О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
град Велико Търново, 12.3.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико Търново, VІІІ-ми
състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:Диана
Костова
като разгледа докладваното от съдия
Костова адм.дело №152 /2019г. по
описа на Административен съд – Велико Търново за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на
чл.145 и сл. АПК
Образувано е по жалба на А.И.С. *** със съдебен адрес *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и и изплатено финансово подпомагане по мярка 11“Биологично земеделие“ по програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г за кампания 2016г. , в която е определено същото в размер на нула лева. В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, макар жалбата да е подадена до горестоящия административен орган- Министър на земеделието и храните, последният не се е произнесъл в предвидения от чл. 97, ал.1 от АПК срок. По допустимостта на оспорването, жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 149, ал.2 от АПК, като твърди, че поради непроизнасяне на министъра на земеделието и храните в срок, същияте формирал мълчалив отказ, срокът за обжалване на който е едномесечен.
Иска се отмяна на така
постановения административен акт.
Ответник жалба – Зам.
Изпълнителен директор на ДФ“Земеделие“ не заема становище по спора.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и вложените в административната преписка писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: Препис от
оспореното уведомително писмо е получен от жалбоподателя на 6.12.2018г., както
изрично същият е посочил в подадената жалба. В него изрично е указано, че актът може да
бъде обжалван в 14-дневен срок от съобщаването му пред министъра на земеделието
и храните, респективно пред Административен съд Велико Търново, където се
намира седалището на териториалната структура на ДФ“Земеделие“, в чийто район
се намира постоянния или настоящ адрес на жалбоподателя /стр. 27 от делото/ .
Последният е избрал административния ред за защита на своите права и е подал
жалба пред по-горестоящия административен орган - Министъра на земеделието и
храните. По делото няма данни, че тази жалба е подадена в 14-дневен срок, но
тъй като това обстоятелство не се оспорва от ответника, съдът го приема за
вярно. Видно от съпроводителното писмо стр. 3 от делото е ,че подадената жалба
е с вх.№ 02-040-6500/4012/19.12.2018г., от когато тече 14 дневния срок за
произнасяне на министъра. В този смисъл
Определение № 10929 от 17.09.2014г. по адм. д. № 10763/2014 г.. Съгласно чл.
97, ал.1 от АПК горестоящият административен орган е следвало да се
произнесе в срок до 02.1.2019 г., но не го е направил. В този случай и съгласно
чл.
97, ал.5 от АПК законосъобразността на първоначалния административен акт
може да се оспори чрез органа, който е издал, пред съда като съгласно чл.
149, ал. З от АПК.Срокът за обжалването му започва да тече от изтичане на
срока за произнасяне на горестоящия орган или от 2.1.2019г. , т.е. от 02.1.2019
г. Съгласно практиката на ВАС по тези дела, от този момент се е породило
правото на жалба срещу първоначалния административен акт по съдебен ред в срока
по чл.
149, ал. 1 от АПК, който е изтекъл на 16.1.2019г. Жалбата до ВАС срещу мълчалив отказ на
министъра е подадена на 21.1.2019г. , като видно от разписка платежно нареждане
–стр14 от делото държавната такса е заплатена на 19.1.2019г.
По подадената
жалба срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните е образувено
адм.д. 938/2019г. ВАС, по което с определение №2221/15.2.2019г. жалбата е
оставена без разглеждане като процесуално недопустима ,тъй като не се касае за
мълчалив отказ по чл. 58 от АПК, а за непроизнасяне на по- горестоящ
административен орган при административен контрол , поради което е приложима
нормата на чл. 97, ал.5 от АПК. След прекратяване на производството делото е
изпратено на Административен съд Велико Търново за произнасяне по жалбата срещу
уведомителното писмо.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Подадената жалба макар подадена от лице с правен интерес, за което издаденият
административен акт е неблагоприятен пред съответния административен съд е
недопустима като просрочена.
Както е посочил
в мотивите си ВАС не приема аргументите на жалбоподателя, че в случая е налице
мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните, поради което
първоначалният административен акт подлежи на оспорване в едномесечен срок след
изтичане на срока по чл.
97, ал.1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.
145, ал. 2, т. 2 от АПК, на съдебно оспорване по отношение на
законосъобразност подлежи актът на по-горестоящия административен орган в
случай, когато оспореният по административен ред административен акт бъде
отменен или изменен и въпросът решен по същество. В конкретния казус тази
разпоредбата е неприложима, тъй като министърът не се е произнесъл в
установения срок. В този случай не е налице мълчалив отказ на този орган, който
да подлежи на отделно оспорване пред съда. Мълчалив отказ е налице само в
случаите чл.
58 АПК - при непроизнасянето в срок по искане за издаване на индивидуален
административен акт, но не и в хипотезата на чл. 97 АПК, в която по-горестоящ административен орган е сезиран с жалба срещу
такъв акт и преценява неговата законосъобразност и целесъобразност. В тези
случаи непроизнасянето на органа няма характер на индивидуален административен
акт по презумпцията на чл. 58 АПК и има правно значение единствено при преценката на срока за подаване на
жалбата срещу първоначалния административен акт при условията на чл.
149, ал. 3, предложение последно АПК. В този смисъл е и Определение № 2863 от
28.02.2013 г по адсм.д 2495/2013г Определение № 7832 ОТ 06.06.2013 г. по адм.д.
№ 3966/2013 Г., Определение № № 4011 ОТ
21.03.2013 г по адм.д. № 2502/2013 г, както и горепосоченото , задължително за
настоящата инстанция такова. След като
не е налице мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се
произнесе по жалбата, то е неприложим и срока по чл.
149, ал.2 от АПК. Съдът счита, че посочването на ал.2 в ал.3 на същата
разпоредба се отнася за случаите, когато долустоящият административен орган е
формирал мълчалив отказ, който е бил оспорен по административен ред, а не за
случаите, когато е налице непроизнасяне от горестоящия орган, тъй като
последното няма характера на мълчалив отказ. В последния случай и съобразно
казаното по-горе на оспорване подлежи първоначалният административен акт в
срока по чл.
149, ал.1 от АПК. В този смисъл определение № 7090 от 27.05.2014 г. по
адм.д. № 2258/2014 г на ВАС.
Както се посочи по- горе след като се касае за едноличен орган - министър на земеделието и храните съгласно чл. 97, ал.1 от АПК тече двуседмичен срок за произнасяне, който е изтекъл на 2.1.2019г., от която дата тече 14 дневен срок за оспорване пред съд съгласно нормата на 98, ал 1 във вр. чл. 149, ал 1 от АПК.
Началният момент на сроковете за произнасяне на по-горестоящия административен орган е фиксиран в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от АПК - това е датата на получаване на преписката. Самият законодател е поставил в тежест на жалбоподателя проверката на тази дата. Непроявяването на процесуална активност от страна на частния жалбоподател да узнае кога жалбата му, ведно с преписката е постъпила при по-горестоящия административен орган не го извинява и не съставлява основание за неприлагане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 3 във вр. с чл. 97, ал. 5 от АПК.
Следва да се отбележи, че обжалването по административен ред на процесното уведомително писмо на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" пред министъра на земеделието и храните не е задължително и заявителят за финансово подпомагане сам следва да прецени по кой ред да тръгне, за да защити правата си - по административен или по съдебен. След като в конкретния случай жалбоподателят е избрал да подаде жалба пред по-горестоящия административен орган, вместо директно пред съда, следва да се съобразява с предвидените в чл. 149, ал. 3 във връзка с чл. 97, ал. 5 преклузивни срокове, включително и с посочената в чл. 97, ал. 1 от АПК начална дата на броенето им. В този смисъл Определение № 4898 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2015
Водим от гореизложеното и на основание чл. 159 т. 5 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.И.С. *** със съдебен адрес *** против
Уведомително писмо за извършена оторизация и и изплатено финансово подпомагане
по мярка 11“Биологично земеделие“ по програмата за развитие на селските райони
2014-2020 г за кампания 2016г. , в която е определено същото в размер на нула
лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 152/2019 г.
Определението подлежи на оспорване пред ВАС на Република България в 7-дневен срок, считано от датата на съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: