 319, ал. 2 от КЗ. С прекратяване на договора за застрахователно
агентство а 01.01.2020 г. за дружеството жалбоподател е възникнало задължение да уведоми
КФН за нововъзникналия факт в 7-дневен срок, т.е. до 08.01.2020 г. В резултат на
бездействието си на 09.01.2020 г. ЗД „Б.И.“ АД е нарушило чл. 319, ал.4 от КЗ във вр. с чл.
319, ал. 2 от КЗ.
Отговорността на дружеството е безвиновна, тъй като то е юридическо лице.
Съдът счита, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не намира приложение в конкретния
случай. Дружеството жалбоподател е уведомило КФН за прекратяването на договора за
застрахователно агентство едва на 13.07.2020 г., въпреки че задължението във връзка с
настъпилата промяна е възникнало на 01.01.2020 г., а крайният срок за изпълнението му е
бил 08.01.2020 г. Изводът е, че застрахователят е уведомил КФН за значимата промяна със
закъснение от 6 месеца. Поради тази причина не може да се приеме, че деянието е
маловажно.
Наказващият орган е приложил правилно закона при определяне на вида административно
наказание. Наложил е имуществена санкция, каквото и следва да е административното
наказание за юридически лица според чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ.
Наказващият орган е определил справедливо размера на наказанието. Съобразено е, че в
едногодишен срок, считано от 09.01.2020 г., не е установявано друго такова нарушение с
влязло в сила НП. Наложена е имуществена санкция в минималния предвиден в закона
размер – 1000 лв.
Съдът намира, че жалбата е неоснователна, а НП законосъобразно. Затова съдът счита, че
НП следва да бъде потвърдено изцяло.
4
Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган, на основание
чл. 63, ал. 5 вр.ал. 3 от ЗАНН съдът намира искането за основателно. Жалбоподателят следва
да бъде осъден да плати на ответната страна сумата в размер на 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 63, ал. 5, във вр. с чл.63, ал. 3 от ЗАНН, във
вр.с чл. 144 от АПК, във вр.чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на юрисконсултското възнаграждение
съдът определи като съобрази вида и количеството извършена дейност, както и
фактическата и правна сложност на делото, която не е голяма. Затова следва
възнаграждението да бъде определено в минималния предвиден размер.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-455/25.08.2020 г., издадено от
заместник-председател на Комисията по финансов надзор (КФН), ръководещ управление
„Застрахователен надзор“, с което за нарушение на чл.319, ал. 4 във вр. с. чл. 319, ал. 3 от
Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл. 27, ал. 4, във вр. с чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредба
№ 15 от 05.05.2004 г. за водене и съхраняване на регистрите от КФН и за подлежащите на
вписване обстоятелства, на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: *********, на основание чл. 647, ал. 2 и
чл. 644, ал.1, т. 2 и чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК: ......, гр. София, район „ Лозенец“, бул. Джеймс Баучер“ №
87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да заплати на КФН сумата от 80 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните, по реда на
глава XII от АПК, на касационните основания в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5