Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…. Август 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на тридесети август две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Е. РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№3014 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.247 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца с вх.№66970/15.05.2018
година по т.д.№5630/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.Производството по
това дело е спряно до постановяване на решение по друго търговско дело –
т.д.№5152/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.В молбата с вх.№ 66970/15.05.2018
година „Н.Е.К.“ ЕАД моли съда да отстрани допусната очевидна грешка в
постановено по делото решение, изразяваща се в това, че в мотивите на
постановения акт съдът изрично е посочил, че въпросът за обезвредата от
забавено изпълнение от страна на „Т.С.“ ЕАД касателно парично задължение за
издадените и цитирани в молбата 12 броя фактури, е въпрос по който съдът не
дължи произнасяне, поради временната забрана за това, постановена с
определението за спиране на делото.независимо от направената от съда
констатация, в решението, в таблица на
стр.33-36 от него, при определяне на размера на обезщетението, тези фактури са
включени.Твърди, че това противоречие между мотиви и изложението, което ги
следва, се явява очевидна техническа грешка и съдът дължи произнасяне по нея,
по реда на чл.247 ГПК.Моли съда да постанови решение, с което я отстрани.
В срока за отговор, другата страна в процесуалната
връзка „Т.С.“ ЕАД, не спори относно това, че е налице посоченото от ищеца противоречие,
но оспорва възможността съдът сам да отстрани същото.Твърди, че не е налице
твърдяната очевидна фактическа грешка, а постановено в тази част недопустимо
решение, а въпросът за допустимостта е въпрос, в правомощията на въззивната
инстанция.Моли съда да остави без уважение искането за провеждане на процедура
по чл.247 ГПК.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Молбата касае не посоченото т.д.№ 5630/2015г. по
описа на СГС, ТО, 6-6 състав, а т.д.№3014/2017г., както е уточнила страна с
последваща молба от 22.05.2018 година, по което съдът е постановил решение
№827/23.04.2018 година по т.д.№********* година.
Молбата е допустима.
Действително с мотивите на постановения акт – на
стр.19 и стр.21 от решение съдът изрично е посочил, че фактурите за
произведената от ТГ№9 ел. енергия, резултат от високоефективно комбинирано
производство, е извън предмета на спора по това дело, като едновременно с това
е посочил същите тези фактури, при определяне на размера на дирената обезвреда
, което се е преповторило и в диспозитива на постановеното решение.По този
начин съдът е направил произнасяне извън предмета на спора и е постановил едно
недопустимо съдебно решение.В този смисъл приема за основателно възражението на
„Т.С.“ ЕАД, че въпросът относно съобразяване с принципа на диспозитивното
начало е въпрос, по който дължи произнасяне въззивната инстанция, а опущението
на съда не може да се отстрани по реда на чл.247 ГПК.Ето защо намира, че следва
да остави без уважение искането на „Н.Е.К.“ ЕАД за отстраняването му по реда на
чл.247 ГПК.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Н.Е.К.“ ЕАД с вх.№66970/15.05.2018 година по
т.д.№5630/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в Решение № 827/23.04.2018 година постановено по
т.д.№3014/2017г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: