Определение по гр. дело №32/2020 на Районен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 758

гр. С., 25.03.2020 г.

 

С. районен съд, гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на  двадесет и пети март 2020 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 32 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от К.С.М. против ТП на НОИ – С.,  чрез която моли съда да признае за установено, че в периода от 01.12.1976 г. до 31.08.1982 г. и в периода от 01.06.1987 г. до 30.10.1988 г. се е намирал в трудово правоотношение със СД „А.“ – гр. С..

В срока за отговор ответникът е депозирал възражение за липса на местна подсъдност, заявявайки, че подсъдността следва да се определи по реда на чл. 3, ал. 1 ЗУТОССР по постоянен адрес на ищеца, което правило определя като компетентен да разгледа делото Районен съд – гр. С. З.. Ищецът счита, че възражението за неподсъдност на предявения иск пред РС – С. подсъдност е неоснователно, тъй като според чл. 3, ал. 1 той следвало да се предяви срещу съответното поделение на НОИ съобразно седалището на работодателя.

Чл. 3, ал. 1 гласи, че искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба той се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В  ЗУТОССР няма разпоредба, според която подсъдността или конкретното поделение на НОИ се определят от седалището на работодателя, прекратил дейността си със или без правоприемник, поради което няма логика да се приеме, че при изрична норма за определяне на местната подсъдност по постоянния адрес на ищеца, тя все пак се определя по някакъв друг критерий. Тъкмо напротив – оказва се, че именно постоянният адрес на ищеца е определящ и за местната структура на НОИ – ответник по делото, която в конкретния случай също е неправилно посочена, т.е. става ясно, че ТП на НОИ – С. не е надлежен ответник по предявения иск. Поради тези причини съдът приема, че искът е предявен пред съдебен орган, който не е компетентен по правилата на местната подсъдност да разгледа делото, така че същото следва да се прекрати, като се изпрати по подсъдност на РС – С. З. Мотивиран от горното и на основание чл. чл.118, ал.2 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 32 по описа на РС – С. за 2020 г. поради липса на местна подсъдност.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – С. З..

Определението  за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред Силистренски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването.

 

 

 

                                                                                   Районен съдия: …………………

                                                                                                             /М. Петрова/