№ 2944
гр. С., 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110150543 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца Ц. Н. Ц. искове с правна квалификация чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника ********* да
заплати сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, причинени след
настъпило на 16.10.2021 г. в /адрес/, на тротоара след аптека ********** по
посока ********* събитие – ухапвания от безстопанствено куче в областта на
подбедрицата на левия крак, произтекли от противоправно бездействие на
служители на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа във
връзка с изпълнение на вменените задължения за контрол и надзор над
безстопанствените кучета на територията на *********, ведно със законната
лихва от 16.10.2021 г. /датата на деликта/ до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 360,00 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди за направени разноски за прегледи и лекарства, скъсан
панталон и пътни разходи във връзка процесния инцидент, ведно със
законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 33,60 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 16.10.2021 г. до 15.09.2022 г.
Ищецът Ц. Н. Ц. излага твърдения в исковата молба, че на 16.10.2021 г.
в /адрес/, на тротоара след аптека ********** по посока *********, се е
връщал от пазар със съпругата си, като е бил нападнат в гръб и ухапан от
безстопанствено куче е областта на прасеца на левия крак. Посочва, че кучето
било маркирано. При самото ухапване панталонът на ищецът бил скъсан. В
същия момент минавал автомобил на почистваща контейнерите за боклук
фирма, чиито работници станали очевидци на случващото се и помогнали на
ищеца да прогони кучето. Ищецът посочва, че непосредствено след
инцидента подал сигнал до ********* чрез телефонно обаждане, като описал
случая и предоставил данните си. Сочи се, че още на 16.10.2021 г. служител
на *********** се свързал с ищеца, за да го уведоми, че кучето е заловено.
Ищецът поддържа, че на 17.10.2021 г. посетил Катедра по съдебна медицина
при МУ С., където бил извършен преглед и били констатирани причинените
му увреждания- охлузвания, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и
1
травматичен оток в областта на лявата подбедрица. В резултат на процесния
инцидент ищецът претърпял болки и страдания, изразяващи се в стрес,
страдание, чувство на унижение, малоценност, притеснение, разстройство на
съня, влошаване на общото здравословно състояние, болка в областта на
подбедрицата на левия крак, продължаващи и към датата на подаване на
исковата молба. Счита, че е налице причинна връзка между причинените
увреждания и увреждащото бездействие на ответника ********* относно във
връзка с упражняване надзор върху безстопанствените кучета. Посочва, че
раната не е могла да зарасне за период от около 2-3 месеца поради предходно
установен заболявания на ищеца, сред които захарен диабет. Твърди се, че
ищецът претърпял и имуществени вреди в общ размер на 360 лв., от които
сумата от 36 лв.- цена на панталона, който е бил скъсан при нападението,
сумата от 25 лв.- за закупуване на лекарства, кислородна вода и превръзки на
16.10.2021 г., сумата от 11,88 лв.- разноски за лекарства от 17.10.2021 г.,
сумата от 25 лв.- разноски за закупено говиро за отиване и връщане от кв.
Симеоново, гр. С., до Катедра по съдебна медицина при МУ С., сумата от 50
лв.- заплатена такса на 17.10.2021 г. за преглед и констатиране на
причинените ми от ухапването увреждания, сумата от 14,22 лв.- разноски за
лекарства от 26.10.2021 г., и сумата от 200 лв.- за лекарства и превръзки,
закупени в периода от 26.10.2021 г. до 30.05.2022 г. Поддържа, че при вида на
куче на улицата изпитва страх, че може да бъде отново нападнат. С оглед
изложеното ищецът моли за уважаване на предявените искове. Претендира
присъждане на разноските.
Ответникът ********* подава отговор в срока по чл. 131 ГПК и оспорва
предявената исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че не е
налице бездействие на служителите на общината, като самият факт на
проявена агресия от бездомни кучета не означава бездействие на общината и
неизвършване на предписаните от закона действия по овладяване на
популацията на безстопанствените кучета. Сочи, че не е налице реализирано
противоправно действие или бездействие от служител на ответника,
доколкото се работи активно по общинска програма за овладяване на
популацията на бездомните животни и съществуването на безстопанствени
кучета на територията на общината не може да обуслови ангажиране
отговорността за вреди. Оспорва времето и мястото на инцидента, механизма
на инцидента, причинните увреждания, причинната връзка между инцидента
и получените увреждания. Оспорва, че кучето, което е ухапало ищеца, е
безстопанствено. Твърди, че така описаните телесни увреждания не е
възможно да са причинени по посочения исковата молба начин. Поддържа, че
процесните наранявания могат да бъдат причинени от падане или каквото и
да било друго съприкосновение с твърда повърхност. Оспорва претенцията и
за имуществени вреди като недоказана, тъй като ищецът не е ангажирал
доказателства за извършването на описаните в исковата молба разноски.
Оспорва исковете и по размер. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата
на чл. 49 ЗЗД, чиято основателност е предпоставена от установяване в
условията на главно и пълно доказване на следните кумулативно предвидени
предпоставки за ангажиране на гаранционната отговорност на ответната
община: нападането му от безстопанствено куче; претърпените вреди;
причинно-следствената връзка между вредите и нападението; че ответникът
2
********* е имал задължение по отношение на грижата и надзора на
безстопанствените кучета на територията, където е настъпил инцидентът – че
същата е административна територия на *********; претърпените вреди да са
непосредствена последица от противоправно бездействие на служители на
ответника / лица, на които са възложени грижата и надзора на
безстопанствените кучета на процесната територия при и/или по повод на
работа. Вината на конкретните служители/лица, на които е възложена
работата, се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като оборването на
презумпцията в е тежест на ответника
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия. Тя има обезпечително-гаранционна функция, като тази отговорност
не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, поради което
неговата виновност не подлежи на разглеждане в производството по делото.
Ответникът може да се освободи от тази отговорност, ако се установи, че
лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда, ако
неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е
причинена при или по повод на възложената му работа.
От представеното по делото медицинско удостоверение № *****/21
г., издадено от Съдебномедицински кабинет, /адрес/ се установява, че при
прегледа на Ц. Н. Ц. са установени следните травматични увреждания:
охлузвания, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и травматичен оток с
характерна конфигурация в средната трета на лявата подбедрица. Тези
травматични увреждания са получени в резултат на притискащо и
срещуположно тангенциално въздействие на твърди предмети с изразено
ограничени изпъкнали контактуващи повърхности, каквито характеристики
имат и кучешките зъби на кучешкото съзъбие. Установеното представлява
типична находка, в резултат от ухапване от куче. Причинили са временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото е представено и решение на ТЕЛК от 20.07.2022 г. за
ищеца, видно от което същият е с 80 % трудова неработоспособност, с
водеща диагноза: Синдром на Сьогрен и захарен диабет.
От представено писмо от *********, *********** от 04.08.2023 г. се
установява, че след получаване на сигнал за инцидент на 16.10.2021 г.,
свързан с черно на цвят куче с дълга козина в района на центъра на
3
********** са извършени три проверки от различни екипи на предприятието.
При обход на района на 16.10.2021 г., при опит да бъде заловено, кучето е
избягало. При извършване на проверки на 22.10.2021 г. и 27.10.2021 г., кучето
не е установено.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което
съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено
травматичните увреждания са по задно-външната повърхност в средната
трета на лявата подбедрица под форма на правоъгълник, с изразен оток и
кръвонасядане на кожата, като в горната част на това увреждане е имало две
неправилни, ивичести, дълбоки охлузвания, широки по 5-6 мм и дълги от
порядъка на 2,5-3 мм за всяко, а в долната част на травмираната зона – две
рани с характеристики на разкъсно –контузни с диаметър от по 7.8 мм.
Травмите са с характерни вид, форма, морфолигична конфигурация за
въздействие от кучешки зъби при ухапване от средно голямо куче.
Увреждането добре отговаря да е причинено едномоменто по време и начин
съобщено в исковата молба. Подобни травми според вещото лице водят до
изявени болки, страдания, временни функционални съобщения, като и при
благоприятно протичане на оздравителния процес и липса на усложнения,
средностатически след подобни травми възстановяването настъпва за около
3-4 седмици след инцидента. Независимо, че по делото липсва проследяваща
медицинска документация с регистрирани усложнения от увреждането, от
медицинска гледна точка може да се посочи, че цитираните срокове за
възстановяване в исковата молба са напълно възможни. Това е така поради
факта, че нараняванията от ухапване от куче винаги заздравяват по-бавно
заради контаминиране на наранените повърхности, но и поради налични при
Ц. заболявания – Синдром на Сьогрен / хронично автоимунно забоваляване,
ангажиращо жлезите с външна секреция и проявяващо се най-често в сухота и
устната кухина и/или очите, като при част от пациентите има извънжлезно
ангажиране – артрит , засягане на централна и периферна нервна система,
бъбреци, кръвоносни съдове/ с необходима терапия от кортикостероиди и
цитостатици и заболяване от захарен диабет.
Констатираното ухапване от безстопанствено куче, както и че именно
то е причинило установените при прегледа се потвърждават от ангажираните
по делото гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля Танка
Ц.а – съпруга на ищеца, които при преценката им по реда на чл. 172 ГПК
4
следва да бъдат кредитирани като преки, непосредствени, вътрешно
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
От тях се установява, че на 16.10.2021 г. свидетелката със съпруга й отивали
на пазар до магазин ****** в ********** пеша на разходка, тъй като живеели
близо. Връщайки се покрай аптека ********** едно безстопанствено куче се
спуснало и ухапало съпруга й по левия прасец. Кучето било рошаво / като
китеник/, черно и бяло на цвят. Свидетелката видяла маркировка на ухото на
кучето. Не го били провокирали по никакъв повод. Вървели спокойно, като
мъжът носел торба с пазар в дясната си ръка. Ищецът споделил, че много го
заболяло и потекла кръв. Бил с дълъг панталон. Обадили се на личния лекар и
закупили необходимите лекарства. Уведомили и „Екоравновесие“. Раната
третирали с Риванол, и мазали с крем на основата на йод. Изпитал шок, не
могъл да спи тази същата нощ, към момента още изпитва страх и заобикаля
мястото. Възстановяването на раните продължило по-дълго / 3-4 месеца/,
поради съпътстващите му заболявания, едно от които е автоимунно, при
което раните заздравяват по-дълго, а освен това имал и начална фаза на
диабет. Съдът приема, че периодът на възстановяване на раните е около три
месеца, като взе предвид изложените от ищеца твърдения в исковата молба,
че периодът на зарастване на раните е продължил 2-3 месеца, заявеното от
вещото лице при изслушването му по чл. 200 ГПК и в заключението му, че
цитираните срокове за възстановяване в исковата молба са напълно възможни
предвид съпътстващите му заболявания, както и долната граница на
посочения от свидетелката период на възстановяване, доколкото за този
период събраните доказателства взаимно се допълват.
От анализа на описаните доказателства ценени поотделно и в своята
съвкупност се установява несъмнено, че на 16.10.2021 г. Ц. Ц. е ухапан от
безстопанствено куче в района аптека ********** в **********, с което са му
нанесени телесни увреждания в областта на лявата подбедрица. Пасивно
легитимиран да понесе обезпечително-гаранционната отговорност за
причинените вреди на ищеца е именно ответната община, която съгласно
разпоредбите на чл. 40, ал.1 и ал. 2 от Закона за защита на животните е
длъжна да приеме програми за овладяване популацията на безстопанствените
кучета и да предвиди средства за изпълнението им, както и да организира
това изпълнение. Разпоредбата на чл. 41 от същия закон, пък предвижда
задължение за изграждане на приюти, в които да бъдат настанявани
5
безстопанствените кучета, като надзора на дейността им се осъществява от
съответната община. Общината, чрез нейните органи и служители не е
изпълнила задълженията си необходимите действия за предотвратяване
агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за настаняване на
безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за
върнатите по места след маркиране животни. С оглед изложеното следва да
се приеме, че е налице противоправно бездействие на общинските служители
в изпълнение на нормативно установените им задължения по чл. 50, т. 2, вр.
чл. 49, чл. 40, ал. 1 и ал. 2, чл. 41, ал. 1-3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3 и чл. 48 от
Закона за защита на животните / ЗЗЖ/, както и от §5 от ПЗР на ЗЗЖ, от което
са настъпили вреди в патримониума на ищеца, които подлежат на репариране
по реда на чл. 49 ЗЗД, респективно установени са правопораждащите факти,
ангажиращи гаранционната отговорност на ответника.
По отношение на размера на претенцията за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение настоящият състав
намира, че следва да бъде съобразени: характера и вида травматични
увреждания, причинени от ухапването, негативното отражение на инцидента
за пострадалия - преживяния стрес, болка, безпокойство от случилото се,
страх от минаване на същото място, както и покрай бездомни кучета, както и
възрастта на ищеца и съпътстващите го заболявания към момента на
настъпване на инцидента/ синдром на Сьогрен, захарен диабет/, довели до по-
продължителен период на възстановяване /около три месеца/ в сравнение с
лице, което не страда от такива заболявания, съществуващите в страна
обществено-икономически условия към датата на непозволеното увреждане,
6
индиция за която са както нормативно определената минимална работна
заплата /МРЗ в размер на 650 лева за 2021 г./, настоящият състав намира, че
справедливо се явява обезщетение в размер на 2 000 лева, което е годно в
цялост да репарира настъпилите неимуществени вреди. При така
установената фактическа обстановка определянето на обезщетение над този
размер би надхвърлило границите на справедливото, което е недопустимо с
оглед изискванията на чл. 52 ЗЗД и съдебна практика по тяхното приложение.
Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване.
На обезщетяване подлежат и понесените от ищеца имуществени
вреди, които видно от приложените два касови бона от 17.10.2021 г. и от
26.10.2021 г. са в размер на 26,10 лева, за заплатени цени на лекарства и
превързочни материали. Останалите претендирани имуществени вреди не са
доказани по делото. Доказателствената тежест е право и задължение на съда
да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.
Предвид уважаване на главния иск за неимуществени вреди в размер
на 2000 лева, на уважаване подлежи и акцесорната претенция за присъждане
на законна лихва от датата на деликта – 16.10.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД . За
имуществените вреди, ищецът е предявил иска за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от датата на деликта до датата на
исковата молба, който е основателен за сумата от 2,44 лева, предвид
уважената част от исковата претенция за имуществени вреди. В останалата
част /до 33,60 лева/ подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ищецът претендира 290 лева – държавна такса, 450 лева – депозит за
експертиза и 850 лева – адвокатско възнаграждение по договор за праван
азщита от 09.08.2022 г. Направеното възражение за прекомерност е
основателно съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от НМРАВ предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което и на осн. чл. 7, ал. 5
ГПК намалява адвокатското възнаграждение до предвидения минимум в
размер на 636 лева. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни
7
разноски в размер на 438,35 лева, изчислени съразмерно с уважената част от
исковете.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, ето защо
такива не му се дължат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *********, Булстат: *********** с адрес: /адрес/, да
заплати на Ц. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ на основание чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 2000 лева ( две хиляди лева)-
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
причинени от ухапване от безстопанствено куче на 16.10.2021 г., в гр. С.,
**********, /адрес/, на тротоара след аптека ********** по посока
*********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 16.10.2021 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на
26,10 лева ( двадесет и шест лева и 10 стотинки) – имуществени вреди,
представляващи разноски за лекарства и превързочни материали, ведно със
законна лихва върху тази сума от 16.09.2022 г. до окончателното изплащане,
както и сумата в размер на 2,44 лева ( два лева и 44 стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума от 16.10.2021 г. до 15.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2000 лева до
пълния предявен размер от 6000 лева, както и за имуществени вреди за
разликата над 26,10 лева до пълния предявен размер от 360 лева, както и иска
за обезщетение за забава в размер на законната лихва за разликата над 2,44
лева до пълния предявен размер от 33,60 лева за периода от 16.10.2021 г. до
15.09.2022 г.
ОСЪЖДА *********, Булстат: *********** с адрес: /адрес/, да
заплати на Ц. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата в размер на 438,35 лева ( четиристотин тридесет и осем лева
и 35 стотинки) – съдебни разноски за производството пред СРС, съразмерно
с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8