Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен,
02.08.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание
проведено на първи август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря ИВ.КУМАНОВА в присъствието на прокурора Р.РУСЕВ, като
разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ вчн дело № 419 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е за проверка на първоинстанционно решение
за настаняване на лице на задължително лечение.
Образувано е по въззивна жалба от Д.
А. М., чрез служебния й защитник адв. Т.Р. ***, срещу решение № 334/12.07.2019г.
постановено по чнд № 927/2019г. по описа на Районен съд гр.Сливен.
С атакуваното решение жалбоподателката
Д. А. М. е настанена на задължително лечение в Отделение по психиатрия към МБАЛ
„Д-р Иван Селимински“ гр.Сливен за срок от 20 дни.
Със същото решение е назначен
представител на привлечената Д. А. М.
лице определено от администрацията на Община Сливен, което да изразява
информирано съгласие за лечението й.
В жалбата, по повод на която е
образувано настоящото въззивно производство, подадена от настаненото на
задължително лечение лице, чрез нейния служебен защитник, в установения от
закона и указан от съда срок се изразява несъгласие с така постановения съдебен
акт и се настоява за отмяната му. Заявява се, че решението на съда е неправилно
е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е съобразено с доказателствата по делото. Сочи
се, че съдът не е обсъдил коректно релевантните доказателства, касаещи
обстоятелствата, въз основа на които е направено искането за настаняване на
лицето; не е обсъдил здравословното състояние на привлечената, както и факта,
че същата е подложена на системно физическо и психическо насилие от страна на
близките; не е обсъдил ин факта, че през месец януари т.г. е било образувано
аналогочно производство /ЧНД ,№ 6/2019г. по описа на Районен съд- Сливен/,
което впоследствие е било прекратено; не е обсъдил и факта, че по инициатива на
привлечената е било образувано гражданско производство по реда на Закона за
защита от домашно насилие, което е прекратено след оттегляне на молбата от жалбоподателката,
поради изпитван обоснован страх от бившия й съжител и автор на жалбата до прокуратурата,
по която е извършена проверка и е внесено искане за настаняване на лицето за
принудително лечение; не е взел предвид
факта, че оплакванията и доводите на бившия съжител на жалбоподателката са едни
и същи, както и че в действителност не е констатирана промяна в поведението на
привлечената и промяна в семейните отношенията, които видно от представените
доказателства по делото са влошени от дълго време; не е взел по внимание и
факта, че доброволно жалбоподателката е постъпвала за лечение по повод на други
нейни страдания и че същата манифестира желание и загриженост за своето
здравословно състояние и готовност по доброволен начин да се подложи на нужното
лечение. Основно се акцентира върху това, че само няколко месеца по-рано, а
именно през м. януари т.г., е било инициирано същото производство по Закона за
здравето спрямо същото лице, в хода на което двама специалисти-психиатри, едно
от които вещо лице по делото са дали заключение за липса на психично заболяване
на привлеченото лице. Оспорва се заключението на вещото лице в настоящото
производство, като се заявява, че без да има съществена промяна в условията на
средата, без да има съществена промяна в семейните отношения и провокацията от
страна близките, без да има промяна в поведението на освидетелстваното лице, се
прави извод за наличието на новооткрито психично заболяване, което не е било
диагностицирано до момента при освидетелстваната. Отправя се укор към
първоинстанциония съд, че е отказал събирането на относими към предмета на
делото доказателства, като в тази връзка се твърди, че това е довело до
нарушаване на правото на защита на привлеченото лице респ. обосновава се извод
за допуснато съществено процесуално нарушение, както и за неизясненост на
фактическата обстановка. Оспорва се и извода да съда за наличието на втората
задължителна предпоставка за настаняване за принудително лечение, а именно – съществуването
на потенциалната опасност лицето да извърши престъпление. Заявява се, че предвид
доказателствата по делото не е установено наличието на потенциалната опасност
лицето да извърши престъпление поради заболяването си. Сочи се, че от
показанията на двамата свидетели по безспорен начин се установява, че никога
привлечената Д.М. не се е самонаранявала или наранявала околните. Твърди се, че
представената и приобщена съдебно-психиатрична експертиза по делото,
обективността на която е била оспорена по категоричен начин и кредитираните
свидетелски показания на разпитаните двама свидетели в хода на съдебното
следствие - заинтересованият бивш съжител на привлечената и близка родственица
на същата, са мотивирали съда да постанови своя неправилен и незаконосъобразен съдебен
акт, по силата на който едно лице, жертва на насилие в семейството и до момента
на изготвяне на експертизата по делото, не страдащо от психично заболяване,
следва да бъде настанено за принудително лечение в психиатрично отделение за
период от 20 дена. Настоява се за отмяна на решението на Районен съд гр.Сливен,
с което жалбоподателката Д.М. е била настанена на задължително лечение в Отделение
по психиатрия към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр.Сливен за срок от 20 дни.
В с.з. пред въззивната инстанция
жалбоподателката, редовно призована, се явява лично и със служебно назначения
си защитник. Поддържат както оплакванията в писмената жалба, така и наведените в
нея доводи. Заявяват, че не е доказано привлечената да страда от психично
заболяване, поради което съответно няма нужда да бъде настаняване на
задължително лечение. Алтернативно се обосновава тезата, че дори да се приеме,
че привлечената страда от посоченото от вещото лице психично заболяване, не е
налице втората предпоставка за настаняването на задължително лечение –
вероятността лицето да извърши престъпление. В тази връзка се сочи, че е налице
изразено от жалбоподателката желание да провежда доброволно лечение при домашни
условия, така както това се е случвало вече. Настоява се за отмяна на решението
на СлРС за настаняването й на задължително лечение.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Сливен дава заключение, че с оглед на събраните доказателства по
делото решението на първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да
бъде потвърдено. Сочи, че наличието на психично заболяване е неоспорим факт
предвид заключението на вещото лице представено при допълнителиня му разпит
пред въззивния съд. Счита, че е налице и втората предпоставка за настаняване на
задължително лечение т.е. съществуването дори на минималната възможност да бъде
осъществено деяние, насочено срещу собственото й здраве или здравето на някои
други лица. Акцентира се и върху това, че настоящото производство е по чл.146 и
сл. от Закона за здравето и същото няма репресивен и наказателен характер, а е
насочено към здравето на хората и за опазване на обществения ред, което е и задължение
на прокуратурата.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в
писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт, а и с оглед на конкретните оплаквания, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа
на извършения от него анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
правилно и в съответствие с тези доказателствени материали е приел за
установено от фактическа страна следното:
Привлечената Д. А. М. е на възраст
67 години, фамилно необременена с психични заболявания. В момента не работи.
През 1985г. по повод семейни
проблеми станала много възбудена със странно и неадекватно поведение. Имала
слухови халюцинации. Състоянието й е било овладяно с краткотрайно амбулаторно
лечение. Прието било, че се касае за Психогенна психоза.
Имало е хоспитализации в
психиатрично отделение през 2008г. и 2009г. с диагноза - умерено тежък
депресивен епизод в рамките на Рекурентно депресивно разстройство.
Впоследствие през 2009г. и 2010г. е
имало хоспитализации на привлечената по повод на Смесено тревожно депресивно
разстройство. По време на тези хоспитализации е споделяла семейни проблеми и не
е била регистрирана позитивна психотична продукция. Близките и установили
промени в състоянието на привлечената от месец декември 2018г.
По делото е била изготвена съдебно
психиатрична експертиза от заключението на която се установява, че привлечената
М. страда от Персистиращо налудно разстройство.
Вещото лице е посочило, че според
данните от експертното изследване и наличната медицинска документация
привлечената страда от Персистиращо налудно разстройство и с поведението си
уврежда здравето си и е опасна за себе си и за обществото. Под въздействието на
психотичната продукция е възможно да извърши престъпление.
В с.з. пред районния съд привлечената
е заявила, че действително се е лекувала в болница от психично заболяване, но не
приема лекарства от 15 години, тъй като няма нужда от такова лечение.
Така установеното от фактическа
страна напълно кореспондира със събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие доказателствени материали. Фактическите изводи на първата
инстанция, до които стигна и настоящия съд, са изградени въз основа на
доказателствата, които са били събрани в с.з., а именно показанията на
разпитаните свидетели и заключението на вещото лице.
Показанията на разпитаните
свидетели в много голяма степен са относими към предмета на доказване по
настоящото дело, тъй като чрез тях се установява поведението на привлечената,
от което може да се направят изводи за съществуването на опасност за околните,
обществото и собственото й здраве. Обстоятелството, че тези свидетели са
съответно съседка и бивш мъж /лице, с което е живяла на съпружески начала/ на
привлечената не следва да води до заключение за пристрастност или
предубеденост, доколкото техните твърдения се подкрепят и от констатациите не
вещото лице.
Що се отнася до последното, съдът
не е имал основание да се съмнява в компетентността и добросъвестността му.
Заключението му е обосновано и пълно, в много голяма степен относимо към
предмета на доказване, доколкото се установява, че привлечената действително страда
от психично заболяване; че с поведението си уврежда собственото си здраве и е
опасна за себе си и обществото; че може да извърши престъпление; че е
необходимо провеждане на задължително лечение в Отделението по психиатрия към
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ за срок от 20 дни; че лицето не е в състояние да
дава информирано съгласие относно лечението си.
Въз основа на така установеното
като фактическа обстановка настоящата инстанция счита правните изводи на
районния съд за необходимостта по отношение на жалбоподателката Д. А. М. да
бъде проведено задължително лечение са законосъобразни и обосновани.
Действително предвид заключението на вещото
лице по назначената психиатрична експертиза Д.М. страда от психично заболяване
– Персистиращо налудно разстройство МКБ10 F 22.8. Същата с оглед здравословното си състояние уврежда
здравето си, е опасна за себе си, близките и обществото и в следствие на
заболяването си е възможно да извърши престъпление, предвид на което следва да
бъде настанена на задължително лечение.
От събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите и заключението на вещото лице е
безспорно установено, че привлечената поради естеството на заболяването си може
да извърши обществено опасно деяние, което застрашава нея, а и всички околни, а при липсата на лечение тя сериозно
би увредила здравето си. Последното е от
особено важно значение предвид обстоятелството, че липсва критичност от нейна
страна по отношение на здравословното й състояние, с оглед на изявленията й
както пред първата, така и пред въззивната инстанция, че е психично здрава и че
не се нуждае от лечение.
С оглед на тези констатации и
изводи, законосъобразно районния съд е приел, че е необходимо привлечената Д. А.
М. да бъде настанена на задължително лечение в Отделението по психиатрия към
МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ за срок от 20 дни /така както е било препоръчано в
заключението на психиатричната експертиза/, т.е. при стационарен режим. Според
вещото лице не е подходящо провеждането на лечение при амбулаторни условия.
Съдът се е съобразил и със
становището на вещото лице за това, че привлечената не е в състояние да дава
информирано съгласие за лечението си, взел е предвид факта, че привлечената М.
не е критична към себе, съобразил е, че по начало следва да се определи човек
от кръга на близките й, който да дава информирано съгласие за лечението й. във
връзка с последното, обаче, е взет предвид факта, че тъй като децата й са в
чужбина, а е налице конфликт между нея и мъжът, с който е живяла на съпружески
начала, следва да се определи лице от Община - Сливен, което да дава
информирано съгласие за лечение.
Неоснователни са възраженията на защитника
на привлечената в жалбата й /потвърдени и в с.з. пред въззивния съд/, че не са налице предпоставките за настаняване
на задължително лечение, тъй като не било доказано тя да страда от психично заболяване,
както и че не е доказана потенциалната опасност от извършване на престъпление.
С оглед на констатираното по-горе
по отношение на приетото за установено от фактическа страна въз основа на
коментираните доказателства, според настоящия съд е несъмнено, че жалбоподателката
Д.М. действително страда от психично заболяване – Персистиращо налудно
разстройство МКБ10 F 22.8. Поради това заболяване е възможно да извърши
престъпление. С поведението си тя уврежда здравето си и е опасна за себе си и
обществото.
В хода на въззивното съдебно
следствие, освен приобщените писмените доказателства представени и поискани от
защитата на привлеченото лице, беше проведен и много подробен допълнителен
разпит на вещото лице изготвило съдебно-психиатричната експертиза, при който
бяха потвърдени категорично изводите в писменото заключение.
Заключението на вещото лице се
основава както на доказателствените материали по делото вкл. тези представени и
приети в хода на съдебното следствие пред окръжния съд, така и на извършения
преглед. По време на прегледа са били констатирани налудни идеи за въздействие,
за унищожение, за отравяне, изразяващи се в налудната убеденост, че съпругът
пуска газ от крушките, освен това пуска електрически ток по пода и всички тези
въздействия тя ги усеща в тялото си. Тези констатации на вещото лице
потвърждават твърденията в показанията на разпитаните свидетели в тази насока. Касае
се за т.нар. тактилни халюцинации и мирисни халюцинации т.е. налудно
интерпретиране на поведението на околните. Налице е позитивна психотична
симптоматика, изразяваща се в налудности за отношение, въздействие, отравяне,
придружени с тактилни мирисни халюцинации и синестопатии. Вещото лице изрично
заявява, че е предложила на привлечената доброволно лечение поради категорично
установеното у нея психично разстройство, но тъй като липсва критично отношение
към болестния характер на тези преживявания, това е било отказано. Последното
се потвърждава и от поведението на привлечената в с.з. както пред първата, така
и пред въззивната инстанции. И пред районния, и пред окръжния съд Д.М. е
заявила, че е здрава, не страда от психично заболяване и съответно не се нуждае
от лечение. Изразеното в края на производството намерение евентуално да се
подложи на доброволно лечение е направено под формата на условия /ако се
налага/ и според настоящата инстанция има формален характер т.е. предназначено
е да се облекчи положението й и да се мотивира съда да не я настанява на
задължително лечение.
Неоснователно е и оплакването на
защитата на привлечената за липсата на второто кумулативно предвидено основание
за задължително лечение – опасността
лицето да извърши престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.155 от
Закона за здравето, на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по
чл.146 ал.1 т.1 и 2 /лица с психични разстройства/, които поради заболяването
си могат за извършат престъпление, което представлява опасност за близките им,
за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
Вещото лице е категорично в
заключението си, че привлечената Д.М. страда от психично заболяване; с
поведението си уврежда здравето си и е опасна за себе си и обществото; под
въздействие на психотичната продукция е възможно да извърши престъпление.
Според вещото лице отказа от
лечение нарушава сериозно здравето на привлечената. Тя е проявявала предимно
вербална агресия спрямо околните под влияние на тези психотични оплаквания, но
е имало и епизоди на немного опасна и друг вид агресия - замервала с бутилки.
При липсата на лечение на тези оплаквания, те ще се засилят и тази вербална
агресия е възможно да премине и в друг вид агресия.
Констатациите и изводите на вещото
лице по отношение на проявяваната от привлеченото лице агресивност се основават
както на извършения преглед на привлечената Д.М., така и на показанията на
разпитаните по делото свидетели. Според тези свидетели М. действително е
проявявала вербална агресия по отношение на околните, като в отделни случаи е
имало прояви и на физическа агресия – замерване с камъни, чукане по прозорците,
закани за посегателство спрямо личността.
Неоснователни са и възраженията във
връзка със заключението на вещото лице по повод на съдбата на предходното
производство спрямо същото привлечено лице за неговото настаняване на
задължително лечение. Действително е имало такова производство през м.януари
2019г., което е било прекратено с оглед становището на присъстващия психиатър
за липса на психично разстройство към този момент, но това обстоятелства няма
отношение към настоящото производство. Самото вещо лице заяви недвусмислено, че
е съществена динамика в преживяванията в и психичното състояние на привлечената
в тези два различни момента, както и че една психична болест може да се прояви
много бързо, за дни и за това във всеки конкретен случай следва да се преценява
състоянието на лицето.
Действително районният съд е
отказал събирането на поисканите от защитата на привлеченото лице
доказателства, което само формално би могло да се преценява като процесуално
нарушение ограничаващо правото на защита. Настоящата инстанция на практика
уважи тези доказателствени искания /с изключение на искането за назначаване на
тройна съдебно-психиатрична експертиза, но за сметка на това беше проведен
допълнителен разпит на същото вещо лице/ и събраните допълнителни доказателства
не водят както до принципна промяна на възприетите от първоинстанционния съд
фактически положения, така и до промяна на изводите относно необходимостта от
настаняването на привлеченото лице на задължително лечение, така както е било
предписано в заключението на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза.
Следователно решението на Районен
съд гр.Сливен, с което Д. А. М. е настанена на задължително лечение в Отделение
по психиатрия към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ гр.Сливен за срок от 20 дни и й е
назначен представител - лице определено от администрацията на Община Сливен,
което да изразява информирано съгласие за лечението й се правилно и
законосъобразно т.е. постановено в съответствие с разпоредбата на чл.155 от
Закона за здравето.
Поради липсата на основания, които
да налагат изменението или отмяната на проверяваното решение на СлРС, същото
следва да бъде потвърдено изцяло.
Ръководен от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
334/12.07.2019г. постановено по чнд № 927/2019г. по описа на Районен съд
гр.Сливен.
Настоящото решение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: